Клуб Z публикува задочната дискусия между Радан Кънев и Веселин Желев за идеите на президента на Франция Еманюел Макрон за бъдещето на ЕС и позицията на България. Досега публикувахме три текста по темата:

Огнян Минчев също се включи в дискусията с коментар във фейсбук профила си:

Споделям позицията на Радан Кънев и тревогата за това, че институционализирането на Европа на различни скорости ще има като пряк резултат маргинализирането - по различни причини - на страни от южната и източната периферия на ЕС. Оставям настрана въпроса за това доколко идеи като тези на Еманюел Макрон са осъществими в контекста на съществуващото европейско законодателство - acquis communautaire, което не предвижда различни статути на страните членки. Бих допълнил това, което Радан Кънев казва, с още два аргумента:

Първо, опити като този на Еманюел Макрон за учредяване на първо и второ качество европейска интеграция не просто отразяват интересите на съответната страна - в случая Франция, но се стремят да предотвратят или да осуетят естествената промяна на политическите баланси в Европа, осъществяваща се в резултат на голямото разширяване от 2004-2007 г.

Проблемът е очевиден и той се нарича Вишеград. Няколко страни от Централна Европа развиват сътрудничество на основата на свои споделени идеи и интереси, които в очите на заварения Брюкселски западноевропейски истеблишмънт изглеждат все по-нелегитимни и скандални.

Не бих искал да давам оценка за това доколко консервативните позиции на политици като Орбан и Качински могат и трябва да се квалифицират като категорично недемократични или дори авторитарни. Извън всяко съмнение е обаче, че който и да е на власт във Варшава, Будапеща или Прага, създалите се устойчиви разделения между западноевропейските страни лидери, от една страна, и Вишеград - от друга, ще се запазят - особено по проблеми като нелегалната миграция, охраната на границите, отговорностите за проникналите на територията на ЕС нелегални мигранти.

Позиции като тази на Еманюел Макрон и на г-жа Меркел се опитват да институционализират техните собствени възгледи по въпроса като единствено възможната европейска позиция и да обявят възгледите и позициите на вишеградските страни като изначално нелегитимни - поради недемократичност или просто поради черна неблагодарност:

"Ние им даваме пари, а те не ни слушат..."

Франция и Германия - заедно с другите страни от Западна Европа, са мощни и водещи европейски сили, но те няма да успеят да пречупят позиции и интереси на страни в източната част на Стария континент, които също са формирани в резултат на мощни обществени убеждения. По-разумният подход би бил този на диалога, на стремежа към разбирателство и на готовността страните да останат на различни позиции по въпроси, по които не могат да се разберат.

Второ, самият процес на федерализация на Европа, чийто поддръжник съм и аз, може да бъде успешен само ако взема предвид тази динамика на променящите се политически баланси между възгледи и интереси на страните членки. Това не означава, че Европа трябва да прави компромиси с демократичната си идентичност или да приема авторитарни отклонения. Но не би могло и да се твърди, че днешният набор от идеи и ценности на постмодерния либерализъм, който доминира всички мейнстрийм политически фамилии в Западна Европа, е единствената рамка на демократична политика.

Америка все още е демократична страна, въпреки че там има силно консервативно движение, каквото в Западна Европа няма. Американският консерватизъм е доста по-твърд от унгарския или полския - без това да прозвучи като оправдание за ексцесите на Орбан и Качински. Примерите могат да продължат.

Федерализацията на Европа би могла да бъде успешен процес, ако се фокусира върху процеси и приоритети, които са от ключово значение за европейската интеграция и/или по които има съгласие. Такива приоритети са:

- Общата отбрана - която е крайно време да стане реалност.

- Общата охрана на границите на Съюза - която трябва най-после да стане ефективна.

- Общата финансова политика - която не би следвало да конституира различни категории членове, а да създава допълнително единство на интереси.

- Общата външна политика, която трябва да позиционира Съюза като основен стратегически играч на международната сцена - или най-малкото да преодолее парадокса от сравнението на Европа като икономически гигант и политическо джудже.

Има и политики, по които скоро няма да се очертае сближаване на позициите, и една от тях е отношението към имиграцията. Тези политики биха могли да бъдат следвани на национално ниво при необходима минимална координация между страните членки.

Реформите в ЕС са не просто желателни от определена гледна точка или интерес. Те са неизбежни, ако не искаме днешните идеи и структури на европейското обединение да бъдат заменени от популистки и недемократични двойници в процеса на следващите изборни цикли на европейските страни. Европейските елити трябва да проявят гъвкавост и способност за еволюция, за промяна. В противен случай ще бъдат заменени, но тази подмяна ще е травматична - не само за тях, а за Европа като цяло.