В Европейския съюз са възприети различни подходи за прилагане на системите за пътно таксуване, но почти навсякъде постепенно се преминава към тарифи, изчислени на базата на изминато разстояние по електронен път.

Всяка страна прилага най-подходящия за своите потребности модел, а опциите и комбинациите между тях са много. При определянето на размера на таксите и обхвата им се използват различни критерии – категорията на превозното средство, неговата височина, броят на осите, спецификите на пътя, часовият диапазон на преминаване и пр.

Повечето стойности са приблизителни, тъй като таксите се формират от множество компоненти, различни за всяка държава.

В Белгия например няма въведена тол система за ползване на пътищата, но за товарните автомобили с тегло над 3,5 тона действа т.нар. евровинетка. Нейната цена се определя от теглото на МПС, изминатото разстояние и количеството отделени вредни емисии.

Всеки камион с тегло над 3,5 т трябва да бъде оборудван с бордово устройство и таксата е между 0,074 евро и 0,292 евро на километър.

Данните се предават чрез специална технология до Центъра за управление, където се обработват фактурите и плащанията.

Шофьорите сами избират дали да платят предварително, или след края на пътуването. Таксата важи за всички белгийски и чуждестранни камиони, които ползват пътната мрежа.

В Австрия действа друга система – леките автомобили плащат годишна винетка от 86 евро, а тези над 3,5 тона използват електронни системи за плащане на винетните и пътните такси. Там при изчисляването на цената се взема предвид и времето, през което се пътува (ден или нощ), а тарифите са между 0,178 евро и 0,448 евро/км. По-високи такси се плащат при преминаването през тунели и алпийски пътища.

На ден се правят над 1,8 млн. трансакции от такси, а в пиковите дни броят им достига 2,5 млн. В крайна сметка се събират около 1,7 млрд. евро годишно, а разходите за текуща поддръжка на системата са по-малко от 10% от генерираните приходи.

В Италия пък е въведена тол система за ползване на пътната мрежа за всички МПС. Тя варира от 0,07 евро до 0,22 евро на километър, а след това общата сума се закръгля на €0,10 (например €5,47 става €5,50). Заплащането се извършва на автоматизирани пунктове, като при влизане в магистралата се тегли билет, а плащането става на излизане. На места има и фиксирани такси за преминаване.

Има специални изходи, маркирани в жълто, които са само за автомобили, оборудвани с електронната система Telepass.

От 1 юли 2013 г. всички камиони в Унгария използват електронна тол система, а тарифата е 0,14-0,45 евро на километър. Тя често е давана за пример от нашите пътни експерти, тъй като също е транзитна страна.

Леките автомобили (включително и автобусите) все още купуват електронна винетка, която е 42 980 форинта, или 140 евро за година. Ако винетката се плати в евро, а не в местната валута, цената й нараства с около 15-20%.

В Гърция отделните магистрални участъци се управляват от различни дружества и за ползването им си плащат всички превозни средства. Това става непосредствено преди влизането на платения участък, като цената варира между 0,04 и 0,07 евро/км.

По магистрала „Егнатия“, която пресича Северна Гърция и съединява Игуменица на запад и Александруполис на изток, например функционират общо 6 специализирани пункта, на всеки от които се плащат между 1,7 и 8,4 евро в зависимост от категорията на возилото.

Повечето от магистралите в Словакия също се заплащат. От януари 2016 г. там е въведена системата "електронна винетка". За леките коли тя е 50 евро на година и може да бъде закупена през интернет или мобилното приложение Еznamka. Тежкият трафик се таксува между 0,08 евро и 0,23 евро на километър.

В началото на т.г. в Словения също влезе в сила тол системата. За превозни средства до 3,5 т се купуват винетни стикери, чиято стойност варира между 55 и 220 евро годишно. Тежкият трафик се таксува средно с 0,02-0,5 евро/км.

Тол таксите в Хърватия се контролират от 4 фирми, всяка от които отговаря за конкретен регион. Прилагат се два вида системи. На строителни съоръжения като мостове и тунели (и кратки магистрални отсечки) се прилага отвореният тип. При него на едно място се обслужват входящите и изходящите пунктове, като таксата се определя от категорията МПС.

На аутобаните с няколко входа и изхода се използва затворената система – при навлизане в платения участък водачът взема билет, който връща на изхода, и на тази база системата отчита дължимата такса.

От 166-те километра от Загреб до Риека например камионите плащат от €23 до 40, или между €0,13 и 0,24 на километър.

На автомагистралите в Германия и определени федерални шосета важи облагане с пътна такса за товарни автомобили от страната и чужбина с тегло над 12 тона.

Във Франция таксата също важи за изминато разстояние. От Париж до Бордо тировете плащат 168 евро, или по 0,28 евро за километър.

В България еднодневните хартиените винетки са 11 евро, без да се отчита какъв път е изминал камионът. Годишните варират от 413 до 891 евро в зависимост от категорията.

Европейските държави, в които не се плащат пътни такси и винетки, са Андора, Босна и Херцеговина, Кипър, Естония, Финландия, Лихтенщайн, Малта, Молдова, Монако и Украйна. 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

----

Този материал е публикуван в новия брой на списание "Клуб Z". В него можете да прочетете още много интересни текстове: МАГАЗИН.