Покрай лютите критики срещу "Обединени патриоти" и особено срещу участието им във властта от ДПС актуализираха и темата за българския етнически модел. Тази тема бе водеща за движението допреди 10-15 години, но сякаш беше позабравена, след като партията започна да присъства активно в управлението.

Сега ДПС обвързва българския етнически модел и с актуалната тема с европейския път на Западните Балкани, която ще е водеща за европредседателстването ни. Според движението именно българският етнически модел с автор Ахмед Доган е пътят, по който западната част на нашия полоустров ще реши проблемите си и ще ускори евроинтеграцията си.

Факт е, че у нас, за разлика от Западните Балкани в годините на прехода нямаше война на етническа и религиозна основа. И ДПС определено има заслуга за това. Да се приписва авторството на българския етнически модел на Ахмед Доган обаче е наглост. А да се твърди, че българският етнически модел в настоящия му вид е най-добрият вариант за съвместно съжителство на хора с различна етническа и религиозна принадлежност, е манипулация.

Съвместното съжителство на различни хора е изначално заложено по нашите земи. В крайна сметка още първата българска държава е създадена от дошлите тук първо славяни, а после и прабългари, към които се е приобщило и завареното тук местно население, най-вече траки.

Българският етнически модел на третата българска държава, в която живеем днес, е заложен през Възраждането.

"Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи"

Това е написано в "Нареда на работниците за освобождение на българския народ", изготвена от Васил Левски.

Тази идея се е реализирала след създаването на на третата българска държава до голяма степен. Малцинствата у нас, включително турците, са имали своето политическо представителство още в Учредителното събрание, както и в парламентите след това. Те са гласували за различни партии, но най-вече в БЗНС.

След 1944 г. БКП също полага специални грижи за това малцинство. Винаги в смесените райони е имало поне по един висш партиен функционер от този етнос. За турците се полагаха специални грижи, като те получаваха образование с предимство и т.н. В резултат на тази политика към 80-те години мнозина от етноса като че ли дори се опитваха да се приобщят изцяло към българите. За тях дори бе леко срамно ако им се наложеше да говорят на турски на публично място.

Защо БКП сама се отказа от тези добри резултати и тръгна да провежда т.нар. Възродителен процес, с което зорлем върна турците на Турция все още е въпрос без еднозначен отговор.

В общи линии това е българският етнически модел в оригинал - истинско приобщаване на малцинствата. Този модел продължава да важи и до днес.

С едно единствено изключение - за турците. И тук стигаме до българския етнически модел във версията на Ахмед Доган. Тази версия прилича на оригинала дотолкова, доколкото и при нея малцинство и мнозинство живеят в мир. По всичко друго обаче тя се различава тотално.

Фактически Доган не създаде българския етнически модел, а изключи турците от него. Разликите между оригиналът и версията на Доган са видими с просто око. В момента турците не са интегрирани в обществото. Напротив - те са капсулирани в рамките на своята общност и на една партия, а именно ДПС. Всеки представител на малцинството, който иска да се развива в една или друга сфера, трябва да бъде член на ДПС. Изключения има, но те са твърде малко и само потвърждават правилото.

Това капсулиране няма как да не генерира обществено напрежение. В последните години обаче българския етнически модел във версията на Доган се модифицира. Избирателите на движението са и един от основните стълбове на олигархията у нас. Във всяка друга партия Делян Пеевски няма никакъв шанс за политическа кариера. За всяка друга партия издигането на Пеевски за депутат би означавало край на съществуването й.

В ДПС обаче корпулентният депутат е дори обичан от електората, ако се вярва на публичните приказки, разбира се. А самата партия процъфтява. Спорно е дали Доган е създал етнически модел. Олигархическият обаче му се получава много добре.

При създаването на ДПС самият Доган беше заявил, че движението ще изчезне до десет години, а електоратът му ще се присъедни към останалите партии според политическите си убеждения. Тази прогноза очевидно не се сбъдна. Но едно е сигурно - в началото на ДПС той очевидно е знаел какво точно представлява българския етнически модел в оригинал. С течение на годините обаче Доган и ДПС разработиха негова версия, удобна за тях самите.