А управляващите ни (както и псевдоопозицията БСП) нямат никаква идея какво искат да постигнат по време на българското ротационно председателство на Съвета на ЕС.  Нито какво искат да постигнат за България и нейното място в Европа, нито как искат да се развива ЕС през тези шест месеца и в годините, които следват.

Нямат идея, защото не знаят – не знаят какво е ЕС, не знаят и какво е европейска България. Не знаят и какви са българските национални интереси в рамките на Европа. Дори не им е интересно – единственото, което ги интересува, е как да запазят властта в България, да я „употребяват” за трупане на финансов и административен ресурс (просто казано – кражби и назначения) и да използват този ресурс, за да спечелят следващи избори. По тези причини не е случайно, че единственият последователно деклариран „приоритет” на българското председателство е запазването на европейското финансиране – по възможност в досегашния му вид – в близко бъдеще.

Хоро и капама

Сагата с българските приоритети звучи забавно. Но за нас като български граждани би трябвало да предизвиква тревога. Министър Павлова започна с водевилната триада „Кохезия – Култура – Конкурентност”. Обичайно е за българската администрация да прикрива безидейността си зад игри на думи, както е в този случай.

Каква стратегия има българското правителство за повече „култура” и „конкурентност” в ЕС е напълно неясно. Може би идеята е да се убият шест месеца сред нестинарки, дунавско хоро и дегустации на капама, а може би да се добави малко мрънкане колко неконкурентни са слабите икономики от Южна и Източна Европа без повечко „кохезия” – разбирай повече лесни пари от западния данъкоплатец. При всяко положение акцентът пада на „Кохезия”, или с други думи – пари. Другите две „К”-та са за благозвучие.

Този приоритет обаче – колкото и примамливо да звучи за вътрешната публика – е нереалистичен и неуместен. Първо, Съветът на ЕС, особено пък в рамките на шестте „председателски” месеца, няма да вземе никакво съдбовно решение за кохезионната политика след 2020 г. Второ, фактът на отделянето на Обединеното кралство и съответното намаляване на бюджета на ЕС не зависи от Съвета, а още по-малко от ротационното председателство. Трето – решенията за промяна на философията на кохезионните политики са вече взети, а са и правилни. Искаме или не, фондовете вече няма да компенсират дупки в националния и общинските бюджети за строителство на пътища, площади и шадравани. Еврпейските пари ще бъдат насочени към общоевропейски проекти и към автентични предприемачески инициативи. Съответно все по-малко ще зависят от политически решения на националните правителства. И това е добре. Четвърто и далеч най-важно – общите средства на ЕС все повече ще се насочват към общи политики в областта на отбраната и сигурността. Това е много добре за България, която има четири външни граници. Но не е добре за тези, които искат с пари от Европа да печелят избори в България...

Варненската четворка

Скоро след „трите К-та” на сцената се появи Борисов, който използва промяната в управлението на Македония и свалянето на доскоро „братската” по ЕНП линия хунта на Груевски, за да обяви нов приоритет – „Западни Балкани”.

Чудесно, но какво стои зад този приоритет, никой не знае и никой не казва. И това е съвсем логично – „Западни Балкани” е чудесен „приоритет” за вътрешна консумация, но далеч от реалистичната идея за пробив в интеграцията. Присъединяването на държавите на запад от Тимок в ЕС зависи от решаването на дипломатическия възел около Косово, на кризата с единството на държавността в Босна и Херцеговина, напредък около компромиса с името на Македония и преди всичко на налагането на върховенството на закона в целия регион, в т.ч. и в държавите членки България и Румъния.

По нито един от тези въпроси няма напредък през последните години. Нещо повече – кабинетът „Борисов-3” в навечерието на председателството съвсем не допринася за напредък. Създаването на странния формат на „Варненската четворка”, в която присъства Сърбия, но отсъстват Македония и Албания, прилича повече на заемане на страна в спор, отколкото на разумен подход към разрешаване на проблемните въпроси.

Безспорно подписването на добросъседски договор с Македония е добра новина. Но нейното продължение не е разширяване на ЕС – напълно невъзможна задача в момента, а ускорено присъединяване на Скопие към НАТО и начало на преговори между Македония и ЕС. За тези цели обаче Варненският формат е вреден, а не полезен…

Успоредно с темата „Западни Балкани” Борисов лансира още две предизвикателства – присъединяване на България към еврозоната и Шенген. За съжаление въпреки умело изграждания в българските медии образ на европейски топ дипломат българският премиер няма никакъв шанс за пробив в тази посока. Ако това са приоритетите на председателството, те са изначално обречени. Резултатите от изборите в Германия, Австрия и по-рано Холандия, както и твърдата линия на Париж за ускоряване на интеграцията на „две скорости” правят влизането на България и дори Румъния в Шенген и еврозоната много по-трудни, отколкото бяха преди две-три години. Или с други думи – невъзможни в обозримо бъдеще.

Големият въпрос: защо?

Президентът (2012-2017) Плевнелиев като част от „Съвета на мъдреците” към председателството предлага друга тройка приоритети – „Балкани, Сигурност, Еврофондове след 2020”. Новото тук е темата „сигурност” – и тя е много уместна, защото въпросът за общата европейска сигурност е ключов за бъдещето на целия ЕС и основна тема на изборите във всички европейски държави. А решаването му – единствена надежда за преодоляване на пълзящите националистически и евроскептични настроения. Боя се обаче, че в отстояването на този приоритет Плевнелиев ще остане самотен – защото темата за сигурността на Балканите и в Черноморския басейн е табу за българските политици. Всяко споменаване на заплаха за сигурността на България и ЕС от североизток води неизбежно до мощна медийна, а често и прокурорска кампания…

Това е само малка част от безразборно подхвърляните и благозвучни „приоритети” без смисъл през последните месеци. В някакъв момент се появиха и „дигитална Европа”, защото това е ресор на българския еврокомисар, „темата за младите хора”, защото – каквото и да значи – звучи добре, „свързаността” и какво ли още не.

Общото усещане е за непоследователност, безидейност и безпомощност.

Големият въпрос обаче е: Защо? Защо българското правителство е неспособно да формулира реалистични и сериозни приоритети за председателството? Извън обичайните незнание и мързел бих изтъкнал и две принципни структурни причини, едната независеща от нас, другата изцяло наша отговорност:

1) Дневният ред на ЕС и Европа не е по силите на една държава, на едно управление. Ако трябва да следваме малоумната концепция за трите „К”-та, приоритетите на Европа са Крим –Косово–Каталуния. Защото тези три „К” символизират и непознатата до момента външна заплаха за ЕС (идваща и от Русия, и от Сирия, и от Либия), и нерешените кризи в югоизточната периферия (които съвсем не се изчерпват с Косово), и все по-осезаемите проблеми в юга, където и Испания, и Италия са в опасна спирала на икономическа и политическа криза, но и с все по-разклатен национален интегритет.

Тази тройка, без дори да споменаваме „Брекзит“, все по-дълбокото разделение по оста Изток-Запад и възходът на леви националисти на юг и десни на север, не е лъжица за всяка уста. Не само българското, но и германското председателство на Съвета не би могло да координира усилията по решаване на тези кризи. Нещо повече – Съветът на ЕС надали има този потенциал като формат на вземане на решения, ролята си на „съзаконодател” и политическа инициатива. Тези кризи изискват централизирана политическа воля, по-характерна за Комисията и ЕП, които обаче нямат правомощията дори да подходят към решаването им…

2) България сама по себе си е проблем за ЕС. Колкото и да е неприятен този факт, в навечерието на председателството ние трябва да си го признаем – замитането на проблемите под килима „в името на председателството” е много по-голям риск от тяхното признаване.

България влиза в председателството с мониторинг върху правосъдната си система и борбата с корупцията и организираната престъпност.

България влиза в председателството като кандидат за еврозоната и Шенген, когото останалите членки не одобряват поради скандала КТБ, високи нива на корупция и организирана престъпност.

В основни европейски държави,на изборите се представят силно партии, които са против разширяване на еврозоната и шенгенското пространство (независимо дали става дума за консерватори, десни либерали или открити националисти).

Във визията си за бъдещето на Европа (която е най-близка до нашия национален интерес) председателят на ЕК Юнкер обяви ЕС за „Съюз на върховенството на правото” – ясна заявка, че бъдещето на всяка държава в единна Европа е пряко свързано с успехите да наложи ефективно, независимо правосъдие и да се бори с корупцията.

Решението е странно, но неизбежно. Приоритет на българското председателство трябва да бъде... България. Има само едно „К” – Корупцията. И не тази корупция, на която законът още търси дефиниция, а законодателни корифеи се чудят дали е престъпление или не. А тази, която без съмнение Е престъпление – подкупът, рекетът и кражбата на публични средства от европейския и националния бюджет. Българското председателство ще бъде тежък провал, ако започнем да се правим на каквото не сме – решаващ фактор в европейската политика, гарант за интеграцията на Западните Балкани (напротив – нашата корупция е основна пречка пред тяхното членство), мост между ЕС и диктатурите на Изток от съюза.

И – напротив – ще бъде успех, ако през тези шест месеца признаем тежките си проблеми и се борим с тях.

-----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през ноември 2017 г. Още материали от същия автор можете да прочетете ТУК.