От 1 януари България поема председателството на Европейския съюз. Страната е най-лошият ученик в ЕС по отношение свободата на печата. Медиите са подложени на политически и финансов натиск.

Политически натиск, несигурност за работата, нападения, заплахи... Вече години наред свободата на печата линее в България, най-лошата ученичка в Eвропейския съюз по този показател. В момент, когато страната поема ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 януари, редица журналисти и граждански организации, игнорирани или заглушавани от българската държава, се обръщат към Брюксел, за да  бият тревога в лицето на все по-влошаващата се ситуация.

В годишната си класация "Репортери без граници" нарежда София редом с голям брой развиващи се страни и дори зад тях.

"Корупцията и тайният сговор между медии, политици и олигарси са много често явление", подчертава организацията. И това изкривяване има своето лице: Делян Пеевски. Депутат от Движението за права и свободи, партията на турското малцинаство, този човек господства най-вече над медиите - и де факто над българската политика. На хартия неговата групировка New Bulgarian Media Group, включваща голям брой издания, включително шест от дванадесетте вестника с най-висок тираж в страната, един телевизионен канал и почти 80 на сто от разпространителската мрежа (част от изредените активи номинално не са собственост на Пеевски - б.р.). Самоличнността на истинския суверен на тази империя обаче е публична тайна, а и самият Делян Пеевски дори не се опитва повече да я прикрива, като открито се хвали със „своите медии“.

И така, дали пък многбройните на пръв поглед медии в България не са просто лошо прикритие на един пазар, почти изцяло погълнат от New Bulgarian Media Group? Влиянието на медийния магнат е, изглежда, много по-значително от това, което се вижда официално. „Защото законът позволява известна степен на анонимност по отношение на истинските собственици на медиите“, казва Стефан Тафров, български дипломат и журналист, един от основателите на първия опозоционен вестник в страната.

„Безогледна пропаганда“

В резултат на всичко това олигархът, ухажван от политици от всички цветове, се е превърнал във валяк, мачкащ всеки опозиционен глас и журналистиката, достойна да се нарича с това име.

„Остатъчният плурализъм на българските медии е сериозно заплашен. Качествените независими медии стават мишена на всякакви преследвания. В това време медиите на г-н Пеевски се занимават с безогледна политическа пропаганда и практикуват долнопробна журналистика“, предупреждава Стефан Тафров.

А беше време, когато България, освободена от 45 години комунизъм и съветско влияние, полагаше неимоверни услилия да усъвършенства своята демокрация.

"Когато страната правеше усилия да изпълни критериите, за да се присъедини към ЕС, положението на медиите беше по-добро“, си спомня Ирина Недева, председателка на Асоциацията на европейските журналисти в България и журналистка в общественото радио БНР.

През 2004 г., три години преди страната да се присъедини към клуба на държавите членки, България заемаше 36-о място в класацията на "Репортери без граници".

„Но проблемите започнаха да се появяват след икономическата криза. Засегнат бе целият световен печат, рекламният пазар се срина. В този контекст като сравнително малка страна България вече не е приоритетна за чуждестранните инвеститори. Те бяха заместени от онези български, които имат свой политически и икономически дневен ред”, си спомня Стояна Георгиева, главен редактор на „Медиапул“, малка, но все така влиятелна медия.

През 2010 г. германската пресгрупа ВАЦ се оттегли от България, сочейки с пръст „широко разпространените злоупотреби с власт“ и „пазар, отровен от взаимното преплитане на олигарси и политическата власт“.

По този начин Делян Пеевски успя необезпокояван да изтъче мрежата на своите медии и да укрепи властта си. На 14 юни 2013 г. левоцентристкото правителство на Пламен Орешарски дори го назначи на поста директор на ДАНС. В страна, задушена от корупцията на политическа каста без всякакви задръжки, това назначение се превърна в капката, преляла чашата, и извади хиляди българи на улицата. Пламен Орешарски побърза да отмени решението си няколо дена по-късно. Но злото бе сторено. Протестите продължиха седмици наред с искания за край на "олигархията“ на власт, като някои видяха в тях кълновете на една "българска пролет“. Година по-късно една банкова буря окончателно изхвърли Орешарски извън властта.

Българска пролет

Оттогава обаче, макар и властта да изпитва някои трудности от време на време – осбено след оставката през 2016 г. на министър-председателя Бойко Борисов след победата на социалиста Румен Радев на президентските избори, всъщност българската политика се движи в омагьосан кръг. А демокрацията тъпче на едно място.

„През 2013 г. правителството беше про-Пеевски. В крайна сметка в действителност всички правителства са про-Пеевски, защото не могат без него“, обяснява Теодор Захов, председател на Съюза на издателите в България.

От март 2017 г. Бойко Борисов е начело на коалиционно правителство между ГЕРБ и "Обединени патриоти", крайнодясна партия. „А Делян Пеевски, който формално е част от опoзицията, не спира да хвали сегашната власт“, подчертава г-н Захов.

Тревоги за независимостта на правосъдието

Тези, които се осмеляват да предизвикват правителството, са заливани с кал. Прoпaгандната машина е добре смазана. През 2013 г. Делян Пеевски я използва, за да дискредитира протестното движение срещу правителството. „Това отключи медийна война“, спомня си Ирина Недева. Днес медийната група „Икономедия“, чиито издания са особено критични към правителството, са мишена на медиите на г-н Пеевски, а вече и на правосъдието – което според някои наблюдатели е доказателство за липсата на разделение властите в страната.

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) неотдавна започна процедура за конфискуване имотите на Иво Прокопиев, един от основателите на „Икономедия“. Според "Юроактив" опозицонни партии протестират срещу факта, че “режимът на Борисов, на (главния прокурор) Цацаров и на Пеевски превърнаха КОНПИ в оръдие за репресии срещу свободата на печата и свободата на изразяване“. Според г-н Захов „нашият проблем е как да надзираваме надзираващите. Можете да направите добри закони срещу корупцията, но всъщност да ги използвате срещу онези, които пречат, в случая свободните медии.“

Остават обществените медии – БНТ и БНР. „Същите тези медии, които при комунизма бяха възприемани от хората като рупори на властта, станаха по-незвисими и по-неутрални от частните медии благодарение на правилата за плурализъм, на които са подчинени, и на факта, че връзката там между икономическа и политическа власт не е така силна“, обяснява Недева. Но тази независимост не се харесва.

Министърът на културата намери за подходящо да каже на един журналист, твърде "критичен“ по неговия вкус „Не забравяйте кой ви храни“ (става дума за бившия министър Вежди Рашидов - б.р.). „Това доказва, че политиците все още си мислят, че именно те хранят журналистите и затова могат да им налагат, каквото си искат“, казва със съжаление г-жа Недева. Именно затова промените в ръководния екип на БНТ създават опасения, че влиянието в нея на г-н Пеевски ще проникне и там.

Физически нападения

Освен че са жертва на политически и съдебен натиск, журналистите са и обект на физически нападения. В началото на 2016 г. журналистът Стоян Тончев беше брутално пребит с бухалка, а нападателите го питали: „Кога ще спреш да пишеш?" През юли Петър Джанаваров, оператор от частната телевизия бТВ, беше ударен от националиста Петър Низамов. Три месеца по-късно колата на репортерката Зорница Ахманова беше опожарена.

"Много български журналисти се чувстват изоставени“, въздиша г-н Тафров. В това време доверието на гражданите към четвъртата власт – и просто към властта – стремително пада. Според едно проучване на фондация "Медийна демокрация" едва 16 на сто от българите вярват в независимостта на медиите. „Публиката вече смята, че медиите са лоши. Хората си казват, че нощем всички котки са черни“, отбелязва г-жа Недева.

Сърцевината на Европейския съюз?

Един въпрос възниква в лицето на тази ситуация: как е възможно свободата на медиите да бъде нарушавана в самото сърце на Европейския съюз? „Заради икономческата криза и проблемите в еврозоната, както и заради мигрантската криза ЕС беше прекалено зает и не можеше да решава проблемите с Централна и Източна Европа. ЕС предпочита стабилността и затваря очи за случващото се в тези страни. Има опасност, когато се събуди, да е късно", предупреждава г-н Захов.

Разпределянето на европейски средства от страна на правителството на някои медии „става по възможно най-непрозрачния начин“, твърдят от "Репортери без граници“. На практика – например откупуването на рекламно място – по-голямата част от средствата отиват при медиите, положително настроени към властта, тоест медиите на г-н Пеевски. Има изтичане на информация, че европесйки средства отиват при... евроскептични медии. "Парите на европейския даъкоплатец дават власт на Пеевски и на олигарсите“, заключава г-жа Георгиева.

Затова Ирина Недева смята, че Европейският съюз "има право да вземе мерки“. "Това дори е негов дълг“, казва г-н Тафров. „Мнозина искат ЕС да свърши работата вместо българите. Но това, от което всъщност най-много се нуждаем, е откровеност. Положението може да се промени, ако Европа и Европейската комисия в частност отново започнат да изпълняват мисията си да защитават свободата на печата и основните ценности на Европейския съюз.“

...

Коментар на Мария Удреску в белгийския вестник "Либр Белжик". Оригиналното заглавие е "Как България, която поема председателството на ЕС, нарушава свободата на печата".