Настана страшно време! Джендърите тръгнаха по градове и села и вече съвсем не подбираха. Пропищя мало и голямо, и се изпозаписа в доброволната наборна армия, само и само да не попадне най-скъпото му в лапите на някой джендър. Но джендърът беше хитър и се беше записал доброволец преди тях.
Остана само едно спасение. Отлъчване и водосвет. Или по-скоро водосвет и отлъчване. Независимо от последователността, молеше се, ръсеше се вода, отлъчваше се и като че ли джендърът се уплаши. Предпазливо в началото, после по-смело, всички завъздишаха с облекчение и се върнаха по къщята.
Но, о, ужас! Джендърът се беше скрил като някой верблюд под юргана и ги очакваше с многозначителна усмивка. Посягаше и ги лишаваше безпардонно от най-скъпото им – от предразсъдъците за социалните роли на пола.
И беше така, докато не се ратифицира пустата Истанбулска конвенция, та да почнат людете да се лишават от въпросните си предразсъдъци не насилствено, а по цивилизован и правно уреден начин. С което намаля и броят на битите жени. Защото мнозина преди това смятаха, че е редно жената да се побийва и го правеха редовно, докато не ги стресна джендъра.
Амин!
...
Текстът е от фейсбук профила на Даниел Смилов.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
