Балканите се превръщат в бойно поле на новата студена война, пише в. „Ню Йорк таймс“, като цитира анализатори.

Те предупреждават, че Русия разширява влиянието си и засилва етническото напрежение в страните, които се надяват да влязат в ЕС. Това принуди Брюксел да събуди позаспалите си амбиции за разширяване и отново да привлече вниманието на САЩ върху заплахите за сигурността на съюзниците им от НАТО.

Балканите са станали още по-важни за Русия, след като Западът изгони близо 150 нейни дипломати и разузнавачи заради отравянето на бившия агент Сергей Скрипал. Така смята Марк Галеоти от Института за международни отношения в Прага. Според него Кремъл търси асиметричен отговор, който да му даде преимущество.

„Русия гледа на Балканите като на бойно поле за своята „политическа война“, пише експертът в документ, изготвен за Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Руснаците се възползват от последната останала част от Западна Европа, която все още е политически нефункционираща, твърди Чарлз Купчан – директор за Европа в американския Съвет за национална сигурност при президента Барак Обама.

Ситуацията донякъде напомня на тази в Украйна, за която Русия в началото се съгласи да влезе в ЕС, но не и в НАТО, но след това промени мнението си, което доведе до революция и до анексирането на Крим от Москва и разпалването на сепаратистко движение.

На Балканите съперничеството с Русия заплашва да посее нова нестабилност в регион, който все още се възражда от войната през 1992-1995 г., довела до разпадането на Югославия.

Босна и Херцеговина – разцепената страна, сглобена наново през 1995 г., остава чуплива и разядена от корупция, със слабо ръководство и националистически кавги между общностите. Тя е метафора на Балканите.

Това е един от главните входове, от които Русия желае да се възползва, смята Купчан. И напомня, че Милрад Додик – лидерът на полуавтономната Република Сръбска, продължава да иска референдум за независимост.

Другите места са Македония, където отношенията между етническите албанци и етническите славяни продължават да са напрегнати, както и Косово и Сърбия.

Заради руските стремежи ЕС възроди перспективата да членство на 6 държави от Западните Балкани – Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Косово и Босна. Това трябва да стане в замяна на дълбоки структурни реформи.

Скептицизмът към Брюксел в тези страни обаче е голям. Много хора се съмняват в искреността на ЕС, който става все по-популистки, по-обезпокоен за миграцията и по-предпазлив, след като България и Румъния бяха приети, макар да не бяха готови за членство.

Преди 4 години председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че няма да има повече бързо разширяване на ЕС. Което според македонския външен министър Никола Димитров е „да те заключат в чакалня без изход“.

Во с предстоящото излизане на Великобритания и играта на Русия по пукнатините на региона ЕС изготви подробен план за Балканите. Оттам дори заявиха открито, че ко всичко върви добре, Сърбия и Черна гора – единствените страни, които в момента са ангажирани в процеса на подготовка за членство и съответно са отличниците, могат да влязат до 2025 г.

Стратегията на ЕС за Балканите очертава 6 инициативи:

• Върховенство на закона;

• Сигурност и миграция;

• Социално-икономическо развитие;

• Транспортна и енергийна свързаност;

• Цифровизация;

• Помирение и добросъседство.

България, която в момента председателства ЕС, ще бъде домакин на специална среща за Балканите през май. Те са в дневния ред на Европейския съвет през юни, а Великобритания ще бъде домакин на среща за Западните Балкани през юли – точно преди НАТО да има свой форум в Брюксел.

Мнозина смятат, че планът на ЕС е твърде амбициозен предвид факта, че блокът настоява всички тези страни да разрешат граничните си спорове. Те страдат и от сериозни вътрешни проблеми.

Според доклад на ЕС има ясни признаци за превземането на тези държави, включително за връзки с организираната престъпност и корупция на всички равнища на управлението и администрацията, както и силно омешване на частни и обществени интереси.

Има доказателства за сериозна политическа намеса и контрол върху медиите, както и за липса на независима съдебна система.

Като се прибавят към това неконкурентоспособните икономики и напускането на младите хора в търсене на работа, перспективите изглеждат слаби.

Сега обаче и американците се заинтересуваха, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Наскоро Конгресът поиска Пентагонът да даде оценка за сътрудничеството в сферата на сигурността между всяка държава от Западните Балкани и Русия.

Москва даде ясно да се рабере, че смята за неприемливо ново разширяване на НАТО към Западните Балкани. Тя бе замесена и в необичаен опит за преврат в Черна гора през 2016 г., малко преди тази страна да влезе в пакта.

Русия се опитва да се настани в региона и чрез правителствата, и чрез бизнеса, за да прокарат тези страни нейното влияние, когато влязат в ЕС, смята Марк Галеоти.

Стратегията е подобна на тази, прилагана от Китай и Русия към Гърция и Кипър. Те са смятани за места, където руските пари могат да бъдат изпрани в евро.

Карл Билд – бивш външен министър на Швеция и спецпратеник на ООН за Балканите, изтъква най-вече руските инвестиции в ключова сръбска инфраструктура като енергетиката. Макар те да са малки в сравнение с тези на страните от ЕС, сърбите имат естествено влечение към православните си братя и помнят руската подкрепа по време на войната в Косово.

„Наясно ли е ЕС с това, което става в Сърбия“, пита Галеоти.

Той смята, че не е:

„Политиката на ЕС като цяло е да подкрепя това, което съхранява спокойствието на Западните Балкани. Това е твърде опасно и създава перфектната възможност за Москва да си играе игрите.“

Според него и други експерти Брюксел трябва да придаде повече тежест и на моркова, и на тоягата. ЕС трябва да предлага сериозни инициативи за институционални реформи и сериозни санкции за неизпълнението им.

Бивш висш представител на САЩ, пожелал анонимност, споделя, че страните в региона са се реформирали само тогава, когато Брюксел и Вашингтон са натискали заедно местните лидери да скъсат със старите навици на корупция, превземане на държавата, политизирана съдебна система и руски компании, които се опитват да завладеят ключовата инфраструктура и медиите.

Но Европа не бърза да си внася нови проблеми. Приемането на нестабилни държави носи още повече нестабилност, заявява Норберт Рьотген – шефът на Комисията по външни работи в германския Бундестаг.

А според Карл Билд историческата ирония е, че ако Югославия бе останала цяла, тя почти сигурно щеше да бъде вече в ЕС и да е доста по-напред от България и Румъния.

„Балканите винаги са живели по-добре, когато са били интегрирани в по-широка рамка, която днес е необходима, както и в миналото. Наличната рамка сега е ЕС“, казва Билд.