Диктатурата е тук

Ръкопляскате ли на „органите” как ловят корумпирани? Ръкопляскайте...

Преди време имах възможност да предупредя, че вече сме навлезнали в сянката на онази диктатура, която ни очаква; която от няколко години насам властта подготвя като наше бъдеще.

Е, вече не сме в сянката. Вътре сме, макар в самото й начало. Важното днес е да разберем какво ни е сглобено като килия и кои са в кастинга за надзиратели. За да няма после неразбрали, учудени или разревани.

За да има диктатура, трябва да се случат, задължително, няколко неща: властта да е събрана на едно място и да не признава граници върху своята воля; собствеността да е несигурна – всяка собственост във всеки момент да може да бъде вземана или обръщана в своята противоположност; медиите да са подчинени на властта, за да не разказват на гражданите за нейните деяния; неправителствените организации да са смачкани, за да не могат да защитават права и свободи; правосъдието трябва да е превърнато в тояга, стоварваща се върху гражданите.

Началният етап на диктатурата – т.е. събирането на властта на едно място и освобождаването й от външни ограничители – е вече постигнат.

1. Ликвидирано е разделението на властите. Всички власти се събраха в един юмрук още по времето на „Бойко-2” („ти си го избра”). Никоя власт не удържа никоя друга – така, щото за гражданите да остава глътка въздух. Законодателната, съдебната и изпълнителната власт – това днес са половин дузина мъже с наднормено телесно тегло, които рутинно съгласуват своите действия отвъд всякакви закони и установени правила. Тези корпулентни мъже упражняват така събраната в един юмрук власт на принципа: „Кого да опраскаме днес?”

2. До голяма степен са ликвидирани независимите медии. Напомням принципа на Джордж Оруел: „Журналистика – това е да публикуваш онова, което властта не иска да види публикувано; другото е пропаганда”. Тази пропаганда има за цел да моделира общественото съзнание в правилната посока: който обича Русия и Пеевски (и Цацаров и Борисов) е „наш”; който не обича горепосочените – той е „гад”. Напоследък пропагандата мина на друго, по-интензивно равнище: представя ни света предимно от гледната точка на Владимир Путин. Което пък съвсем ясно ни казва, каква е диктатурата, в която влизаме и кои ще са нейните партньори по света.

3. Ликвидирана е неприкосновеността на частната собственост. Събралата се в юмрук власт непрестанно превзема чужда собственост – фирми, предприятия, самостоятелно или с любезната помощ от страна на някои приятелски банки. Кредити се изискват внезапно и в пълен размер, а междувременно започва акция по превземането на съответната фирма. Видяхме, преди години, опит това да бъде направено с „Икономедия”, а впоследствие – с военните заводи „Дунарит” и „ЕМКО”. В момента тече подобен опит за заграбване на "Глобал Комюникейшънс Нет". Ако под ръка няма банки – просто се отива във фирмата и се казва: „Твоята фирма е вече моя фирма. Омитай се, да не загазиш”.

В последно време тече нов вариант на изземване на частна собственост. Да речем, си подизпълнител на някой „голям”, който (както винаги) е взел обществената поръчка. Строиш, що строиш – искаш си парите от „големия”. Онзи ти показва среден пръст, а после обзвънява всички твои партньори – държавни и частни – като ги притиска да не ти плащат дължимото. И фалираш.

4. Общата на всички ни собственост се прехвърля в ръцете на индивиди и групи, близки до властта. Това е особено любим похват на корпулентната власт, неистово стремяща се да подари Пирин, Витоша и Рила (например) на свои приятели. В момента екшънът е по Южното Черноморие, където общото на нас всички се оказва – лично на някои избрани.

Достъпът до плаж Корал, драги, вече не е ваш. Само за приятели на корпулентната диктатура е. И поляните на Синеморец, доскоро общински и държавни – т.е. на всички – вече са на приятели на диктатурата. Ще ви гонят оттам с пушки, само след няколко години.

5. Успешно се гонят чужди инвеститори. Целта на това упражнение – вече проведено в братски диктаторски страни като Русия и Унгария – е следното. Големите западни компании не биват допускани на „наш” терен, за да не гледат как се краде. Така още по времето на „Бойко-1” България се прости с европейските проекти (и европейските пари) за съвременна ЖП мрежа. Как да бъдат пуснати френски и германски технологични гиганти, след като от ЖП-то трябва да краде някой наш корпулентен джентълмен, чиито подизпълнители пухат с кирки?

Някак проникналите чужди инвеститори бяха подгонени още в началото на „Бойко-3”. С тях си тръгват не само работни места и технологии, но и определена култура на правене на бизнес. За да бъде заменена от културата, носена от приятелски на властта олигарси, които се наместват в освободеното място.

Преките чужди инвестиции под формата на реинвестирана печалба са спаднали 15 пъти за последните 15 месеца.

6. В съществена степен са ликвидирани неправителствените организации, които пазят правата и свободите на гражданите. Финансиране няма, а останалите на терена НПО са сочени от властта като национални предатели, соросоиди, грантаджии, джендъри, еврогейове и пр.

Целта на дотук описаните мероприятия е да се премахнат пречките пред това властта да се превърне в произвол, а силата – в право. Ако няма ограничения, властта може да прави всичко, вкл. – да краде, тормози и убива. Точно това пролича в репликата на главния прокурор по повод изказвания, че бил минал границите с начина на арестуване на кмета на "Младост": "Ако посланието, отправено към нас, е, че има граница, която ние не трябва да преминаваме, за мен очевидно има пълно разминаване между официалните декларации за борба с корупцията и действителните очаквания, които изпълнителната власт има."

Диктатурата не търпи граници и затова първото и най-важно нещо, за да стане тя реалност, е да няма ограничения върху волята на властта. Това вече е постигнато.

Предстои изграждането на вътрешната структура на диктатурата; в голяма степен това вече е в ход.

7. Въвежда се извънредно законодателство и извънредни дисциплинарни мерки – така, щото обществото да свикне с мисълта, че всеки гражданин във всеки даден момент може да се окаже зад решетките.

Извънредното законодателство беше въведено още миналата година. Събраната в един юмрук корпулентна власт си направи собствен орган за конфискация, собствен орган за арестуване и обвинение, както и собствено извънредно съдилище. В момента, в който влезеш в тази месомелачка като обвиняем, вече нямаш онези човешки права, които инак имаш по конституция.

Виждаме в случая с кмет Иванчева как действа тази машина. Искаш адвокат – няма адвокат. Искаш да говориш – полицейска ръка ти запушва устата. Искаш да уведомиш медиите кой те е натопил – пъхат те в стъклена клетка като в Русия.

Междувременно машината на извънредното – диктаторско – законодателство разкри една друга своя характеристика: трайното омаскаряване на набедения гражданин (т.нар. „активно мероприятие”). Кмет Иванчева бе държана на улицата с часове, за да бъде публично унизена и омаскарена.

Има и още. Според новия закон за висшето образование се възстановява отдавна закритата Висша атестационна комисия (ВАК) – структура, навремето въведена в СССР от Сталин и копирана навсякъде из „соцлагера”. Този път обаче ВАК се възстановява като извънреден комитет от петима човека, персонално назначавани от министъра на просветата. „Петорката” на свой ред има правото да назначава във всеки даден момент извънредни „тройки”, които да тарашат университетите за плагиатстващи доценти и професори. Нещо като „чрезвичайките”, въведени през 1918 година в Съветска Русия от Феликс Дзержински, основател на ЧК („Извънреден комитет”), който комитет пък е предшественик на КГБ.

Целта? Да се всява страх, разбира се, все пак говорим за диктатура. Има обаче и под-цел – омаскаряване. Нека в кабинета ти в университета да висне „тройка”, барабар с камерите на медийните лакеи на корпулентната власт – пък после доказвай, че не си преписвал...

8. Политизиране на правораздаването – извеждането на политическите мотиви над правните доводи. Отново пример е казусът „Иванчева”. В нито един миг „разследващите органи” не говориха за закони и алинеи – а за медии, целесъобразност и политика. Именно замяната на закон с целесъобразност, между другото, е характерна за диктатурите.

Играта накрая издаде прокуратурата в пледоарията си пред съда Иванчева да не бъде освобождавана:

"С действията си... Десислава Иванчева е навредила на имиджа на страната в Европейския съюз по време на европредседателството. Тъй като е допринесла за схващането, че България е най-корумпираната страна членка."

Чудеили сте се как звучи сталинизмът? Така звучи. Това е висш, неподправен, стопроцентов сталинизъм, развиван от прокурор, работещ в страна – член и на ЕС, и на НАТО.

9. Нужна е и някаква „нравствена полиция” или „Инквизиция”, която да съобщава на гражданите, кой измежду тях е негодник и предател, а кой – примерен обитател на диктатурата. Медии-клакьори не са достатъчни за тази работа, макар такива в момента да са повечето. Нужна е институция. Още не е ясно, кой точно ще изпълнява ролята на инквизиция; но кандидати вече загряват на стартовата линия, под бащинско-одобрителния поглед на властта.

И така. Границите пред произвола на властта са премахнати. Самата власт е вече вътрешно структурирана като диктатура – т.е. като силова машина, правеща каквото си иска със здравето, живота и имота на гражданите. Структурата е готова.

Възниква въпросът: КОЙ ще застане начело на тази вече сглобена машина? Точно за отговора на този въпрос се води войната по върховете в момента.

Обикновено диктатор става онзи, който вече има най-много власт по конституция – премиерът в премиерска република (Виктор Орбан), президентът в президентска република (Владимир Путин). У нас обаче като че нещата не отиват към това, премиерът Борисов (или някой следващ) да застане на върха на вече готовата постройка на диктатурата.

Като че у нас се очертава екзотична новост: прокурорска диктатура. Кое ни навежда на подобно подозрение?

Ако диктаторът щеше да излезе от редиците на изпълнителната власт, то днес нейни представители щяха да демонстрират сила. Сила обаче се демонстрира срещу министри – от прокурори. Цял вицепремиер, че и отговорник по съдебната реформа (Захариева) беше показно овикан от главния прокурор и от шефа на комисията по конфискация, защото спомена нещо за правата на кмет Иванчева. После пак от „разследващите органи” го отнесе Цецка Цачева която, освен министър именно на правосъдието, не е кой да е в ГЕРБ. И очевидният наследник на Борисов – Цветан Цветанов – и той го отнесе за споменаването на някакви права на Иванчева. И докато Захариева с треперещ глас съобщаваше как не я е страх, а Цачева млъкна, Цветанов клекна. Похвали „органите”.

Ако изпълнителната власт тия дни не намери начин да си „върне” за това публично унижение, значи – работата ще е ясна: силата на диктатурата се събира в двама-трима от „органите”, а не – в двама-трима мераклии от правителството. Ще се разбере, че прокурорският юмрук е по-твърд. И всички, които в момента се чудят къде се събира властта, ще хукнат да се подреждат покрай прокурорите. Които на свой ред светкавично ще отстранят от активна дейност такива като Захариева, Цачева и Цветанов. И диктатурата ще бъде обявена насред всеобщи тържества.

Последно: какъв вид диктатура са ни подготвили? Като какъв от известните модели ще да е тя тук, у нас?

От казаното дотук изглежда, че няма да е фашистка или нацистка (въпреки наличието на фашисти и нацисти във властта). Ще е сталинистка, с местна екзотика: няма да се упражнява от партиен лидер, а от прокурорски такъв. Диктатура, грижливо подготвена от партия с името „Граждани за европейско развитие на България”, която е член на Европейската народна партия, заедно с партията на Ангела Меркел например.

Готови ли сте вече за бурни и продължителни ръкопляскания, преминаващи в овации? Гответе се. Те и това ще върнат.