Как държавните железници - в частност дружествата "Холдинг БДЖ" и "Национална компания Железопътна инфраструтура" - продават излишните си метали от стари вагони, релси и т.н. Първата част от отговора е лесна и несмущаваща - законно - през "Софийската стокова борса" АД. Щом стане дума за цената, на която двете компании сключват сделки за продажба на скрап, нещата стават малко по-притеснителни. Защото се оказва, че продажната цена е например наполовина от тази на свободния пазар на същите суровини в дните, в които БДЖ и НКЖИ реализират своите сделки.

Предистория

Проверка как БДЖ и НКЖИ търгуват отпадъците си от черни и цветни метали (ОЧЦМ) - а те генерират сериозни количества - решава да направи депутатът от БСП Явор Божанков, който през март задава два писмени въпроса по реда на парламентарния контрол на министъра на транспорта Ивайло Московски. Именно под шапката на неговото ведомство са държавните железопътни компании. И двата въпроса са идентични - народният представител се интересува какви са мотивите за решението БДЖ и НКЖИ да продават отпадъците си от черни и цветни метали през "Софийска стокова борса" АД и иска копие от сключените сделки на борсата за периода 1 януари 2015 - март 2018 г.  

Според Закона за държавната собственост (чл. 64 - б.р.), променян в тези си части за последен път през 2005 г., "продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва чрез търг или на стоковите борси.". При първата опция търгът се провежда по ред, определен от министъра на финансите в специална наредба. При втория случай трябва разрешение - в случая на министъра на транспорта, придружено от подробна мотивация за избраната процедура. Последното става ясно от писмения отговор на министър Московски до Божанков по отношение на сделките със скрап, извършвани от НКЖИ.

Сделките на "Холдинг БДЖ" са по друг ред - по Вътрешните правила холдинга за разпореждане с движимо имущество и според Заповед № 114 от 2013 г. на министъра на транспорта. Документът не е публично достъпен в сайта на ведомството, но следва да е подписан от Московски в първия му министерски мандат (2011-2013 г.) Според заповедта за всяка продажба министърът разршава реда, по който тя да се осъществи - чрез търг или чрез борса. По тази причина за всяка сделка с ОЧЦМ, 4Холдинг БДЖ" и дъщерните му дружества взимат решение на управителния си орган, получават разрешение от принципала - за холдинга това е министърът, има и оценка на актива от независим оценител за началната продажна цена.

И в двата си отговора министърът обяснява едно и също по повод мотивите в последните години да се избира опцията "Софийска стокова борса" АД, а не вариантът с търг и наддаване. А именно: 

Факсимиле от отговор на министър Ивайло Московски до депутата от левицата Явор Божанков. 

Какво показват договорите

Към всеки от въпросите си депутатът е поискал копие от сключените договори през "Софийска стокова борса" АД от 1 януари 2015 г. насам. Така получава данни за общо 11 договора на НКЖИ за продажба на скрап - различен вид - на обща стойност малко под 3,5 млн. лв. Договорите на "Холдинг БДЖ" са общо 6 (два са на дъщерни дружества - бр.) на стойност общо малко над 1 млн. лв. Във втория отговор са посочени и продадените количества метали, както и датите, на които са сключени сделките през "Софийската стокова борса" АД. Там "Холдинг БДЖ" е регистриран като брокер. 

Божанков решава да сравни цените на металите на пазара на тези дати. За база използва цената на Лондонската стокова борса, както и на изкупвача на стари метали - черни и цветни  - "Стомана индъстри". Оказва се, че за различните видове метал в дните на сделките, направени през борсата от държавните компании, пазарните цени на суровините са били с между 30 и 50% по-високи от тези, на които "Холдинг БДЖ" и НКЖИ продават своите метални отпадъци в посочения период. Народният представител, на база 6-те търга на холдинга, прави изчисленията си като пресмята колко е средната продажна цена на тон черни метали през борсата, колко е пазарната цена (по данни от Лондонската борна и "Стомана индъстри") като от нея се извади 10 на сто печалба - стандартна и закономерна пазарна практика - и излиза, че продажбата на скрап през борсата е на по-ниска цена, отколкото на свободния пазар с малко под 50 на сто. 

Въпросът за избора на процедура, с която се продава скрап от компаниите под шапката на транспортното министерство, както и установеното разминаване в цените, Божанков задава устно преди седмица. Тогава в комисията по транспорт в парламента министър Московски отговаря на депутатски въпроси в рамките на т.нар. блиц парламентарен контрол. Стенограмата от заседанието на комисията все още не е достъпна в сайта на Народното събрание - последната публикувата е от март. Депутати от комисията обаче разказаха, че министърът е реагирал остро, препратил е въпросите за цените към борсата и е уточнил, че става дума за прозрачна и законна процедура по продажба, позовавайки и на писмените си отговори до Божанков, и на описаната там "практика" за постигането на най-добри цени. И още един аргумент - такива продажби на скрап е имало и по времето на БСП, аргументирал се е министърът.

Че е законно - законно е. Въпросът е дали "Холдинг БДЖ" и НКЖИ продават металните си отпадъци изгодно. И той остава. 

Според Божанков има и друг детайл - на "Софийската стокова борса" като търговци на скрап са регистрирани предимно държавни предприятия, но не и големи "производители" на метални отпадъци от частния сектор.