Ad Config - Website header

 

Article_top

Президентът Румен Радев отговори писмено на въпроси на кореспондентите на в. „Комерсант“ Галина Дудина и Юрий Барсуков. Интервюто е публикувано в деня, в който той пристига на двудневно работно посещение в Русия. Заглавието е на Клуб Z. 

- Какво очаквате от посещението си в Русия?

- Това е първата среща на президентите на България и Русия за десет години. Толкова дълга липса на диалог на най-високо равнище не отговаря на интересите на нашите народи, обединени от многовековни духовни и културни връзки. Трябва да се отбележи, че „народната дипломация“, общуването между туристите, артистите, професионалистите, журналистите, културният обмен и т. н. никога не са спирали.

Липсата на политическа воля и смелост винаги са били компенсирани от историческата и човешката близост. Днес е важно да се възстанови доверието и да се пристъпи към конкретни действия. През втората половина на 2018 г. трябва да се проведе поредната 16-а сесия на Българо-руската междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество. Очаквам след срещата на президентите правителствата на нашите две страни да набележат конкретни мерки и проекти във всички области.

- По-рано поканихте президента Владимир Путин на гости за 140-ата годишнина от Освобождението на България след Руско-турската война от 1877-1878 г. Успяхте ли да съгласувате датите на това посещение?

- Имаме принципна договорка с президента на Руската федерация за посещението му в България през 2018 г., когато заедно отбелязваме 140 г. от нашето Освобождение. Но преди президентските избори г-н Путин, разбира се, не можеше да определи конкретна дата. В Сочи ще подновя поканата към него. Уверен съм, че такова посещение в най-скоро време ще създаде благоприятни условия за задълбочаване и разширяване на двустранното сътрудничество.

- В условията на изостряне на диалога между Русия и страните от Запада след събитията в Солсбъри България се оказа една от малкото страни, която не изгони руски дипломати, а само отзова за седмица посланика си. Как обяснихте това решение на партньорите си в ЕС?

- В качеството си на действащ председател на Съвета на ЕС България се стреми към конструктивен и съдържателен диалог. Смятам, че такова отговорно решение бе единствено възможното в тази трудна ситуация, изискваща принципно и далновидно поведение.

- В медиите се появи информация за възможно по-нататъшно разширяване на санкциите срещу Русия във връзка със ситуацията в Крим. Ще ги покрепи ли София?

- Отношението ми към санкциите е известно. Те не са повод за замразяване на отношенията. Никои санкции не са вечни. Санкциите нанасят щети на всички страни и са неефективен инструмент. Още повече считам, че свободната търговия в по-голяма степен помага на мира, тъй като създава взаимни връзки, от чието скъсване никой не е заинтересован.

Що се отнася до ограничителните мерки на ЕС срещу Русия, те имат за цел разрешаването на кризата в Украйна. Отмяната на санкциите е свързана с цялостното изпълнение от всички страни на Минските споразумения. Изпълнението им би позволило да бъде възстановено доверието между ЕС и Русия и следователно би помогнало за задълбочаването и разширяването на двустранното българо-руско сътрудничество.

ЕС и Русия трябва да отговорят на въпроса в каква насока искат да изграждат отношенията си и как ще решаваме спорните въпроси – в режим на диалог, или ще се откажем от него. През последните дни диалогът се активизира. Преди няколко дни в Сочи бе канцлерката Ангела Меркел, днес и утре ще обсъждаме българо-руските отношения с премиера Дмитрий Медведев и президента Путин, а в близките дни в Русия ще пристигне президентът Макрон. Смятам, че това е многообещаваща динамика.

- Преди говорехте, че българската страна „прави всичко възможно за облекчаването на визовия режим за туристите от Русия“ (интервю за „Российская газета“ от март 2018 г.). За какви мерки става дума? И имате ли очаквания за броя на руските туристи през тази година?

- Туризмът е една от онези области, в които България няма нужда от реклама. Според руски данни страната ни е сред най-популярните туристически дестинации и това е естествено – ние предлагаме отлични условия за морска, планинска и скиорска почивка, а нашите народи имат общи духовни и културни традиции. В България също така има много места, свързани с историческата памет за освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. Над 450 000 руски граждани се сдобиха с недвижими имоти в България, най-вече по морските курорти. България, както и Русия, вече предприема мерки за облекчаване на визовите изисквания и те носят добри резултати.

- През март предшественикът ви Росен Плевнелиев заяви, че Русия финансира политически партии и се меси във вътрешните работи на България. Струва ли ви се такова обвинение обосновано?

- Не бих искал да коментирам действията на нито един от предшествениците ми. Доколкото знам, това не е прието и в Русия. Мога със сигурност да кажа, че в страна, в която към Русия исторически се отнасят със симпатии, подобни действия могат само да ѝ навредят.

- През 2015 г., още преди да станете президент, в едно от интервютата ви разказахте за тежкото положение на бойната авиация в България, като уточнихте, че в бюджета на Министерството на отбраната няма достатъчно средства да бъдат поддържани в състояние на бойна готовност изтребителите МиГ-29 и има риск да останете само с два самолета. Самият вие сте пилотирали МиГ-29, така че проблемът ви е известен не само от слухове. През март българското правителство подписа рамково споразумение за ремонт на самолети с корпорацията МиГ на стойност над 40,5 милиона евро. Това ще реши ли проблема?

- Това е още едно доказателство за необходимостта от възстановяване на взаимно изгодните отношения с Руската федерация. Въпреки че България е член на НАТО, тя продължава да охранява въздушното си пространство с помощта на изтребители МиГ-29 и поради това е необходимо да им бъде гарантирана своевременна техническа поддръжка. От финансова гледна точка сумата от 40,5 милиона евро не е толкова малка, но от гледна точка на способността за отбрана това е крайно недостатъчно за гарантиране на пригодността към полети на достатъчно на брой самолети до приемането на въоръжение на изтребители от нов вид. Проблемът с техническата поддръжка на изтребителната авиация няма да бъде решен, но това ще позволи на България самостоятелно да гарантира въздушния си суверенитет.

- Има ли шанс България да закупи още изтребители МиГ-29 от Русия? Или сега, когато вашата страна е член на НАТО, това е изключено?

- България заяви намерение да модернизира военновъздушните си сили чрез закупуване на боен самолет от нов вид. Съгласно изискванията, утвърдени от българското правителство, изтребителите трябва да бъдат произведени и да бъдат на въоръжение поне в една държава членка на НАТО или ЕС, което е логично от гледна точка на съюзническите ни ангажименти. Това изискване дава отговор на въпроса, така че нека бъдем реалисти – закупуването на още изтребители МиГ-29 е невъзможно.

- България все още ли не иска да се присъедини към Черноморския флот на НАТО? Идеята за създаването на такава флотилия бе издигната през 2016 г. от Румъния.

- Необходимо е да се отбележи, че няма решение на Алианса за създаването на т. нар. флотилия в Черно море. България винаги е смятала, че предприеманите в областта на отбраната действия не трябва да водят към ескалиране на напрежението. Това трябва да бъде общ принцип за страните от НАТО и за Русия в Черноморския регион.

- Друго важно направление на сътрудничеството между Москва и София остава енергетиката. Но след отмяната на газопровода „Южен поток“ през 2014 г. в Русия бе създадено недоверие към България като към партньор в големи инфраструктурни проекти, тъй като от руска гледна точка именно действията на България доведоха до спирането на изграждането на газопровода. Как според вас България би могла да убеди руското ръководство, че в случай на удължаване на „Турски поток“ на българска територия няма да възникнат същите проблеми като с „Южен поток“?

- Преди всичко смятам, че тази тема има нужда от деполитизиране и трябва да се вслушваме в мненията на експертите и икономистите. Във всички случаи България е заинтересована да стане енергиен център на Югоизточна Европа, което означава също така да стане страна, разпределяща природен газ.

Що се отнася до доставките на газ от Русия, смятам, че България има нужда от преки доставки на руски газ през Черно море. Да го наречем „Български поток“. Такъв подход е продиктуван от здравия разум и изискванията за енергийна сигурност и ефективност, и то не само по отношение на България, но и на ЕС като цяло. Такива стремежи по нищо не се различават от намеренията на Германия да реализира „Северен поток-2“. Разбира се, България и Германия са членки на ЕС и трябва да спазват правилата на Третия енергиен пакет. Надявам се, че и руската страна, и Брюксел ще приемат тази идея с разбиране.

Второ, добър ход е това, че нашето правителство отново повдига темата за АЕЦ „Белене“. Беше време, когато същите политици се гордееха с прекратяването на този проект. Смятам, че това е проява на реализъм и зрялост. Този проект има бъдеще, но с отчетливи юридически, времеви и ценови рамки.

- Има ли в момента договорка между България и Брюксел за транзита на руски газ през България по газопровода „Турски поток“ след 2019 г.?

- България твърдо смята да укрепи позициите си на регионален газоразпределителен център и ЕС ни подкрепя за това. По линия на Фонда за свързване на Европа бяха отпуснати безвъзмездно 920 000 евро за предпроектни проучвания. Тези работи вече се извършват, а една от основните цели на проекта е увеличаването на транзита на природен газ, включително руски, през българска територия.

- В резултат на замяната на „Южен поток“ с „Турски поток“ транзитна страна за руския газ трябва да стане Турция вместо България. Как според вас това ще повлияе на енергийната сигурност на България и ЕС? Предлагали ли сте на Русия да се върне към идеята за прокарване на газопровод през Черно море пряко от Русия към България?

- Безспорно най-сигурният, най-надеждният и най-евтиният път е прекият. Особено когато става дума за доставката на допълнително количество руски природен газ за България, Сърбия, Унгария, Австрия и Северна Италия. Както за Русия, така и за България логичният избор за увеличаването на доставките на руски природен газ за Европа е пътят през територията на България. Затова е в наш общ интерес да получим пряк достъп на руски газ до българското Черноморско крайбрежие. Убеден съм в това.

В това отношение много силен аргумент на България е построената и действаща газопреносна система, която сега се разширява, а газовите хъбове със съседните страни ще осигурят достъп до страните от Централна Европа.

- Какво смята да прави България с оборудването, закупено от Русия за АЕЦ „Белене“?

- България е ядрена страна и тя трябва да остане ядрена. Имаме дългогодишен опит и силни традиции в ядрената енергия, гарантиращи стабилността и предсказуемостта на производството на електроенергия в България. Този опит, а също така плановете ни за бъдещето и проектите в енергийната сфера трябва да включват АЕЦ.

Що се отнася до строителството на АЕЦ „Белене“, през последните няколко дни българското правителство промени позицията си и се очаква Народното събрание също да отмени мораториума за реализирането на този проект. Трябва да се има предвид, че в него вече са вложени 3 милиарда лева на българските граждани, основното оборудване е платено и доставено. Европейската комисия е информирана за проекта, а площадката е построена и лицензирана.

Към АЕЦ „Белене“ имат интерес чуждестранни инвеститори и очаквам българското правителство да пристъпи към реализирането на този проект именно чрез избора на стратегически инвеститор.

 

Президентът Румен Радев отговори писмено на въпроси на кореспондентите на в. „Комерсант“ Галина Дудина и Юрий Барсуков. Интервюто е публикувано в деня, в който той пристига на двудневно работно посещение в Русия. Заглавието е на Клуб Z. 

- Какво очаквате от посещението си в Русия?

- Това е първата среща на президентите на България и Русия за десет години. Толкова дълга липса на диалог на най-високо равнище не отговаря на интересите на нашите народи, обединени от многовековни духовни и културни връзки. Трябва да се отбележи, че „народната дипломация“, общуването между туристите, артистите, професионалистите, журналистите, културният обмен и т. н. никога не са спирали.

Липсата на политическа воля и смелост винаги са били компенсирани от историческата и човешката близост. Днес е важно да се възстанови доверието и да се пристъпи към конкретни действия. През втората половина на 2018 г. трябва да се проведе поредната 16-а сесия на Българо-руската междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество. Очаквам след срещата на президентите правителствата на нашите две страни да набележат конкретни мерки и проекти във всички области.

- По-рано поканихте президента Владимир Путин на гости за 140-ата годишнина от Освобождението на България след Руско-турската война от 1877-1878 г. Успяхте ли да съгласувате датите на това посещение?

- Имаме принципна договорка с президента на Руската федерация за посещението му в България през 2018 г., когато заедно отбелязваме 140 г. от нашето Освобождение. Но преди президентските избори г-н Путин, разбира се, не можеше да определи конкретна дата. В Сочи ще подновя поканата към него. Уверен съм, че такова посещение в най-скоро време ще създаде благоприятни условия за задълбочаване и разширяване на двустранното сътрудничество.

- В условията на изостряне на диалога между Русия и страните от Запада след събитията в Солсбъри България се оказа една от малкото страни, която не изгони руски дипломати, а само отзова за седмица посланика си. Как обяснихте това решение на партньорите си в ЕС?

- В качеството си на действащ председател на Съвета на ЕС България се стреми към конструктивен и съдържателен диалог. Смятам, че такова отговорно решение бе единствено възможното в тази трудна ситуация, изискваща принципно и далновидно поведение.

- В медиите се появи информация за възможно по-нататъшно разширяване на санкциите срещу Русия във връзка със ситуацията в Крим. Ще ги покрепи ли София?

- Отношението ми към санкциите е известно. Те не са повод за замразяване на отношенията. Никои санкции не са вечни. Санкциите нанасят щети на всички страни и са неефективен инструмент. Още повече считам, че свободната търговия в по-голяма степен помага на мира, тъй като създава взаимни връзки, от чието скъсване никой не е заинтересован.

Що се отнася до ограничителните мерки на ЕС срещу Русия, те имат за цел разрешаването на кризата в Украйна. Отмяната на санкциите е свързана с цялостното изпълнение от всички страни на Минските споразумения. Изпълнението им би позволило да бъде възстановено доверието между ЕС и Русия и следователно би помогнало за задълбочаването и разширяването на двустранното българо-руско сътрудничество.

ЕС и Русия трябва да отговорят на въпроса в каква насока искат да изграждат отношенията си и как ще решаваме спорните въпроси – в режим на диалог, или ще се откажем от него. През последните дни диалогът се активизира. Преди няколко дни в Сочи бе канцлерката Ангела Меркел, днес и утре ще обсъждаме българо-руските отношения с премиера Дмитрий Медведев и президента Путин, а в близките дни в Русия ще пристигне президентът Макрон. Смятам, че това е многообещаваща динамика.

- Преди говорехте, че българската страна „прави всичко възможно за облекчаването на визовия режим за туристите от Русия“ (интервю за „Российская газета“ от март 2018 г.). За какви мерки става дума? И имате ли очаквания за броя на руските туристи през тази година?

- Туризмът е една от онези области, в които България няма нужда от реклама. Според руски данни страната ни е сред най-популярните туристически дестинации и това е естествено – ние предлагаме отлични условия за морска, планинска и скиорска почивка, а нашите народи имат общи духовни и културни традиции. В България също така има много места, свързани с историческата памет за освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. Над 450 000 руски граждани се сдобиха с недвижими имоти в България, най-вече по морските курорти. България, както и Русия, вече предприема мерки за облекчаване на визовите изисквания и те носят добри резултати.

- През март предшественикът ви Росен Плевнелиев заяви, че Русия финансира политически партии и се меси във вътрешните работи на България. Струва ли ви се такова обвинение обосновано?

- Не бих искал да коментирам действията на нито един от предшествениците ми. Доколкото знам, това не е прието и в Русия. Мога със сигурност да кажа, че в страна, в която към Русия исторически се отнасят със симпатии, подобни действия могат само да ѝ навредят.

- През 2015 г., още преди да станете президент, в едно от интервютата ви разказахте за тежкото положение на бойната авиация в България, като уточнихте, че в бюджета на Министерството на отбраната няма достатъчно средства да бъдат поддържани в състояние на бойна готовност изтребителите МиГ-29 и има риск да останете само с два самолета. Самият вие сте пилотирали МиГ-29, така че проблемът ви е известен не само от слухове. През март българското правителство подписа рамково споразумение за ремонт на самолети с корпорацията МиГ на стойност над 40,5 милиона евро. Това ще реши ли проблема?

- Това е още едно доказателство за необходимостта от възстановяване на взаимно изгодните отношения с Руската федерация. Въпреки че България е член на НАТО, тя продължава да охранява въздушното си пространство с помощта на изтребители МиГ-29 и поради това е необходимо да им бъде гарантирана своевременна техническа поддръжка. От финансова гледна точка сумата от 40,5 милиона евро не е толкова малка, но от гледна точка на способността за отбрана това е крайно недостатъчно за гарантиране на пригодността към полети на достатъчно на брой самолети до приемането на въоръжение на изтребители от нов вид. Проблемът с техническата поддръжка на изтребителната авиация няма да бъде решен, но това ще позволи на България самостоятелно да гарантира въздушния си суверенитет.

- Има ли шанс България да закупи още изтребители МиГ-29 от Русия? Или сега, когато вашата страна е член на НАТО, това е изключено?

- България заяви намерение да модернизира военновъздушните си сили чрез закупуване на боен самолет от нов вид. Съгласно изискванията, утвърдени от българското правителство, изтребителите трябва да бъдат произведени и да бъдат на въоръжение поне в една държава членка на НАТО или ЕС, което е логично от гледна точка на съюзническите ни ангажименти. Това изискване дава отговор на въпроса, така че нека бъдем реалисти – закупуването на още изтребители МиГ-29 е невъзможно.

- България все още ли не иска да се присъедини към Черноморския флот на НАТО? Идеята за създаването на такава флотилия бе издигната през 2016 г. от Румъния.

- Необходимо е да се отбележи, че няма решение на Алианса за създаването на т. нар. флотилия в Черно море. България винаги е смятала, че предприеманите в областта на отбраната действия не трябва да водят към ескалиране на напрежението. Това трябва да бъде общ принцип за страните от НАТО и за Русия в Черноморския регион.

- Друго важно направление на сътрудничеството между Москва и София остава енергетиката. Но след отмяната на газопровода „Южен поток“ през 2014 г. в Русия бе създадено недоверие към България като към партньор в големи инфраструктурни проекти, тъй като от руска гледна точка именно действията на България доведоха до спирането на изграждането на газопровода. Как според вас България би могла да убеди руското ръководство, че в случай на удължаване на „Турски поток“ на българска територия няма да възникнат същите проблеми като с „Южен поток“?

- Преди всичко смятам, че тази тема има нужда от деполитизиране и трябва да се вслушваме в мненията на експертите и икономистите. Във всички случаи България е заинтересована да стане енергиен център на Югоизточна Европа, което означава също така да стане страна, разпределяща природен газ.

Що се отнася до доставките на газ от Русия, смятам, че България има нужда от преки доставки на руски газ през Черно море. Да го наречем „Български поток“. Такъв подход е продиктуван от здравия разум и изискванията за енергийна сигурност и ефективност, и то не само по отношение на България, но и на ЕС като цяло. Такива стремежи по нищо не се различават от намеренията на Германия да реализира „Северен поток-2“. Разбира се, България и Германия са членки на ЕС и трябва да спазват правилата на Третия енергиен пакет. Надявам се, че и руската страна, и Брюксел ще приемат тази идея с разбиране.

Второ, добър ход е това, че нашето правителство отново повдига темата за АЕЦ „Белене“. Беше време, когато същите политици се гордееха с прекратяването на този проект. Смятам, че това е проява на реализъм и зрялост. Този проект има бъдеще, но с отчетливи юридически, времеви и ценови рамки.

- Има ли в момента договорка между България и Брюксел за транзита на руски газ през България по газопровода „Турски поток“ след 2019 г.?

- България твърдо смята да укрепи позициите си на регионален газоразпределителен център и ЕС ни подкрепя за това. По линия на Фонда за свързване на Европа бяха отпуснати безвъзмездно 920 000 евро за предпроектни проучвания. Тези работи вече се извършват, а една от основните цели на проекта е увеличаването на транзита на природен газ, включително руски, през българска територия.

- В резултат на замяната на „Южен поток“ с „Турски поток“ транзитна страна за руския газ трябва да стане Турция вместо България. Как според вас това ще повлияе на енергийната сигурност на България и ЕС? Предлагали ли сте на Русия да се върне към идеята за прокарване на газопровод през Черно море пряко от Русия към България?

- Безспорно най-сигурният, най-надеждният и най-евтиният път е прекият. Особено когато става дума за доставката на допълнително количество руски природен газ за България, Сърбия, Унгария, Австрия и Северна Италия. Както за Русия, така и за България логичният избор за увеличаването на доставките на руски природен газ за Европа е пътят през територията на България. Затова е в наш общ интерес да получим пряк достъп на руски газ до българското Черноморско крайбрежие. Убеден съм в това.

В това отношение много силен аргумент на България е построената и действаща газопреносна система, която сега се разширява, а газовите хъбове със съседните страни ще осигурят достъп до страните от Централна Европа.

- Какво смята да прави България с оборудването, закупено от Русия за АЕЦ „Белене“?

- България е ядрена страна и тя трябва да остане ядрена. Имаме дългогодишен опит и силни традиции в ядрената енергия, гарантиращи стабилността и предсказуемостта на производството на електроенергия в България. Този опит, а също така плановете ни за бъдещето и проектите в енергийната сфера трябва да включват АЕЦ.

Що се отнася до строителството на АЕЦ „Белене“, през последните няколко дни българското правителство промени позицията си и се очаква Народното събрание също да отмени мораториума за реализирането на този проект. Трябва да се има предвид, че в него вече са вложени 3 милиарда лева на българските граждани, основното оборудване е платено и доставено. Европейската комисия е информирана за проекта, а площадката е построена и лицензирана.

Към АЕЦ „Белене“ имат интерес чуждестранни инвеститори и очаквам българското правителство да пристъпи към реализирането на този проект именно чрез избора на стратегически инвеститор.

Коментари

Има "български поток", даже два -

интерконекторите за руски газ през Украйна и Турция.

Скоро ще има и "строителство" на АЕЦ - такова, каквото го имаше между 2009-та и 2012 - без договори, без инвеститори, под масата.

А накрая - арбитражи и заеми.

Да не забравяме кой управлява - "десните европейски граждни" - бившите партийци - обслужващ персонал на номенклатурата на БКП от края на соца ;)
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Абсолютно си прав тролчо,

само че това говори ясно колкото против Боко и неговите клиенти, толкова и против твоя (и на Решетников) президент. Единствената полза от "Български поток" е за Путлеристан - да не минава изнасяният газ през Украйна. Единствената сметка от възобновяване на стоителството на АЕЦ е да направим поклон към джуджето и в същото време да източим още някой лев от тази схема.

Така е - след предателството към

националния интерес, каквато беше политиката на затваряча на ядрената енергетика др. Иван Костов и особено след предното фиаско на Борисов, Малък Пицко и Трайчо с АЕЦ-а е ясно, че за България няма смисъл от ядрена енергетика.

Сред "европейците" - светло и тъмносините демокрадци, няма хора, които да имат образование и визия за такива ралти като ядрена енергетика. Разпродажби, а като няма какво - заеми и кражби му е майката

След затварянето на Козлодуй след 10 години, Бг-то ще се свлече успешно обратно там, дето беше преди 75 - в средновековието.

Колкото за газа, ясно е, че след като САЩ желаят ние да сме клиент а не участник в бизнеса, така и ще стане.

Държави без политици с гръбнак стават "завлядяни" и после "пропаднали".
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Нациста Ватник

Айдеее пак дежурни свински партенки , пак Костов , Нацко Свински Белене го спря още Луканов , Козлодуй кака ти Кунева , ама щом Прасето е казало да се ядат костите на Костов , цялата свинска армия от кочината изпълнява , а ти като дежурно тролче по Клуба гледаш да не останеш назад .

Да, да, да.

1. "Белене го спря още Луканов"

Лъжа. Белене го спря завинаги икономическият екип на кабинета Попов, съставен от светата седерастка тройца Иван Костов, Митьо Луджев и Иван Пушкаров.

2. "Козлодуй кака ти Кунева"

Лъжа. Затварянето на блоковете беше договорено от Хубавото Наде и Костов. Седераста Паси и Куневица се облажиха, като мръднаха сроковете малко напред, но принципната договорка беше дело на седерастията.

А преговорите почнаха още при Фил К.

Как да е, тя свърши вече, след 10 години ще дишате още по-"чист" въздух.

9.9.1944 г.

Там ни водят! Учете руски език!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета