Българските рози, които красят всяко видео, промотиращо страната ни, преди седмица влязоха в нова роля пред камерите. Вместо да бъдат нежно подхвърляни от красиви моми с носии на фона на необятната Казанлъшка долина, бяха безпомощно разсипани по асфалта на подбалканските пътища от протестиращи розопроизводители. Розоберачите излязоха на протест с искания за по-справедливи цени, защото в момента им се предлагат рекордно ниски цени за розовия цвят, който продават на розоварните. Министърът на земеделието Румен Порожанов лансира минимална субсидия след края на розобера, а омбудсманът Мая Манолова поиска неколкократно по-висока такава. Що за пазар е пазарът на маслодайни рози в България и откъде произлизат неволите на розопроизводителите?

Първо малко контекст: 

Като размер пазарът на рози е много малък за българската икономика пазар, 30-60 млн. лв. на година, над 90% от които са от износ на розово масло. Това е под 0,1% от 100 млрд. лв. БВП за 2017 г. Т.е. като част от икономиката на страната розовият пазар е миниатюрен. Дори този отрасъл да го нямаше, не би имало някаква съществена разлика за икономиката на страната като цяло.

Разбира се, хората от подбалканските и други райони, в които вирее българската "Роза Дамасцена", се препитават от този отрасъл и за тях разликата е на живот и смърт. И въпреки че отрасълът е пренебрежима част от българската икономика като пазарна стойност, е известно, че той има допълнителна национална и емоционална стойност. Българската роза е символ. Тя е дори марка на България по света. Гордост. Чувство за национална идентичност. Една българска роза! И именно затова е важно, дори и малък, този отрасъл да продължи да процъфтява в страната ни.

Проблемът:

В момента пазарът на рози в България е поставен в нещо като менгеме. Най-наболелият проблем, който породи и протестите от тази седмица, е, че цената на розовия цвят, който се бере и продава на розоварни, варира силно през годините, а и по време на 25-дневния сезон на розобера. През 2015 г. например цената достига своеобразен пик – розоберачите са получавали до 6-7 лв. за килограм розов цвят. В момента обаче цената е ударила дъното – между 1,60 и 2 лв. за килограм, или до 4 пъти по-ниска. Проблемът е, че себестойността на набрания розов цвят е малко над 2 лв. на кг, около 2,30, т.е. в момента розоберачите са принудени да продават на загуба – затова и излязоха на протест. Това няма как да е устойчиво и трябва да се промени, за да просъществува пазарът.

Другият източник на несигурност е световният пазар на розово масло. Там розоварите, които дестилират цвета, продават продукцията си на цени от около €10 000 на кг концентрат. Но и там вариациите са големи, от €6000 на кг през 2013 г. до €12 000 на кг през 2016 г. В момента цената е €8000 на кг, което е и причината розоварите да понижат изкупната цена на розовия цвят.

Кой задава цените?

Резонно ли е обаче розоварите да предлагат на розопроизводителите цени под 2 лв. на кг? Исторически погледнато отговорът е не, тъй като през 2013-2014 г. световните цени на розовото масло са били по-ниски от сегашните и въпреки това на розопроизводителите им е било заплащано над себестойността на розобера. От технологична гледна точка отговорът също най-вероятно е не. За да бъдат на печалба, розоварите трябва да не допускат разходи, по-големи от €8000, или 16 000 лв. на кг розово масло. За дестилирането на 1 кг розово масло се изискват не повече от 4 тона розов цвят, което при цена от 2 лв. на кг се равнява на 8000 лв; при цена от 3 лв. на кг се равнява на 12 000 лв. Дори да плащат 3 лв. на кг розов цвят, розоварите пак остават с 4000 лв. на кг, част от които, разбира се, отиват за други разходи – електричество, бутилиране и пакетиране, заплащане на персонал.

Розоварните имат и още разходи – инвестиции в оборудване, поддръжка, контакти с купувачи на розово масло в чужбина, реклама и други, но те не са на кг розово масло, а са еднократни за сезона и могат да се разделят на цялото количество произведен концентрат. Тези разходи едва ли надвишават 4000 лв. на кг масло, при положение че средната розоварна в България произвежда по 50 кг масло на сезон, което би означавало, че трябва да има над 200 000 лв. разходи на сезон. На пазара на рози в България има и много други фактори, които се отразяват на цените и производството – климатичните условия, недостигът на берачи, трудовите договори, осигуровките.

И все пак трябва да си зададем въпроса: защо розоварите могат да „извиват ръцете“ на розоберачите и да им налагат цени, по-ниски от себестойността на производството им? И то, при положение че световните цени на розовото масло не са спаднали до рекордно ниски нива, при които това би било неизбежно. Фактът, че розоварите са малко на брой (десетина компании държат всичките 30 розоварни в България) и че розоберачите нямат на кого другиго да продадат продукцията си, е притеснителен, защото дава огромна пазарна мощ на розоварите. Това, че средният марж на разоварните е двуцифрен, около 10-20% в зависимост от сезона, също е сигнал за потенциална липса на конкуренция.

Най-доброто решение би било розоварите и розоберачите да сключват сезонни договори, в които цената на 1 кг розов цвят да е над себестойността на продукцията. Тези договори е добре да се сключват около 9-10 месеца преди пика на розобера през май и юни, за да не бъдат повлияни от световните цени на розовото масло през следващата година. За да може да се случи това обаче, трябва да се гарантира, че розоварите не упражняват пазарна мощ върху розопроизводителите. Затова и предложението на Мая Манолова да сезира КЗК за картел при розоварите е добра идея – дори и да се окаже, че такъв картел няма.

Трябва и да се уточни, че в момента около 50% от обработваемите площи с маслодайни рози се стопанисват от розовари, които директно карат собствения си цвят в собствените си деситлерии. Това е добра практика, защото тези интегрирани компании могат по-добре да поемат шоковете от промените в цените на световния пазар. Би било добре за розопроизводителите, които в момента не са част от дестилерии, да обмислят интегрирането на своя бизнес с този на определени розоварни. Така бизнесът ще стане по-устойчив и бъдещето на българската роза ще е по-розово.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".