Твърде малко и прекалено късно. През уикенда Ангела Меркел обяви как си представя бъдещето на Европейския съюз и то без капка визия. Така тя няма да спаси Европа. Някога в аналите ще бъде записано:

“Ангела Меркел наблюдаваше как Европа се разпада и не направи нищо.”

При това в буквалния смисъл на думата тя би била единствената, която би могла да го предотврати. Защо на най-влиятелната жена в света ѝ липсва кураж?

Трябва да се признае нещо тъжно. Опозиционният лидер в Бундестага Гауланд (съпредседател на "Алтернатива за Германия" - б.р.) окачестви така наречения Трети райх като “курешка”. Нещо, което до скоро никой не би могъл да си представи. А какво ни очаква утре?

Основното е отговорността. Ангела Меркел не поема отговорност за бъдещето, Александер Гауланд не иска да поеме отговорност за миналото.

През изминалите години в германската политика твърде много се говореше за отговорност. За Йоахим Гаук (предишният президент – б. р.) и Франк-Валтер Щайнмайер (бивш външен министър и сегашен президент – б. р.) отговорността беше ключовата дума на водената от тях политика. Те бяха на мнение, че Германия трябва да поема повече отговорност и го направи – в Афганистан, Мали, Африка. Германия пое отговорност на другия край на света. Навсякъде. Не и там, където би било от изключителна важност – в Европа.

Правилата ни винаги важат за другите

В Европа Ангела Меркел се държи като германски шофьор – все той имал право и така с отворени очи направлява страната и континента към най-голямата мислима катастрофа – края на Европейския съюз. Все ние, германците, имаме право. Ангела, напиши го на надгробния си камък: “Имах предимство.” Правилата, които въведоха германците и държат те да се спазват, бяха изработени в тяхна полза.

Ян Флайшхауер (известен германски журналист и писател – б. р.) наруга италианците, наричайки ги “използвачи”. Той се заблуждава. При сегашните обстоятелства е благоразумно, когато едно ново италианско правителство, колкото и популистко да е то, да трупа дългове.

Да пестиш, за да излезеш от кризата, не става. Който пести по време на криза, съсипва икономиката. Който иска да съживи рухнала икономика, не бива да пести, а трябва да извади пари. Пари, които няма.

Между другото всеки ден германците разчитат на това, други да трупат дългове и то, за да финансират германските излишъци. Нашите пари не идват от Марс, а от чужбина. Ако германците наистина искат всички да спазват правилата, то те биха могли да сложат началото за намаляване на свръхизлишъка при външнотърговския обмен. Икономическият баланс е застрашен не само от дългове, а и от излишък. Но това би означавало да се поеме отговорност.

Центробежните сили най-силно влияят по периферията. Не е чудо, че Европа се разпада по периферията – на юг и изток. Колко време ще мине, докато процесът засегне сърцето на континента? И тогава?

Когато гърците нарисуваха Меркел с мустаци на Хитлер, възмущението в Германия беше толкова голямо, колкото и неразбирането. Отдавна сме били коренно променени. Не случайно германците изнамериха понятието “преодоляване на миналото” и са горди, че в това отношение никой не ги е надминал.

Но в тази си изключителност те в крайна сметка намериха куриозен път да се измъкнат от отговорност. Това е представата, че можеш да отмиеш историята като курешка, за каквато говори Гауланд. Той обрисува само гротесктната изкривена картина на германския копнеж да се освободи от отговорност. Меркел клинчи от бъдещето, Гауланд от миналото.

В действителност германците все още не знаят какво да правят с възвърнатата си власт. Германия през 2018 г. – каква трагедия.

...

Якоб Аугщайн е известен германски журналист, издател и коментатор на сп. “Шпигел”, откъдето препечатваме коментара му. Заглавието, подзаглавието и преводът са на Клуб Z.