Както всяка година по това време, американското национално радио (NPR) публикува в своя Twitter акаунт следния цитат (сред редица други) :

A Prince whose character is thus marked by every act which may define a Tyrant, is unfit to be the ruler of a free people.

"Един монарх, чиято същност е белязана от всеки акт, който дефинира тиранина, е неподходящ да бъде владетел на един свободен народ."

Много американци решиха, че това е нападка срещу президента Тръмп. И се възмутиха, че обществената медия си позволява подобна критика към държавния глава. Някои дори го обявиха за предателство и призив към бунт.

Преди два дни пък "изкуственият интелект" на фейсбук блокира постовете и страницата на регионален тексаски вестник за поредица цитати от същия източник. Причината - расизъм. После се извиниха и възстановиха постовете, като признаха, че алгоритмите им вероятно са реагирали на фразата:

He has excited domestic Insurrections amongst us, and has endeavoured to bring on the Inhabitants of our Frontiers, the merciless Indian Savages, whose known Rule of Warfare, is an undistinguished Destruction, of all Ages, Sexes and Conditions.

"Той подстрекава вътрешни въстания против нас и се помъчи да насъска обитателите на граничните райони, безмилостните индиански диваци, в чиито известни правила на войната влиза безогледното избиване на хора от всякаква възраст, пол и състояние."

Защо две медии публикуват цитати от един и същи документ в един и същи ден и защо е тази бурна реакция срещу него - и от хора, и от алгоритми? Ако не сте се досетили вече, и двата цитата са от американската Декларация за независимост, гласувана от Конгреса на 4 юли 1776 г. Националното радио публикува пълния ѝ текст всяка година на тази дата, същото са решили да направят и редакторите на тексаския вестник. Цитатите се отнасят не за Доналд Тръмп, а за крал Джордж III.

Преди месеци, след скандала с изтеклите данни от Cambridge Analytica, основателят на Facebook Марк Зукърбърг упорито убеждаваше и евродепутати, и конгресмени, че скоро алгоритмите на социалната мрежа ще могат да улавят и реч на омразата, и фалшиви новини.

Мнозинството български евродепутати пък са убедени, че умни алгоритми ще могат да преценяват дали картинка, звуков файл или друго съдържание, публикувано онлайн, нарушава авторски права - и съответно подкрепиха новата европейска Директива с опасните чл. 11 и 13. Колегите им обаче се оказаха по-разумни и върнаха за преработка проекта, създаващ възможност за тежка цензура онлайн.

Миналия месец пък Американската библиотекарска асоциация премахна името на Лора Инголс Уайлдър от кръстена на нея награда за литература. Защо? Защото най-известната ѝ книга, за която тя получава първата награда - "Малка къща в прерията" - била изпълнена с вредни стереотипи и расизъм. Библиотекарите видно пропускат факта, че книгата е в автобиографична и свързана с детството на Уайлдър през... 1870 година.

Излишно е да споменаваме десетките други класики като "Чичо Томовата колиба", "Полет над кукувиче гнездо", "Хъкълбери Фин", "Да убиеш присмехулник", забранявани в американски училища по същата причина.

Оттук следва въпросът - по каква логика разчитаме алгоритми, писани от хора, да проумеят социалния и исторически контекст зад едно произведение, независимо дали роман, картина, Декларация за независимост, когато видно повечето хора също не могат? На базата на какво очакваме "изкуствен" интелект да пази авторското право, след като "естественият" е видимо неспособен? Наистина ли е добра идея да въоръжим ботове с инструменти за контролиране на мисълта, когато образовани и на хартия интелигентни хора са способни да зарежат всякакво подобие на разум?

Преди да си отговорим на тези въпроси, може би е добре да не включваме щепсела на "Скайнет" в контакта - "Терминаторът" бате Арни все пак е вече за пенсия.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".