Великите творци предчувстват бъдещето. Преди почти три десетилетия Дейвид Линч в своя легендарен сериал "Туин пийкс" вкара в устата на свой герой репликата, която описва днешния свят: „Совите не са това, което са.”

Днешните управници, особено българските, се опитват да подменят видимата действителност с неин имагинерен двойник, конструиран от техни думи. В този ред на действия се подрежда скорошната реплика на инж. кмета на Царево Георги Лапчев: „И в крайна сметка дюната дюна ли е?”

Става дума, разбира се, за извечния стремеж на ГЕРБ да подпомага застрояването на парчета от природата, на които по закон строителството е забранено. В последната петилетка особено го отнасят дюните. На 3 януари 2013 г. например гръмна скандалът „Дюнигейт”, при който багери изравняваха дюни край Несебър. Няколко години по-късно се разрази подобен скандал, този път сдобил се с името „Не-бетон върху не-дюни”. Действието се развиваше на къмпинг "Юг" (община Царево), където един предприемач изливаше плочи от „бетонообразен покривен материал” върху „дюноподобни пясъчни навявания”.

Две министърки – на МРРБ и на МОСВ – в един глас потвърдиха в ефир: не-бетон върху не-дюни. Едва след обилно медийно покритие си признаха и спряха строежа.

Дюни ли са дюните, които община Царево е продала на испанската фирма "Ибердрола" за застрояване с ваканционни постройки? Ако дюните не са дюни – "Ибердрола" ще застрои всичко зад плажа Корал. Ако обаче са – ще остане с едни 40 милиона назад. Самият инж. кмет Г. Лапчев твърди, че бидейки специалист по горите, не може да различи едно нещо дюна ли е или не е. Може да е, може и да не е.

Какво се прави в такива случаи?

За ГЕРБ най-изгодно би било подобни въпроси да се решават с надговаряне. Който надговори другия – негова е истинната версия на действителността и от неговия кеф зависи дали совите са това, което са. Затова властта инвестира в толкова много медии, които денонощно твърдят, че совите изобщо не са това, което са. Ако е до сблъсък между два пороя от думи, ГЕРБ и персоналът на партията по места очевидно ще излизат победители всеки път. 

Този подход обаче има очевиден дефект. Действителността не е съставена от думи, а от по-твърд материал. И не може да бъде подменена от думи. Например: това, че в картите, съпътстващи общия устройствен план (ОУП) на Царево дюни зад Корал, не са обозначени, не значи, че такива няма. Дори официално има. Картите с дюните – официални, подпечатани с държавни печати – са отдавна налице в МРРБ. Ще рече: дюните не само съществуват в действителния свят, но са и официално признати от държавата. Просто някак тия карти все не стигат до авторите на ОУП-Царево. 

Това положение, разбира се, е на границата на документната измама, която в реалността е наказуема. Нещо такова вече се случи на правителството с прословутата позиция на ЮНЕСКО по повод застрояването на Пирин. Бяха похарчени едни пари, българското правителство се съюзи с Буркина Фасо, Зимбабве и Танзания, за да ги убеди да гласуват за едни думи, които да отменят действителността. Да обявят, че на Пирин може да се строи, в нарушение на всякакви закони и защити, без стратегическа екологична оценка (СЕО). Правителството дори се похвали на страницата на Министерския съвет, че с помощта на ЮНЕСКО е бутнало защитата на Пирин.

А какво излезе? Излезе, че думите, дори на другарите от Буркина Фасо, Зимбабве и Танзания (и България), не могат да подменят действителността. Онзи ден бе публикувана окончателната позиция на ЮНЕСКО, в която четем: 

„...изисква от държавата членка... да изпълни окончателното решение на Върховния административен съд относно Процедурата за СЕО за новия План за управление на обекта... и да изпрати копие от СЕО... на Центъра за световно наследство за преглед...”

Според ЮНЕСКО совите са точно това, което са: българското правителство се опитва да застроява Пирин нелегално и противозаконно. Думите не могат да подменят действителността, особено когато тя е разписана в закони и правила. 

Още преди ГЕРБ да могат да реагират на този шамар, дойде още един, този път от Европейската комисия; и не само за един случай, а за цялостната работа на правителствата на ГЕРБ от последните десет години. 

В текста на ЕК се казва: 

„В България кумулативното въздействие от съществуващите и одобрените планове и проекти върху зоните по „Натура 2000“ систематично не е било вземано предвид и извършването на много промени, представляващи сериозна заплаха за постигането на природозащитните цели, е било разрешено независимо от наличието на такава заплаха.”

Совите май са това, което са; и дългогодишните хвалби на Борисов, че неговото е най-зеленото правителство, се подреждат до бисерите от типа „не-бетон върху не-дюни”.

Можеш да излъжеш всички хора за известно време. Можеш да лъжеш известно количество хора през цялото време. Не можеш обаче да лъжеш всички хора през цялото време. Дюните са дюни – и на къмпинг "Юг", и на Корал, и в Синеморец, и в Силистар и т.н. Пирин има защитен статут и там не може да се строи без СЕО. Зоната „Рила-буфер” е защитено местообитание и там, ще - не ще, дори ГЕРБ ще трябва да наложи съответния законов режим. Санитарно-охранителните пояси покрай вододайните зони са санитарно-охранителни пояси и там дори най-дебелите приятели на властта не могат да строят хотелски комплекси, изливащи отходните си миазми във водата, която други хора после ще пият. Магистрала "Струма" няма как да мине по дефилето, ако се строи с европейски пари. В сарматските степи на Калиакра няма как да се пръкнат вили и хотели. И пр. 

В последните дни слушам по радиоточката маса висши гербисти да се чудят защо хората в България имат нулево доверие към институциите. Искам да ги поправя: доверието не е нулево, а поднулево. Ще рече: не гледаме на институциите като на групи хора, неправещи нищо; гледаме на тях като на терористични организации, които всекидневно планират набези срещу нашия живот, сигурност и собственост. Защо правим това? Заради горепосоченото – заради всекидневните опити на ГЕРБ и на свързания с партията персонал да подменят действителността, в която реално живеем ние, с думи, в които си живеят (и правят реални пари) те. Да ни убедят, че совите не са това, което са.

Совите обаче са точно това, което са.