Проблемът с финансирането на висшето образование не е само в недостатъчните средства, нито в разпределението им „на глава“. Проблем е и липсата на контрол при изразходването на парите от държавните университети.

Пример за това е най-голямото и най-престижно (според различни класации) висше учебно заведение у нас - Софийският университет.

През миналата година Сметната палата отказа да завери годишния финансов отчет на университета за 2016 г. с мотива, че той „не дава вярна и честна представа“ за финансовото състояние и имуществото на СУ към 31 декември. И това съвсем не се случва за първи път през последните години - отчетът за 2014 г. също не беше заверен. Според запознати има реален риск и следващият да не бъде...

Според Сметната палата основната причина за допуснатите отклонения е липсата на адекватни контролни процедури, които да затегнат финансовата дисциплина на вуза. Но тази констатация не е довела до повече яснота и прецизност във финансите на Софийския университет.

Междувременно за трета поредна година бюджетът на СУ бе приет с месеци закъснение... и с много въпросителни.

По правилник крайният срок за това беше 30 април. Но той беше приет на 11 юли. Между тези две дати университетът работи без одобрен бюджет. Според ректора проф. Анастас Герджиков това не е проблем, защото има регламентирана процедура - до утвърждаването на бюджета парите се разпределят по проста формула - една дванайста от разходите за предходната година. Според някои членове на Академичния съвет и според становището на Контролния съвет обаче това е сериозен проблем, защото разпределените пари или не стигат, или има излишъци, а за евентуални реформи и дума не може да става.

И забавянето на бюджета също не случва за пръв път - през миналата година срокът отново бе 30 април, а е приет в средата на юни. През 2016 г. срокът е 31 март, одобрението става в началото на юни.

Проектобюджетът беше изпратен на членовете на Академичния съвет една седмица преди гласуването (по правилник) във формат на екселска таблица, в която клетките са заключени и съдържанието на някои от тях не се чете, сигнализират те. Контролният съвет на университета посочва, че в проекта липсват формулите за изчисление на приходите, общите разходи на СУ са изброени неизчерпателно, има несъответствия в размер на милиони левове. В становището си проф. Герджиков пък твърди, че всичко е по правилата.

„Какво значи редно?“

Въпреки критичните становища от членове на Академичния съвет и Контролния съвет бюджетът беше приет в първоначалния си вид без промени. Дни по-късно Симеон Георгиев, член на Академичния съвет от квотата на студентите, изпрати сигнал до редица институции, включително до премиера Бойко Борисов, министрите на образованието, финансите, вътрешните работи и председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

В писмото си Георгиев иска осъществяване на адекватен контрол върху финансите на СУ от съответните институции.

Почуда буди и размяната на реплики между него и ректора по време на заседанието на Академичния съвет на 11 юли. Тогава Георгиев е сред изказалите критични становища. Той отбелязва например, че приходите от такси от студентите в специалност „Медицина“, която е магистърска програма, са записани в графата за приходи от такси от студенти в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и пита дали това е редно.

„Какво значи редно? Където искаме, там ги слагаме“, отговаря Герджиков, цитиран от Георгиев, а също и от журналисти, присъствали на заседанието.

През миналата година стана ясно, че в рамките на една академична година Софийският университет е превел допълнителни възнаграждения на някои преподаватели и други служители в размер на 19,5 милиона лева - тоест около една трета от получената за 2016 г. държавна субсидия, която е 48 053 200 лева според Закона за държавния бюджет.

Това разкри справка, изискана от студентите от Академичния съвет Симеон Георгиев и Стефан Радов по ЗДОИ и предоставена от Герджиков след месеци отлагане.

За целта са използвани различни механизми: индивидуални еднократни възнаграждения; „абониране“ за проекти; плащане на часове над норматива, магистърски курсове, добавки за изпълнение на ръководни функции, за участия в журита, в кампании. При някои концентрацията от дейности е толкова голяма, че поставя под въпрос 24-часовата продължителност на денонощието.

И това, при положение че СУ има задължения в размер на милиони левове. В официално съобщение университетът отрече да има нещо нередно в раздадените бонуси.

Защо това засяга всички ни?

Като държавно висше учебно заведение Софийският университет се финансира основно по два канала - такси на студенти и държавна субсидия.

Предвидената за университета субсидия от държавния бюджет за 2018 г. е над 58 милиона лева. Достатъчен повод всеки, който издържа учебното заведение с данъците си, да иска да знае как точно се изразходват парите му. И да иска контрол и отчетност. И не на последно място - качествено образовение.

От приетия на 11 юли бюджет става ясно, че приходите от такси на студенти са общо малко над 19 милиона лева. Още 650 хиляди са влезли в сметката на СУ от кандидатстудентски кампании. Отново от младежи, които в общия случай искат да получат адекватно съвременно образование.

Вместо това пари за подобряване на материалната база все няма - компютрите са стари, софтуерът е пиратски, в зала за 60 души редовно има лекции с курсове от по 80 и повече студенти... А от време на време се разбира, че огромни суми се раздават „под масата”, покрай бюджета винаги има ожесточени спорове (които често остават скрити от публиката), а контролните органи констатират нарушения...

Но в крайна сметка с констатациите си оставаме.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".