През ноември социалдемократите в Дания се представиха кошмарно на местните избори - загуби крепостта "Копенхаген", който над 100 години бе под контрола на партията. През декември одобрението на действащата премиерка Мете Фредериксен бе оценено в изследване на YouGov на едва 34% - с 45% по-малко спрямо проучване на агенцията от 2020 г. Датски анализатори разказват пред "Политико" как срещу министър-председателката започнали да се надигат призиви в собствената й партия да си подаде оставката. Месец по-късно ситуацията е коренно променена - подкрепата за правителството до такава степен е нараснала, че Фредериксен може да свика предсрочни парламентарни избори, които по график трябва да се проведат преди 1 ноември. 

Причината за драстичната промяна е една: Доналд Тръмп. По-конкретно - категоричният отказ на Копенхаген да се поддаде на натиска на Вашингтон да погълне датския остров Гренландия на всяка цена.

"Те най-накрая очертаха ясна граница, вместо да изглеждат покорни", заяви Пер Клаузен, ляв датски евродепутат от опозиционната партия Enhedslisten.

Митата и агресивната реторика на администрацията на Доналд Тръмп вече се превърнаха в гориво на лидери в Канада и Австралия. Те успешно се представиха за защитници на националния суверенитет и либералната демокрация, заради което бяха възнаградени от избирателите, възмутени от поведението на президента на САЩ.

Лявоцентристката партия на Фредериксен, която управлява в коалиция с десноцентристките "Умерени" и "Венстре", печели 22,7% от гласовете и 41 места в парламента в ново проучване на датската социологическа агенция "Мегафон", проведено от 20 до 22 януари сред 1012 датчани. Това е рязък ръст спрямо последното проучване на "Мегафон" в началото на декември, което показа, че социалдемократите ще получат само 32 места.

"Умерени", водена от датския външен министър Ларс Льоке Расмусен, който по-рано през януари участва в среща с американски представители в Белия дом, почти утроява дела си на гласове в анкетата - от 2,2% на 6,4%.

Друго проучване, публикувано в понеделник от изследователския институт Voxmeter за датската информационна агенция Ritzau, показва подкрепа за кабинета на Фредериксен от 40,9% - най-високата от две години насам. Ако изборите се проведат сега, се очаква коалицията да спечели 73 места. Това все още би я оставило със 17 депутати по-малко от необходимите за мнозинство в датския парламент, но е далеч от неизбежното унищожение, което изглеждаше като най-вероятен резултат след месните избори през ноември.

Оттогава светът се промени драстично. Тръмп заяви в началото на януари, че ще завземе Гренландия, самоуправляваща се датска територия в Арктика, с всички необходими средства - често повтаряна заплаха, която изглеждаше далеч по-реална след американското отвличане на венецуелския диктатор Николас Мадуро. Фредериксен, която е на власт от 2019 г., предприе енергична дипломатическа защита на арктическия остров, като засега успешно отблъсква атаките на Тръмп - в Давос американският лидер се ангажира да не превзема със сила територията и да не налага мита на европейски страни във връзка с подкрепата им за Гренландия.

Датчаните изглежда оценяват високо поведението на социалдемократите.

"Няма друго обяснение за това", разказва пред "Политико" Ан Расмусен, професорка по политически науки в Кралския колеж в Лондон, визирайки скока в подкрепата. "На първо място е Гренландия".

Расмусен изтъква, че последният път, когато датският народ е заставял толкова твърдо зад правителството, е бил по време на пандемията от COVID-19, добавяйки, че националните кризи традиционно облагодетелстват действащите власти.

"Мисля, че много датчани в момента се насочват към социалдемократите, защото партията изпълнява основните си приоритети... като същевременно демонстрира силно лидерство, когато дори най-могъщият човек в света оспорва (датския) суверенитет", посочва датската евродепутатка Кристел Шалдемозе, която е избрана от партията на Фредериксен.

Големият въпрос сега е дали премиерката ще свика предсрочни избори. И преди го е правила - през 2022 г. огранизира предсрочен вот на фона на намаляващата подкрепа, която все още бе достатъчно висока, за да ѝ донесе сигурна победа.

"Може да изглежда малко прекалено инструментално да се направи това нещо по време на най-голямата външнополитическа криза за Дания и световния ред. Но е много вероятно това да се случи преди лятото. Тя ще почака малко, но не мисля, че ще чака много дълго", прогнозира Расмусен.

Руне Щубагер, професор по политически науки в Университета в Орхус, се съгласява, че кризата в Гренландия е предизвикала "своеобразен сплотяващ ефект", но предупреждава, че "след като натискът отшуми, бих очаквал правителството отново да се откаже, тъй като вниманието ще се насочи към вътрешни проблеми".