Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Достоевски има един такъв „мем“: Ако няма Бог, всичко е позволено. В днешния свят това може да се перифразира така: Ако няма международно право, всичко е позволено.

От началото на 2026 година се оказахме в абсолютно нов свят, в който на мястото на международното право Путин и Тръмп, единият по-рано, другият по-късно, поставиха собствената си представа за морала, което всъщност се нарича самоуправство, ако не и деребейство, тоест издевателство над целия свят.

Колективна Европа (поне по-голямата ѝ част) вече няма никакви илюзии по отношение на морала на Путин, обаче сега трябва да свикне с това, че моралът на Тръмп е до голяма степен паралелен на морала на Путин. Съвсем доскоро Америка, която защитава Европа през Втората световна война и след това и през Студената война, беше гаранция за сигурността й. И то въпреки че с времето в Европа се появи предостатъчно пренебрежителна, дори негативна представа за Америка като за страна с примитивна култура. И сега Америка на Тръмп (както самият той, така и всички около него) със садистично удоволствие оставя Европа на произвола на съдбата пред лицето на непредсказуемия (също като Тръмп) Путин. ЕС вършеше добра работа в мирно време, но днес, във времето на военни конфликти и мирогледни конфронтации, пролича раздробеността и слабостта на Европа.

Путин, особено откакто почна пълномащабната война с Украйна, открито се гаври с Европа, вижда в нея морална нищета и закърняващо потребителско общество. В Русия пък цени традиционните ценности и православната етика. Те трябва да направят народа послушен, народ, който се управлява по-лесно, но дали самият той вярва в тези ценности, живее ли според тях, това е друг въпрос, и то сериозен. Гаврата с Европа е особено очевидна в писмените изявления на бившия либерален президент на Русия, „предрешилия“ се Дмитрий Медведев, които често са написани на гаменски език с очевидното съгласие на президента. Медведев го помня съвсем друг човек. В края на първото десетилетие на новото хилядолетие вечеряхме в Централния дом на литераторите в Москва и Медведев разказваше, че на него, сина на петербургски професор, най-големите му приятели като дете били книгите; на въпроса ми дали се смята за демократ отговори с „да“, но после помисли и каза „по-скоро либерал“. Хората от обкръжението на днешния началник имат четири възможности: да се съгласят с идеите му, да ги уволнят, тоест да ги свалят, да ги вкарат в затвора или да се простят с живота си. Медведев реши да остане на власт.

Сега към издевателствата на Путин се присъединява и Тръмп със своя приоритет към собствения му морал, който очевидно му помогна във венецуелската авантюра с отвличането на Мадуро. След което наистина прекали с идеята си да превземе Гренландия, но като че ли май се освести. А по-нататък може би възнамерява да превземе Куба, Колумбия и Мексико?  Тръмп си е избрал за съветник по вътрешната сигурност Стивън Милър, в сравнение с когото дори днешният Медведев хич го няма и който смая света с явно фашисткото си изявление, че можем да си говорим колкото си щем за международна етика и така нататък, обаче живеем в този, в реалния свят, който се управлява със сила и могъщество. „Това са железните закони на света“, каза Милър.

Дълго ли обаче Америка ще живее според тези „железни“ закони? Тръмп не е вечен като президент: още три години – и чао. Известно е обаче, че е по-лесно да разрушиш, отколкото да построиш отново. Пък и Тръмп се е запасил със същия като него претендент за американския престол – днешният вицепрезидент Ванс. Думата има американският народ, който в по-голямата си част вече два пъти гласува за Тръмп.

Но така или иначе, отказът от международното право се започна от Путин. И ясно се очерта със започването на войната срещу Украйна на 24 февруари 2022 година. Ясно е, че Путин беше изначално вбесен от желанието на Украйна да влезе в НАТО и възможността за това. И продължава да гледа на тази възможност като на удар срещу сигурността на Русия. Истинска победа в тази война Путин ще постигне тогава, когато в Киев се появи негов човек, марионетка от типа на Лукашенко. За тази цел Русия прави всичко украинците да се уморят до смърт от войната и според сценария на стокхолмския синдром да потърсят помиряване с Путин. Но дори това да стане, реално войната няма да свърши. Тя ще премине в партизанско движение – като партизанските действия след 1945 година, най-вече в Западна Украйна, които не спират до средата на 1950-те. Тоест, ако не спре войната, Путин ще живее с нея чак до смъртта си.

Заедно с идеята за приоритет на собствения морал над международното право се ражда и новият образ на управниците на Русия и Америка.

Тръмп може да си позволи да каже, като нов олимпиец, че президентът на Колумбия Густаво Петро трябва „да си пази гъза“ (Путин също обича неприличните думи, dirty words).  „Колумбия се управлява от болен човек, който обича да произвежда кокаин и да го продава в САЩ. Той има кокаинови фабрики и заводи, но скоро няма да ги има“ – пояснява заплахата си Тръмп, който съвсем наскоро извади страната си от 66 международни организации, включително ЮНЕСКО.

Но ако Тръмп днес прави едва първите крачки към диктаторското всемогъщество, понеже все още му пречат демократичните институции на САЩ, включително Конгресът и Сенатът, то московският му колега за 25 години стана изцяло недосегаем.

Големите времеви мащаби на днешната война променят представата и за самия Путин.  Той вече не е случаен човек на руския трон (както го възприемаха преди, и не само опозицията), а някакъв помазаник божи (със свръхчовешки права и задължения).  Разбиране за този тип възприемане има и в Китай, и в Индия, изобщо в Изтока, но за Запада Путин като че ли все още е лидер за официални срещи с ръкостискания (Макрон иска да се срещне с него, и не само той).  

Обожествяването на Путин е нов феномен. Сега той е съвсем отделно от всички други ръководители на Русия – всичките те, било министърът на външните работи или високопоставените му приятели от вилното селище Озеро – са негова свита. На седми януари Путин посрещна Рождество  Христово с неколцина наградени с ордени офицери от ГРУ в една църква край Москва, намираща се на територията на военна зона. В кратката си реч той направи паралел между Христа Спасителя и руските военни – спасителите на Украйна.

Целта на пропагандата, особено военната, е несъществуващото да се направи съществуващо. Но всичко си има граници, свързани с правдоподобността. Путин излезе извън рамките на правдоподобността в историята с украинските дронове, които според него  били цял орляк и искали да унищожат резиденцията му и него в нея.  Възможно е повод за  тази история да са неотдавнашните думи на Зеленски, че желае смъртта на Путин. Но това са само думи, нищо повече.

За Зеленски краят на войната е спасението на Украйна. Собственото му бъдеще впрочем е под голям въпрос. Днес става въпрос за териториални отстъпки.  Русия може и да се съгласи на примирие, ако Зеленски ѝ даде Донбас (според Рубио там във владение на Украйна са останали само 40-50 километра, не повече). Но какво ще означава предаването на Донбас за самия Зеленски? Дали той ще победи на следвоенните президентски избори и ако не, с какви проблеми ще се сблъска и дали тези проблеми няма да доведат до това да го вкарат в затвора? Това не е ясно, това е загадка. Още повече че, както ми се струва, войната трябва да се спре навреме. Има един важен исторически пример – съветско-финландската Зимна война през 1939-1940 година. Огромната съветска армия напада Финландия вероломно, но въпреки огромното си превъзходство във въоръжението не успява да я победи. Финландците също не успяват да победят. В крайна сметка се сключва мирен договор, според който финландците губят няколко източни територии, граничещи със Съветския съюз, включително втория си по големина град Виборг. В крайна сметка обаче те си остават демократична страна с пазарна икономика и впоследствие Финландия процъфтява.

А пък Путин изменти целия свят, като заяви на всички и конкретно на Тръмп, че са го нападнали украински дронове. И какво да прави сега Тръмп, след като американското разузнаване вече му докладва, че Путин го лъже? На кого да вярва? На Путин или на американското разузнаване?

До какво ще доведе конфликтът между тези двама самодържци  с почти еднакъв морал и почти приятели? Понеже излиза, че с историята с дроновете Путин се подиграва лично на Тръмп!

Ясно е, че Путин никога няма да се откаже от думите си и че ако реши да спре активната част на войната, ще го направи само на свои, при това още по-твърди условия. Мирният процес, макар и бавно, но беше тръгнал, а сега се озова в задънена улица. Путин прибягна към похватите на уличен хулиган – да се гаври с всички, да ги унижава, да ги ошашави, да ги победи.

С две думи, издевателството на Путин е началото на нов период във войната. Но дори Путин да реши да я приключи, в следвоенна Украйна незабавно ще започне нова война – за власт, а в това путинската пропаганда няма равни, тя има и пари, и опит, като се почне още от съветските времена.

На Путин изобщо не му е нужно да спира тази война. Първо, той напредва - бавно, но сигурно. Второ, приключването на войната води до неопределеност. Какво да се прави с войниците, които ще се върнат? Може да има голям проблем с агресивното им поведение. Как икономиката да тръгне  пак по мирни релси? Какво да се прави с протестните настроения? По време на война несъгласните могат да бъдат наречени предатели, обаче в мирно време какви са? А какво да се прави с Европа, която очевидно няма бързо да е склонна да си сътрудничи с путинска Русия?

Ето защо когато Путин самолично лъже Тръмп, който дълбоко в душата си го обича, това си е истински скандал и Американеца не прости това на Путин. Незабавно го унизи с пленяването на танкерите от така наречения  руски „сенчест флот“. За кого са изгодни авантюрите на Тръмп? Кой печели от тях? Зеленски или Путин? Какво може да му даде Зеленски? Тръмп няма да получи никаква Нобелова награда за мир поради позицията си за Гренландия. Не, по-добре по-бързо да приключва войната – та дори при условията на Путин, пък после вече да се занимава със Западното полукълбо. Но какво ще стане сега с преговорите за край на войната? Това пак е в ръцете на Путин – в тайно съгласие с въпросния Тръмп.

И дали тогава късметлийчето Путин ще спечели?