Гърция ще изпълни искането на кредиторите си да поддържа първичен бюджетен излишък до 2022 г., заяви днес премиерът на страната Алексис Ципрас пред Европарламента в Страсбург.

Как ще бъде постигната тази цел ще реши правителството в Атина, допълни той.

Ципрас участва в дебата "Бъдещето на Европа". Той стана деветият лидер, изложил визията си пред евродепутатите за развитието на Стария континент.

Преди близо месец Гърция приключи успешно тригодишната програма за подкрепа на стабилността по линия на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Така южната ни съседка подсигури ключовите си позиции в еврозоната и ЕС. За този период Атина получи заеми, а в замяна трябваше да извърши реформи, някои от които бяха твърде болезнени.

Заедно с подкрепата на Международния валутен фонд (МВФ) заемите, отпускани на Гърция от 2010 г. насам, надхвърлиха 260 млрд. евро - най-големият спасителен пакет в световната финансова история.

Според споразумението с Еврогрупата Атина трябва да отчита първичен бюджетен излишък от 3.5 на сто, без да се включва изплащането на дълга, всяка година до 2022 г. Показателят може да се понижи до 2.2% към 2060 г.

„Управляващото в определения момент правителство ще избере начина и политиката за постигането на тези цели“, каза Ципрас.

Това ще бъде обсъждано всяка година, когато Гърция, подобно на другите страни от еврозоната, представи пред Еврокомисията проектобюджета си за проверка дали той  в съответствие с правилата на ЕС.

„Ние ще вземем решенията за насърчаване на ръста на нашата икономика. Ръстът означава, че повече няма да има икономии“, продължи гръцкият премер.

Но предупреди, че решението трябва да бъде съвместимо с постигането на финансовите цели. Преди два дни той заяви, че вече няма да има нито орязване на пенсии, нито вдигане на данъци.

Освен за гръцката икономика Ципрас говори и за споразумението между страната му и Македония, което отваря пътя към НАТО и ЕС на бившата югославска република.

„След 26 години на разрушително господство на национализма, успяхме да обърнем страницата и да достигнем до взаимно приемливо споразумение, което може да стане модел за разрешаване на споровете в нашия регион", изтъкна Ципрас.

Но в контекста на това споразумение той отбеляза и опасността от надигащия се крайно десен национализъм в Европа. Според него неуспехът на неолибералния подход към кризата е подхранил чудовището на шовинизма и  крайнодесния популизъм. 

Ципрас смята, че финансовият фетишизъм е обтегнал още повече социално-икономическото неравенство, маргинализирал е големи слоеве от обществото и е извел крайната десница от ролята на обвиняем в историята и от изолацията, като я е допуснал на политическата авансцена:

"Бежанската криза просто потвърди неспособността на Европа да се развива в момент, в който голяма част от членовете й не са предани на основополагащите й ценности, когато доминира логиката на изолационизма срещу сътрудничеството, на всеки сам за себе си, вместо на разпределението на тежестта".

Ципрас предупреди, че днес отровата на омразата и ксенофобията отново извира в сърцето на Европа.

Накрая министър-председателят на Гърция поиска европейски решения за европейските предизвикателства - за бежанския проблем, климатичните промени, сигурността и демократичната реформа на еврозоната.