Британският премиер Тереза Мей все още се държи, макар и на косъм. Брекзит изглежда предопределен да свали и нея, и правителството ѝ. Може да е усетила някаква надежда в началото на октомври, когато преговарящите и от двете страни оповестиха, че са на път да постигнат съгласие по много въпроси, но само няколко дни по-късно същите тези представители трябваше да признаят провала си. Подобни надежди и преди са били декларирани, несъмнено и в бъдеще ще ги чуваме.

Но въпреки желанието на всички да се приключи възможно най-бързо, Брекзит е твърде сложен, а по много въпроси интересите на страните се разминават. Процесът на разделяне няма да приключи в обозримото бъдеще.

Последният рунд на "надежда - разочарование" се проведе на срещата на европейските лидери в Брюксел в средата на миналия месец. Преди това европейски и британски преговарящи загатваха, че разполагат с "чернова" на споразумението, която ще бъде обсъдена на срещата. Но тя така и не бе представена, не бе постигнато и съгласие по важни въпроси. Изненадата не бе, че тази среща се провали, а че въобще се чуваха положителни възгласи преди нейното провеждане. Неуспехът ѝ демонстрира всъщност колко разделени са двете страни по спора.

Появи се един слънчев лъч. Изглежда всички се съгласиха Великобритания да плати 50 милиарда долара за "развода". Много специалисти очакваха, че трудно ще се постигне съгласие по този въпрос. "По-твърдите" брекзитъри категорично отхвърлиха тази идея. Те несъмнено ще надигнат глава, когато въпросът отново се повдигне.

Големият проблем бе Ирландия.

Република Ирландия е член на ЕС и докато Великобритания също продължава да бъде, между двете държави ще могат свободно да преминават стоки и услуги. Това ще се промени с Брекзит и макар двете страни да свикват с този факт, проблеми ще възникнат при издигането на гранични пунктове между Република Ирландия и Северна Ирландия.

Споразумението "Добър петък", което прекрати насилието от страна на Временната ирландска републиканска армия (IRA) в Ирландия и на други места по острова, се дължеше на клаузата за свободно движение на хора и стоки между границите. С построяването на гранични пунктове е възможно отново да се надигне недоволство и от двете страни по границата. 

Лондон е против предложение, което би позволило свободното движение между Република Иралнадия и Северна Ирландия, но смята да създаде контролно-пропусквателни пунктове за търговски пътища. Същевременно Великобритания не може да приеме споразумение, в което би се нарушил конституционния интегритет, тъй като така държавата ще се раздели на две зони с различен митнически режим. Преговарящите от острова представиха компромисни варианти, които отхвърлят пунктовете за сметка на чести регулаторни инспекции на Обединеното кралство на територията на Северна Ирландия.

На този етап обаче съгласие не е постигато по този въпрос.

Друго съществено препятствие пред Брекзит е кой съд ще ръководи раздялата, предвид същвествената разлика между континенталната правна система и Общото право. Преговарящите от страна на ЕС са категорични - според тях трябва да е Европейския съд (една от трите юрисдикции на Съда на Европейския съюз - СЕС).

Британците твърдят, подкрепени от силните възгласи за съпротива от страна на поддръжниците на Брекзит, че СЕС няма това право. ЕС предложи компромисен варинант - установяването на панел между представители на ЕС и ОК, който само при изрично желание от страна на участниците щеше да се обърне към Европейския съд. Британските преговарящи обаче го отхвърлиха. И така с липса на реално развитие по този въпрос, както и по казуса с Ирландия, срещата в средата на октомври не доведе до нищо.

Предвид раздора между двете страни, не е очевидно дали подписан документ щеше да доведе до подкрепа от участващите правителства. Тереза Мей поддържа правителството в Обединеното кралство (ОК) с минимално мнозинство.  Тя също среща сериозна опозиция и от Консервативната партия, която управлява. По всички тези проблеми тя и правителството ѝ стъпват по много тънък лед. Нещо повече, партията ѝ разчита на скромната подкрепа на Демократическата юнионистка партия от Северна Ирландия, което прави Мей изключително чувствителна за всеки компромис относно ирландската граница.

Държавите от ЕС са също в конфликт помежду си. Държави-членки като Италия принуждават останалите умишлено да забавят воденето на преговори.

Изглежда, че преговорите за разделяне ще бъдат разсрочени отвъд март 2019 г. Тереза Мей вече изрази това опасение. Изказването ѝ идва половин година преди изваждането на Великобритания от Съюза. Това е ясен знак, че няма да се постигне голям напредък до началото на пролетта. Може да измине цялата 2019 г. докато се постигне споразумение. И едва тогава ще може да се обсъдят въпроси относно бъдещите търговски и регулаторни спогодби между Великобритания и ЕС. 

Британските надежди звучаха по съвсем различен начин в началото на този процес. Правителството се бе надявало да договори "развода с ЕС" и бъдещите търговски отношения в общ пакет преди да се състои фактическото разделяне. Правителството и бизнесът искаха да се запази зоната за свободна търговия, "Лондонското сити" ("The City"), затова пожелаха да сключат споразумение, което да привилегирова британските финанси в Европа. Но Съюзът, притискан от Франция и европейската бюрокрация, настоя нещата да се случат на два етапа. 

Първо, Лондон и ЕС трябва да договорят условията по развода. Само тогава ще може ЕС да премисли бъдещото уреждане на търговията и финансовите услуги. Този втори рунд на обсъждания обещава да трае поне колкото преговорите за разделяне. Нищо не изглежда сигурно поне до 2020 г., а може би и отвъд нея. Докато този процес се разтяга във времето изглежда, че няма да бъдат постигнати никакви търговски споразумения и че Великобритания и ЕС ще разчитат на правилата, въплътени в Световната търговска организация (СТО), сякаш никога не са водили търговия помежду си.

Въпреки трудностите Великобритания и ЕС ще подпишат споразумение не само за "развод", но и в търговията и финансите. ОК е важно за търговията на ЕС. Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) 44 процента от износа на Великобритания е насочен към членки на ЕС, допълнителни 14 процента - към трети държави, с които ЕС е подписал търговски договори. Същевременно 53 процента от вноса на Великобритания идва от ЕС. Мнозина спекулираха, че след Брекзит Великобритания ще се отвори към света и че след време ЕС ще стане по-малко значим за икономиката на конституционната монархия.

Това най-вероятно е вярно, но икономика, отдалечена от предишните споразумения, отново ще налага ориентация на Великобритания към Европа. Същевременно ЕС се нуждае от ОК. Почти 20 процента от износа на Съюза са насочени към Острова, което превръща Великобритания във втория най-голям вносител за ЕС. Дори по-значим е високият процент на германски износ, наближаващ 8 процента, който е насочен към Великобритания. Това ще принуди Берлин да сключи сделка с Великобритания въпреки враждебността на Франция спрямо ОК.  

Подобна симбиоза наблюдаваме и при финансите. Финансите на Великобритания разполагаха със специален статус в ЕС. "Лондонското сити" бе предпочитана дестинация пред другите два световни центъра - Ню Йорк и Токио. Връзката също предоставяше на бизнесите в Европа предимството от финансово банкиране на световно ниво. Въпреки че Лондон може да се изправи срещу Ню Йорк и Токио, той желае след Брекзит да възстанови всичките или поне част от контактите си с Германия, Франция, Италия и други. Това е така и защото Франкфурт, Париж и Милано са регионални конкуренти на Лондон. 

Но много време ще мине преди това да се случи. Очевидно е за всички, че процесът по "развод" е твърде муден. Търговски преговори за установяването на режим на стоките и услугите, дори финансовите, най-вероятно ще траят дори по-дълго. Всеки ще е преминал в нов етап от живота си преди да се постигне всеобхватно споразумение, колкото и взаимноизгодно да е то за Великобритания и Европа. През този продължителен период пазарите, дипломатите и вътрешните политики, както в ОК, така и в Европа, ще трябва да издържат под натиска на несигурността, която съпътства преговорите.

Иронията е, че тази дългосрочност, колкото и болезнена да е, може да помогне на Тереза Мей. Тя може и да възприема Брекзит за проклятието на своето съществуване, но при всичките заплахи за нейното лидерство, очевидно е, че никой от партията ѝ, или извън нея, не желае да заеме премиерския стол в този "кариерно-самоубийствен" период.

 
Анализът е публикуван в The National interest.