Десетина минути, за да потуши бушуващ пожар - снощи френският президент Еманюел Макрон направи най-важното си изявление от началото на петгодишния си мандат след десетдневно мълчание, повече от три седмици протести и също толкова съботи, белязани от насилие.

Обявявайки "икономическо и социално извънредно положение", държавният глава отговори на гнева на "жълтите жилетки" и огласи конкретни мерки, пише в. "Паризиен" след снощното обръщение на президента към нацията.

Този път не може да се каже, че Еманюел Макрон твърди, че "се вслушва в гнева", без да си направи и най-малък извод. Снощи полумерките, сдържаността и перифразите бяха забравени - за да възстанови контакта си с французите и да им покаже "любовта" си, държавният глава не се скъпеше, отбелязва редакционна статия в. "Фигаро".

Колкото до стила, президентът направи всичко възможно да поправи имиджа на високомерие, снизходителност и дистанцираност, който систематично се свързват с него от началото на кризата, като направи поредица самокритични изказвания, включително че властите не са съумели да отговорят на обществения гняв, допълва вестникът.

Впечатляващите мерки в полза на повишаване на покупателната способност, обявени от президента, ще струват според източник, близък до Министерството на икономиката и финансите, около 7 милиарда евро, тоест около 0,3 процента от брутния вътрешен продукт. Към това трябва да се добавят 0,2 процента (4 млрд.) от отменянето на данъка върху горивата и мерките, свързани с екологичния преход.

При липсата на ново съкращаване на публичните разходи дефицитът догодина вероятно ще надхвърли 3 процента. Досега разликата между приходите и разходите бе програмирано да достигне 2,8 процента от БВП. Тя обаче може да се окаже 3,2 и повече процента, тъй като протестите на "жълтите жилетки" се отразиха върху растежа в края на годината, а оттам и в началото на следващата, посочва в. "Поан". Според сондаж на "Опиниън уей" за френската информационна телевизия ЛСИ повече от половината французи (54 на сто) искат движението на "жълтите жилетки" да спре протестите след обръщението на Макрон. Но в същото време парадоксално 66 на сто от анкетираните продължават да изразяват подкрепа за движението, пише "Поан", цитирайки данните на агенцията. Сондажът обхваща 991 души и е представителен за населението над 18-годишна възраст.

Политическите кризи във Франция винаги са се разраствали до бунтове за разлика от тези във Великобритания, отбелязва британският в. "Гардиън". Опитите на президента Еманюел Макрон да извърши радикални реформи в боледуващата икономики винаги са били трудни. Бившият президент Никола Саркози се опита да приложи същата нео-Тачърска програма и се сблъска със същата криза на властта. Франция е по-поляризирана дори от Великобритания. Въпреки това политическите кризи там винаги са се разигравали на улиците на Париж. През миналата седмица Макрон прочете графитите върху Триумфалната арка и капитулира, а после преговаря с водачите на вълненията, допълва вестникът.

Крехкостта у дома неизбежно води до отслабване на влиянието в чужбина. Макрон нееднократно е заявявал, че международното доверие към него зависи от способността му да осъществи реформи в национален план, което сега е застрашено, докато той се стреми да запази президентското си управление, отбелязва "Гардиън" в друга статия. Амбициите, които Макрон имаше, преди да стане президент - да вдъхне нов живот на европейските проекти, като съживи партньорството с Берлин - вече бяха осуетени от относителната слабост на германския канцлер Ангела Меркел след разочароващите й резултати на изборите през миналата година.

Четири месеца преди изборите за Европейския парламент, на които се очаква сериозно настъпление на националистическите и нелибералните сили на континента, един обезсилен Макрон начело на хаотична, разбунена Франция е последното нещо, от което се нуждае Европа, подчертава всекидневникът, цитиран от БТА.

Председателят на Националното събрание Ришар Феран призна пред РТЛ, че за да изпълни ангажиментите си, правителството ще трябва да увеличи дефицита, но добави, че стабилна Франция е в интерес на Европа.

"Днес сме в ситуация, при която икономиката ни се забавя", каза той, визирайки забавянето на растежа заради протестите. "Не можем да си позволим това да продължи."