Първи клас вече ще трябва да се повтаря при недобро владеене на български език. Математическите и природо-математическите училища - с още по-специално отношение - учениците, влезли там след четвърти клас, няма да държат изпита след седми. Забрана на мобилните телефони. Облекчени оценки за учители и директори. И, разбира се, въвеждане на толкова обсъждания и рекламиран от министъра на образованието като универсална панацея за нарастващите морални дефици в обществото - час по религия. А, и кметовете да могат да обявяват сами за неучебен ден само празника на общината.

Това са някои от предложенията на Министерството на образованието, което в петък публикува за обществено обсъждане промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), съобщи пресцентърът на ведомството. 

Да се повтаря първи клас

Едно от значимите изменения в законопроекта е свързано с интензивната езикова подготовка по български език за децата, които не го владеят, включително за тези, които се връщат от чужбина. Обучението ще се реализира под две форми - индивидуално за децата от първи до седми клас, които ще изучават езика в ускорена програма и постепенно ще се включат в клас с останалите ученици. А за тези, които изобщо не знаят български, ще се организира подготвителен езиков клас. При недостатъчно добро владеене на българския език се дава възможност и за повтаряне на първи клас за тези деца. Промяната се налага, тъй като незнанието на езика създава затруднения и пропуски в последващото обучение на учениците по останалите предмети. Това води до загуба на мотивация, а в дългосрочен план и до самоизключване, и до отпадане от системата, твърдят от МОН. 

Математическите и природо-математическите гимназии стават специализирани

С друга промяна математическите и природо-математически гимназии се залага да приемат ученици още след четвърти клас. Това означава, че те се преобразуват в специализирани. Учениците в тях не само ще получат профилирана подготовка по математика и природни науки, но и ще могат да продължат обучението си без да кандидатстват отново след седми клас. Ако желаят, могат да кандидатстват в друго училище, а освободените места ще се запълват с нови ученици. Училищата ще могат да обявяват и допълнителен прием. Според министерството така се насърчават младите таланти, според друга трактовка се насърчават амбициозните родители да започнат да водят децата си на уроци по математика още от първи клас или от последните групи на детската градина и да се дават още възможности за доходи, които много често попадат в сивата икономика - данъци там не се плащат. Така, ако детето ви не е млад талант, а направи грешката математиката да му стане интересна в по-късна фаза, много по-трудно ще успява да се дореди до т. нар. специализирани училища.

Забрана на мобилни телефони в училищата

Въвежда се и забрана на мобилни телефони в училищата, като се оставя възможността да се използват само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства. Използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения, се посочва в мотивите. Забраната на мобилни телефони в училищата вече е факт във все повече държави. Как точно обаче ще се спазва в България и дали няма по стара родна традиция да се превърне в забрана само на хартия, подобно на забраната да се пуши в заведенията, буди основателни съмнения. В държави като Франция и Гърция наказанията стигат до изключване. 

Мерки за затягане на дисциплината

По отношение на дисциплината в класовете се предлагат законодателни промени, които разширяват правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение от страна на учениците. Идеята е да могат да се вземат и бързи мерки, когато имат системен проблем с конкретно дете, за да може конфликтната ситуация да се разреши навременно и да се избегне налагането на тежки санкции. Заедно с това се запазват всички подкрепящи мерки на действащия закон. 

Час по религия 

В промените е залегнал и новият час по религия с допълнението "и добродетели", идея, която предизвика множество разнопосочни мнения и успя да създаде нова тема за противопоставяне. Какво точно наложи това припряно искане да въвеждането на този предмет, така и не стана ясно, освен недоказаните твърдения на министъра на образованието, че религията прави децата по-добри. Предметът в три версии ще е задължителен избираем час, няма да се поставят оценки.

Учебниците на делими отделни части

Друго предложение предвижда учебниците да са делими като части, което от една страна ще облекчи ученическите раници, защото децата ще носят само тази част, над която в момента работят, а от друга - при необходимост ще се осигури по-лесна актуализация на конкретното съдържание, а не да се подменя целият учебник. Към хартиените учебниците ще се създават и електронни издания, които ще са обогатени с интерактивно съдържание. Облекчава се и процедурата по оценяване на учебниците, като се засилва ролята и отговорността на МОН, с което ще се избегне и досегашният формализъм на процеса. 

Учениците да бъдат изпитвани за умения, свързани с реалния живот

Съществен акцент се поставя и на оценяването - както на учениците, така и на учителите. Променя се философията на изпитването на децата - от проверка на фактологични знания към оценяване на уменията, свързани с реалния живот, критичното мислене и социално-емоционалното развитие. Този модел ще помогне за проследяване на личния напредък на всяко дете, за установяване на неговите силни и слаби страни, с които да разгърне цялостно потенциала си, твърдят от МОН. Подобни заявки през годините са правени многократно и това е един постоянно повтарящ се рефрен, особено след поредния провал на българските ученици на PISA, но реално нищо не е произтекло от тези добри намерения.

Учителите и директорите ще бъдат атестирани по облекчен начин, която "да има едновременно проследяваща, но и мотивираща, и развиваща функция". Оценката ще бъде основание както за професионалното израстване на педагогическите специалисти, така и за налагане на корективни мерки при несправяне със задълженията, се твърди в предлаганите мотими за промените. 

Заложени са и нови два кариерни статута - базови учители, които да подпомагат студентите в педагогическата практика, и методици по различни учебни предмети, осигуряващи системна подкрепа на учителите на местно ниво.  

Да се регулира приемът, за да се намали сегрегацията

С друго предложение се дава възможност на общините да регулират приема на ученици по места, така че да не се допуска концентрация на деца от уязвими групи в едно училище, а да бъдат разпределяни равномерно в образователните институции, т.е да не се оформят училища на сегрегационен принцип. Кметовете следва да засилят контрола за обхват на учениците, така че в още по-голяма степен да се ограничи отпадането на учениците от образователната система. 

Кметовете могат да обявяват за неучебен ден само празника на общината

Местната власт запазва правото си да обявява неучебен ден за училищата на тяхна територия, но това може да се случва само за празника на общината. Във всички останали извънредни ситуации те ще могат да предлагат на министъра на образованието и науката да обявява неучебни дни.

МОН видя голям проблем в обявения от кмета на София Васил Терзиев неучебен ден заради липсата на транспорта по време на протестите. 

Кой заменя липсващите медицински сестри в яслите

Заради все по-голямата липса на медицински сестри в детските ясли се предлага нова специалност, която да ги замени. От МОН са я нарекли „специалисти по ранна детска грижа“, които да отговарят за възпитанието, социализацията и обучението на най-малките деца.  

Законопроектът предвижда и облекчения при обучението на децата със специални образователни потребности, както и издаване на удостоверения за завършен 12. клас. Центровете за специална образователна подкрепа разширяват обучението си, като приемат и ученици до 12. клас, а не до 16-годишна възраст, както беше до момента. 

Въвежда се и нов ред за функционирането на Регионалните управления на образованието, като техният статут ще се урежда по Закона за администрацията, а не по Закона за държавния служител, както е в момента. Регионалните управления ще бъдат административни структури към Министерството на образованието и науката, с ясно разписани управленски правомощия, правила за организация на дейността и механизми за отчетност. Целта е да се постигне по-голяма последователност, ефективност и прозрачност в управлението на образователната система на регионално ниво.

Действащите в момента кариерни консултанти ще бъдат обединени в Национален център за кариерно ориентиране, който ще осигури постоянна подкрепа за учениците при избора им на професионален път и образование. Кариерните консултанти ще подпомагат не само младежите, но и образователните институции. 

Предвижда се и въвеждане всяка година квалификация с нови форми на обучение, които да отговарят на реалните потребности и резултати от обучението - вътре в училището, и в различни институции, за които ще бъдат издавани кредити. Планира се и създаването на информационна система към регистъра с квалификационните програми, чрез която да се наблюдават в реално време както провежданите обучения, така и рейтинга на квалификационните програми. Целта е да има по-добра връзка между обучението, придобитите умения и кариерното израстване на учителите, включително и връзка с висшето образование и професионалните степени, посочват в предложенията си от МОН.