След като САЩ и ЕС отмениха санкциите срещу Сирия, чуждестранните инвеститори се подготвят за навлизане в страната. В арабския свят и в Турция предприемачите вече са в стартова позиция, за да инвестират в държава, която след почти 14 години война е напълно съсипана икономически.

В столицата Дамаск дори е възможно в бъдеще да бъде построена така наречената Trump Tower (Кула "Тръмп"). А семейството на американския президент Доналд Тръмп може да получи изключително доходоносни договори за възстановяване.

Упорито се разпространяват слухове, че временният сирийски президент Ахмед аш Шараа е дал съответни обещания на Тръмп преди изненадващата им среща в Саудитска Арабия. След нея американският президент заяви, че не е говорил с Шараа по тази тема.

„Трябва малко да почакаме, докато ситуацията се успокои“, каза щатският държавен глава.

Навар Сабан от Harmoon Center – мозъчен тръст, базиран в Истанбул и специализиран по темата Сирия – не изключва възможността кулата да бъде построена. Това би било в стила на Тръмп. Той има склонност да прави това, което другите смятат за невъзможно, казва Сабан пред немския вестник „Ханделсблат“.

„Мислите си, че човек не може да се срещне с Шараа? Аз се срещам с него. Смятате, че не трябва да се отменят санкциите? Аз ги отменям. Мислите, че не трябва да се строи Trump Tower? Аз я строя“, заяви в типичния си стил Тръмп.

Риск от нов срив

Но сега държавният секретар на САЩ Марко Рубио предупреди за възможен срив на временната сирийска правителствена структура. Преди решението на Тръмп Сирия може би е била само на седмици от пълномащабна гражданска война с епични размери, каза Рубио във вторник пред външната комисия на Сената.

Според експерта Х. А. Хелър от британския институт RUSI, предупреждението на Рубио е леко преувеличено – вероятно с цел Тръмп да прокара отмяната на санкциите въпреки съпротивата в собствената си администрация.

Дълго време американското правителство се колебаеше как да се отнесе към новото, доминирано от ислямисти сирийско ръководство. Временният държавен глава Ахмад аш Шараа по-рано бе издирван джихадистки лидер, който под името Абу Мохамед ал Голани командваше сирийското разклонение на терористичната мрежа "Ал Каида". Бил е затворник в „Кемп Бука“, лагер за военнопленници, където по време на американската окупация на Ирак бяха държани опасни екстремисти. Сега Тръмп е решил да даде шанс на Шараа. По време на среща в саудитската столица Рияд той стисна ръката на сирийския временен президент и заяви, че той е „млад, привлекателен, корав тип“, „истински лидер“ и имал потенциала да стабилизира Сирия. Дамаск е обхванат от надежда за по-добро бъдеще, каквато не е усещана от падането на Асад насам.

Отмяната на санкциите от страна на Вашингтон бе обвързана с условия: Шараа трябва да изгони чуждестранните джихадисти от силите за сигурност и да включи представители на малцинствата във временната власт.

След това и ЕС последва примера на САЩ. В сряда върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас обяви отмяната на икономическите санкции срещу страната. „Искаме да помогнем на сирийския народ да изгради нова, приобщаваща и мирна Сирия“, заяви Калас.

„Златна възможност“ – и много рискове

Експертът Сабан нарича края на санкциите „златна възможност“ за Сирия. След 50 години диктатура, години на война и разрушения, за първи път има светлина в тунела, казва той пред „Ханделсблат“.

„Сигурността и икономиката са тясно свързани. Ако икономическата ситуация се подобри и възстановяването напредне, има шанс да се преодолеят и много от другите проблеми.“

Най-малкото сега има шанс замразените сирийски авоари в чужбина да бъдат освободени, Сирия да получи достъп до глобалната финансова система, стоки, лекарства и технологии да влизат по-лесно в страната. Хората в Сирия очакват чуждестранни инвеститори, парични преводи от сирийците в чужбина, попълване на празните резерви на Централната банка с твърда валута и стабилизиране на сирийската лира. Създаване на работни места, излизане от бедността – и икономическото възстановяване да донесе мир в страната.

Но конфликтите в Сирия далеч не са приключили. Страната е многонационална. През пролетта в региона на пристанищния град Тартус и смесения град Хомс бяха извършени погроми срещу алавити, а през април бяха нападнати друзите южно от Дамаск.

Вътрешносирийските конфликти се засилват и от регионални сили. Иран иска завръщане на хората на Асад.

Турция, Саудитска Арабия и Катар подкрепят новото управление. Турция иска да отслаби кюрдите в североизточна Сирия и подкрепя милиции срещу тях.

Израел, който е окупирал голяма територия в южна Сирия след падането на Асад, се обявява за покровител на друзите.

Самият Шараа няма стабилна подкрепа. Екстремистите в неговите редици също не са доволни от курса му, коментира и "Уолстрийт Джърнъл".

Макар хората често да изразяват облекчение от края на произвола на Асад и неговите жестоки служби за сигурност, същевременно цари страх от всекидневния терор на радикалните ислямисти – особено сред висшите класи и сред малцинствата като християни, друзи и алауити. В Дамаск често се говори с недомлъвки за „въоръжени групи“, от които трябва да се пазиш. Или за „онези от Севера“ – препратка към провинция Идлиб, където ислямистката коалиция на Шараа, „Хаят Тахрир аш Шам“, държеше властта и откъдето тръгна походът срещу Асад.

Джихадистките бойци, някои от които са чужденци, бяха полезни в борбата срещу Асад. Днес обаче те са проблем – не отговарят на новия държавнически имидж на Шараа и екипа му. Ислямистки фанатици нападат малцинства, но и нощни клубове в Дамаск. При една атака екстремисти застреляха млада жена. Правителството съобщава за арести, но нападенията не спират.

Шараа е разпуснал не само тайните служби и армията, но и полицията – от страх от контрареволюция, както често се казва в Дамаск. Затова зачестяват отвличанията.

Страхът от фанатиците улеснява постепенното ислямизиране на Сирия. Може ли Шараа да се справи със собствените си хора, или не е в състояние? А може би и няма реално желание? Западни дипломати подозират, че става въпрос за смесица от макиавелистки сметки и реални затруднения. Вашингтон иска да наблюдава внимателно как Шараа ще се справи с чуждестранните бойци в страната. Но ако в Дамаск те са проблем за хората, в селските консервативни райони присъствието им се приема.

Някои сирийци смятат, че с вдигането на санкциите ще има повече работа и младежите няма толкова лесно да се включват в ислямистките редици. Но стабилността засега е по-скоро обещание. Стойността на валутата е толкова нестабилна, че часът на сключване на сделка решава дали ще има печалба или загуба.

Икономиката е срината отдавна. Не народно въстание събори режима, пише специалистът Маркус Шнайдер. Падането му не беше директно следствие от икономическите лишения, причинени от санкциите.

От декември насам най-вече европейците – преди всичко Германия – настояваха за прекратяване на санкциите.

Първоначално това изглеждаше безнадеждно – нямаше особени индикации, че американците ще последват примера. Против говореха няколко фактора. На първо място – неяснотата около това каква точно политика спрямо Сирия следват САЩ. Повечето отговорни лица и експерти, занимаващи се със Сирия, бяха отстранени при „чистките“ срещу реални или предполагаеми служители на администрацията на Байдън.

Затова ходът на Тръмп с вдигането на санкциите изненада всички

Най-големият губещ от това е правителството на Бенямин Нетаняху. Израел целеше да има влияние над нова Сирия чрез сила. Шараа обаче дипломатично избегна ескалациите и дори след израелски въздушни удари запазваше мълчание. Той направи някои допълнителни отстъпки – включително де факто признаване на израелския контрол над Голанските възвишения.

Във Вашингтон това явно улучи важна струна. Първоначално изглеждаше, че Тръмп изцяло подкрепя Нетаняху. Но сега ситуацията се развива по друг начин. Най-вероятно, защото Тръмп остана верен на принципа си да превръща всичко в трансакции. Вашингтон вероятно е подразнен и от факта, че Нетаняху е склонен да поема големи рискове, разчитайки, че „големият брат“ ще го покрие със самолетоносачи и стелт-бомбардировачи, за да няма сериозни последствия.

Примирието с хутите, възобновяването на ядрените преговори с Техеран – и сега отмяната на санкциите срещу Сирия: всичко това се случва въпреки изричната воля на Нетаняху. Само сирийското правителство вероятно не би могло да убеди Тръмп в тази голяма промяна. Решаваща роля изиграха най-силните поддръжници на преходния президент Шараа – на първо място турският президент Ердоган, за когото падането на Асад е един от най-големите външнополитически успехи в рамките на амбициозната му геополитическа програма.

Още по-важна обаче беше подкрепата на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, известен като MbS. Това е забележително, тъй като Саудитска Арабия под негово ръководство следва стриктно антиислямистки курс. Успех на ислямистко ориентирано правителство в Дамаск не лежи нито в интереса на Рияд, нито на т.нар. умерена арабска ос в Кайро, Аман и Абу Даби, която открито се противопоставя на "Мюсюлманските братя", пише още Шнайдер.

Но първото чуждестранно посещение на Шараа през февруари не беше в Турция, а директно в Рияд. Явно с успех: той успя да убеди MbS, че новото правителство в Дамаск не представлява идеологическа заплаха. Деидеологизацията на външната политика е напълно в духа на саудитския престолонаследник. След неуспешните народни въстания на Арабската пролет, арабският свят бе разтърсен от идеологически борби за хегемония – конфликти, които хвърлиха цели страни, включително Сирия, в хаос. Тогава Саудитска Арабия, Турция и Иран се бореха за регионално надмощие.

Преди събитията от 7 октомври се очертаваше фаза на разведряване в Близкия изток – кулминирала в повторно сближаване между Рияд и Техеран.

Въпреки всички напрежения и неуспехи, този диалог продължава. Той е израз на визията на MbS: не подчиняване на съперниците, а взаимно признаване като нов регионален модел. Рияд вече съзнава, че при евентуална война с Иран кралството ще е сред основните губещи.

Затова и пое по пътя на умиротворяващата дипломация. За саудитския принц всеки мир е по-добър от най-лошата война.

Рияд сега се опитва да постигне това, в което Западът се провали с десетилетия: поне регионално опитомяване на иранските ислямисти.

И все пак остава въпросът доколко е искрен идеологическият обрат в този разкъсван от религиозни междуособици регион. И най-вече доколко може да се вярва на сирийския президент. Най-оптимистичният вариант е Сирия да се развие по модел на Турция – автократичен режим с ниши за либерално мислещите. Но изобщо не е малък и рискът страната да се превърне в новия Иран. САЩ и Европа имат интерес от първото и затова свалиха санкциите. Дали този ход е далновиден, ще се види тепърва.