Article_top

В момента се пише законодателство, което напомня практиките от 40-те години на миналия век при настъпването на комунистическия режим. Това сравнение направи правозащитният адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" пред бТВ. Поводите са новите промени в Наказателния кодекс, приети окончателно и без дебати от Народното събрание през миналата седмица, както и "спешният" ремонт на антикорупционния закон, чието окончателно гласуване предстои през тази седмица. Председателят на правната парламентарна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) пък контрира, че думите на Кашъмов са "нелеп опит да се плашат хората".

Част от промените в Наказателния кодекс (НК) предвиждат право на властите да отложат с 48 часа уведомяването на близките за задържане в ареста, а за лица под 18 години срокът е 24 часа. Предложението е мотивирано с европейска директива, която обаче според адвоката цели по-добро право на защита, а не обратното, както се случва с родната интерпретация и последвалите законови промени. Правото на информация към близките на даден човек е част от правото на защита и в страните от Западна Европа, това е така от Средновековието насам.

"За близките не е маловажно дали техния близък го е ударила кола или е арестуван", уточни Кашъмов.

Правозащитникът видя риск от стимулиране на полицейското насилие заради гласуваните законови поправки и времето за арест без уведомление да се използва за натиск върху задължания. Той призна, че през последните години нивата на полицейско насилие са намалели, особено след многото спечелени дела в Страсбург срещу държавата, но по думите му сега практиките за тормоз на задържани могат да се завърнат.

Друг текст от промените гласи, че вече няма да е нужно да се чете обвинителен акт в началото на съдебно дело срещу обвиняем. 

Това, че някой не си е свършил работата и е написал обвинителен акт от десетки хиляди страници, вместо да напише нормален обвинителен акт, не означава, че трябва да бъде променян законът и трябва да се ограничава правото на защита”, каза още Кашъмов.

По думите му е твърде вероятно конкретният повод за тази промяна да е делото за фалита на КТБ. Обвинителният акт по него е хиляди страници. Според адвоката обаче нечетенето на обвинението в началото на процеса е „връщане векове назад в историята на правото”.

Кашъмов беше особено критичен към „неутрализирането” на тълкувателното решение на Върховния касационен съд, който постанови, че при прекратяване на наказателно преследване срещу дадено лице или оправдателна присъда процедурите по отнемане на незаконно имущество, започнали на база прокурорски обвинения, трябва да бъдат прекратени. С промените в закона, внесени от Данаил Кирилов от ГЕРБ и гласувани само в рамките на няма и седмица, се предлага точно обратното - краят на наказателно преследване да не води до спиране на дела за отнемане на имущество. 

„Това е битка срещу българския гражданин и неговите права”, категоричен беше Кашъмов, който отбеляза, че подобно нещо е  правено "единствено от комунистическата власт през 40-те, когато са отнемали имуществото на хора, национализирали са имоти и са тормозили гражданите”.

Отговорът на Данаил Кирилов: Съд си позволи да обезсмисли закон

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), който гостува в студито на бТВ веднага след адвоката, обяви, че не е съгласен с нито едно от твърденията му.
 

 

Нечетенето на обвинителен акт Кирилов обясни с опит за "процесуална икономия" - тоест да се пести време на съда. Успокоение за последиците от т. нар. "тайни арести" до 48 часа депутатът намери в това, че тези арести щели да са под прокурорски надзор, а и задържаните имали право на адвокат. 
 
Промени в антикорупционното законодателство пък се наложили, защото съдът си позволил да обезсмисли т.нар. гражданска конфискация, защото волята на законодателя още от 2012 г. насам била наказателното преследване и отнемането на незаконно придобито имущество да са отделени. С това са съгласни и европейските ни партньори, категоричен бе Кирилов.
 
Той заяви, че ремонтът на закона е спешен, защото заради решението на ВКС е започнало прекратяване на дела. Според депутата, председател на правната комисия в парламента, няма нищо нередно в това да тече процедура по отнемане на имуществото и при прекратени дела и такива, завършили с присъда "невиновен":
„В наказателното производство има наказание. Ако си останал ненаказан и пак продължаваш да получаваш пари от проституция и оръжие, държавата и обществото имат интерес да възстановят справедливостта. (…) Съдът може и да не се произнесе, може деецът дори да е починал, това няма общо с имуществото.”

 

 

В момента се пише законодателство, което напомня практиките от 40-те години на миналия век при настъпването на комунистическия режим. Това сравнение направи правозащитният адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" пред бТВ. Поводите са новите промени в Наказателния кодекс, приети окончателно и без дебати от Народното събрание през миналата седмица, както и "спешният" ремонт на антикорупционния закон, чието окончателно гласуване предстои през тази седмица. Председателят на правната парламентарна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) пък контрира, че думите на Кашъмов са "нелеп опит да се плашат хората".

Част от промените в Наказателния кодекс (НК) предвиждат право на властите да отложат с 48 часа уведомяването на близките за задържане в ареста, а за лица под 18 години срокът е 24 часа. Предложението е мотивирано с европейска директива, която обаче според адвоката цели по-добро право на защита, а не обратното, както се случва с родната интерпретация и последвалите законови промени. Правото на информация към близките на даден човек е част от правото на защита и в страните от Западна Европа, това е така от Средновековието насам.

"За близките не е маловажно дали техния близък го е ударила кола или е арестуван", уточни Кашъмов.

Правозащитникът видя риск от стимулиране на полицейското насилие заради гласуваните законови поправки и времето за арест без уведомление да се използва за натиск върху задължания. Той призна, че през последните години нивата на полицейско насилие са намалели, особено след многото спечелени дела в Страсбург срещу държавата, но по думите му сега практиките за тормоз на задържани могат да се завърнат.

Друг текст от промените гласи, че вече няма да е нужно да се чете обвинителен акт в началото на съдебно дело срещу обвиняем. 

Това, че някой не си е свършил работата и е написал обвинителен акт от десетки хиляди страници, вместо да напише нормален обвинителен акт, не означава, че трябва да бъде променян законът и трябва да се ограничава правото на защита”, каза още Кашъмов.

По думите му е твърде вероятно конкретният повод за тази промяна да е делото за фалита на КТБ. Обвинителният акт по него е хиляди страници. Според адвоката обаче нечетенето на обвинението в началото на процеса е „връщане векове назад в историята на правото”.

Кашъмов беше особено критичен към „неутрализирането” на тълкувателното решение на Върховния касационен съд, който постанови, че при прекратяване на наказателно преследване срещу дадено лице или оправдателна присъда процедурите по отнемане на незаконно имущество, започнали на база прокурорски обвинения, трябва да бъдат прекратени. С промените в закона, внесени от Данаил Кирилов от ГЕРБ и гласувани само в рамките на няма и седмица, се предлага точно обратното - краят на наказателно преследване да не води до спиране на дела за отнемане на имущество. 

„Това е битка срещу българския гражданин и неговите права”, категоричен беше Кашъмов, който отбеляза, че подобно нещо е  правено "единствено от комунистическата власт през 40-те, когато са отнемали имуществото на хора, национализирали са имоти и са тормозили гражданите”.

Отговорът на Данаил Кирилов: Съд си позволи да обезсмисли закон

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), който гостува в студито на бТВ веднага след адвоката, обяви, че не е съгласен с нито едно от твърденията му.
 

 

Нечетенето на обвинителен акт Кирилов обясни с опит за "процесуална икономия" - тоест да се пести време на съда. Успокоение за последиците от т. нар. "тайни арести" до 48 часа депутатът намери в това, че тези арести щели да са под прокурорски надзор, а и задържаните имали право на адвокат. 
 
Промени в антикорупционното законодателство пък се наложили, защото съдът си позволил да обезсмисли т.нар. гражданска конфискация, защото волята на законодателя още от 2012 г. насам била наказателното преследване и отнемането на незаконно придобито имущество да са отделени. С това са съгласни и европейските ни партньори, категоричен бе Кирилов.
 
Той заяви, че ремонтът на закона е спешен, защото заради решението на ВКС е започнало прекратяване на дела. Според депутата, председател на правната комисия в парламента, няма нищо нередно в това да тече процедура по отнемане на имуществото и при прекратени дела и такива, завършили с присъда "невиновен":
„В наказателното производство има наказание. Ако си останал ненаказан и пак продължаваш да получаваш пари от проституция и оръжие, държавата и обществото имат интерес да възстановят справедливостта. (…) Съдът може и да не се произнесе, може деецът дори да е починал, това няма общо с имуществото.”

 

Коментари

Основната характеристика на комунизма от времето на....

...бае ви Тодор бе съчетаването на глупостта на некадърните ни партийни лидери с "марксистко-ленинската философия" и раболепието към СССР/Русия.
Тези три елемента ги има в изобилие както у ГЕРБ, така и при ужпатриотите.
Затова и резултатът е същия!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?