Следващите грешници на ЕС

Думите на Светослав Малинов са отпреди няколко месеца и коментират действията на Брюксел срещу Полша и Унгария.

Първо Европарламентът даде зелена светлина за процедура, която може да лиши Унгария от правото на глас в Съвета на ЕС. А след това Еврокомисията даде Полша на Съда на ЕС заради спорните съдебни реформи. Варшава също бе заплашена от процедура като тази срещу Будапеща.

А дано, ама надали

Почти обаче няма шанс това да се случи. Такова е почти единодушното мнение на наблюдателите.

За да бъде задействан член 7, лишаващ една страна от глас в Съвета на ЕС, е необходимо пълното съгласие на останалите държави членки. Управниците на Полша и Чехия вече заявиха категорично, че ще наложат вето над всеки опит да бъде наказана Унгария. Властите в Полша пък връщат жеста – те са на същата позиция относно Унгария.

Освен това се задават изборите за Европейския парламент. Те ще се проведат през май 2019 г.

„Не очаквайте опити за наказания на други държави от ЕС, макар че има поне две, които плачат за такова нещо. Идат избори и никой не иска да се лишава от гласове“, споделиха пред „Клуб Z“ два независими един от друг източника в Брюксел.

Единият от тях допълни, че ще бъде направено всичко възможно поне темата за Унгария да бъде изтикана колкото се може по-встрани. Причините според него са две.

1. Унгария в хронологичен ред е втората заплашена от лишаване от правото на глас страна от ЕС. И ситуацията там е доста „по-управляема“ от тази в Полша. Унгарският премиер Виктор Орбан е смятан за по-безопасен от Ярослав Качински – лидера на управляващата в Полша партия „Право и справедливост“.

2. Нещата с Полша по-трудно ще бъдат контролирани от еврокомисарите и евродепутатите, тъй като базираният в Люксембург Съд на ЕС нареди преди месец тя да спре спорните реформи в съдебната система. А в работата на съда никой не би поискал или посмял да се намеси.

Дори всякакви мисии на Европарламента из страните членки на ЕС са спрени за известно време. Отложено е разглеждането на десетки петиции. Обсъждането на други пък постоянно се отлага. Опасенията се, че тези мисии могат да бъдат обвързани с предстоящите европейски избори. А опозиционните партии в съответните страни това и чакат.

И все пак има немалка вероятност след изборите да бъдат погнати и други грешници, допускат нашите събеседници. Сега европейските управници в Брюксел се чудят как да намалят ефекта от нарастващия популизъм, който покрай всичко друго може да им бие шута. И след вота, особено ако резултатът е благоприятен за тях, т.е., ако популистите не получат мнозинство, да се чувстват с развързани ръце. Може да не е съвсем принципно. Но по-добре късно, отколкото никога.

Кои са бъдещите грешници?

Румъния

Подобно на Полша северната ни съседка също има проблеми със съдебната власт. И бе призвана от евродепутатите да зачита нейната независимост.

Нещата в Румъния стигнаха дотам, че съдиите започнаха да излизат на протест. От година насам на власт в страната са социалдемократи, наследници на бившите комунисти. И човекът, който дърпа конците на всичко случващо се, е лидерът им и председател на Камарата на депутатите Ливиу Драгня. Той не можа да стане премиер, тъй като има издадена условна присъда за изборна измама, извършена през 2012 г. През това лято той получи нова присъда – този път за подстрекаване към злоупотреба с власт. В момента наказанието се обжалва.

След като взе властта, Социалдемократическата партия (СДП) започна съдебни реформи, чиято цел беше да декриминализира определени деяния, свързани с корупция. Опозицията с право заподозря, че целта е най-вече да бъдат облагодетелствани Ливиу Драгня и други висши политици от левицата. Така се и получи, макар юридически да е трудно доказуемо.

Съдебните реформи изкараха стотици хиляди румънци на протести в Букурещ и други големи градове. Първият зам.-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс заплаши страната, че ще загуби пари от еврофондовете, ако не зачита независимостта на съдебната система.

Засега обаче в Букурещ не дават признаци, че ще се подчинят на Брюксел. Дори напротив. Управляващите уволниха Лаура Кодруца Кьовеши – директорката на Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК), която подгони покупните политици. А преди месец бе предложено тя да бъде наследена от доста по-удобната прокурорка Адина Флоря.

Още в началото Флоря даде да се разбере по чия свирка ще играе. При изслушването й в началото на октомври тя заяви, че случаите на злоупотреба с власт трябва да се разследват от обикновени прокурори, а не от НДБК. Пак тогава Флоря призова обвинителите от антикорупционната дирекция да се фокусират върху „комплексни“ случаи, а не върху „лесни“ за разкриване престъпления.

Изобщо – всичко в името на човека. И много добре се знае кой е човекът.

Малта

„Хич не трябва да се изненадвате, че сред наказаните може да попадне и Малта“, каза единият от събеседниците на „Клуб Z“.

Нищо че тази държава е в ЕС още от 2004 г. и там никога не е имало комунизъм. Но корупцията там е в ужасяващи размери. Което косвено бе потвърдено от убийството преди година на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция.

Но нека караме поред. Първо, преди две години бе разкрито, че Малта е издала в периода 2014-2016 г. близо 700 паспорта на граждани на страни извън ЕС – предимно руснаци, граждани на други бивши съветски републики и на страни от Близкия изток. Те получили документите по разработената от правителството в Ла Валета Програма за инвеститори. Паспортите били издадени в замяна на дарения и закупуване на имоти в островната средиземноморска държава. От това в малтийската хазна влезли 310 милиона евро.

Всичко това се е случило, въпреки че още през 2014 г. Еврокомисията е предупредила Малта да въведе изисквания за жителство. Страната е била предупредена, че в противен случай нарушава европейското законодателство.

Отгоре на всичко немалки суми били дадени за подкупи на правителствени служители. Защото иначе част от кандидатите не е трябвало да получат паспортите. Да не говорим, че почти никой от тези хора не живее в Малта, а само се възползва от по-големите възможности да пътува с документи на гражданин на ЕС.

През миналата година обвинения в корупция доведоха до правителствена криза точно по времето, когато Малта бе ротационен председател на ЕС. Мишел – съпругата на премиера Джоузеф Мускат, бе обвинена в корупция след разкритията на международен журналистически консорциум за „Досиетата Панама“. Именно журналистката Дафне Каруана Галиция обвини премиершата, че е получила 1 милион долара от дъщерята на азербайджанския президент Илхам Алиев. Това станало чрез компанията „Егрант“ на г-жа Мускат, създадена от базираната в Панама кантора „Мосак Фонсека“. Точно тази кантора се оказа в центъра на скандала.

През пролетта на 2017 г. Джоузеф Мускат спечели предсрочните избори, свикани заради обвиненията. А половин година по-късно Галиция бе взривена в колата си и загина на място.

Това лято Джоузеф и Мишел Мускат бяха оправдани по обвиненията в корупция. И макар трима души да са арестувани за убийството на журналистката, малтийските власти все още не са разкрили поръчителя. Което буди доста сериозни съмнения и поражда какви ли не слухове.

Но управниците в Букурещ и Ла Валета могат да бъдат спокойни поне до май 2019 г. Явно нищо не ги заплашва преди изборите за Европарламент.

Сигурно е също, че те биха дали мило и драго следващият председател на Еврокомисията да не е Франс Тимерманс, който в момента е номер 2 в нея. Холандецът отговаря за междуинституционалните връзки и администрацията в Комисията „Юнкер“ и в това качество следи дали страните членки спазват върховенството на закона. Именно заради него Полша бе дадена на Съда на ЕС. Той има огромна заслуга и за изготвянето на негативния за Унгария доклад.

Тимерманс обаче е кандидат на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Най-вероятно изборите отново ще спечели Европейската народна партия (ЕНП) и в такъв случай Комисията ще бъде оглавена от нейния кандидат. Но не се знае дали той ще продължи да търпи своеволията на Виктор Орбан.

Какво се случи с Полша и Унгария

Полша е отдавна на мушката на Еврокомисията заради спорните съдебни реформи. Въпреки многото предупреждения през това лято бе приет закон, предвиждащ пенсионирането на членове на Върховния съд, навършили 65 и повече години. Така бяха засегнати 27 от 73-мата членове на Върховния съд. Сред тях бе и неговата председателка Малгожата Герсдорф. Тя обаче отказа да се пенсионира, като обяви мярката за чистка.

Властите във Варшава пък твърдят, че по този начин прочистват съдебната система от комунистическото наследство.

Варшава отказа да преразгледа закона в дадения от ЕК през август едномесечен срок. В резултат на 24 септември по решение на първия зам.-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс страната бе дадена на Съда на ЕС. А месец по-късно Съдът нареди на Варшава да спре реформите. А през ноември Полша се подчини.

Пак през септември Европарламентът прие с доста солидно мнозинство доклада на Унгария и така даде зелена светлина срещу нея да бъде задействан член 7. В доклада се изтъква, че Будапеща създава опасност от нарушаване на европейските ценности и така оказва въздействие върху другите страни в ЕС и доверието помежду им.

Правителството на Виктор Орбан предизвиква опасения в цели 12 сфери:

• конституционната и избирателната система;
• независимостта на институциите и правата на съдиите;
• корупцията и конфликтите на интереси;
• правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни;
• свободата на изразяване;
• академичната свобода;
• свободата на вероизповедание;
• свободата на сдружаване;
• правото на еднакво отношение;
• правата на малцинствата, най-вече на ромите;
• основните права на мигрантите;
• икономическите и социалните права.

Както се вижда, Орбан си плаче не само за член 7, а изобщо партията му ФИДЕС да бъде изхвърлена от ЕНП, каквито призиви не липсват. Да, но Манфред Вебер, смятан за най-сериозния кандидат на десноцентристите за бъдещ председател на Еврокомисията, очевидно мисли повече за политическото си бъдеще, отколкото за някакви си европейски ценности. Макар да подкрепи доклада срещу Унгария, той не дава и дума да се издума ЕНП да остане без ФИДЕС. Идат избори все пак.

----

Този текст е публикуван през ноември в сп. "Клуб Z". Още материали от същия автор можете да прочетете тук.