Ad Config - Website header

 

Article_top

„Живеем в абсолютно нов свят, в който има разместване на населението и нови демографски модели на поведение. След 50 години ние ще имаме различна Европа, оттам нататък и България ще бъде различна.“

Тенденциите в демографското развитие на България изглеждат повече от мрачни, при това и най-оптимистичните варианти на прогнози на специалистите отчитат сериозен проблем.

  • Влошаващ се естествен прираст – от минус 5 промила през 2010 г. на минус 5,6 промила през 2016 г.;
  • Само от началото на XXI век населението на България е намаляло с 10 на сто, а за 30 години, т.е. след демократичните промени, с 16%;
  • България е страната с най-висока смъртност в Европа.
Доц. д-р Георги Бърдаров.

Най-често за демографската картина се говори с катастрофични определения – срив, изчезваме като нация, пропадаме, дава се и точната дата, в която „последният българин ще затвори вратата“, и т. н. При статистически влошените и продължаващи да се влошават демографски показатели това не е изненадващо.

Малко по-различен подход има доц. д-р Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалист по демография, етнорелигиозни конфликти и геоурбанистика. Автор на научната монография „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС“. Наскоро д-р Бърдаров и доц. д-р Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН представиха анализа „Хоризонт 2030: демографски тенденции в България“, изготвен със съдействието на фондация „Фридрих Еберт“.

„Аз съм категорично против всякакви апокалиптични прогнози. Демографията е нещо много динамично“, казва д-р Бърдаров пред сп. „Клуб Z“.

И дава конкретен пример – през 1989 г. най-известният демограф-статистик на СССР Щемпел издава книга със заглавието „Населението към 2000 г.“, като в нея прогнозира, че в България през 2000 г. ще живеят 9,5 млн. души.

„Апокалипсис сега“? Или демографска криза?

„Несериозно е да се правят дългосрочни прогнози (краткосрочните прогнози са до 5-10 години, средносрочните – до 20-30 г., над 30 г. са дългосрочните – б.р.). Демографска прогноза в дългосрочен план при сегашната динамична обстановка няма как да се направи. Затова и апокалиптичните картини са абсурд. Светът се променя изключително динамично, има глобално разместване на населението и изцяло нови демографски модели през XXI век“, обяснява ученият.

„В България не се разбира, че живеем в абсолютно нов свят, в който има разместване на населението и нови модели на поведение. Т.е. след 50 години ние ще имаме различна Европа, оттам нататък и България ще бъде различна“, казва още той.

Д-р Бърдаров предпочита да говори за демографска криза:

„Определям ситуацията като „демографска криза“. Тя е реална, никой не може да избяга от тези факти, но не е и катастрофа. И не, няма да изчезне България. И още нещо, което не се разбира – нищо в обществените процеси не е вечно и няма как да очакваме и нациите, и други неща да бъдат вечни, но и нищо не изчезва, то само се трансформира в нещо ново, което носи част от белезите на предходното.“

Демографските клишета

В България се говори за демографията с клишета, което води до грешно разбиране и грешни решения, не лекуваме проблема, а говорим за следствията и го пропускаме, смята специалистът демограф.

Клишетата са ниската раждаемост и намаляването на населението в абсолютни бройки.

Клише № 1: ниската раждаемост. България няма ниска раждаемост, твърди експертът. В сравнение с преди 100 г. стойностите са значително по-ниски, но тогава и детската смъртност е била „супервисока“.

„Реално ние сме нямали многодетни семейства“, обяснява той. И не може да се очаква от хората през XXI век да се репродуцират като през XVIII век и да се стоварват върху сегашните млади хора огромни отговорности и очаквания – да са образовани, да имат по-много деца, да постигат успехи в кариерата...

Тезата на Бърдаров е, че България има нормална раждаемост за държава от Европа в сегашния етап на развитие. В ЕС най-ниска е раждаемостта в Италия – 7,6 промила, най-висока в Ирландия – 12,9 промила. България е някъде по средата с 9 промила раждаемост.

Проблемът е друг.

България има уникално висок отрицателен прираст от минус 5,6 промила, подчертава Бърдаров. 30 години страната не излиза от тройката в света по този показател. Причината обаче не е ниската раждаемост, а изключително високата смъртност – 15,5 промила.

Ясно трябва да се разбере, че България няма ниска раждаемост, има напълно нормална раждаемост за европейска държава от този етап от своето развитие. Страхотно клише е, като започне да се говори за високата раждаемост в миналото, за патриотизма на българите, за егоизма на днешните млади. Това абсолютно не е вярно, защото може да е много популистко, но е абсурдно и невярно. В миналото сме имали по 7-8 раждания на жена, факт, над 100 промила детска смъртност, една трета от децата са умирали до навършване на една година, една трета до навършване на седем години, средната продължителност на живота е била 40 години.

Да сравняваме онзи свят с този е толкова смешно, че не мога да разбера как може да се прави. Говорят непрекъснато как нашите баби и дядовци са имали по много деца. Нашите баби и дядовци са били неграмотни, закрепостени в едно парче земя и живеещи в държава, която няма пенсионноосигурителен модел, нито здравна система. Многото раждания са били единственият начин да се осигури оцеляването.

Ние живеем в коренно различен свят и между двата не може да се прави паралел. Затова подобно сравнение е абсурдно. Имаме нормална раждаемост за този етап от развитието ни.

Това не означава, че след 40-50 или 100 години раждаемостта и в България, и в развития свят няма да се повиши. Имаме например вече малка, но отчетлива тенденция за връщането на млади хора към селския начин на живот.

Т.е. ще стигнем някакъв пик на урбанизация и ще се върнем към друг начин на живот – след 50-100 години. Ще настъпят промени, съобразени с условията на живот.

Клише № 2: спадът на населението на страната в абсолютни стойности. Непрекъснато се отбелязва как българите падат под 7 млн. души, демографи изчисляват кога ще се роди последният българин и т.н.

Проблемът, смята Бърдаров, е не, че населението намалява в абсолютни стойности. Той дава за пример Ирландия, в която живеят 4,8 млн. души на 70 хил. кв. км територия и която е процъфтяваща държава.

„Дали България ще е девет, седем, пет или три милиона – няма значение. Ирландия с подобно население се развива прогресивно. Огромният проблем е какво стои зад намаляването на населението в абсолютни бройки“, казва той.

Какъв е проблемът демографски – не самото намаляване, а процесите, които стоят зад него. В България има два ясно изразени демографски дисбаланса, един вертикален – в съотношението младо–възрастно население, който определя драстичното застаряване на нашето население, и един хоризонтален – по територията на страната.

Възрастовата структура

България комбинира много възрастно население с висока смъртност. В момента жените на възраст 65-69 г. са най-голямата кохорта в България, посочва Бърдаров.

България е единствената страна в света, в която може да се наблюдава това.

Причината не е, че имаме толкова висока средна продължителност на живота – напротив, тя е сред най-ниските в Европа, а че няма младо население. (Средната продължителност в България е 74,7 г. За мъжете тя е 71,1 г. За жените – 78,28 години.)

Всичко това заедно с емиграцията води до непрекъснато намаляващо население в активна трудоспособна възраст.

На 100 души, които излизат в пенсионна възраст, сега на трудовия пазар влизат 64 души. Като в някои региони като Видин, Габрово, Смолян съотношението е 100 към 40.

„Скоростта на остаряване на населението оказва значителен натиск върху икономическите и социалните системи. С всяка изминала година натискът ще се увеличава“, е едно от предупрежденията на анализа прогноза за демографската ситуация към 2030 г.

Относителният дял на подтрудоспособното население през 1992 г. е бил 20,5 на сто. Към 2016 г. той се е свил чувствително до 14 на сто.

Обезлюдяването

Според прогнозите на анализа „Хоризонт 2030“ 42 на сто от населението на България ще живее в шестте най-големи града на страната към 2030 г. Там има друга притеснителна прогноза – освен концентрацията на хората в няколко големи населени места това е задълбочаващият се процес на опустяване (депопулация) на цели области. Към 2030 г. до 30 на сто от селищата в страната ще са обезлюдени или с по 20 души в тях. 59 на сто от територията на България ще е заета от т. нар. демографски пустини (под 10 души на кв. км), сочи прогнозата.

Деурбанизация и назад към природата

Има ли нещо положително в концентрацията на населението в големите градове? И възможно ли е в тези „демографски пустини“ да има процес на завръщане, обратно заселване?

Това е абсолютно естествен процес, който е характерен за целия свят, смята Георги Бърдаров. Днес градското население е 53 на сто, а само преди два века е било едва 3%. Притеснително е обаче, защото се получават огромни дисбаланси. Особено в малка държава като България. Има невъзможност за репродуциране на населението в тези пустеещи райони. Да, факт е – това положение е част от световните процеси, но в България отново е много изострено.

В по-дългосрочен план обаче вече се забелязва тенденция в развитите държави, дори и в България – макар и много незначителна, хората да се обръщат, да искат да живеят в по-нормална среда, извън големите градове.

Т.е. през XXI век урбанизацията ще достигне някакъв пик (за Европа вече е достигнат) и ще започне обратният процес. В момента се увеличава градското население в света заради Азия и Африка. В Европа не е така.

Още повече нашата природа, вече погледнато позитивно, през тези 30 години много се изчисти заради спрените производства и заради опустяването.

Така че е напълно възможно обезлюдените територии отново да бъдат заселени. Това не е нещо, което свършва и край.

Ще има процес на дезурбанизация, това е моето мнение. То есубективно и хипотетично, дали ще стане така – ще покаже бъдещето, казва ученият.

Парадоксите

България е на челните места по смъртност в света – според справочника на ЦРУ е трета. Според данни на Евростат заема крайно непрестижното първо място в Европа. Става въпрос за страна от ЕС, не за държава в дълга гражданска война, пандемия, след унищожително земетресение и т.н.

„Това е срамен факт, ние имаме общини в Северозападна България, където смъртността надхвърля 30 промила, такава смъртност няма дори в районите с военни конфликти и пандемии“, отбелязва д-р Бърдаров.

Друг парадокс – страната е със силно застаряващо население, но същевременно с доста по-ниска средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски държави. Логиката предполага застаряващото население да се комбинира и с по-дълъг живот.

Такава е картината в развитите страни, държави като Италия и Испания са със средна продължителност над 80 г. Там няма такъв вертикален дисбаланс младо–възрастно население, казва ученият.

„Латвия, Литва, Естония са с ниска продължителност на живота, но нямат толкова нисък стандарт и такава огромна емиграция, както е при нас. Сърбия е донякъде с нашия стандарт, но няма такава пандемия на емиграция на млади хора, както е в България. Ако направим сравнение с другите балкански страни – нещата пак не изглеждат в наша полза“, отчита демографът.

Според него огромният проблем на България е емиграцията. „Тя нарушава всички структури и е основната причина за този дисбаланс. Няма някакъв сензационен фактор. Причините са ясни и обясними – емиграцията на млади хора, лошото здравеопазване и образование, несигурният живот и ниските доходи. Мисълта на хората е да оцеляват, а не да живеят здравословно, да спортуват, да се хранят правилно. Всичко това оказва влияние върху цялостното развитие“, изброява Бърдаров.

А демографската картина на България изглежда толкова недобре, защото „всички неблагоприятни фактори, които при нас са струпани, в другите държави се намират – да кажем – две трети от тях. А ние ги имаме всички.“ 

„Ползата“ от принудителните мерки

Доколко принудителните мерки в стила на експеримента „Странджа–Сакар“ могат да бъдат решение на демографските проблеми на страната?

„Принудителните мерки – дали за населване на опустели райони, или пронаталистичните – за стимулиране на раждаемостта, категорично мога да го кажа като човек, който се занимава с демография, не дават никакви резултати“, казва Георги Бърдаров.

„Ако ще да се съдерем – да използвам този разговорен израз, нищо няма да постигнем, защото говорим за мерки от една друга епоха, които днес просто са неадекватни на мисленето и начина на живот на хората“, убеден е той.

И дава пример с Унгария. Там държавата в лицето на правителството на Виктор Орбан, в съзвучие с новата консервативно-патриотична линия в държавата, дава по 33 хил. евро безвъзмездна помощ на семейство, което има три деца в рамките на 10 години при минимум средно образование на двамата родители.

„Тази програма действа от три години и няма никакъв бум на раждаемостта, същата си е като преди. Т.е. да очакваме, че в съвременния свят, при високите изисквания на родителите за добро образование, здравеопазване и бъдеще на техните деца, ще постигнем висока раждаемост с такива мерки е несериозно“, смята той.

Според него „това, което може да се направи, е да има политика, насочена към подобряване на доходите и на социално-икономическите условия. Нормални, съобразно местните условия.“

„И тогава дори може да се стигне до реемиграционна вълна, това не е утопия. Млади хора, които да правят семейства и да раждат деца тук, в България, това е единственият ни изход от демографската криза. Ситуацията не може да се променя само с конкретни демографски мерки, политиката трябва да е цялостна – да включва икономически и социални програми. Ние пропускаме често социалната страна на въпроса, казваме, че младите хора имат малко деца, защото в България сме бедни. Не е само това, те се притесняват от лошата образователна система, от още по-лошата здравна система, от цялостната агресия в обществото и чувството за социална несправедливост и несигурност... Политиката трябва да бъде насочена в тази посока, демографията сама ще се оправи, ако там се оправят нещата“, убеден е Бърдаров.

Патриотичната вълна

Напоследък се надига патриотична вълна – масови кръщенета под мотото „Направи го за България“, соченето като пример за подражание и следване на модела на патриархалното семейство, говоренето колко е важно да се раждат повече деца, за да се съхрани българският дух… Доколко обаче подобна тенденция може да има реален ефект за промяна на демографската ситуация?

„Винаги съм бил за патриотизма, това искам да предам и на моите студенти. Но подобни стъпки не могат да доведат до сериозни реални демографски резултати. „Нашите баби и дядовци какви патриоти са били, че са правели по 5-6 деца. Дайте сега и ние.“ Но това е смешно, несериозно, не можеш да искаш едни хора да живеят в XXI век и да разсъждават и да се държат като в XIX век. В това няма никакъв смисъл.  Хубаво е да си поддържаме българщината и патриотизма, но това не може да промени демографията, обяснява Георги Бърдаров.

Рецептата „внос на мигранти“?

Може ли вносът на мигранти да е рецептата за борба с недобрите демографски показатели?

„Тук трябва да се подхожда изключително внимателно, защото хората са много чувствителни. Аз съм много „за“ да се привличат българи от старата диаспора – от Украйна, Молдова и т.н. Още по „за“ съм да говорим за реимиграционна вълна на образовани, квалифицирани българи, които заминаха, образоваха се навън и могат да принесат ценния си опит от Западна Европа и от Америка. Но това може да се случи само ако тук има нормални условия за живот“, казва специалистът. И допълва: „И трето, ако искаме България да се развива, трябва да гледаме какъв ще бъде светът и каква ще бъде Европа през 2050 г., как да се адаптираме най-добре към реалностите, да ги изпреварим дори, а не да ходим след тях. Не съм видял никъде стратегия след 2030 г., може и да има, но не съм видял. Трябва да видим какво ще става към 2050 г., след като ще има глобални размествания, след като Европа застарява, след като не можем да направим раждаемостта свръхвисока. Трябва да помислим и за проактивна имиграционна политика. Не се притеснявам да говоря за това. Хора, които са образовани, квалифицирани, и от трети страни, които могат да останат в България и да работят. Към 2050 г. трябва да имаме и такъв начин на мислене. Т.е. става дума за три нива – българите от старата диаспора, българите, които да привлечем да се върнат от чужбина, и на трети план – имигранти от други страни. Трябва да търсим младо население от различни посоки, като акцентираме върху етническите българи и българите, които заминаха навън.“

Готово ли е обществото занещо подобно?

„Със сигурност не е към момента. Проблем е, че в България гледаме всеки един процес от камбанарията на мястото и момента, в който се намираме. Т.е. откъм 2018 г. – обяснява доц. Бърдаров. – Не искаме да си дадем труда да помислим, че всичко това е резултат от причинно-следствените връзки на историята и че оказва влияние на процесите в бъдеще. Обществото може да не е готово, но в един момент ще бъде принудено да стане готово. Ако отказваме да погледнем какъв ще е светът през 2050 г. и как ще се позиционираме ние в него, може да си караме с тези клишета – „българите, християните, европейците, ония са гадни, ония са лоши, имат различна култура и религия, друг цивилизационен код и т.н.“

Така стоят нещата, ако гледаме от днес за утре.

Но демографът е наясно със ситуацията: „Много често са ме критикували за тези мои тези – че съм антибългарин, антипатриот, антихристиянин. Нищо подобно. Съвсем скоро бях в Австрия, обожавам Европа такава, каквато е. Християнска, готическа, барокова, ренесансова… Но това положение няма да остане така. Има процеси, а аз съм учен и трябва да представя фактологията и процесите такива, каквито са. Обичам България, но светът се променя, миграцията е част от този световен процес и не можем да я спрем – особено с празни приказки...“

 

Следващата вълна в Европа ще е от „климатични“ мигранти. И тя ще е по-страшна

Какво ще е влиянието на климатичните процеси?

„В краткосрочен план е трудно да се говори за някакви големи влияния – казва доц. Бърдаров. – Климатичните промени са важен фактор. Но за Европа това, което е по-важно, е, че тепърва ще бъдем ударени от „климатичните мигранти“ от Африка и от Азия. В момента миграцията е основно от бедни държави, от неработещи икономики и военни конфликти. Следващата вълна ще е по-страшната. Мигрантите ще идват от държави, например като Уганда, в която има недостиг на питейна вода, а към 2050 г. се очаква ръст на населението от 302 процента само за 50 години, като същевременно климатичните промени ще водят до още по-голям недостиг на питейна вода. Т.е. от тази гледна точка измененията в климата на Земята ще оказват влияние върху Европа. През този век на нашия континент, който основно е в умерени ширини, едва ли ще има някакви съществени промени в климата.

Но през XXI век се очакват глобални размествания на населението на света. Да, в историята на планетата такива „преселения” е имало постоянно. Ледникови периоди, в които хората са мигрирали, след това затопляне на климата...

Тук обаче е хубаво тонът да е малко по-катастрофичен за разлика от говореното за демографската картина в България. Опазването на околната среда трябва да е сред най-важните приоритети за света.“

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за 2018 г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

 

„Живеем в абсолютно нов свят, в който има разместване на населението и нови демографски модели на поведение. След 50 години ние ще имаме различна Европа, оттам нататък и България ще бъде различна.“

Тенденциите в демографското развитие на България изглеждат повече от мрачни, при това и най-оптимистичните варианти на прогнози на специалистите отчитат сериозен проблем.

  • Влошаващ се естествен прираст – от минус 5 промила през 2010 г. на минус 5,6 промила през 2016 г.;
  • Само от началото на XXI век населението на България е намаляло с 10 на сто, а за 30 години, т.е. след демократичните промени, с 16%;
  • България е страната с най-висока смъртност в Европа.
Доц. д-р Георги Бърдаров.

Най-често за демографската картина се говори с катастрофични определения – срив, изчезваме като нация, пропадаме, дава се и точната дата, в която „последният българин ще затвори вратата“, и т. н. При статистически влошените и продължаващи да се влошават демографски показатели това не е изненадващо.

Малко по-различен подход има доц. д-р Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалист по демография, етнорелигиозни конфликти и геоурбанистика. Автор на научната монография „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС“. Наскоро д-р Бърдаров и доц. д-р Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН представиха анализа „Хоризонт 2030: демографски тенденции в България“, изготвен със съдействието на фондация „Фридрих Еберт“.

„Аз съм категорично против всякакви апокалиптични прогнози. Демографията е нещо много динамично“, казва д-р Бърдаров пред сп. „Клуб Z“.

И дава конкретен пример – през 1989 г. най-известният демограф-статистик на СССР Щемпел издава книга със заглавието „Населението към 2000 г.“, като в нея прогнозира, че в България през 2000 г. ще живеят 9,5 млн. души.

„Апокалипсис сега“? Или демографска криза?

„Несериозно е да се правят дългосрочни прогнози (краткосрочните прогнози са до 5-10 години, средносрочните – до 20-30 г., над 30 г. са дългосрочните – б.р.). Демографска прогноза в дългосрочен план при сегашната динамична обстановка няма как да се направи. Затова и апокалиптичните картини са абсурд. Светът се променя изключително динамично, има глобално разместване на населението и изцяло нови демографски модели през XXI век“, обяснява ученият.

„В България не се разбира, че живеем в абсолютно нов свят, в който има разместване на населението и нови модели на поведение. Т.е. след 50 години ние ще имаме различна Европа, оттам нататък и България ще бъде различна“, казва още той.

Д-р Бърдаров предпочита да говори за демографска криза:

„Определям ситуацията като „демографска криза“. Тя е реална, никой не може да избяга от тези факти, но не е и катастрофа. И не, няма да изчезне България. И още нещо, което не се разбира – нищо в обществените процеси не е вечно и няма как да очакваме и нациите, и други неща да бъдат вечни, но и нищо не изчезва, то само се трансформира в нещо ново, което носи част от белезите на предходното.“

Демографските клишета

В България се говори за демографията с клишета, което води до грешно разбиране и грешни решения, не лекуваме проблема, а говорим за следствията и го пропускаме, смята специалистът демограф.

Клишетата са ниската раждаемост и намаляването на населението в абсолютни бройки.

Клише № 1: ниската раждаемост. България няма ниска раждаемост, твърди експертът. В сравнение с преди 100 г. стойностите са значително по-ниски, но тогава и детската смъртност е била „супервисока“.

„Реално ние сме нямали многодетни семейства“, обяснява той. И не може да се очаква от хората през XXI век да се репродуцират като през XVIII век и да се стоварват върху сегашните млади хора огромни отговорности и очаквания – да са образовани, да имат по-много деца, да постигат успехи в кариерата...

Тезата на Бърдаров е, че България има нормална раждаемост за държава от Европа в сегашния етап на развитие. В ЕС най-ниска е раждаемостта в Италия – 7,6 промила, най-висока в Ирландия – 12,9 промила. България е някъде по средата с 9 промила раждаемост.

Проблемът е друг.

България има уникално висок отрицателен прираст от минус 5,6 промила, подчертава Бърдаров. 30 години страната не излиза от тройката в света по този показател. Причината обаче не е ниската раждаемост, а изключително високата смъртност – 15,5 промила.

Ясно трябва да се разбере, че България няма ниска раждаемост, има напълно нормална раждаемост за европейска държава от този етап от своето развитие. Страхотно клише е, като започне да се говори за високата раждаемост в миналото, за патриотизма на българите, за егоизма на днешните млади. Това абсолютно не е вярно, защото може да е много популистко, но е абсурдно и невярно. В миналото сме имали по 7-8 раждания на жена, факт, над 100 промила детска смъртност, една трета от децата са умирали до навършване на една година, една трета до навършване на седем години, средната продължителност на живота е била 40 години.

Да сравняваме онзи свят с този е толкова смешно, че не мога да разбера как може да се прави. Говорят непрекъснато как нашите баби и дядовци са имали по много деца. Нашите баби и дядовци са били неграмотни, закрепостени в едно парче земя и живеещи в държава, която няма пенсионноосигурителен модел, нито здравна система. Многото раждания са били единственият начин да се осигури оцеляването.

Ние живеем в коренно различен свят и между двата не може да се прави паралел. Затова подобно сравнение е абсурдно. Имаме нормална раждаемост за този етап от развитието ни.

Това не означава, че след 40-50 или 100 години раждаемостта и в България, и в развития свят няма да се повиши. Имаме например вече малка, но отчетлива тенденция за връщането на млади хора към селския начин на живот.

Т.е. ще стигнем някакъв пик на урбанизация и ще се върнем към друг начин на живот – след 50-100 години. Ще настъпят промени, съобразени с условията на живот.

Клише № 2: спадът на населението на страната в абсолютни стойности. Непрекъснато се отбелязва как българите падат под 7 млн. души, демографи изчисляват кога ще се роди последният българин и т.н.

Проблемът, смята Бърдаров, е не, че населението намалява в абсолютни стойности. Той дава за пример Ирландия, в която живеят 4,8 млн. души на 70 хил. кв. км територия и която е процъфтяваща държава.

„Дали България ще е девет, седем, пет или три милиона – няма значение. Ирландия с подобно население се развива прогресивно. Огромният проблем е какво стои зад намаляването на населението в абсолютни бройки“, казва той.

Какъв е проблемът демографски – не самото намаляване, а процесите, които стоят зад него. В България има два ясно изразени демографски дисбаланса, един вертикален – в съотношението младо–възрастно население, който определя драстичното застаряване на нашето население, и един хоризонтален – по територията на страната.

Възрастовата структура

България комбинира много възрастно население с висока смъртност. В момента жените на възраст 65-69 г. са най-голямата кохорта в България, посочва Бърдаров.

България е единствената страна в света, в която може да се наблюдава това.

Причината не е, че имаме толкова висока средна продължителност на живота – напротив, тя е сред най-ниските в Европа, а че няма младо население. (Средната продължителност в България е 74,7 г. За мъжете тя е 71,1 г. За жените – 78,28 години.)

Всичко това заедно с емиграцията води до непрекъснато намаляващо население в активна трудоспособна възраст.

На 100 души, които излизат в пенсионна възраст, сега на трудовия пазар влизат 64 души. Като в някои региони като Видин, Габрово, Смолян съотношението е 100 към 40.

„Скоростта на остаряване на населението оказва значителен натиск върху икономическите и социалните системи. С всяка изминала година натискът ще се увеличава“, е едно от предупрежденията на анализа прогноза за демографската ситуация към 2030 г.

Относителният дял на подтрудоспособното население през 1992 г. е бил 20,5 на сто. Към 2016 г. той се е свил чувствително до 14 на сто.

Обезлюдяването

Според прогнозите на анализа „Хоризонт 2030“ 42 на сто от населението на България ще живее в шестте най-големи града на страната към 2030 г. Там има друга притеснителна прогноза – освен концентрацията на хората в няколко големи населени места това е задълбочаващият се процес на опустяване (депопулация) на цели области. Към 2030 г. до 30 на сто от селищата в страната ще са обезлюдени или с по 20 души в тях. 59 на сто от територията на България ще е заета от т. нар. демографски пустини (под 10 души на кв. км), сочи прогнозата.

Деурбанизация и назад към природата

Има ли нещо положително в концентрацията на населението в големите градове? И възможно ли е в тези „демографски пустини“ да има процес на завръщане, обратно заселване?

Това е абсолютно естествен процес, който е характерен за целия свят, смята Георги Бърдаров. Днес градското население е 53 на сто, а само преди два века е било едва 3%. Притеснително е обаче, защото се получават огромни дисбаланси. Особено в малка държава като България. Има невъзможност за репродуциране на населението в тези пустеещи райони. Да, факт е – това положение е част от световните процеси, но в България отново е много изострено.

В по-дългосрочен план обаче вече се забелязва тенденция в развитите държави, дори и в България – макар и много незначителна, хората да се обръщат, да искат да живеят в по-нормална среда, извън големите градове.

Т.е. през XXI век урбанизацията ще достигне някакъв пик (за Европа вече е достигнат) и ще започне обратният процес. В момента се увеличава градското население в света заради Азия и Африка. В Европа не е така.

Още повече нашата природа, вече погледнато позитивно, през тези 30 години много се изчисти заради спрените производства и заради опустяването.

Така че е напълно възможно обезлюдените територии отново да бъдат заселени. Това не е нещо, което свършва и край.

Ще има процес на дезурбанизация, това е моето мнение. То есубективно и хипотетично, дали ще стане така – ще покаже бъдещето, казва ученият.

Парадоксите

България е на челните места по смъртност в света – според справочника на ЦРУ е трета. Според данни на Евростат заема крайно непрестижното първо място в Европа. Става въпрос за страна от ЕС, не за държава в дълга гражданска война, пандемия, след унищожително земетресение и т.н.

„Това е срамен факт, ние имаме общини в Северозападна България, където смъртността надхвърля 30 промила, такава смъртност няма дори в районите с военни конфликти и пандемии“, отбелязва д-р Бърдаров.

Друг парадокс – страната е със силно застаряващо население, но същевременно с доста по-ниска средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски държави. Логиката предполага застаряващото население да се комбинира и с по-дълъг живот.

Такава е картината в развитите страни, държави като Италия и Испания са със средна продължителност над 80 г. Там няма такъв вертикален дисбаланс младо–възрастно население, казва ученият.

„Латвия, Литва, Естония са с ниска продължителност на живота, но нямат толкова нисък стандарт и такава огромна емиграция, както е при нас. Сърбия е донякъде с нашия стандарт, но няма такава пандемия на емиграция на млади хора, както е в България. Ако направим сравнение с другите балкански страни – нещата пак не изглеждат в наша полза“, отчита демографът.

Според него огромният проблем на България е емиграцията. „Тя нарушава всички структури и е основната причина за този дисбаланс. Няма някакъв сензационен фактор. Причините са ясни и обясними – емиграцията на млади хора, лошото здравеопазване и образование, несигурният живот и ниските доходи. Мисълта на хората е да оцеляват, а не да живеят здравословно, да спортуват, да се хранят правилно. Всичко това оказва влияние върху цялостното развитие“, изброява Бърдаров.

А демографската картина на България изглежда толкова недобре, защото „всички неблагоприятни фактори, които при нас са струпани, в другите държави се намират – да кажем – две трети от тях. А ние ги имаме всички.“ 

„Ползата“ от принудителните мерки

Доколко принудителните мерки в стила на експеримента „Странджа–Сакар“ могат да бъдат решение на демографските проблеми на страната?

„Принудителните мерки – дали за населване на опустели райони, или пронаталистичните – за стимулиране на раждаемостта, категорично мога да го кажа като човек, който се занимава с демография, не дават никакви резултати“, казва Георги Бърдаров.

„Ако ще да се съдерем – да използвам този разговорен израз, нищо няма да постигнем, защото говорим за мерки от една друга епоха, които днес просто са неадекватни на мисленето и начина на живот на хората“, убеден е той.

И дава пример с Унгария. Там държавата в лицето на правителството на Виктор Орбан, в съзвучие с новата консервативно-патриотична линия в държавата, дава по 33 хил. евро безвъзмездна помощ на семейство, което има три деца в рамките на 10 години при минимум средно образование на двамата родители.

„Тази програма действа от три години и няма никакъв бум на раждаемостта, същата си е като преди. Т.е. да очакваме, че в съвременния свят, при високите изисквания на родителите за добро образование, здравеопазване и бъдеще на техните деца, ще постигнем висока раждаемост с такива мерки е несериозно“, смята той.

Според него „това, което може да се направи, е да има политика, насочена към подобряване на доходите и на социално-икономическите условия. Нормални, съобразно местните условия.“

„И тогава дори може да се стигне до реемиграционна вълна, това не е утопия. Млади хора, които да правят семейства и да раждат деца тук, в България, това е единственият ни изход от демографската криза. Ситуацията не може да се променя само с конкретни демографски мерки, политиката трябва да е цялостна – да включва икономически и социални програми. Ние пропускаме често социалната страна на въпроса, казваме, че младите хора имат малко деца, защото в България сме бедни. Не е само това, те се притесняват от лошата образователна система, от още по-лошата здравна система, от цялостната агресия в обществото и чувството за социална несправедливост и несигурност... Политиката трябва да бъде насочена в тази посока, демографията сама ще се оправи, ако там се оправят нещата“, убеден е Бърдаров.

Патриотичната вълна

Напоследък се надига патриотична вълна – масови кръщенета под мотото „Направи го за България“, соченето като пример за подражание и следване на модела на патриархалното семейство, говоренето колко е важно да се раждат повече деца, за да се съхрани българският дух… Доколко обаче подобна тенденция може да има реален ефект за промяна на демографската ситуация?

„Винаги съм бил за патриотизма, това искам да предам и на моите студенти. Но подобни стъпки не могат да доведат до сериозни реални демографски резултати. „Нашите баби и дядовци какви патриоти са били, че са правели по 5-6 деца. Дайте сега и ние.“ Но това е смешно, несериозно, не можеш да искаш едни хора да живеят в XXI век и да разсъждават и да се държат като в XIX век. В това няма никакъв смисъл.  Хубаво е да си поддържаме българщината и патриотизма, но това не може да промени демографията, обяснява Георги Бърдаров.

Рецептата „внос на мигранти“?

Може ли вносът на мигранти да е рецептата за борба с недобрите демографски показатели?

„Тук трябва да се подхожда изключително внимателно, защото хората са много чувствителни. Аз съм много „за“ да се привличат българи от старата диаспора – от Украйна, Молдова и т.н. Още по „за“ съм да говорим за реимиграционна вълна на образовани, квалифицирани българи, които заминаха, образоваха се навън и могат да принесат ценния си опит от Западна Европа и от Америка. Но това може да се случи само ако тук има нормални условия за живот“, казва специалистът. И допълва: „И трето, ако искаме България да се развива, трябва да гледаме какъв ще бъде светът и каква ще бъде Европа през 2050 г., как да се адаптираме най-добре към реалностите, да ги изпреварим дори, а не да ходим след тях. Не съм видял никъде стратегия след 2030 г., може и да има, но не съм видял. Трябва да видим какво ще става към 2050 г., след като ще има глобални размествания, след като Европа застарява, след като не можем да направим раждаемостта свръхвисока. Трябва да помислим и за проактивна имиграционна политика. Не се притеснявам да говоря за това. Хора, които са образовани, квалифицирани, и от трети страни, които могат да останат в България и да работят. Към 2050 г. трябва да имаме и такъв начин на мислене. Т.е. става дума за три нива – българите от старата диаспора, българите, които да привлечем да се върнат от чужбина, и на трети план – имигранти от други страни. Трябва да търсим младо население от различни посоки, като акцентираме върху етническите българи и българите, които заминаха навън.“

Готово ли е обществото занещо подобно?

„Със сигурност не е към момента. Проблем е, че в България гледаме всеки един процес от камбанарията на мястото и момента, в който се намираме. Т.е. откъм 2018 г. – обяснява доц. Бърдаров. – Не искаме да си дадем труда да помислим, че всичко това е резултат от причинно-следствените връзки на историята и че оказва влияние на процесите в бъдеще. Обществото може да не е готово, но в един момент ще бъде принудено да стане готово. Ако отказваме да погледнем какъв ще е светът през 2050 г. и как ще се позиционираме ние в него, може да си караме с тези клишета – „българите, християните, европейците, ония са гадни, ония са лоши, имат различна култура и религия, друг цивилизационен код и т.н.“

Така стоят нещата, ако гледаме от днес за утре.

Но демографът е наясно със ситуацията: „Много често са ме критикували за тези мои тези – че съм антибългарин, антипатриот, антихристиянин. Нищо подобно. Съвсем скоро бях в Австрия, обожавам Европа такава, каквато е. Християнска, готическа, барокова, ренесансова… Но това положение няма да остане така. Има процеси, а аз съм учен и трябва да представя фактологията и процесите такива, каквито са. Обичам България, но светът се променя, миграцията е част от този световен процес и не можем да я спрем – особено с празни приказки...“

 

Следващата вълна в Европа ще е от „климатични“ мигранти. И тя ще е по-страшна

Какво ще е влиянието на климатичните процеси?

„В краткосрочен план е трудно да се говори за някакви големи влияния – казва доц. Бърдаров. – Климатичните промени са важен фактор. Но за Европа това, което е по-важно, е, че тепърва ще бъдем ударени от „климатичните мигранти“ от Африка и от Азия. В момента миграцията е основно от бедни държави, от неработещи икономики и военни конфликти. Следващата вълна ще е по-страшната. Мигрантите ще идват от държави, например като Уганда, в която има недостиг на питейна вода, а към 2050 г. се очаква ръст на населението от 302 процента само за 50 години, като същевременно климатичните промени ще водят до още по-голям недостиг на питейна вода. Т.е. от тази гледна точка измененията в климата на Земята ще оказват влияние върху Европа. През този век на нашия континент, който основно е в умерени ширини, едва ли ще има някакви съществени промени в климата.

Но през XXI век се очакват глобални размествания на населението на света. Да, в историята на планетата такива „преселения” е имало постоянно. Ледникови периоди, в които хората са мигрирали, след това затопляне на климата...

Тук обаче е хубаво тонът да е малко по-катастрофичен за разлика от говореното за демографската картина в България. Опазването на околната среда трябва да е сред най-важните приоритети за света.“

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за 2018 г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

България - да или не?

Чудесна книга, посветена на вечния проблем за България: ще изчезнат ли българското племе и българската държавност? Авторите са разгледали демографския проблем от много страни, като са приели, че България е независима държава. За съжаление това не е така. България е силно зависима от имперска Русия, която винаги ни е държала далече от Европа. Отношенията между Русия и България са като господар и васал. Васалството ни не е класическо - плащане на годишен данък. Икономиката ни е така зависима от Русия, че тя сама си прибира данъка чрез неизгодно сътрудничество и неизгодни за България икономически договори. Освен това Русия се стреми България да бъде управлявана от нейни хора – българи, които поставят руските интереси пред българските национални. Може ли някой например да твърди, че президент Радев, Патриархът, цялото НС , че и Борисов не играят за Русия. При удобна конюнктура користното русофилство ще вмъкне България в Руската федерация и тогава не е изключено Дунавска, Аспарухова България да последва съдбата на Волжка България. Тази алтернатива не бива да се подценява.

България е силно разединена държава.Топенето на българските граждани не е еднакво за всички етноси. Съществува мнение, че българският етнос се топи по-бързо в сравнение с циганския и турския. Ако е така, възниква въпрос: България циганее ли? По този въпрос авторите не представят данни.

Авторите твърдят, че патриотизмът играе слаба роля в демографските процеси. Това според нас не е вярно. . Ако не беше патриотизмът по време на Възраждането, българското племе нямаше да бъде съхранено. Сега е същото. Ако българите не се борят за българщината, държавата ще се разкапе. Патриотизмът е един от имунитетите, които поддържат духа на .нацията за запазване на националната ни идентичност.

Авторът казва, че винаги е бил за патриотизма и го предава на своите студенти. Не съм чел книгата, не зная как той поддържа патриотизъм у студентите си.Все пак е интересно дали доцент д-р Бърдаров посочва кои в момента са потенциалните или актуални врагове на България. Турция и особено Русия заради имперските си геополитически интереси никога не са се отказвали от идеята да прилапат, анексират българското землище. Може ли например г-н доцентът да излезе на протест срещу едно от многото безобразия на правителството? Студентската маса сега е дълбоко заспала и това е една от причините правителството да управлява комфортно. Ако г-н д-р Бърдаров може наистина да излезе със своите студенти на протест, това ще е велико постижение на университетски преподавател и трябва наистина да го направи, ако, разбира се, не е привърженик на запазване на сегашното робско унизително статукво.

Книгата е блестящо представена от г-жа Бъчварова.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?