Ad Config - Website header

 

Article_top

Законът за горивата, който предизвика множество брожения, обвинения в лобизъм за едрия петролен бизнес начело с "Лукойл" и протести още при разглеждането си в парламента миналото лято, отново разедини големите работодателски организации и предизвика остри реакции от браншовите. Както и от институциите и сред депутатите. В директна схватка влязоха и двама от най-влиятелните бизнесмени у нас - Валентин Златев и Кирил Домусчиев. Причината - предложението на правителството нормативният акт да влезе в сила шест месеца по-късно от предвиденото.

Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, каквото е пълното му наименование бе приет миналото лято и трябва да влезе в сила от 28 януари. Формално негов вносител за гласуване от Народното събрание бе депутатът на ВМРО (Обединени патриоти) Емил Димитров-Ревизоро. По признания на самия Ревизро текстът му е бил даден от Министерския съвет - същият който сега иска отлагането му до 1 юли 2019-а. 

Законът въвежда нови изисквания към търговците на горива като минимален уставен капитал, минимален капацитет на складовите стопанства и др., с което дребният бизнес заяви, че не може да се справи и ще започне да обявява фалити. Засяга и строителния бранш. Въпреки че във финалния вариант бяха направени някои отстъпки само заради масовото недоволство и разразилия се скандал, тази седмица малките търговци обявиха начало на безсрочни протести, замразени към момента, тъй като МС поиска шестмесечната отсрочка.

В петък искането на правителството бе депозирано в деловодството на Народното събрание и предстои разглеждането му от депутатите. Водещата комисия по закона е Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, председателствана от Ревизоро. Откакто министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че ще предложи законът да влезе в сила от юли, депутатът отказва коментари. Пред Клуб Z той заяви само, че и 2 лева уставен капитал да се заложи, някои търговци пак ще протестират - просто не искали да се регистрират.

Депутати от НФСБ, партньор на ВМРО, както и на ГЕРБ, се обявиха против закона още с приемането му, като лидерът и бивш вицепремиер Валери Симеонов го определи като лобистки в полза на "Лукойл" и излезе на протест заедно с малките търговци. Оттам сезираха и Европейската комисия за противоречие с редица евродирективи.

Сега народните избраници от партията на Симеонов очакват парламентът формално да гласува отсрочката от шест месеца, след което спорните моменти да бъдат пренаписани от Министерство на икономиката. От НФСБ също са готови да внесат свои предложения.

"Идват избори и никой не иска да му скандират под прозорците. В крайна сметка ще стане така, както ние го предлагахме", посочиха депутати от НФСБ.

Междувременно се очерта разделителна линия и между трите големи работодателски организации у нас - КРИБ, АИКБ от една страна и БСК от друга, както и вътре в самата КРИБ.

Още през юли м.г. Асоциацията на индустриалния капитал в България изпрати писмо до президента Румен Радев с искане да наложи вето на закона. Което Радев не направи, въпреки че е показал, че никак не щади законотворците на това управление като често връща закони за ново обсъждане. В сряда, след правителственото заседание, на което бе взето решението да се предложи на НС да гласува отсрочка, от Кондеферацията на работодателите и индустриалците в България излязоха със становище в подкрепа на действията на кабинета. А ден по-късно Българската стопанска камара разкритикува действията на правителството в отворено писмо.

В същия ден с декларация излезе и Българската петролна и газова асоциация (БПГА), председателствана от генералния директор на "Лукойл" Валентин Златев. БПГА изрази "възмущението си от това, че се предлага отлагане без никаква дискусия и консултации със засегнатия бранш и че се прави целенасочен опит реалната дискусия за ограничаване на контрабандата, ДДС измамите и други незаконни схеми в сектора, да се измести от спекулации за противопоставяне на големи и малки фирми". След което асоциацията обяви, че напуска КРИБ заради застъпничеството на конфедерацията за отлагането на текстовете.

Последва коментар на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев пред БНТ, породен от действията на петролната асоциация, както и от коментарите на нейни представители, че дефекти в закона имало, но не пречело да бъдат изчистени и след влизането му в сила.

"Това са пълни глупости. Тези хора заблуждават. Когато един закон влезе в сила ти от първия ден си престъпник. Как ще стане те ще се коригират в движение, а през това време примерно Николай Вълканов да си закара камионите на бензиностанциите на Вальо Златев да зареждат. Всеки знае, че той е моторът на този закон и той има най-голям интерес този закон да влезе в сила. Всеки знае, че той е моторът на този закон и той има най-голям интерес този закон да влезе в сила. Ние не можем заради интересите на един човек и малка групичка хора около него да не защитаваме интересите на българския бизнес", заяви Домусчиев.

И допълни:

"Може ли да си представите една мина и огромните камиони и техника, която работи вътре. Как тези камиони и тези машини ще отидат до примерно най-близката бензиностанция на "Лукойл", която е на 10 или 15 километра да заредят? Те трябва да отидат до най-близката бензиностанция, която е лицензирана по определения начин и така нататък - сами се сещате, че тези бензиностанции ще са или на "Лукойл", или на още 2-3 големи вериги." 

Вчера със становище в спора се включи и Сдружение "Произведено в България - съюз на малкия и среден бизнес". От сдружението също подкрепиха отлагането на закона.

"Законът бе приет под натиска на големите петролни компании, без да бъдат консултирани всички представители на бранша и по-специално Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива, в което членуват представители на дребния бизнес с петролни продукти и които оперират основно в малки населени или отдалечени места. Спорът между големите и малките в бранша обаче остро поставя въпроса за практиката на приемане на закони от Народното събрание. В повечето случай това става вследствие на лобистки натиск, без широко обществено обсъждане, без задълбочена оценка на въздействието на съответното законодателно решение. В резултат се провокира обществено напрежение, накърняват се права на определени обществени групи или бизнес интереси, от което в крайна сметка страда обществото", посочиха от "Произведено в България".

Казусът е и в Конституционния съд, след като преди ден и омбудсманът Мая Манолова се намеси и прати закона за тълкуване. 

 
ИКОНОМИКА бензиностанция(2)

Законът за горивата, който предизвика множество брожения, обвинения в лобизъм за едрия петролен бизнес начело с "Лукойл" и протести още при разглеждането си в парламента миналото лято, отново разедини големите работодателски организации и предизвика остри реакции от браншовите. Както и от институциите и сред депутатите. В директна схватка влязоха и двама от най-влиятелните бизнесмени у нас - Валентин Златев и Кирил Домусчиев. Причината - предложението на правителството нормативният акт да влезе в сила шест месеца по-късно от предвиденото.

Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, каквото е пълното му наименование бе приет миналото лято и трябва да влезе в сила от 28 януари. Формално негов вносител за гласуване от Народното събрание бе депутатът на ВМРО (Обединени патриоти) Емил Димитров-Ревизоро. По признания на самия Ревизро текстът му е бил даден от Министерския съвет - същият който сега иска отлагането му до 1 юли 2019-а. 

Законът въвежда нови изисквания към търговците на горива като минимален уставен капитал, минимален капацитет на складовите стопанства и др., с което дребният бизнес заяви, че не може да се справи и ще започне да обявява фалити. Засяга и строителния бранш. Въпреки че във финалния вариант бяха направени някои отстъпки само заради масовото недоволство и разразилия се скандал, тази седмица малките търговци обявиха начало на безсрочни протести, замразени към момента, тъй като МС поиска шестмесечната отсрочка.

В петък искането на правителството бе депозирано в деловодството на Народното събрание и предстои разглеждането му от депутатите. Водещата комисия по закона е Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, председателствана от Ревизоро. Откакто министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че ще предложи законът да влезе в сила от юли, депутатът отказва коментари. Пред Клуб Z той заяви само, че и 2 лева уставен капитал да се заложи, някои търговци пак ще протестират - просто не искали да се регистрират.

Депутати от НФСБ, партньор на ВМРО, както и на ГЕРБ, се обявиха против закона още с приемането му, като лидерът и бивш вицепремиер Валери Симеонов го определи като лобистки в полза на "Лукойл" и излезе на протест заедно с малките търговци. Оттам сезираха и Европейската комисия за противоречие с редица евродирективи.

Сега народните избраници от партията на Симеонов очакват парламентът формално да гласува отсрочката от шест месеца, след което спорните моменти да бъдат пренаписани от Министерство на икономиката. От НФСБ също са готови да внесат свои предложения.

"Идват избори и никой не иска да му скандират под прозорците. В крайна сметка ще стане така, както ние го предлагахме", посочиха депутати от НФСБ.

Междувременно се очерта разделителна линия и между трите големи работодателски организации у нас - КРИБ, АИКБ от една страна и БСК от друга, както и вътре в самата КРИБ.

Още през юли м.г. Асоциацията на индустриалния капитал в България изпрати писмо до президента Румен Радев с искане да наложи вето на закона. Което Радев не направи, въпреки че е показал, че никак не щади законотворците на това управление като често връща закони за ново обсъждане. В сряда, след правителственото заседание, на което бе взето решението да се предложи на НС да гласува отсрочка, от Кондеферацията на работодателите и индустриалците в България излязоха със становище в подкрепа на действията на кабинета. А ден по-късно Българската стопанска камара разкритикува действията на правителството в отворено писмо.

В същия ден с декларация излезе и Българската петролна и газова асоциация (БПГА), председателствана от генералния директор на "Лукойл" Валентин Златев. БПГА изрази "възмущението си от това, че се предлага отлагане без никаква дискусия и консултации със засегнатия бранш и че се прави целенасочен опит реалната дискусия за ограничаване на контрабандата, ДДС измамите и други незаконни схеми в сектора, да се измести от спекулации за противопоставяне на големи и малки фирми". След което асоциацията обяви, че напуска КРИБ заради застъпничеството на конфедерацията за отлагането на текстовете.

Последва коментар на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев пред БНТ, породен от действията на петролната асоциация, както и от коментарите на нейни представители, че дефекти в закона имало, но не пречело да бъдат изчистени и след влизането му в сила.

"Това са пълни глупости. Тези хора заблуждават. Когато един закон влезе в сила ти от първия ден си престъпник. Как ще стане те ще се коригират в движение, а през това време примерно Николай Вълканов да си закара камионите на бензиностанциите на Вальо Златев да зареждат. Всеки знае, че той е моторът на този закон и той има най-голям интерес този закон да влезе в сила. Всеки знае, че той е моторът на този закон и той има най-голям интерес този закон да влезе в сила. Ние не можем заради интересите на един човек и малка групичка хора около него да не защитаваме интересите на българския бизнес", заяви Домусчиев.

И допълни:

"Може ли да си представите една мина и огромните камиони и техника, която работи вътре. Как тези камиони и тези машини ще отидат до примерно най-близката бензиностанция на "Лукойл", която е на 10 или 15 километра да заредят? Те трябва да отидат до най-близката бензиностанция, която е лицензирана по определения начин и така нататък - сами се сещате, че тези бензиностанции ще са или на "Лукойл", или на още 2-3 големи вериги." 

Вчера със становище в спора се включи и Сдружение "Произведено в България - съюз на малкия и среден бизнес". От сдружението също подкрепиха отлагането на закона.

"Законът бе приет под натиска на големите петролни компании, без да бъдат консултирани всички представители на бранша и по-специално Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива, в което членуват представители на дребния бизнес с петролни продукти и които оперират основно в малки населени или отдалечени места. Спорът между големите и малките в бранша обаче остро поставя въпроса за практиката на приемане на закони от Народното събрание. В повечето случай това става вследствие на лобистки натиск, без широко обществено обсъждане, без задълбочена оценка на въздействието на съответното законодателно решение. В резултат се провокира обществено напрежение, накърняват се права на определени обществени групи или бизнес интереси, от което в крайна сметка страда обществото", посочиха от "Произведено в България".

Казусът е и в Конституционния съд, след като преди ден и омбудсманът Мая Манолова се намеси и прати закона за тълкуване. 

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"Спорът между големите и

"Спорът между големите и малките в бранша обаче остро поставя въпроса за практиката на приемане на закони от Народното събрание. "

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?