Ad Config - Website header

 

Article_top

Европейските избори през 2019 г.: ще тропнем хорце, но ако има кой да го води! Това е моментът - играещите рипат на едно място, защото се чудят накъде да върви хорото. Чакат някой да избере посока и да го поведе, в противен случай ще си седнат по местата. Този някой си ти, гражданинът на Европейския съюз.

Който не играе, не поръчва музиката

Великобритания сякаш се измори и си поседна, но още се чуди дали да гледа отстрани това хоро, или да го играе. Написах “поседна“, защото до 29 март - датата, която ще определи бъдещето ѝ, още има време. Преди броени дни британският парламент отхвърли предложението на Тереза Мей, но това съвсем не е гаранция, че "Брекзит" ще се случи. Лондон може да поиска удължаване на преходния период и/или да извести Европейския съвет, че вече не желае да напуска ЕС. Настроенията се менят с бързината на светлината, но това не променя факта, че Великобритания губи и в национален план, като за това не е виновен Европейският съюз, а желанието за излизане от него. Важният урок от "Брекзит" е, че ЕС не е даденост и че вместо да се излиза от него, може да му се задава посока. Ако "Брекзит" се състои, и правителствата, и гражданите губят тази възможност  - да казват какво всъщност искат от ЕС.

Като си се хванал на хорото, ще го играеш

Важното е, че България остава в играта и си запазва правото нейните граждани да задават темпото на това хоро. Казано по нашенски - имаме право да даваме акъл. Е, не целият акъл на Земята, както ни се ще, ама поне наравно с другите. Много често обсъждаме политически теми с приятели и роднини, а накрая разпаленият спор завършва с: “Абе, то все тая, всички са един дол дренки. Нас никой не ни слуша.“ Има един начин да не е все тая...

От дървен философ до активен гражданин

Мненията, които ще произлязат от спора, ще се пренесат на европейско равнище само ако отидем да гласуваме. Това е единственото действие, което ще доведе до реални последствия. За жалост, тенденциите показват, че избирателната активност за европейските избори намалява в целия ЕС като цяло. На последните два избора за ЕП данните от Евробарометър сочат, че активността в България е намаляла от 38,99% на евровота през 2009 г. до 35,84% през 2014 г. Не сме най-зле, ама можем и по-добре. Сега естествено ентусиазмът от влизането в Европейския съюз е спаднал, но искам да ви напомня, че само преди няколко дни една наша съседна държава реши, че заради ЕС е готова да промени дори и името си.

Но това, че вече сме в “играта“, не трябва да води до спокойна апатичност, защото ще ви върна към “поседналата“ Великобритания, която се чуди дали да зареже имиджа си и да свика втори референдум.

Бъди критичен, но и загрижен за ЕС

Когато сме недоволни от управляващата коалиция и/или от опозицията, изразяваме недоволството си за конкретен период от време и от конкретни властимащи, но НИКОГА не поставяме под съмнение съществуването на нашата България. Защо обаче не прилагаме същия принцип и към ЕС? Голяма грешка е нехаресването на едно лице или на определено действие да влияе дългосрочно и пагубно върху целия Европейски съюз. Ако и в национален мащаб действахме като за ЕС, отдавна да сме си затрили държавата.

Когато сме доволни, имаме склонността да приписваме успехите отново само на личностите, които са ги инициирали и осъществили. Считаме, че сме си свършили работата, като сме ги избрали един път. Само че ако искаме да продължат, пак им трябва подрепа.

Доволен или не - гласувай, но загрижено.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Европейските избори през 2019 г.: ще тропнем хорце, но ако има кой да го води! Това е моментът - играещите рипат на едно място, защото се чудят накъде да върви хорото. Чакат някой да избере посока и да го поведе, в противен случай ще си седнат по местата. Този някой си ти, гражданинът на Европейския съюз.

Който не играе, не поръчва музиката

Великобритания сякаш се измори и си поседна, но още се чуди дали да гледа отстрани това хоро, или да го играе. Написах “поседна“, защото до 29 март - датата, която ще определи бъдещето ѝ, още има време. Преди броени дни британският парламент отхвърли предложението на Тереза Мей, но това съвсем не е гаранция, че "Брекзит" ще се случи. Лондон може да поиска удължаване на преходния период и/или да извести Европейския съвет, че вече не желае да напуска ЕС. Настроенията се менят с бързината на светлината, но това не променя факта, че Великобритания губи и в национален план, като за това не е виновен Европейският съюз, а желанието за излизане от него. Важният урок от "Брекзит" е, че ЕС не е даденост и че вместо да се излиза от него, може да му се задава посока. Ако "Брекзит" се състои, и правителствата, и гражданите губят тази възможност  - да казват какво всъщност искат от ЕС.

Като си се хванал на хорото, ще го играеш

Важното е, че България остава в играта и си запазва правото нейните граждани да задават темпото на това хоро. Казано по нашенски - имаме право да даваме акъл. Е, не целият акъл на Земята, както ни се ще, ама поне наравно с другите. Много често обсъждаме политически теми с приятели и роднини, а накрая разпаленият спор завършва с: “Абе, то все тая, всички са един дол дренки. Нас никой не ни слуша.“ Има един начин да не е все тая...

От дървен философ до активен гражданин

Мненията, които ще произлязат от спора, ще се пренесат на европейско равнище само ако отидем да гласуваме. Това е единственото действие, което ще доведе до реални последствия. За жалост, тенденциите показват, че избирателната активност за европейските избори намалява в целия ЕС като цяло. На последните два избора за ЕП данните от Евробарометър сочат, че активността в България е намаляла от 38,99% на евровота през 2009 г. до 35,84% през 2014 г. Не сме най-зле, ама можем и по-добре. Сега естествено ентусиазмът от влизането в Европейския съюз е спаднал, но искам да ви напомня, че само преди няколко дни една наша съседна държава реши, че заради ЕС е готова да промени дори и името си.

Но това, че вече сме в “играта“, не трябва да води до спокойна апатичност, защото ще ви върна към “поседналата“ Великобритания, която се чуди дали да зареже имиджа си и да свика втори референдум.

Бъди критичен, но и загрижен за ЕС

Когато сме недоволни от управляващата коалиция и/или от опозицията, изразяваме недоволството си за конкретен период от време и от конкретни властимащи, но НИКОГА не поставяме под съмнение съществуването на нашата България. Защо обаче не прилагаме същия принцип и към ЕС? Голяма грешка е нехаресването на едно лице или на определено действие да влияе дългосрочно и пагубно върху целия Европейски съюз. Ако и в национален мащаб действахме като за ЕС, отдавна да сме си затрили държавата.

Когато сме доволни, имаме склонността да приписваме успехите отново само на личностите, които са ги инициирали и осъществили. Считаме, че сме си свършили работата, като сме ги избрали един път. Само че ако искаме да продължат, пак им трябва подрепа.

Доволен или не - гласувай, но загрижено.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?