По време на посещението си в Москва на 18 януари германският външен министър Хайко Маас се обърна любезно към домакина си Лавров със “Скъпи Сергей”, когато двамата се появиха в залата за пресконференции в дома за гости на руското външно министерство. Лавров дори не го погледна, зает бе с бумагите си.

Маас пристигна в Москва, за да разговаря с руския външен министър по Договора за забрана на ядрени ракети със среден и малък обсег. Според Маас това е последен опит за запазване действието на договора, който обяснимо засяга интересите за сигурност на Европа. И добави:

“Ние сме на мнение, че Русия е в състояние да спаси договора.”

Лавров проследи хладнокръвно изреченото от Маас.

Застой

Че двамата външни министри седят един до друг без да се погледнат, това вече говори много за състоянието на германо-руските отношения. Налице е застой и то не само по ядрения договор, а и по конфликта в Украйна.

Маас предлага на Лавров германски и френски наблюдатели да бъдат изпратени на Керченския проток край анексирания от Русия полуостров Крим. Целта е да се документира свободното преминаване на кораби. Лавров гледа критично на предложението, тъй като според него то отново било обвързано с “политически процес”, съгласуван с украинското правителство. А и винаги търговски краби безпрепятсвено са преминавали през протока, твърди руският дипломат номер 1.

Това изобщо не е вярно. През миналата година твърде често украински кораби трябваше да чакат дни наред, за да преминат през протока.

Маас, който същата вечер трябваше да се срещне с украинския си колега, поне се опита да смекчи напрежението. Повече не можеше и да се очаква. Визитата му по-скоро беше да се докаже активност. Да демонстрира, че германците са направили всичко възможно предимно относно ядреното споразумение.

Като учител

Часовникът тиктака. След броени дни изтича ултиматумът на САЩ. Дотогава Русия трябва да потвърди, че ще унищожи ракетите си със среден обсег от тип 9M729 (кодовото наименование на НАТО: SSC-8). Според САЩ, но също и държавите членки на НАТО, те са в разрез с ядрения договор. Той бе сключен през 1987 г. между Съветския съюз и САЩ. Споразумението задължава и двете страни да унищожат всички наземни балистични ракети и ядрени бойни глави с обсег от 500 до 5500 километра. Същевременно се забранява производството и тестването на такива системи.

Но при човек като Лавров призивите на Маас нямат никакъв шанс. Руският дипломат номер 1, който е на поста от 2004 г., във въпросния петъчен ден подходи така, както обикновено по време на пресконференции. Като учител пред ученици говори пред журналистите, че САЩ изобщо не се интересували от факти. Русия спазвала договора и то прозрачно.

«Въпреки това се отнасят към нас твърде грубо, дават ни и ултиматуми», е позицията на Лавров.

Москва дори предложила американски експерти да проучат и контролират оръжията. По време на среща в Женева и това било отхвърлено от американците. Русия предприемала всичко, за да се спаси ядрения договор.

Това е картината, която Москва се опитва да обрисува.

Кой носи вина?

Маас не се задоволява с подобни аргументи. По време на изявленията на Лавров той многократно взима думата за допълнения, по-скоро за корекции. В продължение на пет години руснаците информирали на парче относно рекетната си система. Това не довело до убеждението, че Москва съблюдава ядреното споразумение.

Преди посещението на Маас в Москва и двете страни би следвало да са наясно, че договорът едва ли би могъл да бъде спасен. Най-късно след визитата в Москва през миналия октомври на съветника по сигурността на Тръмп Джон Болтън руснаците са били убедени, че няма никакъв шанс споразумението да бъде спасено. Гостът даде ясно да се разбере, че Вашингтон няма никакъв интерес от договора. Не само поради нарушенията от страна на Русия, а и защото с ракетите си държави като Северна Корея и Китай не са обвързани от договора. Той вече не отразявал реалността при политиката за сигурност.