Article_top

Инвеститорите, кандидатстващи да българско гражданство или право на постоянно пребиваване у нас, могат на практика да прекарат в страната ни само ден, преди да получат документите, които им дават права на европейци.

Това става ясно от огласения днес доклад на Еврокомисията за опасностите, които представляват схемите, практикувани от нашата и други страни в ЕС.

Кандидатите дори не са задължени да знаят български език.

Какво се казва за България в доклада

България въвежда схемата за даване на гражданство срещу инвестиции през 2005 г. - две години, преди да стане член на ЕС. Целта е по-лесно привличане на вложения от граждани на трети страни.

Изискваната от властите в София сума е 1 милион евро. Отделно кандидатът трябва да плати при подаването на молба административна такса, която не подлежи на възстановяване в случай на отказ. Тя обаче е значително по-малка от тези в Кипър и Малта.

В България действат две схеми за предоставяне на гражданство. Обикновената схема изисква кандидатът да има разрешение за постоянно пребиваване за срок от 5 години, преди да подаде молба за натурализиране. А ускорената схема изисква разрешение само за 1 година.

България изисква от кандидатите за гражданство физическо присъствие единствено при подаването на молба за гражданство. Което означава, че на практика той може изобщо да не живее там, изтъква докладът.

Макар кандидатите за българско гражданство да трябва да се явяват на интервю при подаването на молбата, от тях дори не се изисква знанието на български език. Те не са задължени и да имат познания за обществения живот у нас.

Българското законодателство изисква от кандидатите да представят справка за чисто съдебно минало и документ, че в момента срещу тях не се водят криминални дела. ДАНС проверява всички кандидати за българско гражданство, включително на тези по споменатите вече инвестиционни схеми. Няма обаче информация за политиката на България по отношение на лица, срещу които ЕС е наложил ограничителни мерки. Не е ясно и дали властите в София използват Шенгенската информационна система (ШИС).

В България не съществува регулатор, който да управлява и надзирава схемите за даване на гражданство или право на пребиваване на инвеститорите. Такива органи обаче има и в Кипър, и в Малта. Властите в Никозия дори са изработили специален „кодекс на поведение“.

В нито една от трите страни обаче схемите за инвестиции не дават всеобхватна информация нито за лицата, които са получили гражданство срещу вложенията си, нито за страните, от които те произхождат.

Но докато Кипър и Малта са въвели през 2018 г. таван на броя одобрени кандидатури за гражданство – съответно от 700 и 1800 годишно, в България това не е направено.

Много слабо е регулирането на схемите за получаване на жителство срещу инвестиции. В България например единственото, което се изисква по закон, е Дирекция „Миграция“ в МВР да уведомява Българската агенция за инвестиции за издадените разрешения за пребиваване.

 
КАЛЕЙДОСКОП София Терзиева паспорт чужденци

Инвеститорите, кандидатстващи да българско гражданство или право на постоянно пребиваване у нас, могат на практика да прекарат в страната ни само ден, преди да получат документите, които им дават права на европейци.

Това става ясно от огласения днес доклад на Еврокомисията за опасностите, които представляват схемите, практикувани от нашата и други страни в ЕС.

Кандидатите дори не са задължени да знаят български език.

Какво се казва за България в доклада

България въвежда схемата за даване на гражданство срещу инвестиции през 2005 г. - две години, преди да стане член на ЕС. Целта е по-лесно привличане на вложения от граждани на трети страни.

Изискваната от властите в София сума е 1 милион евро. Отделно кандидатът трябва да плати при подаването на молба административна такса, която не подлежи на възстановяване в случай на отказ. Тя обаче е значително по-малка от тези в Кипър и Малта.

В България действат две схеми за предоставяне на гражданство. Обикновената схема изисква кандидатът да има разрешение за постоянно пребиваване за срок от 5 години, преди да подаде молба за натурализиране. А ускорената схема изисква разрешение само за 1 година.

България изисква от кандидатите за гражданство физическо присъствие единствено при подаването на молба за гражданство. Което означава, че на практика той може изобщо да не живее там, изтъква докладът.

Макар кандидатите за българско гражданство да трябва да се явяват на интервю при подаването на молбата, от тях дори не се изисква знанието на български език. Те не са задължени и да имат познания за обществения живот у нас.

Българското законодателство изисква от кандидатите да представят справка за чисто съдебно минало и документ, че в момента срещу тях не се водят криминални дела. ДАНС проверява всички кандидати за българско гражданство, включително на тези по споменатите вече инвестиционни схеми. Няма обаче информация за политиката на България по отношение на лица, срещу които ЕС е наложил ограничителни мерки. Не е ясно и дали властите в София използват Шенгенската информационна система (ШИС).

В България не съществува регулатор, който да управлява и надзирава схемите за даване на гражданство или право на пребиваване на инвеститорите. Такива органи обаче има и в Кипър, и в Малта. Властите в Никозия дори са изработили специален „кодекс на поведение“.

В нито една от трите страни обаче схемите за инвестиции не дават всеобхватна информация нито за лицата, които са получили гражданство срещу вложенията си, нито за страните, от които те произхождат.

Но докато Кипър и Малта са въвели през 2018 г. таван на броя одобрени кандидатури за гражданство – съответно от 700 и 1800 годишно, в България това не е направено.

Много слабо е регулирането на схемите за получаване на жителство срещу инвестиции. В България например единственото, което се изисква по закон, е Дирекция „Миграция“ в МВР да уведомява Българската агенция за инвестиции за издадените разрешения за пребиваване.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?