“По време на студената война Москва подкрепяше латиномариканските леви, защото наивно смяташе, че бъдещето е на комунизма. Още по цинично в днешни времена Кремъл подкрепя латиноамериканския ляв лагер, тъй като е наясно, че той ще претърпи провал. Драматичното положение, на което сме свидетели във Венецуела, където диктаторът Николас Мадуро се е вкопчил във властта, подкрепян от Русия, а Западът обявава за легитимен президент лидера на опозицията Хуама Гуайдо, е първата голяма криза в новата ера на конкуренция между великите сили”, пише Уолтър Ръсел Мид в коментар, публикуван в “Уолстрийт джърнъл”.

“Защо Русия подкрепя Мадуро? Поради значимостта на региона за глобалните енергийни пазари. От гледна точка на Русия Мадуро и неговият провалил се социалистически режим е подарък, който продължава да носи полза. Запасите от нефт на Венецуела са по-големи от тези на Саудитска Арабия, макар през декември миналата година да е добивала едва по 1,15 милиона барела в денонощие или една трета от добива по време на пика на добив в страната. Добивът продължава да спада. Точно това е от огромна полза за Русия. Подобен спад на добива на нефт в глобален мащаб свива предлагането на нефт и поддържа по-високи цени на енергоресурсите, от които зависи властта на Владимир Путин”, е мнението на автора.

Освен това Москва се надявала, че влошаването на социалното и политическо положение във Венецуела ще провокира регионална криза, която ще погълне цялото внимание на САЩ и ще намали стремежа на Вашингтон да участва в събития в по-отдалечени точки на света. Същевременно кремълските олигарси и руските оръжейни търговци се надявали на крупни сделки с корумпирания режим във Венецуела.

“Точно енергетиката превръща Латинска Америка в привлекателна точка за Русия. Непрестанният ръст на добив в САЩ и Канада подкопа усилията на Русия и ОПЕК да влияят върху цените на суровия петрол. Аржентина слага началото на усвояването на запасите си. Мексико, страната вносител на природен газ, може да се превърне в ключов износител. Бразилия, която през 2016 г. надмина Венецуела и се превърна в най-крупния производител на нефт в Латинска Америка, също започва да експлоатира залежите си в шелфа. Бъдещето на Венецуела, Русия и страните от ОПЕК изглежда мрачно”, се посочва в публикацията.

Според автора Москва виждала бъдещето на Латинска Америка с популисти, заобиколени от свои корупмирани приближени и провалена икономическа система. Още по-добре било, че така ще се увеличат външнополитическите, но също и вътрешните проблеми на САЩ.

“В Грузия, Източна Украйна и Сирия Путин се противопостави на Запада. Окрили го мекият и колеблив отговор на САЩ, а политиката на руския президент спрямо Венецуела нанася удар срещу САЩ в най-близката й чужбина. От гледна точка на Путин оцеляването на режима на Мадуро въпреки чичо Сам (САЩ- б. р.) не е единствения добър изход. От полза за интересите на Русия ще е затъването в хаос и раздирана от граждански конфликти Венецуела, където добивът на нефт продължава да спада, а гражданите й бягат в съседни държави, както и скъпостроващата и противоречива кампания на САЩ за вмешателство», прогнозира Уолтър Ръсерл Мид.