Стагнация, умора, истерически страх от опозицията. Това е днешната картина в Русия в ерата на президента Владимир Путин, каквато е била и по времето на Съветския съюз.

Това твърди в интервю за германския в. “Ди Велт” известният руски писател Владимир Сорокин.

“Сега в Русия цари стагнация. Това е като затънал в блато автомобил, гумите боксуват, разнася се мръсотия. Но колко дълго това ще продължи, никой не знае. Русия е непредвидима страна. Атмосферата напомня на периода 1983 – 1984 г. – тежко икономическо положение, всички са уморени от властимащите. Тогава никой и не подозираше, че след 2 – 3 години ще настъпят радикални промени”, казва Владимир Сорокин.

Според него управляващите правят всичко възможно, за да отстранят противниците си:

“На практика е налице параноидна власт сред управляващите, исторически страх от която и да е опозиция. От друга страна умората сред населението непрестанно расте. Причините са преди всичко икономически.”

Отговаряйки на въпрос правилен ли е подходът на Запада към Путин, примерно налагайки санкции заради войната в Източна Украйна, Сорокин подчертава:

“Днешното положение е такова, каквото беше в началото на 80-те години на миналия век след нагазването на съветски войски в Афганистан. Отношението към Запада е изключително лошо. Путин и обкръжението му се намират в ситуация, която при шахмата наричат цугцванг. Те са на погрешна позиция и всеки следващ ход все повече я влошава. На Запада му бяха нужни 15 години, за да разбере с кого си има работа. Сега обаче го разбра.”

Говорейки за ролята си сред руската общественост, писателят заявява:

“Досега не ми се месят в живота и работата, но в крайна сметка всичко може да се случи. Още по съветски времена, по времето на конфронтацията ми с КГБ, прозрях, че като при всеки писател и при мен има само две възможности: или пишеш, или те е страх. Ако се боиш, ти не си писател. Ако пишеш, не бива да се страхуваш. Няма трети път.”

“Путин използва носталгията по съветските времена. По същество Тръмп гледа на себе си като на прототип на решителния бял човек, идеалният образ от периода на 50-е и 60-е години на миналия век, смятани за златния век на Америка. Путин преподнася на населението стари митове в нова опаковка. Тръмп и Путин много си приличат в това, че и двамата се заиграват с тъмната страна на колективното съзнание и по този начин го манипулират”, е позицията на писателя.

Същевременно Владимир Сорокин подчертава:

“Според мен надеждна опора в Европа е християнската етика, формирана през вековете. Такъв стабилен фундамент не може да се разруши лесно. Под християнска етика разбирам отношенията между хората, които малко са се поменили, примерно за разлика от икономиката. Русия изостава със сто години от Европа. През ХХ век беше извършен опит да се разруши всичко, присъщо на човека – милосърдие и религия. Искаха да превърнат човека в машина. Макар това да не се удаде напълно, разликата с останалата част на Европа е столетие.”