Article_top

ГЕРБ или БСП има преднина в електоралните предпочитания за европейските избори? Според актуалните данни на "Сова Харис" управляващата партия е напред с около 2 процента. За ГЕРБ днес биха гласували 20 на сто, а за БСП - 18,3 на сто.

През последните седмици свои данни огласиха последователно "Афис", според чиито данни разликата между БСП и ГЕРБ е около 1 на сто в полза на соцпартията и ще вземат по 6-7 мандата в ЕП.

Последващо изследване на "Маркет Линкс" даде преднина от 8,5 на сто за ГЕРБ от гласуващите.

 
"Медиана" представи свое проучване, според което на парламентарни избори БСП ще излезе пред ГЕРБ.

В битката на процентите сега се включи и "Сова Харис" на Васил Тончев. 

Представителното за пълнолетното население на страната проучване на „Сова Харис“ е проведено в периода 17-21 януари 2019 г. сред 985 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.

Към момента освен БСП и ГЕРБ единствената друга политическа сила, която изглежда сигурна, че ще има представители в Европарламента, е ДПС - с 5,3 на сто от всички имащи право на глас.

Според Васил Тончев данните в момента показват по-голяма мобилизация на твърдото ядро на БСП. "Мобилизацията сред гласуващите традиционно за БСП е на ниво 77% срещу 64% на гласуващите за ГЕРБ", твърди той.

"В сравнение с извънредните парламентарни избори през 2017 г. социалистите изглеждат много по-подготвени и като състав, и като политическа платформа. Трябва да отбележа, че същинската предизборна кампания тепърва предстои", казва Тончев.

Атаката от страна на ГЕРБ към Елена Йончева била подарък за БСП.

"Възникващата полемика около обвиненията срещу червената депутатка вкарва предизборните дебати в най-неблагоприятната посока за управляващите. Друг е въпросът, че в обвиненията срещу културния министър липсват доказателства за лично облагодетелстване, което ги прави прекалено остри“, обяснява още Тончев.

От агенцията дават отделно резултатите на трите партии в недотам обединената напоследък коалиция "Обединени патриоти". От които излиза, че с най-добър процент, макар и доста скромен, е "Атака" - 1,7 на сто. А НФСБ и ВМРО са съответно с 0,8 и 0,7%. "Воля" на Марешки е с 1,6 на сто.

За ДСБ биха гласували - 1,4%, „Да, България“ - 0.4%, СДС - 1,1%.

Защо са изследвани отделно партийните проценти на обединения, които към момента се предполага, че ще се явят заедно на евровота като "Демократична България" или няма официално съобщение за техния разпад - като "Обединени патриоти" - не е съвсем ясно.

4% биха гласували за друга политическа сила. 26,6% от анкетираните заявяват, че все още не са решили кого ще подкрепят на евровота, а 17,3% заявяват, че няма да гласуват.

Декларираната активност (56%) съответства на поведението на избирателите при парламентарни избори.

1. Ето и част от коментара на Васил Тончев за резултатите, от който става ясно, че "твърдото ядро на атакистите е по-голямо" (в сравнение с това на ВМРО и НФСБ явно - бел. ред.), както и че "се очаква партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството ѝ с партията на Николай Бареков и да привлече русофилски вот".

„Изключително сложна е ситуацията относно шансовете на партиите, които имат достатъчна подкрепа (около и над 1%), за да имат претенции да се намесят в борбата за евродепутатско място. Резултатите от изследването показват, че в страната има поне 6 такива политически субекта. При очаквана активност от 40-45% би трябвало всички те да бъдат близо до бариерата за излъчване на евродепутат, но с малко под нея. При очертаващото се отцепване на „Атака” от НФСБ и ВМРО гласовете на поддръжниците на „Обединени патриоти” ще се разделят почти поравно с леко преимущество за партията на Волен Сидеров. Трябва да имаме предвид и факта, че твърдото ядро на атакистите е по-голямо. Очаква се и партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството ѝ с партията на Николай Бареков и да привлече русофилски вот, което повишава шансовете за преодоляване на изборната бариера. За останалите двама участници в управлението от малката коалиция ще бъде важно да привлекат нов трети партньор, който да се опита да заеме мястото на „Атака“, посочва Тончев.

2. По отношение на "Демократична България" става ясно, че "привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър".

„Градската десница в лицето на трите партии, обединени в „Демократична България”, също би имала шансове при определени условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче представлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър. Ролята на синята формация е особено важна, тъй като има символично значение. СДС обаче е в привилегирована позиция и може да избира между 2 опции: да възобнови съюза с либералните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този фон конструирането на коалиция „Демократична България” изглежда преждевременно и представлява сериозно препятствие пред привличането на СДС. Привържениците на синята идея се разпределят почти поравно между двата варианта. Изборът, който трябва да направи ръководството на СДС, трябва да бъде дългосрочен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на образа на партията пред симпатизантите ѝ“, коментира Тончев.

3. Данните показвали електорално укрепване при АБВ. "Избирането за нов лидер на опитен политик като Румен Петков увеличи присъствието на партията в публичното пространство."

Според прогнозата на Тончев:

Ако структурата на политическите предпочитания не претърпи големи промени в хода на предизборната борба, може да се предположи, че ГЕРБ и БСП ще получат по 6 евродепутатски места, ДПС – 3 или 4. А борбата за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена.

Най-активните евродепутати

Най-активно се усещало присъствието на Сергей Станишев в ЕП през изминалите четири години, казват от агенцията. Според данните 14,9 на сто от анкетираните смятат, че лидерът на ПЕС е била най-активният български евродепутат. Нещо, което не се потвърждава от статистиката на ЕП, според която той е сред най-често отсъстващи от заседания. Следва Ангел Джамбазки от ВМРО. Третата позиция е за Мария Габриел, която вече е еврокомисар.

В Европа най-авторитетен - Борисов

За една трета от хората у нас най-значимо влияние и авторитет в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Следват Румен Радев и Сергей Станишев.

Водачи на листи - Томислав Дончев и Сергей Станишев

Вицепремиерът Томислав Дончев получава около 3 пъти по-голяма подкрепа от следващия го Андрей Ковачев като водач на евролистата на ГЕРБ.

При БСП ситуацията е по-сложна. Според 24 на сто изборът трябва да е Станишев. Самият лидер на ПЕС обаче има силни търкания с ръководството на соцпартията и неговото оглавяване на листата не изглежда безпроблемно. Все по-често като възможна алтернатива се спряга депутатката Елена Йончева - тя е предпочитана от 17,5 на сто от анкетираните.

 

 

 

ГЕРБ или БСП има преднина в електоралните предпочитания за европейските избори? Според актуалните данни на "Сова Харис" управляващата партия е напред с около 2 процента. За ГЕРБ днес биха гласували 20 на сто, а за БСП - 18,3 на сто.

През последните седмици свои данни огласиха последователно "Афис", според чиито данни разликата между БСП и ГЕРБ е около 1 на сто в полза на соцпартията и ще вземат по 6-7 мандата в ЕП.

Последващо изследване на "Маркет Линкс" даде преднина от 8,5 на сто за ГЕРБ от гласуващите.

 
"Медиана" представи свое проучване, според което на парламентарни избори БСП ще излезе пред ГЕРБ.

В битката на процентите сега се включи и "Сова Харис" на Васил Тончев. 

Представителното за пълнолетното население на страната проучване на „Сова Харис“ е проведено в периода 17-21 януари 2019 г. сред 985 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.

Към момента освен БСП и ГЕРБ единствената друга политическа сила, която изглежда сигурна, че ще има представители в Европарламента, е ДПС - с 5,3 на сто от всички имащи право на глас.

Според Васил Тончев данните в момента показват по-голяма мобилизация на твърдото ядро на БСП. "Мобилизацията сред гласуващите традиционно за БСП е на ниво 77% срещу 64% на гласуващите за ГЕРБ", твърди той.

"В сравнение с извънредните парламентарни избори през 2017 г. социалистите изглеждат много по-подготвени и като състав, и като политическа платформа. Трябва да отбележа, че същинската предизборна кампания тепърва предстои", казва Тончев.

Атаката от страна на ГЕРБ към Елена Йончева била подарък за БСП.

"Възникващата полемика около обвиненията срещу червената депутатка вкарва предизборните дебати в най-неблагоприятната посока за управляващите. Друг е въпросът, че в обвиненията срещу културния министър липсват доказателства за лично облагодетелстване, което ги прави прекалено остри“, обяснява още Тончев.

От агенцията дават отделно резултатите на трите партии в недотам обединената напоследък коалиция "Обединени патриоти". От които излиза, че с най-добър процент, макар и доста скромен, е "Атака" - 1,7 на сто. А НФСБ и ВМРО са съответно с 0,8 и 0,7%. "Воля" на Марешки е с 1,6 на сто.

За ДСБ биха гласували - 1,4%, „Да, България“ - 0.4%, СДС - 1,1%.

Защо са изследвани отделно партийните проценти на обединения, които към момента се предполага, че ще се явят заедно на евровота като "Демократична България" или няма официално съобщение за техния разпад - като "Обединени патриоти" - не е съвсем ясно.

4% биха гласували за друга политическа сила. 26,6% от анкетираните заявяват, че все още не са решили кого ще подкрепят на евровота, а 17,3% заявяват, че няма да гласуват.

Декларираната активност (56%) съответства на поведението на избирателите при парламентарни избори.

1. Ето и част от коментара на Васил Тончев за резултатите, от който става ясно, че "твърдото ядро на атакистите е по-голямо" (в сравнение с това на ВМРО и НФСБ явно - бел. ред.), както и че "се очаква партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството ѝ с партията на Николай Бареков и да привлече русофилски вот".

„Изключително сложна е ситуацията относно шансовете на партиите, които имат достатъчна подкрепа (около и над 1%), за да имат претенции да се намесят в борбата за евродепутатско място. Резултатите от изследването показват, че в страната има поне 6 такива политически субекта. При очаквана активност от 40-45% би трябвало всички те да бъдат близо до бариерата за излъчване на евродепутат, но с малко под нея. При очертаващото се отцепване на „Атака” от НФСБ и ВМРО гласовете на поддръжниците на „Обединени патриоти” ще се разделят почти поравно с леко преимущество за партията на Волен Сидеров. Трябва да имаме предвид и факта, че твърдото ядро на атакистите е по-голямо. Очаква се и партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството ѝ с партията на Николай Бареков и да привлече русофилски вот, което повишава шансовете за преодоляване на изборната бариера. За останалите двама участници в управлението от малката коалиция ще бъде важно да привлекат нов трети партньор, който да се опита да заеме мястото на „Атака“, посочва Тончев.

2. По отношение на "Демократична България" става ясно, че "привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър".

„Градската десница в лицето на трите партии, обединени в „Демократична България”, също би имала шансове при определени условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче представлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър. Ролята на синята формация е особено важна, тъй като има символично значение. СДС обаче е в привилегирована позиция и може да избира между 2 опции: да възобнови съюза с либералните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този фон конструирането на коалиция „Демократична България” изглежда преждевременно и представлява сериозно препятствие пред привличането на СДС. Привържениците на синята идея се разпределят почти поравно между двата варианта. Изборът, който трябва да направи ръководството на СДС, трябва да бъде дългосрочен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на образа на партията пред симпатизантите ѝ“, коментира Тончев.

3. Данните показвали електорално укрепване при АБВ. "Избирането за нов лидер на опитен политик като Румен Петков увеличи присъствието на партията в публичното пространство."

Според прогнозата на Тончев:

Ако структурата на политическите предпочитания не претърпи големи промени в хода на предизборната борба, може да се предположи, че ГЕРБ и БСП ще получат по 6 евродепутатски места, ДПС – 3 или 4. А борбата за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена.

Най-активните евродепутати

Най-активно се усещало присъствието на Сергей Станишев в ЕП през изминалите четири години, казват от агенцията. Според данните 14,9 на сто от анкетираните смятат, че лидерът на ПЕС е била най-активният български евродепутат. Нещо, което не се потвърждава от статистиката на ЕП, според която той е сред най-често отсъстващи от заседания. Следва Ангел Джамбазки от ВМРО. Третата позиция е за Мария Габриел, която вече е еврокомисар.

В Европа най-авторитетен - Борисов

За една трета от хората у нас най-значимо влияние и авторитет в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Следват Румен Радев и Сергей Станишев.

Водачи на листи - Томислав Дончев и Сергей Станишев

Вицепремиерът Томислав Дончев получава около 3 пъти по-голяма подкрепа от следващия го Андрей Ковачев като водач на евролистата на ГЕРБ.

При БСП ситуацията е по-сложна. Според 24 на сто изборът трябва да е Станишев. Самият лидер на ПЕС обаче има силни търкания с ръководството на соцпартията и неговото оглавяване на листата не изглежда безпроблемно. Все по-често като възможна алтернатива се спряга депутатката Елена Йончева - тя е предпочитана от 17,5 на сто от анкетираните.

 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?