В народните представи тя е капризна и сърдита бабичка, ядосана например от това, че братята ѝ Голям и Малък Сечко (януари и февруари) са й изпили виното. Настроението й често се мени – ту е сърдита, ту се смее, което е обяснение за непостоянството на времето през месец март.

Една легенда разказва, че с баба Марта шега не бива – съществува на много места на Балканите. Една баба извела козите си рано-рано, още при първите слънчеви дни, като се присмяла на Марта, че нищо не може да й направи: „Баба на баба какво ще стори!“. Баба Марта обаче се разгневила, взела назаем 3 дни от малък Сечко – наричат се „заемници“, и замразила дръзката баба (затова и февруари е с 28 дни). На някои места каменни комплекси са обяснявани с тази легенда, на други пък от замразената баба потекъл извор.

Когато баба Марта е много ядосана, къса си ризата и „разхвърля“ парцалите – нерядко точно такъв краткотраен сняг на парцали пада през този „женски“ месец.

Вярва се, че от това какъв мъж ще срещне баба Марта, зависи какво ще е времето. В Русенско ако се задържи дълго лошо мартенско време, правели символична сватба на баба Марта с млад, неоженен момък, та да се оправи времето.

Доц. Веселка Тончева е етнолог. Работи в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.