Article_top

Сред младото поколение в България няма сериозна почва нито националният нихилизъм, нито евроскептицизмът.

Това каза пред БНР проф. д-р Петър-Емил Митев относно мащабно изследване на младежта, проведено от „Галъп интернешънъл“, по поръчка на фондация "Фридрих Еберт".

Младите българи се чувстват политически отчуждени, но и са граждани на света, сочат данните от изследването.

Международният изследователски проект е проведен едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа. Целта му е да идентифицира, опише и анализира младежките нагласи и модели на поведение в съвременното общество.

Проф. Митев посочи положителните нагласи сред младото поколение в България:

„Нашата младеж е в много добро здравословно състояние. Над 50% от младите казват, че са в отлично здраве, 30% казват - много добро, малък процент го определят като добро и само 1% казват „средно“.

Нашата младеж живее в условия на висока техническа въоръженост. Не открихме респондент, който да няма мобилен телефон.

Изчезнали са разликите между града и селото по отношение на компютризацията, освен в броя на компютрите.

94% от българските младежи притежават компютър в семейството си, а 44% посочват, че имат повече от 1 компютър. Младежта има постоянен достъп до интернет.

Само 11% от младежите нямат автомобил в семейството.

87% от тях имат самостоятелна стая"

Как се самоопределят младите българи

40% от младежите се чувстват граждани на света, а 55% се чувстват европейци, 90% се чувстват българи. 54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят с това, че са българи.

Лошата новина от изследването обаче е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до болезнени мащаби както по отношение на образование, така и по отношение на работа, отбеляза проф. д-р Петър-Емил Митев. По думите му дистанциите богат – беден се преплитат с етническите дистанции.

„Младите хора посочват неочаквано много за наличието на корупция в системата на образованието. При нас разминаването на образователната подготовка и трудовата реализация е съществено - за едно учиш, а след това работиш друго“, коментира социологът. По думите му въпреки това има висок стремеж към висше образование.

„Това е по-спокойно поколение, липсва онази нервност, която беше характерна за времето на прехода“, смята проф. Митев.

Той подчерта, че е изчезнал страхът от безработица, но е висока младежката чувствителност към социалната несправедливост.

Политическото отчуждение е нараснало, отбеляза още той и добави, че това се отнася също за участието в изборите и политическата кариера. Само 3-4% от младежите проявяват такъв интерес, освен това те не са от най-добрите:

„Рискуваме да се влоши качеството на политическия елит, защото към такива длъжности се ориентират не най-добрите и подготвени младежи“.

Ключови думи
 

Сред младото поколение в България няма сериозна почва нито националният нихилизъм, нито евроскептицизмът.

Това каза пред БНР проф. д-р Петър-Емил Митев относно мащабно изследване на младежта, проведено от „Галъп интернешънъл“, по поръчка на фондация "Фридрих Еберт".

Младите българи се чувстват политически отчуждени, но и са граждани на света, сочат данните от изследването.

Международният изследователски проект е проведен едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа. Целта му е да идентифицира, опише и анализира младежките нагласи и модели на поведение в съвременното общество.

Проф. Митев посочи положителните нагласи сред младото поколение в България:

„Нашата младеж е в много добро здравословно състояние. Над 50% от младите казват, че са в отлично здраве, 30% казват - много добро, малък процент го определят като добро и само 1% казват „средно“.

Нашата младеж живее в условия на висока техническа въоръженост. Не открихме респондент, който да няма мобилен телефон.

Изчезнали са разликите между града и селото по отношение на компютризацията, освен в броя на компютрите.

94% от българските младежи притежават компютър в семейството си, а 44% посочват, че имат повече от 1 компютър. Младежта има постоянен достъп до интернет.

Само 11% от младежите нямат автомобил в семейството.

87% от тях имат самостоятелна стая"

Как се самоопределят младите българи

40% от младежите се чувстват граждани на света, а 55% се чувстват европейци, 90% се чувстват българи. 54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят с това, че са българи.

Лошата новина от изследването обаче е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до болезнени мащаби както по отношение на образование, така и по отношение на работа, отбеляза проф. д-р Петър-Емил Митев. По думите му дистанциите богат – беден се преплитат с етническите дистанции.

„Младите хора посочват неочаквано много за наличието на корупция в системата на образованието. При нас разминаването на образователната подготовка и трудовата реализация е съществено - за едно учиш, а след това работиш друго“, коментира социологът. По думите му въпреки това има висок стремеж към висше образование.

„Това е по-спокойно поколение, липсва онази нервност, която беше характерна за времето на прехода“, смята проф. Митев.

Той подчерта, че е изчезнал страхът от безработица, но е висока младежката чувствителност към социалната несправедливост.

Политическото отчуждение е нараснало, отбеляза още той и добави, че това се отнася също за участието в изборите и политическата кариера. Само 3-4% от младежите проявяват такъв интерес, освен това те не са от най-добрите:

„Рискуваме да се влоши качеството на политическия елит, защото към такива длъжности се ориентират не най-добрите и подготвени младежи“.

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

ти

младежо трябва да знаеш, че може да не се интересуваш от политиката, но тя се интересува от тебе. А когато поостарееш и помъдрееш гледай вече да не е късно.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Една тревожност...

От изследването изскача поне една тревожна тенденция. Става въпрос за психически и политически прекършени млади хора, които нямат самочувствие да защитават собствените си национални интереси. 90 % се чувстват българи, а на избори не гласуват за себе си, за народа си. Сегашното правителство и 44 НС са тотално проруски. Българските и руските интереси обаче не са едно и също нещо. Въпреки това резултатите от досегашните избори показват, че младите, подобно на хибридно променените си родители, не са потърсили алтернативи да променят сегашното уродливо политическо статукво, което устройва русите, русофилията, русоугодните Президент, Премиер, Патриарх – които по дефиниция трябва да са политическите стълбове на суверинитета ни. Това говори за дефицит на политическа инициатива у младите българи, които гласуват автоматично така, както още от детската градина и нагоре са възпитавани в русизъм, да обичат тази държава повече от своята, защото без нея не сме можели да съществуваме, която на 3 март ни освободи мимолетно, за да може още същия ден чрез насилничество да започне да налага волята над народа ни, да ни ограбва посредством неравностойни договори и т. н.

Тази тревожност, която, аз и младите ми приятели посочихме, не е безобидна, защото тя понижава политическия и националния имунитет на Отечеството, подготвя го за бъдещи боледувания!

Според нас не съществува риск от влошаване качеството на политическия ни елит, защото той до такава степен и влошен, че повече няма как още да се влошава.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?