Как е работила „Фирмата“ - обръч от дружества около Цветан Василев, стартирал в средата на 1990-те с 4-5 знакови за него фирми – "Фина С", "Бромак", по-късно и ТЦ ИМЕ, а финиширал като тумор от над 150 дружества, изсмукващи пари от КТБ.

Как банкерът, който е в Сърбия отговарял на забележката, че ТВ7 е погълнала 300 млн. лв. с думите, че парите нямат знаение, защото "медията е сила".

Защо е поддържал поне 50 офшорки за финансиране на приватизационни сделки, но и на известни личности, при които не искат да се знае неговото участие.

За всичко това разказа днес своята версия Бисер Лазов - бивш счетоводител на Василев, още откакто банкерът работил в ЦКБ през 1998 г., до краха на КТБ през 2014 г. Днес Лазов е основен свидетел на прокуратурата

Разпитът му по делото КТБ се чакаше с огромен интерес, а самият той започна с изложение, което предупреди, че ще е дълго. Без никой да го пита нищо, днес той говори от 10:00 до 16:30 ч, само с една почивка. Стигна едва до събития от 2011 г. Не спомна нито веднъж името на Делян Пеевски или друг - освен Иван Костов - на чиято дъщеря Мина Цветан Василев обещал, че ще напълни някаква офис сграда със свои фирми като наематели.

За да се получават кредити от КТБ, трябвало да са налични две условия - първо, дружеството да не е пряко свързано с изпълнителния директор на банката Цветан Василев, и второ - човекът, който се "назначава" проформа за управител или собственик на фирмата кредитополучател да е изцяло контролирано лице - това стана ясно от разказа на Лазов пред съда днес. Първото такова подставено лице навремето станал самият той. После станали най-тесният кръг служители около Василев, които все пак го "виждали всеки ден". Това и няколкото успешни инвестиции им давали спокойствието, че шефът държи всичко под контрол.

Накрая бизнесът с финансиране на дружества, които съответно препращат парите на други дружества, които пък ги дават на "реалната цел", т.е. - крайният истински адресат (който бил вписван във всеки ежедневен отчет пред Василев), толкова се разраснал, че включил роднини на най-далечните служители, т.е. .- хора които никога не са виждали Василев на живо, обясни днес Лазов. 

Така трябвало да купят костюм и да отведат в Агенцията за приватизация "все едно е истински бизнесмен", някой си Емил Галов, който си купил... военния завод "Дунарит". После същият пишман приватизатор бил привикван от финансовото разузнаване в ДАНС да му задават въпроси - как стават тия работи, но - о, чудо! - не се разбра от това да е последвало нещо.

На една среща с Лазов Василев му обяснил... 

"... Какви са новите възможности за правене на бизнес на Фирмата", каза днес свидетелят по адрес на шефа си, когато вече овладял напълно КТБ като неин изпълнителен директор.

Въпросните бизнес идеи се свеждали до това - инвестиционите му проекти да бъдат директно финансирани от банката.

Тази нова възможност произхождала от неговата нова позиция в самата банка, а именно – изпълнителен директор. Трябвало да са налични само споменатите две условия - фирмата кредитоискател да не се свързва пряко с него и да се "държи" титулярът й.

Между другото, свидетелят каза и нещо интересно - че след напускането си на ЦКБ, и преди да "му се получи" с КТБ, Василев ходил на работа в друг банка. И опитал същата схема там. Викнали го все още управляващите банката съдружници и му казали, че тая няма да стане. Той бил много ядосан... 

Но да се върнем на Лазов, който - бидейки счетоводител с огромна практика, идващ във "Фина С" от банка, където е работил още от средата на 1990-те, дори не се притеснил, че кредити се отпускат на въпросните дружества собственост на шофьори, секретарки и охранители още в същия ден, в който са заявени. Както и се задоволил с обяснението на Василев - тогава негов бизнес идол и модел за успял човек, който му обяснявал, че така даже се спестява работа на... инспекторите в банката, които трябвало да проучват обекта и предмета на финансиране.

Лазов оприличи, че били прибегнали до "една технология на използване на доверени хора"

Понеже самият той станал такова доверено лице и "негова" фирма купила мината в Станянци (продадена по-късно на огромна печалба на Христо Ковачки, б.р.), през 2002 г. той решил по самоинициатива да отиде - поне да я види. 

"Тъй като на територията на самата мина няма обхват, Василев ми звънна като се прибирах и ми се накара за какво съм отишъл там. Аз мисля, че щом е направена инвестиция и аз се подписвам за тая фима, е нбоходимо да я видя, да имам понятие... Той ми каза: Аз си отговарям за това нещо, не проявявай никакви еманципирани такива действия!"

Самата философия на Василев, която Лазов научил още при запознанството им през 1990-те, била за семейния модел бизнес, където един изявено носи отговорност - този, който оперира със свои пари... Той раздава еднолично задачите, а не обичал "... много УС, НС и прочее" (в смисъл на управителни съвети и надзорни съвети б.р.)

На този ранен етап всички тези служители правели тези услуги от чувство на солидарност и уважение към шефа, чиито модели видимо работели. Те не получавали нищо в замяна.

"С тези сделки нарастна неимоверно уважението ми и доверието ми към Василев! Но това специфично – както го наричаше той - финансиране, то донесе много добри резултати", каза днес основният свидетел срещу банкера.

Така, благодарение на успехите си, той започнал да изкупува и другите дялове на съдружниците които имал през годните и които не били много.

Василев помолил Лазов да създават още и още дружества, които да бъдат финансирани от банката при същата технология.

Но винаги - само доверени хора, само хора, за които може да има контрол и предсаказуемо поведение.

Така Теодора Танева първоначално станала управител, а впоследствие представляваща компанията ТЦ ИМЕ АД – една от първите големи сделки, на която била придобиването при ликвидация на активите на бившия железопътен завод зад Централна жп гара в София.

Документите а участие в търга станали готови за един ден, а това донесло на "Фирмата", както Лазов предпочита окрупнено да нарича образуванието около Цветан Василев, над 240 дка зад гарата в София.

И всичко това заради - както Василев го наричал - неговия "специфичен подход при финансирането" на определени проекти.

Тази "доверени операции" започнали да стават страшно много от 2005 г. и натам.

"След създаване на първите дружества за кредитиране от КТБ, ежедневната справка бе заета основно със задълженията на дружествата, взели банкови кредити от КТБ. Там се посочваха и задължения на фирмата по всякакви различни останали поводи, даже и фамилни – лични на Василев или на неговото семейство.

Той държал информацията да е абсолютно достоверна, с точност до 1 стотинка.

На касата - "кеш, в брой и на ръка"

Разходването на суми пък Лазов определи като "най-разнообразно". То покривало от лични нужди на семейството и изпълнителния директор, през фирмени плащания, до "предоставяне на суми на всякакви личности"

Забележително е, че днес от всички тези личности Лазов успя да се сети и с охота разказа единствено за Иван Костов - и нито едно друго име.

Срещу някои не се пишело нищо.

"Имаше случаи, когато директно от касата са идвали конкретни хора, и разбира се, след конкретно указание, оторизация или обаждане, са им давани суми", обясни главния счетоводител.

А понякога шефът си пишел буквички и цифрички, които само на него си му говорят нещо

Освен отчета за излизане от банката, и счетоводството на "Фирмата", и имало обаче и трети регистър - с направлението на заминалите пари. Така шефът ги засичал тройно насрещно. 

"Посетителите в банката в огромната си част - 80-90-95 на сто, - които идваха да им се разреши някакъв въпрос, или да им се осигури финансиране, отиваха да се виждат с Василев."

Затова и в следващия период, за който говори свидетелят - от 2009 до 2011 г. - се характеризирал с "много сериозно нарастване на обема на кредитите", отпускани от КТБ към Фирмата.

"Тогава за първи път започнаха да се дават вече банкови кредити за отделни бизнес инвестиции, които не можеха да бъдат реализирани. А изискваха средства за издържането им.

Понякога издържането на тези инвестиции доближаваше сумата за самото им извършване... Това налагаше да се създават още и нови дружества", твърди Лазов.

Задачите се давали сутрин в офиса в Дебър 17 - Василев казвал на Лазов кава сума трява да бъде осигурна и за кого.

Стаята с печатите

Броят на дружествата кредитополучатели толкова набъбнал, документация за одобрение хвърчала непрекъснато от банката към Фирмата и от Фирмата към банката, че накрая си назначили специална служителка.

"Седеше в една стая на 6-ия етаж на административната сграда... Там стояха всички печати - може би над 150, и този служител събираше подписи под съответните управители, които в последните години бяха най-разнообразни."

Документите за самото кредитно досие обикновено започвали да се изготвят последващо - след като парите са излезли от банката.

"Преводите извършваше Венета, парите минаваха от едно дружество, което ги получваше от банката, през първата фирма и отиваха до крайната си точка, която беше разпоредена сутринта".

Обикновено трансферите между банката – първата фирма, получила сумата от банката и първата фирма след нея - включително до последната точка се извършвали в един и същи ден.

Така в края на 2008 г. за първи път Василев повдигнал пред Лазов въпроса за касата на банката.

"Това стана на една среща в самата банка в кабинету ма. Той с Орлин Русев ми казаха, че е нужно „да оправиме касата“.

Което за мене беше малко.... Касата на банката е малко като храма – да пипнеш... Но, както и да е - аз съм просто един служител.

Така се намерило решението - ще дадат "някакъв кредит" - няколко дружества ще изтеглят сумите от този кредит, ще се разхвърлят, дружествата ще ги "изтеглят на каса", без да ги получат реално.

"По този начин банката по документи ще намали липсата си в касата, т.е. - несъответстието между воденото по счетоводни данни количество парични средства в брой и фактическата касова наличност."

Съответнно при тези дружества се появила "счетоводно" наличност в борй, която обаче не съответства на действителното състояние. "По този начин, образно казано, липсата от касата на банката щеше да се пренесе като липса в касите в дружествата на фирмата", обяви счетоводителят

Но Василев му казвал, че това е временно и "управлява тези неща, следи ги".

Към 18 декември 2011 г. на коледното тържество Василев му казал, "че имат някакво писмо уведомително от техния одитор – KPMG, че ще направят инвентаризация на касата.

Тогава неравнението на касовата наличност, което трябвало да бъде оправено било от порядъка на 152 милиона и нещо...

Така в рамките на няколко работни дни - до 30 декември, 2011, била "изпълнена задачата по оправяне на касата".

Градинари , икономи...

Фирмата продължавала д обслужва Василев и неговата фамилия, осигурявала пари и на дъщерята Радосвета при поискване, спомни си днес Лазов.

Идвали нейни хора - икономът, градинарят... Които отивали на касата и с един списък, на който имало някакъв знак от Антоанета или от Василев, сумата се осигурявала и се завеждала в ежедневната информация.

Въпреки че дружествата станали много, формалните "собственци" и управители нямали някаква възможност реално да се разпореждат със средствата.

Стигнало се до куриозни ситуации,

Милионери по анцуг

Двама от охраната, на които им трябвали пари за нещо си, решили да отидат в някаква друга банка и да кандидатстват за потребителски кредит. Цветан Василев нямал "политиката и желанието" да финансира служителите си с кредити от КТБ...

Когато двамата охранители се явили във въпросната друга банка за по някой лев оттам ахнали:

"Ама как?! Вие сте собственици на фирми, в регистъра ви има с многомилионни кредити в евро."

Цветан Василев се декларирал като лице, реален собственик на около 50 офшорни компании. Те били ползвани най-вече за "да се замести истинският собственик като международен инвеститор", или за още нещо...

"Офшорни фирми се използваха при негови взаимоотношения с известни личности, когато той не искаше да става явно неговото взаимоотношение", каза още Бисер Лазов, без да спомне имена. 

И едни медии, които са "сила"...

4Някъде в този период - 2009-11 г. започнаха и медийните инвестиции на Василев", каза свидетелят.

През 2008-09 е закупена телевизията ТВ7 от Любомир Павлов.

"Когато се придоби телевизията, имаше една среща в офиса на телевизията... На тази среща Василев каза, че той е новият собственик на телевизията, но че той ще се занимава само с въпроси по генералната политика на телевизията - по определянето на нейната политика. А за всички оперативни въпроси директорът и финансовият директор да се обръщат, ако е по счетоводен въпрос към - Орешаров, ако е по финансов – към мен."

В последните месеци сумите, които се осигурявали на телевизията, били от порядъка на 10 милиона на месец.

Макар че всички фирми "с реална стойност" - като КИА България, Телиш, и други били заставни да рекламират в не, финанисреното на телевизит останало основно като анкови кредити.

"Телевизията беше на загуба. Към момента на затварянето на банката заемът към "Краун медия" от страна на фирмата "ТЦ ИМЕ" доближаваше 300 млн. лв.!

Информацията за финансирането и резулаттите от дейността на телевизията Василев имаше регулярно. Информация за финансирането той виждаше в ежедневната справка, резултатите за дейността той взимаше директно от ръководството на телевизията. И обикновено ми ги даваше с резолюция „към дело“.

Когато е станало дума за икономиката в инвестицията, Василев ми е казвал, че медията е сила и парите си заслужават."