Article_top

В първия си кабинет Бойко Борисов направи стратегически ход и подаде оставка - за да запази позиции. Във втория – направи стратегическа грешка, залагайки „всичко или нищо“ на президентските избори. А в третия си мандат – реже късове от тялото на ГЕРБ, само и само да запази чисто името.

Лидерът на най-влиятелната партия е готов да се раздели с всекиго, за да запази позицията на партията във властта. Да, това се харесва на избирателите - създава им чувство за възмездие. Но той става все повече заложник на тази партия. И на кадровата й организация. Проличава, че дори и да иска, не може да проведе цялостна чистка - да постави на по-важните места в държавата и в партията съвсем нови хора. И както се вижда - за някои има наказание, а за други мълчаливо се толерира усещането им за безнаказаност.

Омекотяване на щетите

Само за година време имиджовите удари, които понесе ГЕРБ, доведоха до остраняването на кадри от висшия ешелон на партията, които доскоро премиерът ги сочеше за "отличници". Така Бойко Борисов се раздели с „майката на нацията“ Цецка Цачева (определението е негово). Смени Ивайло Московски и Николай Нанков – за които с мъка сподели, че ги е „отгледал от деца в партията“. Макар че Нанков остана в регионалното министерство като зам.-министър, а Московски беше трудоустроен на голяма заплата в Черноморската банка.

За Борисов винаги най-важнотото е било не само собственото му оцеляване на върха - и опазването му „чист“, да е далеч от мръсотия на властта. А и това, как изглежда в очите на електората. Това е и основното му опасение - да не бъде „разлюбен“, да не бъде помрачен образът му, да не затъмни нещо сияйния му лик. 

В контекста на тази почти наркотична зависимост от „изображението в огледалото“ може да се тълкува и подредбата на кандидат-депутатската листа за Европейските избори. А съответно и на включването на Лиляна Павлова в нея. Една от перлите в короната на Борисов, тя само допреди месеци не излизаше от телевизионните студия, за да разказва за успехите на българското европредседателство, а днес й е отредено да гледа гърба на Александър Йорданов (шестият от СДС в коалиционната листа). Да, нейното седмо място може да изглежда като „наказание“, но може да се интерпретира и като кризисно задействане на целия наличен арсенал в управляващата партия - особено след „Апартаментгейт“. 

Ерозията на авторитет е главоломна

Показателно е, че вече десет дни няма кой да седне на празния стол на правосъдния министър. И колкото и Борисов да обича да се хвали с „дългата резервна скамейка“ на ГЕРБ, на нея от години виждаме едни и същи лица. При това - все по-изчерпващи се. Цветан Цветанов е полуотстранен – не е в парламента, но продължава да е на изключително важен пост - заместник на Борисов в партията и отговаря за изборната организация.

Ерозията в управляващата партия разкри и борбата между крон-принцовете в ГЕРБ. Вицепремиерът Томислав Дончев за първи път се изправи срещу Цветан Цветанов. Крилото на „умните и красивите“ се обяви срещу „цветанщината“. Показателно беше, че Цветанов не получи очакваната вътрешно-партийна защита от структурите, а имаше организирано смълчаване.

Новата безнаказана номенклатура 

Премиерът Бойко Борисов с лека ръка да отървава от екипажа си, за да тушира обществено напрежение, но щетите са далеч по-големи. Десетте години на върховенство на ГЕРБ създадоха усещане за незаменимост, превъзходство и тотална самозабрава сред висшия партиен ешалон. Затвърди се като брутално убеждение за безнаказаност, достигаща до невъзпитана наглост. Това се пренесе и като зараза сред едрите държавни чиновници, внедрени като политически назначения. Както беше казал един бивш министър-председател - "много бързо се ояждат".

Защото в тези десет години ГЕРБ успя да създаде собствена номенклатура, която прокара корени във всички структури на държавата – административното управление, изпълнителната и законодателните власти, съдебната система, разследващите структури. И административните бухалки, които създадоха, за да бият по тези, които са им неудобни, един ден ще се стоварят с всичка сила върху тях самите. 

Показателно е как един овластен едър чиновник като шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев отказва да отговори на въпросите за апартамента с фамозната тераса с думите: „аз няма да се обяснявам“ и „точка по въпроса“. Няма какво да се добави, освен да се припомни на г-н Борисов една подхвърлена реплика от 2013 г. за фигурата на главния прокурор: „не ми се подсмихвай, ти си го избра“.          

 

В първия си кабинет Бойко Борисов направи стратегически ход и подаде оставка - за да запази позиции. Във втория – направи стратегическа грешка, залагайки „всичко или нищо“ на президентските избори. А в третия си мандат – реже късове от тялото на ГЕРБ, само и само да запази чисто името.

Лидерът на най-влиятелната партия е готов да се раздели с всекиго, за да запази позицията на партията във властта. Да, това се харесва на избирателите - създава им чувство за възмездие. Но той става все повече заложник на тази партия. И на кадровата й организация. Проличава, че дори и да иска, не може да проведе цялостна чистка - да постави на по-важните места в държавата и в партията съвсем нови хора. И както се вижда - за някои има наказание, а за други мълчаливо се толерира усещането им за безнаказаност.

Омекотяване на щетите

Само за година време имиджовите удари, които понесе ГЕРБ, доведоха до остраняването на кадри от висшия ешелон на партията, които доскоро премиерът ги сочеше за "отличници". Така Бойко Борисов се раздели с „майката на нацията“ Цецка Цачева (определението е негово). Смени Ивайло Московски и Николай Нанков – за които с мъка сподели, че ги е „отгледал от деца в партията“. Макар че Нанков остана в регионалното министерство като зам.-министър, а Московски беше трудоустроен на голяма заплата в Черноморската банка.

За Борисов винаги най-важнотото е било не само собственото му оцеляване на върха - и опазването му „чист“, да е далеч от мръсотия на властта. А и това, как изглежда в очите на електората. Това е и основното му опасение - да не бъде „разлюбен“, да не бъде помрачен образът му, да не затъмни нещо сияйния му лик. 

В контекста на тази почти наркотична зависимост от „изображението в огледалото“ може да се тълкува и подредбата на кандидат-депутатската листа за Европейските избори. А съответно и на включването на Лиляна Павлова в нея. Една от перлите в короната на Борисов, тя само допреди месеци не излизаше от телевизионните студия, за да разказва за успехите на българското европредседателство, а днес й е отредено да гледа гърба на Александър Йорданов (шестият от СДС в коалиционната листа). Да, нейното седмо място може да изглежда като „наказание“, но може да се интерпретира и като кризисно задействане на целия наличен арсенал в управляващата партия - особено след „Апартаментгейт“. 

Ерозията на авторитет е главоломна

Показателно е, че вече десет дни няма кой да седне на празния стол на правосъдния министър. И колкото и Борисов да обича да се хвали с „дългата резервна скамейка“ на ГЕРБ, на нея от години виждаме едни и същи лица. При това - все по-изчерпващи се. Цветан Цветанов е полуотстранен – не е в парламента, но продължава да е на изключително важен пост - заместник на Борисов в партията и отговаря за изборната организация.

Ерозията в управляващата партия разкри и борбата между крон-принцовете в ГЕРБ. Вицепремиерът Томислав Дончев за първи път се изправи срещу Цветан Цветанов. Крилото на „умните и красивите“ се обяви срещу „цветанщината“. Показателно беше, че Цветанов не получи очакваната вътрешно-партийна защита от структурите, а имаше организирано смълчаване.

Новата безнаказана номенклатура 

Премиерът Бойко Борисов с лека ръка да отървава от екипажа си, за да тушира обществено напрежение, но щетите са далеч по-големи. Десетте години на върховенство на ГЕРБ създадоха усещане за незаменимост, превъзходство и тотална самозабрава сред висшия партиен ешалон. Затвърди се като брутално убеждение за безнаказаност, достигаща до невъзпитана наглост. Това се пренесе и като зараза сред едрите държавни чиновници, внедрени като политически назначения. Както беше казал един бивш министър-председател - "много бързо се ояждат".

Защото в тези десет години ГЕРБ успя да създаде собствена номенклатура, която прокара корени във всички структури на държавата – административното управление, изпълнителната и законодателните власти, съдебната система, разследващите структури. И административните бухалки, които създадоха, за да бият по тези, които са им неудобни, един ден ще се стоварят с всичка сила върху тях самите. 

Показателно е как един овластен едър чиновник като шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев отказва да отговори на въпросите за апартамента с фамозната тераса с думите: „аз няма да се обяснявам“ и „точка по въпроса“. Няма какво да се добави, освен да се припомни на г-н Борисов една подхвърлена реплика от 2013 г. за фигурата на главния прокурор: „не ми се подсмихвай, ти си го избра“.          

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"Лидерът на най-влиятелната

"Лидерът на най-влиятелната партия е готов да се раздели с всекиго, за да ..."

Не че защитавам Герб и гербаджиите, ама да питам автора:

А как да трябва да бъде ?
Борисов да не се разделя ?
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

... Накрая същия Борисов ще

... Накрая същия Борисов ще излезе прав да казва:

"Ако направя А, плюят ме. Ако направя обратното на А, пак ме плюят. Ми поплювковци, какво друго да очакваш от тях , да хванат мотика ли ?"

А това за могиката е да покаже, че когато критикуваш, трябва да посочиш поне елементарна алтернатива на това което критикуваш.
... номенклатурата била безнаказана, ама Борисов се разделял с нея (как може така!). Каква е алтернативата, какво да направи Борисов ? Да не се разделя с нея, а да я защитава до дупка ?
tania kostowa's picture
tania kostowa
tania kostowa

ГЕРБ показва,

че няма ненаказана номенклатура! И така трябва да бъде! Някой трябва да зададе този стандарт в България. Защото иначе ще пращаме като водачи на листа в ЕП лица със свален имунитет и с мярка за неотклонение...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?