Докато България се тресе от протести, предизвикани от предложения от правителството в оставка бюджет, то тихичко прокарва решения, които неусетно приближават страната ни към приятелите на Владимир Путин и Доналд Тръмп в ЕС. На 12 декември разбрахме не от българските власти, а от "Политико", че България се е присъединила към група страни, които се противопоставят на предложенията на Европейската комисия за финансово подпомагане на Украйна през 2026 г. или чрез репарационен заем за сметка на блокираните в ЕС руски активи, или чрез общ европейски заем за сметка на държавите членки.

Страната ни заедно с Белгия, Италия и Малта иска от Комисията да предложи юридически по-безопасно решение, без да посочи какво да бъде то. Кой, къде и как е изработил и одобрил тази българска позиция не е ясно. Поне в медиите и в съобщенията на властите тя не е предварително огласявана, не е обсъждана и в пленарната зала на парламента. Тя обаче позиционира страната ни геополитически като част от националпопулисткото и близко да САЩ и Русия малцинство в ЕС.

Медиите в Европа вече сочат България в един отбор с проруските и протръмпистки правителства на Унгария, Словакия и Чехия. Дори тези оценки да са неверни или пресилени, няма публична комуникация, която да ги опровергае.

Въпросът за европейското финансово подпомагане на Украйна ще бъде централен на срещата на върха на ЕС, която започва утре в Брюксел. Той ще бъде пробен камък за това дали ЕС може да устои на агресивните опити на администрацията на Доналд Тръмп да го раздели като подпомогне антиевропейските суверенистки сили в него.

Тези намерения на сегашната американска администрация бяха ясно заявени в публикуваната по-рано този месец нова Стратегия за националната сигурност на САЩ. В нейната глава за Европа се посочва изрично, че приоритет във външната политика на САЩ трябва да бъде: "култивиране на съпротива срещу сегашната траектория на Европа вътре в европейските нации".

„Американската кампания за влияние, при която представители на администрацията на Тръмп заобикалят Брюксел и водят неофициални разговори директно със столиците, доведе до това Италия, България, Малта и Чехия да се присъединят към групата на държавите, несъгласни с предложението“( на ЕК - б.а.), пише днес европейското издание на "Политико".

Това ни кара да попитаме: водени ли са неофициални разговори с българската администрация, от кого, с кого и кога за позицията на страната ни по европейското финансиране на Украйна на утрешната среща на върха?

ЕС би бил “тежко увреден за години”, ако сега не успее да постигне сделка по финансирането на Украйна, каза германският канцлер Фридрих Мерц в телевизионно интервю в навечерието на утрешната среща в Брюксел.

“Ще покажем на света, че в такъв решителен момент в нашата история сме неспособни да бъдем единни и да действаме в защита на собствения ни политически ред на този европейски континент", каза канцлерът в интервюто, цитирано от "Политико".

Ако вярваме на изданието, правителството в оставка на България, без да пита народа си, е напът да нареди страната ни именно сред рушителите на жизненоважното днес европейското единство, за което говори Мерц.

Важен детайл от картината е, че водеща партия в българската правителствена коалиция е ГЕРБ, която заедно с партията на Мерц, са части от дясноцентристката Европейската народна партия (ЕНП). От ГЕРБ винаги са изтъквали тесните си връзки с управляващите днес в Германия ХДС/ХСС. ГЕРБ подкрепи избора за втори мандат на сегашната председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е също германска християндемократка и принадлежи към ЕНП.

Изведнъж водената от ГЕРБ България се оказва, ако не против, то поне резервирана към предложенията на Фон дер Лайен и към усилията на Мерц.  Защо? Кой го реши? Кога? Как? Клуб Z попита официално и писмено Министерството на външните работи, но отговор до този момент няма.

Евентуален репарационен заем за Украйна за сметка на блокираните руски активи от общо 210 милиарда евро в страни от ЕС може да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство от държавите членки. Белгия, България, Италия и Малта заедно с противниците на помощта за Украйна Унгария и Словакия не могат да образуват блокиращо решението малцинство.

Евентуален общ европейски заем за Украйна изисква единодушие на всички държави членки, за да бъде одобрен. Унгария вече заяви, че ще гласува против такава опция, така че тя може предварително да  се смята за "отстреляна".

Позицията на четирите държави, сред които е и България, означава да се търси трети път. Но той би бил възможен извън формата на ЕС на междуправителствена основа, което би било ясен знак за успешно разрушено от приятелите на Путин и Тръмп в ЕС европейско единство. Ако се стигне дотам, никой не може да спре международните медии да сложат страната ни в антиевропейския отбор - с любезното съдействие на Гражданите за европейско развитие на България.

Украйна има бюджетна дупка от 72 милиарда евро за следващата година. МВФ е готов да ѝ окаже подкрепа, но при условие, че ЕС ѝ отпусне заем - по един от предложените от Комисията начини. Репарационният кредит предполага руските активи, от които главната част от 185 милиарда евро е в белгийския депозитар "Юроклиър", да бъдат използвани като гаранция за или като главница на заем за Украйна, който да бъде погасен след края на войната за сметка на репарации, наложени на Русия.

Белгия е против такова решение по ред причини: неяснота кога и как ще свърши войната и ще има ли изобщо репарации; възможна загуба на дело в международен арбитраж, което Русия би завела на основание, че е нарушен суверенният имунитет върху средствата. При такова развитие Белгия би била изправена пред перспективата да върне сума, равна на една трета от нейния годишен БВП в рамките на десетина дни, което би било тежък финансов шок за нея и за еврозоната. Конфискация на чуждестранни активи, защитени от суверенен имунитет би могло да отблъсне чуждестранни инвеститори в Европа, особено американски и китайски, е друг аргумент, изтъкван от Белгия. 

Европейската комисия и Германия в серия от тежки преговори досега не успяха да убедят Белгия да приеме финансовите и правните гаранции, които ѝ предлагаха - че замисълът на репарационния кредит е правно издържан и оправдан в условията на война и че при най-лош сценарий ЕС би поел солидарно финансовата тежест.

ЕС може да одобри репарационния заем и въпреки волята на Белгия и на подкрепящите я страни, но това би било също удар върху единството на Съюза. При това - върху две държави основателки на ЕС - Италия и Белгия, и двете в момента тежко задлъжнели, със съотношения на публичен дълг към БВП съответно от 135% и 104% от БВП.

Дипломати, пожелали анонимност, споделиха пред Клуб Z, че като възможна алтернатива на предложените от Комисията способи за финансиране на Украйна може да послужи моделът на Европейски механизъм за финансова стабилност (European Financial Stability Facility или EFSF), който беше създаден на 9 май 2010 г. като временно дружество със специална цел, регистрирано в Люксембург и финансирано чрез гаранции от държавите от еврозоната, за да овладее разрастващата се суверенна дългова криза. Неговото учредяване беше формализирано чрез Рамковото споразумение от 7 юни 2010 г., подписано от всички тогавашни членки на еврозоната, които поеха ангажимент да гарантират емитираните от фонда облигации, чрез които той набираше средства на пазарите, за да отпуска заеми с поносими лихви на държави в затруднение.

Това решение обаче беше междуправителствено, тъй като правилата на ЕС не позволяват финансови трансфери между държавите от еврозоната.