Article_top

На 10 април се навършват 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Във връзка с годишнината от 10 до 13 април са предвидени различни събития, за които в България ще пристигнат космонавти от Русия, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Те ще присъстват на валидиране на пощенска марка в БАН, където ще се открие изложба и научна конференция, съобщи в интервю за БТА космонавтът Георги Иванов.

В Ловеч, родния град на Георги Иванов, ще го посрещнат на 10 април. На Алеята на космонавта ще бъде открита и паметна плоча "40 г. от полета на Георги Иванов". Ще има и демонстрации на ракетомодели и представяне на изложбата "Устремени към небето. В Ловчанското читалище "Наука-1870 г." ще бъде прожектиран документалният филм "Първият", а в Драматичния театър ще бъде представен документалният спектакъл за полета на Георги Иванов "Един ден, двадесет и три часа и една минута". На следващия ден в Художествената галерия в Ловеч ще бъде открита изложба, както и ще бъдат наградени победителите от конкурси, свързани с годишнината от полета на космонавта.

Роденият в Ловеч Георги Иванов е избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос на 1 март 1978 г. Година по-късно, на 10 април 1979 г., в 20.34 ч. московско време, е изстрелян на орбита около Земята космическият кораб "Союз-33" с международен екипаж -командир Николай Рукавишников и космонавт Георги Иванов. Поради техническа неизправност обаче корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6", при корекция на скоростта прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. В тази много опасна ситуация космонавтите приземяват кораба след 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса двамата прекарват 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

За първия български космонавт днес е важно да мислим на какви деца ще оставим на родната планета, а това, според него, е свързано с образованието, възпитанието и какви ценности притежават те. 

Предлагаме ви цялото интервю с Георги Иванов.

Г-н Иванов, 40 години след първия български полет в Космоса. Какво си спомняте за подготовката и за самия полет?

Всичко си спомням за полета, в най-малките детайли, тъй като това не може да се забрави, дори да минат и повече от 40 години. За полета се подготвяхме с Николай Рукавишников една година. Подготовката се провежда в звездното градче, което аз наричам Академия за космически полети, тъй като там се изучава всичко за Космоса - динамика на полета, много дисциплини по самите космически кораби и станцията, абсолютно всички системи трябва да се знаят и свободно да се борави с тях. Не на последно място е и физическата подготовка, която дават на космонавтите, съответно тренировки на вестибуларния апарат, тренировки за издържане на по-големи претоварвания на центрофугата. Почти всеки месец имаше десетки изпити.

Какви бяха условията при подбора на хората за полет в Космоса?

Едно от условията беше кандидатът да е летец с висше образование, след това преминавахме медицински прегледи, които са много сериозни. При подбора бяхме 700 кандидати, след това останахме 20 човека, които приеха във Военно-медицинската академия за изследвания, продължили около месец. После останахме четирима, с Александър Александров, Георги Йовчев и Иван Наков. Бяхме приети в Московската авиационна болница и там след обстойни прегледи 20 дни, се върнахме в България, държавната комисия определи мен и Александър Александров да отидем на подготовка в средата на март.

Каква беше целта на полета?

Полетът имаше за цел космическият кораб СОЮЗ-33, с командир Николай Рукавишников, да стигне до орбиталната станция "Салют-6" и там седем денонощия да изпълняваме съответните експерименти, които бяха създадени от български учени и специалисти. Това бяха 27 експеримента в четири големи области - дистанционно изследване на Земята, космическа физика и астрономия, медико-биологични изследвания и тренировки на човека, за да издържи в условията на безтегловност.

Какво е усещането в Космоса?

Вълнуващо, човек се радва, не може да се опише с думи това нещо, трябва човек да го почувства и да го види. 

Полетът обаче не е преминал по първоначалния план.

Полетът беше особен от много гледни точки. Първо, командир беше Николай Рукавишников, който е първият цивилен командир, инженер, конструктор, дотогава всички са били военни. Поради отказа на основния двигател на кораба СОЮЗ-33, по време сближението и стиковката, се наложи да се промени първоначалната програма изцяло.

Как се чувствахте в тази напрегната ситуация и какво ви помогна? Имахте ли притеснения?

Естествено, че притеснения има, човек се вълнува. При мен имаше и радостно вълнение. Помогна ми подготовката, която имахме преди полета,вълнуваше ни точното изпълнение на програмата и нашите конкретни действия.

Каква е равносметката след 40 години, как се развива космическата наука?

Отговор: Иска ми се, когато отбелязваме 40-годишнината от първия български полет, да говорим преди всичко за българските учени, специалисти и работници, които създадоха българската програма, създадоха прибори и системи за 27 космически експеримента, както и за техните последователи, които днес работят в Института за космически изследвания и технологии на БАН, въпреки мизерното им заплащане.

Защо след Александър Александров нямаме друг български космонавт?

Това зависи от политиката на държавата. Един космически полет струва много скъпо. Трябва подготовка, научна програма. Не са само парите, иска се решение на високо ниво, оттам подготовка на програма за този полет, приемането й от Европейската космическа агенция, от Русия, от САЩ, тъй като на международната космическа станция работят постоянни екипажи по шест месеца. Имаме голямо участие в тези програми - с прибори, със системи, подготвени в България. И сега на станцията летят български прибори за измерване на космическата радиация и влиянието й върху човека.

А какъв е приносът на българските учени?

Приносът на българските учени е голям в Космоса, тъй като България взима много активно участие още от самото създаване на уникалната космическа програма "Интеркосмос". По нея тогавашният Съветски съюз предоставяше безвъзмездно своята ракетно-космическа техника, а от социалистическите държавите като България, Унгария, Чехия, Полша, Куба, Румъния, Монголия трябваше да се създадат съответните програми и да се подберат космонавти. България по тази програма стана 18-тата космическа държава през 1971 г., призната от ООН. 

През 1981 г. българските учени и специалисти създадоха апаратура за два големи космически кораба. Единият беше "България 1300" за изследване на горните слоеве на атмосферата и космическа физика, а другият - за дистанционни изследвания на Земята изцяло. В оранжериите, създадени от български учени, за пръв път осъществени на станция МИР, се отглеждат зърно, репички, салати и др. С това се цели да се осигурят бъдещи продължителни космически полети към Марс и Луната, за да има космонавтите какво да консумират. Тази оранжерия намира своето приложение и сега.

Какво е бъдещото на космическата наука?

Бъдещето е в много направления. Едното е овладяване на Луната и създаване на лунни бази и по нататък стартиране към Марс, ако говорим за пилотиране. Има и програми, които да осигурят защита на нашата планета Земя от астероиди. Другото е програми, които разглеждаме в Асоциацията на космическите полети, която я създадохме през 1985 г. в разгара на Студената война. Всички космонавти по програма "Интеркосмос" и американски астронавти създадохме тази асоциация и всяка година се събираме на конгреси и разглеждаме глобалните проблеми на Земята, замърсяването на нашата природа, както и опасността от сблъсък с астероиди.

Срещате се и с много млади хора. Имат ли интерес към Космоса?

Една част искат да летят в Космоса и се интересуват. Моето впечатление е, че много работи от историята не знаят. Често ме питат каква планета ще оставим на нашите деца. Аз също мисля по този въпрос, но мен повече ме вълнува на какви деца ще оставим родната планета, а това е свързано и с тяхното образование, възпитание и какви ценности притежават те.

Ще дойде ли време, когато често да пътуваме до Космоса?

Ще дойде такова време, но няма да бъде скоро. В Космоса все още има враждебна среда - безтегловността, която изпитват космонавтите, когато летят в космическата станция и космическите кораби, както и радиацията. Все още не е намерено предпазване от тези две враждебни неща към човека.

Връщате ли се често в родния Ловеч и как Ви посрещат там?

В Ловеч винаги съм се връщал и са ме посрещали приятелски. Това е най-красивият град на люляка.

И на Космоса.

Да, и на Космоса.

Какво искате да кажете на българския народ сега, 40 години след полета ви?

Щастлив съм, че изпълних такъв полет. Нека българският народ да живее и да се труди в мир.

Какво се предвижда за годишнината?

Очаквам да дойдат мои колеги гости от Русия, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. С тях на 10-ти ще присъстваме на валидиране на пощенска марка в Българската академия на науките, където ще се открие и изложба и научна конференция. След това отиваме в Ловеч.

 

На 10 април се навършват 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Във връзка с годишнината от 10 до 13 април са предвидени различни събития, за които в България ще пристигнат космонавти от Русия, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Те ще присъстват на валидиране на пощенска марка в БАН, където ще се открие изложба и научна конференция, съобщи в интервю за БТА космонавтът Георги Иванов.

В Ловеч, родния град на Георги Иванов, ще го посрещнат на 10 април. На Алеята на космонавта ще бъде открита и паметна плоча "40 г. от полета на Георги Иванов". Ще има и демонстрации на ракетомодели и представяне на изложбата "Устремени към небето. В Ловчанското читалище "Наука-1870 г." ще бъде прожектиран документалният филм "Първият", а в Драматичния театър ще бъде представен документалният спектакъл за полета на Георги Иванов "Един ден, двадесет и три часа и една минута". На следващия ден в Художествената галерия в Ловеч ще бъде открита изложба, както и ще бъдат наградени победителите от конкурси, свързани с годишнината от полета на космонавта.

Роденият в Ловеч Георги Иванов е избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос на 1 март 1978 г. Година по-късно, на 10 април 1979 г., в 20.34 ч. московско време, е изстрелян на орбита около Земята космическият кораб "Союз-33" с международен екипаж -командир Николай Рукавишников и космонавт Георги Иванов. Поради техническа неизправност обаче корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6", при корекция на скоростта прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. В тази много опасна ситуация космонавтите приземяват кораба след 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса двамата прекарват 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

За първия български космонавт днес е важно да мислим на какви деца ще оставим на родната планета, а това, според него, е свързано с образованието, възпитанието и какви ценности притежават те. 

Предлагаме ви цялото интервю с Георги Иванов.

Г-н Иванов, 40 години след първия български полет в Космоса. Какво си спомняте за подготовката и за самия полет?

Всичко си спомням за полета, в най-малките детайли, тъй като това не може да се забрави, дори да минат и повече от 40 години. За полета се подготвяхме с Николай Рукавишников една година. Подготовката се провежда в звездното градче, което аз наричам Академия за космически полети, тъй като там се изучава всичко за Космоса - динамика на полета, много дисциплини по самите космически кораби и станцията, абсолютно всички системи трябва да се знаят и свободно да се борави с тях. Не на последно място е и физическата подготовка, която дават на космонавтите, съответно тренировки на вестибуларния апарат, тренировки за издържане на по-големи претоварвания на центрофугата. Почти всеки месец имаше десетки изпити.

Какви бяха условията при подбора на хората за полет в Космоса?

Едно от условията беше кандидатът да е летец с висше образование, след това преминавахме медицински прегледи, които са много сериозни. При подбора бяхме 700 кандидати, след това останахме 20 човека, които приеха във Военно-медицинската академия за изследвания, продължили около месец. После останахме четирима, с Александър Александров, Георги Йовчев и Иван Наков. Бяхме приети в Московската авиационна болница и там след обстойни прегледи 20 дни, се върнахме в България, държавната комисия определи мен и Александър Александров да отидем на подготовка в средата на март.

Каква беше целта на полета?

Полетът имаше за цел космическият кораб СОЮЗ-33, с командир Николай Рукавишников, да стигне до орбиталната станция "Салют-6" и там седем денонощия да изпълняваме съответните експерименти, които бяха създадени от български учени и специалисти. Това бяха 27 експеримента в четири големи области - дистанционно изследване на Земята, космическа физика и астрономия, медико-биологични изследвания и тренировки на човека, за да издържи в условията на безтегловност.

Какво е усещането в Космоса?

Вълнуващо, човек се радва, не може да се опише с думи това нещо, трябва човек да го почувства и да го види. 

Полетът обаче не е преминал по първоначалния план.

Полетът беше особен от много гледни точки. Първо, командир беше Николай Рукавишников, който е първият цивилен командир, инженер, конструктор, дотогава всички са били военни. Поради отказа на основния двигател на кораба СОЮЗ-33, по време сближението и стиковката, се наложи да се промени първоначалната програма изцяло.

Как се чувствахте в тази напрегната ситуация и какво ви помогна? Имахте ли притеснения?

Естествено, че притеснения има, човек се вълнува. При мен имаше и радостно вълнение. Помогна ми подготовката, която имахме преди полета,вълнуваше ни точното изпълнение на програмата и нашите конкретни действия.

Каква е равносметката след 40 години, как се развива космическата наука?

Отговор: Иска ми се, когато отбелязваме 40-годишнината от първия български полет, да говорим преди всичко за българските учени, специалисти и работници, които създадоха българската програма, създадоха прибори и системи за 27 космически експеримента, както и за техните последователи, които днес работят в Института за космически изследвания и технологии на БАН, въпреки мизерното им заплащане.

Защо след Александър Александров нямаме друг български космонавт?

Това зависи от политиката на държавата. Един космически полет струва много скъпо. Трябва подготовка, научна програма. Не са само парите, иска се решение на високо ниво, оттам подготовка на програма за този полет, приемането й от Европейската космическа агенция, от Русия, от САЩ, тъй като на международната космическа станция работят постоянни екипажи по шест месеца. Имаме голямо участие в тези програми - с прибори, със системи, подготвени в България. И сега на станцията летят български прибори за измерване на космическата радиация и влиянието й върху човека.

А какъв е приносът на българските учени?

Приносът на българските учени е голям в Космоса, тъй като България взима много активно участие още от самото създаване на уникалната космическа програма "Интеркосмос". По нея тогавашният Съветски съюз предоставяше безвъзмездно своята ракетно-космическа техника, а от социалистическите държавите като България, Унгария, Чехия, Полша, Куба, Румъния, Монголия трябваше да се създадат съответните програми и да се подберат космонавти. България по тази програма стана 18-тата космическа държава през 1971 г., призната от ООН. 

През 1981 г. българските учени и специалисти създадоха апаратура за два големи космически кораба. Единият беше "България 1300" за изследване на горните слоеве на атмосферата и космическа физика, а другият - за дистанционни изследвания на Земята изцяло. В оранжериите, създадени от български учени, за пръв път осъществени на станция МИР, се отглеждат зърно, репички, салати и др. С това се цели да се осигурят бъдещи продължителни космически полети към Марс и Луната, за да има космонавтите какво да консумират. Тази оранжерия намира своето приложение и сега.

Какво е бъдещото на космическата наука?

Бъдещето е в много направления. Едното е овладяване на Луната и създаване на лунни бази и по нататък стартиране към Марс, ако говорим за пилотиране. Има и програми, които да осигурят защита на нашата планета Земя от астероиди. Другото е програми, които разглеждаме в Асоциацията на космическите полети, която я създадохме през 1985 г. в разгара на Студената война. Всички космонавти по програма "Интеркосмос" и американски астронавти създадохме тази асоциация и всяка година се събираме на конгреси и разглеждаме глобалните проблеми на Земята, замърсяването на нашата природа, както и опасността от сблъсък с астероиди.

Срещате се и с много млади хора. Имат ли интерес към Космоса?

Една част искат да летят в Космоса и се интересуват. Моето впечатление е, че много работи от историята не знаят. Често ме питат каква планета ще оставим на нашите деца. Аз също мисля по този въпрос, но мен повече ме вълнува на какви деца ще оставим родната планета, а това е свързано и с тяхното образование, възпитание и какви ценности притежават те.

Ще дойде ли време, когато често да пътуваме до Космоса?

Ще дойде такова време, но няма да бъде скоро. В Космоса все още има враждебна среда - безтегловността, която изпитват космонавтите, когато летят в космическата станция и космическите кораби, както и радиацията. Все още не е намерено предпазване от тези две враждебни неща към човека.

Връщате ли се често в родния Ловеч и как Ви посрещат там?

В Ловеч винаги съм се връщал и са ме посрещали приятелски. Това е най-красивият град на люляка.

И на Космоса.

Да, и на Космоса.

Какво искате да кажете на българския народ сега, 40 години след полета ви?

Щастлив съм, че изпълних такъв полет. Нека българският народ да живее и да се труди в мир.

Какво се предвижда за годишнината?

Очаквам да дойдат мои колеги гости от Русия, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. С тях на 10-ти ще присъстваме на валидиране на пощенска марка в Българската академия на науките, където ще се открие и изложба и научна конференция. След това отиваме в Ловеч.

Коментари

Това платена публикация на БСП ли е?

Помним много добре цялата шумотевица около провалилия се полет. Имаше и виц: "Каква била най-голямата заслуга на Рукавишников? - че не се нас.ал от шубе в кораба" :))) Космически успехи! На гол г.з чифте пищови. Хората се редяха на километрични опашки за най-основни продукти, чакаха по 20 години за апартамент, който плащаха до края на живота си (и който не избираха), караха руски таратайки, за които също чакаха по 10 години - но друго си е да участваме в космическа програма с Големия брат (при който битовото положение беше още по-трагично). Хайде, моля ви, спестете ни мустакатата физиономия на този "герой"!
fake news's picture
fake news
fakenews

Убитаците,

на които най-голямото постижение в живота е свирането в апартамента от тъстовете и мълчаливите побои над жената вечер след салатата и ракията седнали да дават оценки на Иванов...

Трагедия просто.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията