Европейските избори, насрочени за 23-26 май т.г. ще се различават радикално от приказките за тях в медийните заглавия, показва социологическо проучване, което неправителственият мозъчен тръст Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) публикува днес. Преди всичко, тези избори "няма да бъдат референдум за миграцията", както мнозина очакват, показва изследването.

Проведено от ЕСВП и британската агенция YouGov като представителнво в 14 държави, то показва голяма подвижност на сегашните намерения за гласуване: 70 процента от европейците, които които са сигурни, че ще гласуват (а те са 43 на сто от всички избиратели) още не са направили избора си. Това значи, че партиите ще се борят за почти 100 милиона колебаещи се избиратели.

България не е между страните, в които са правени представителни извадки. У нас прочуването е било в рамките на фокус групи. 

Голямата разделителна линия не е между "отворена Европа" и "затворените нации-държави", а между статукво и промяна. Рекорден брой хора подкрепят ЕС и дори евроскептичните партии са се препозиционирали, отчитайки този факт. Те вече не искат да разрушават ЕС или да го напускат (наблюдавайки какво става с Брекзит), а да го променят отвътре.

Няма един-единствен въпрос, който доминира в съзнанието на избирателите. Наистина са много повече от преди тези, които се безпокоят от миграцията. Но ислямският радикализъм се оказва по-голяма тревога, която е приоритетна за 87 милиона души или 22  процента от гласоподавателите. Надигането на национализма тревожи 45 милиона души или 11 процента от хората с  право на глас. Икономиката е най-важна за 63 милиона или 16 процента от избирателите. Малко под 59 милиона души отбелязват миграцията като една от най-големите заплахи за Европа. Туе представляват 15 процента от избирателите. 

Предстоящите евроизбори няма да бъдат "трето действие" на драмата започнала с Брекзит и с Доналд Тръмп, смятат авторите на изследването.

Наистина девет от общо 28 правителства в Европа сега включват антиевропейски и евроскептични партии и поне засега демоскопите виждат една трета от местата в бъдещия Европейски парламент в ръцете на такива партии. Ако могат да сформират единен блок, те могат да станат първата политическа сила в парламента, по-голяма както от сега доминиращата дясноцентристка Европейска народна партия (ЕНП) или от левоцентристите в лицето на Социалистите и демократите (С и Д).

Обединяването на антиевропейските и евроскептичните групи обаче е възможно само теоретично, защото ги разделят противоречия по важни въпроси като например миграция, структурните фондове и Русия, смята Сузи Денисън от ЕСВП, която представи днес изследването в София. 

"Те обаче могат да намерят "общ дневен" ред като например да създават процедурни затруднения, да вкарат представител на своето политическо семейство в следващата Европейска комисия, което само по себи си би било голяма победа", смята тя. 

"Как да се използва европейският бюджет и също да имат място в следващата Европейска комисия - по тези неща те могат да имат общ дневен ред", каза Денисън.

По думите й в случая също е важна "не толкова битката за места, колкото битката за идеи. Те ще използват парламентарната трибуна". 

Големите държави, в които управляват антиевропейци и антиелитисти са Италия и Полша. Други държави, като Австрия и България, тези партии са младши партньори в управляващите коалиции. Държавните и правителствените ръководители номинират с общо съгласие, или (ако не могат да го постигнат) с квалифицирано мнозинство председателя на Европейската комисия. Всяко правителство номинира кандидат за комисар на своята страна, чиято кандидатура номинираният за председател на Комисията може да приеме или отхвърли. Европейският парламент утвърждава както председателя така и неговия екип ан блок, но не може да предлага свои кандидатури. 

 

Пет мита

 

Авторите на проучването казват, че то опровергава пет мита: че европейската политика е станала "племенна" (възоснова на предпочитания към ляво и дясно, географски, възрастови, демографски и културни признаци); че изборите ще бъдат сблъсък между тези за "отворена Европа" и тези за "затворени нации-държави"; че ще бъдат референдум изключително за миграцията; че разделителната линия в Европа е между Изтока и Запада; и че европейските избори са изключително национални (т.е. основаващи се на национални въпроси). 

Опровержението на първия мит те виждат в "газообразното състояние" на над две трети от всички решили да гласуват - 97 милиона души. Данните сочат, че кого ще предпочетат не зависи от политическото им "племе", не само от официалните позиции на кандидатите, а от това доколко те "въплъщават ценности и чувствата" на хората. Включително и избирателната активност няма да бъде функция на социо-демографски фактори, а на актуални обществени въпроси, показва изследването.

Главното противопоставяне преди тези европесйки избори не е между глобалисти и националисти, твърдят авторите. Според тях данните сочат, че за мнозинството от европейските граждани националната и европейската им идентичност не се противопоставят, а взаимно се допълват. Показателно е, че в страни с ярко евроскептични правителства като Полша и Унгария са най-много хората, за които европейската идентичност е толкова важна колкото и националната. 

Популистите - като например Националният сбор на Марин Льо Пен във Франция и Лигата на вицепремиера Матео Салвини в Италия - са се ориентирали за тази реалност и са се отказали от предишните си радикални идеи като напускане на еврото и разтуряне на ЕС като цяло. Днес те говорят за реформирането му в Европа на нациите, в която съюзът ще върне правомощия на националните правителтва.

Истинското разделение според проучването идва от това как избирателите оценяват функционирането на европейските и националите системи. Тук те се делят на четири групи - такива, които смятат, че и двете функционират добре (24 на сто, 55 на сто в Дания), такива, които смятат, че нито едната, нито другата функционират (38 на сто, във Франция - 69 на сто, в Гърция- 61 на сто), такива, които не са доволни от националните си системи и гледат на Европа като на спасителка (24 на сто, в Румъния - 64 на сто, Унгария - 43 на сто) и такива, които са доволни от националните си системи и недоволни от Европа (14 на сто).

"Сърцевинното деление не е между искащи отворена Европа или затворена нация-държава, но между гласоподаватели, които мислят, че системата е повредена и такива, които мислят, че статуквото още работи в основни линии", пишат авторите. "Главният урок от това проучване е, че успехът в тези избори зависи от способността да се позиционираш като заслужаващ доверие агент на промяната. Става дума за предлагане на добри позиции по въпроси, които вълнуват хората. Но също толкова важно е дали избирателите се доверяват на политиците, че ще донесат тази  промяна".

Миграцията не е нито единственият, нито определящият въпрос в дневния ред на идващите избори, сочи проучването. От всички изследвани страни само в Унгария тя се възприема като проблем номер едно, което се обяснява в голяма степен с правителствената пропаганда. Надигането на национализма, което грози да разруши ЕС, плаши хората наравно с миграцията в Австрия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Полша, Холандия.

За повечето от страните, обхванати от изследването, доминиращата заплаха е ислямският радикализъм. В Гърция, Словакия, Италия и Румъния хората сочат като източник на най-голямо безпокойство икономиката. Русия е водеща причина за тревога в Швеция, Дания, Чехия, Полша и Румъния, като румънската тревога от Русия надвишава дори полската.

Проучването опровергава и стереотипите за Западна Европа, която цени демокрацията, човешките права и върховенството на закона и Източна Европа, която не е загрижена за тях. Запитани какво биха загубили най-вече от евентуално разпадане на ЕС, 33 процента от унгарците и 32 процента от румънците сочат човешките права, докато същото правят 16 на сто от германците, 15 на сто от италианците и 13 на сто от французите. Източноевропейците в много по-малка степен от заподноевропейците виждат ЕС като ограничаваща сила. Изводът на изследователите е, че източните и западните общества не са хомогеннни, че различия има както вътре в тях, така и по оста север-юг.

Не се потвърждава и битуващото разбиране, че евровотът е втора класа национален избор, в който избирателната активност е по-ниска и който е моментна снимка на съотношението на силите преди парламентарни избори. Оказва се, че в менюто на европейските избори важно място заемат наднационални въпроси като единния пазар и свободите на движение и установяване в него, единната валута; в Унгария, Полша и Румъния избирателите виждат ролята на ЕС като жизненоважна в защитата на демокрацията, върховенството на закона и човешките права; в Австрия, Дания, Германия, Испания Франция, Италия открояват ролята му в противопоставянето на САЩ и Китай; трите скандинавски страни, Австрия и Холандия особено ценят ролята му в борбата с климатичните промени.