Article_top

Жан-Филип Шоньо, Франс прес

Гласуване след гласуване, изборите за Европейски парламент са все по-малко мобилизиращи: в ЕС средно всеки втори гласоподавател не влиза в кабината за гласуване - въздържане, което е особено впечатляващо на изток, но засяга и страните основателки.

Непрекъснато увеличение

През 1979 г., по време на първите избори за Европейски парламент, 38 процента от гласоподавателите не отидоха до избирателните урни. Оттогава делът на негласувалите се увеличава с всеки следващ вот, за да достигне 57,4 процента на последните европейски избори през 2014 г.

Парадоксално, въздържането от гласуване нарасна успоредно с правомощията на Европарламента. Камарата, чийто прерогативи бяха твърде ограничени през 1979 г., сега, по редица теми, е съзаконодател на равни начала със Съвета на Европейския съюз.

Една далечна Европа

В почти всички държави броят не негласуващите на европейски избори е по-висок от този на националните.

"Разликата е средно 25 пункта и се наблюдава както на запад, така и на изток", отбелязва Оливие Розенберг, преподавател в института за политически изследвания "Сианс По" в Париж, интервюиран от АФП.

Става дума за "нормално явление при избори, които се произвеждат на "федерално" равнище, т. е. не толкова близо до избирателите, колкото националните и местните избори", се казва в анализ от 2014 г. на института "Жак Делор" - мозъчен тръст, създаден от бившия председател на Европейската комисия.

През септември 2018 г. само 48 процента от европейците имаха усещането, че техният глас "има значение" в ЕС, срещу 62 на сто в собствената им страна, според последното проучване Евробарометър, поръчано от Европейския парламент.

Намаляване на страните със задължително гласуване

През 1979 г. гласуването беше задължително в три от деветте страни в Европейската икономическа общност - Италия, Белгия и Люксембург, които представляваха една четвърт (26 процента) от избирателите.

Тази пропорция спадна през 90-те години на миналия век до около 5 на сто след премахването на задължителното гласуване в Италия, което "вероятно е изиграло важна роля за намаляването на общия процент на участие" на европейските избори, анализира през 2014 г. институтът "Жак Делор".

Въпреки това задължителното гласуване невинаги е гаранция за масово участие, тъй като избирателите не се колебаят да нарушат закона. Въпреки че въздържането от гласуване остава много ниско в Белгия и Люксембург (между 10 и 15 процента), през 2014 г. то достигна 40 на сто в Гърция и 56 процента в Кипър.

През май тази година гласуването ще е задължително в пет страни: Белгия, Гърция, България, Кипър и Люксембург.

Рекорди на изток

През 2014 г. Словакия постави рекорд с 87 процента въздържали се от гласуване. Като оставим настрана този конкретен случай, сред 12-те държави, където избирателната активност е най-ниска, 10 са от бившия Източен блок. След като са били под комунистическо управление, тези млади демокрации влязоха наскоро в Европейския съюз при разширяванията през 2004, 2007 и 2013 г.

Там актът на гласуване е "малко по-малко свещен", отколкото в другите европейски държави, според Оливие Розенберг.

"За нас гласуването е синоним на демокрация, докато тази връзка е по-малко очевидна в страните на изток, където още съществува споменът за неплуралистичните избори" през комунистическия период.
Нещо повече, "в тези държави има силна нестабилност на партийната система, като партии сменят своите имена, съюзници и т. н. Това не благоприятства партийната идентификация, а оттам - и гласуването."

 

Страните основателки не са пощадени

С изключение на Белгия и Люксембург, страните основателки на ЕС също регистрират повишаване на равнището на въздържащите се от гласуване. Във Франция и Холандия делът на негласуващите се увеличи от около 40 процента през 1979 г. до около 60 на сто през 2014 г. Този дял е нараснал от 14 на 43 на сто в Италия и от 34 на 50 процента в Германия.

Ерозията на участието засяга не само европейските, но и националните избори.

От 2004 г. делът на въздържащите се от гласуване във Франция и Германия обаче се стабилизира.

"Достигнат е нов етап, смята Розенберг. - Това се обяснява най-вече, според него, с "определено осъзнаване от страна на населението, особено с кризата, при която Европейският съюз беше част от проблема и може би е част от решението." 

БТА

 

Жан-Филип Шоньо, Франс прес

Гласуване след гласуване, изборите за Европейски парламент са все по-малко мобилизиращи: в ЕС средно всеки втори гласоподавател не влиза в кабината за гласуване - въздържане, което е особено впечатляващо на изток, но засяга и страните основателки.

Непрекъснато увеличение

През 1979 г., по време на първите избори за Европейски парламент, 38 процента от гласоподавателите не отидоха до избирателните урни. Оттогава делът на негласувалите се увеличава с всеки следващ вот, за да достигне 57,4 процента на последните европейски избори през 2014 г.

Парадоксално, въздържането от гласуване нарасна успоредно с правомощията на Европарламента. Камарата, чийто прерогативи бяха твърде ограничени през 1979 г., сега, по редица теми, е съзаконодател на равни начала със Съвета на Европейския съюз.

Една далечна Европа

В почти всички държави броят не негласуващите на европейски избори е по-висок от този на националните.

"Разликата е средно 25 пункта и се наблюдава както на запад, така и на изток", отбелязва Оливие Розенберг, преподавател в института за политически изследвания "Сианс По" в Париж, интервюиран от АФП.

Става дума за "нормално явление при избори, които се произвеждат на "федерално" равнище, т. е. не толкова близо до избирателите, колкото националните и местните избори", се казва в анализ от 2014 г. на института "Жак Делор" - мозъчен тръст, създаден от бившия председател на Европейската комисия.

През септември 2018 г. само 48 процента от европейците имаха усещането, че техният глас "има значение" в ЕС, срещу 62 на сто в собствената им страна, според последното проучване Евробарометър, поръчано от Европейския парламент.

Намаляване на страните със задължително гласуване

През 1979 г. гласуването беше задължително в три от деветте страни в Европейската икономическа общност - Италия, Белгия и Люксембург, които представляваха една четвърт (26 процента) от избирателите.

Тази пропорция спадна през 90-те години на миналия век до около 5 на сто след премахването на задължителното гласуване в Италия, което "вероятно е изиграло важна роля за намаляването на общия процент на участие" на европейските избори, анализира през 2014 г. институтът "Жак Делор".

Въпреки това задължителното гласуване невинаги е гаранция за масово участие, тъй като избирателите не се колебаят да нарушат закона. Въпреки че въздържането от гласуване остава много ниско в Белгия и Люксембург (между 10 и 15 процента), през 2014 г. то достигна 40 на сто в Гърция и 56 процента в Кипър.

През май тази година гласуването ще е задължително в пет страни: Белгия, Гърция, България, Кипър и Люксембург.

Рекорди на изток

През 2014 г. Словакия постави рекорд с 87 процента въздържали се от гласуване. Като оставим настрана този конкретен случай, сред 12-те държави, където избирателната активност е най-ниска, 10 са от бившия Източен блок. След като са били под комунистическо управление, тези млади демокрации влязоха наскоро в Европейския съюз при разширяванията през 2004, 2007 и 2013 г.

Там актът на гласуване е "малко по-малко свещен", отколкото в другите европейски държави, според Оливие Розенберг.

"За нас гласуването е синоним на демокрация, докато тази връзка е по-малко очевидна в страните на изток, където още съществува споменът за неплуралистичните избори" през комунистическия период.
Нещо повече, "в тези държави има силна нестабилност на партийната система, като партии сменят своите имена, съюзници и т. н. Това не благоприятства партийната идентификация, а оттам - и гласуването."

 

Страните основателки не са пощадени

С изключение на Белгия и Люксембург, страните основателки на ЕС също регистрират повишаване на равнището на въздържащите се от гласуване. Във Франция и Холандия делът на негласуващите се увеличи от около 40 процента през 1979 г. до около 60 на сто през 2014 г. Този дял е нараснал от 14 на 43 на сто в Италия и от 34 на 50 процента в Германия.

Ерозията на участието засяга не само европейските, но и националните избори.

От 2004 г. делът на въздържащите се от гласуване във Франция и Германия обаче се стабилизира.

"Достигнат е нов етап, смята Розенберг. - Това се обяснява най-вече, според него, с "определено осъзнаване от страна на населението, особено с кризата, при която Европейският съюз беше част от проблема и може би е част от решението." 

БТА

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията