Делото "КТБ" продължи днес за пореден път с монолог - изложение на т. нар. основен свидетел на прокуратурата - бившия счетоводител на фирмите около Цветан Василев - Бисер Лазов.

Интерес предизвика новината, че утрешното насрочено съдебно заседание се отлага, само защото Лазов ще пътува в чужбина.

Извън залата журналисти попитаха адвоката на Цветан Василев - Константин Симеонов, може ли Лазов да не се върне след странното пътуване, с което съдът се съобразява.

"Ако лети за Дубай, може и да не се върне - при работодателя си", каза с усмивка Симеонов.

Той обяви, че Лазов, с кого прокуратурата има вече проведени 38-40 разпита в рамките на разследването срещу банката, там е споменавал нещата фрагментарно, други не можел да си спомни, а днес вече "говори ангро". Това е отколешно обвинение на защитата срещу свидетеля - че непрекъснато се сеща нови факти за неща отпреди пет и повече години.

Константин Симеонов

Чак когато приключи монологът му, страните съответно ще трябва да уточнят къде той се разминва с вече казаното от него преди, на което се гради обвинителният акт, и да му задават въпроси.

"И сега има доста големи разлики. Как точно ще процедираме и кога той ще спре с излиянията си, може него да го питате.

Ще правим сравнения, ще задаваме въпроси", каза Константин Симеонов.

Прокурор Иван Гешев бе на обратното мнение - че Лазов, ако искал да не се връща, за четири години е имал доста възможности. Той обаче отговаряше с "питайте него" на въпросите - колко още може да продължи соловото изложение на основния свидетел на прокуратурта.

"Вие за колко време може да опишете 20 години от живота си", попита Гешев журналистите, визирайки твърденита на Лазов, че е близък с Василев от 1994 г.

Той все пак обяви, че основни доказателства по това дело били документите от банката, а не думите на Лазов.

Иван Гешев

На въпрос - по какво се различава фалитът от вълната такива през 1990-те, зам.главният прокурор отбеляза: "Първо - по мащаба". Както и по това, че тогава парите във всички банки фактически са били държавни. Едни хора ги раздавали като кредити, които не се връщат, а при тях се връща процент от кредита.

Сега обаче случят е с изцяло частна банка, а дружествата около един човек са се самофинансирали с пари на вложителите.

Самият Лазов продължи днес с примери - от 2012 г. как дружества, регистрирани на кого ли не, но контролирани от Василев, дни след създаването си са получавали кредит от КТБ за милиони евро. После са го прехвърляли като вътрешнофирмен заем на други - посочени от банкера фирми.

После на нови дружества се отпуска заем, пак от КТБ, с който те финансират предните кредитополучатели, за да се покрива вече изтегленият борч. Всичко това били дружества без реална дейност, без да произвеждат нищо, без да продават нищо, без персонал.

Това довело до лавинообразен процес на задлъжняване към банката.

Счетоводителят твърди следното: към май, 2014 г, месечният размер, който трябвало да осигуряват свързаните фирми само за погасителни вноски и лихви към КТБ, вече е бил 68 798 335 лв. месечно.

Ако банката не беше поставена под специален надзор през юни, 2014 г., дори и никакви кредити повече да не бяха предоставяни и усвоявани от дружествата на „Фирмата“ на Василев (така Лазов обобщено нарича всички свързани с банкера, б.р.), пак всеки месец беше нужно да бъдат осигурявани минимум тези по 68 млн лв. за погасяване на лихви и главници по вече отпуснатите кредити.

Т.е. - за една година сумата би станала – 12 месеца по тези близо 69 млн лв, - от порядъка на 825,580 млн. лв. Т.е. - дружествата на "Фирмата" би трябвало да генерират над 825 млн. само за лихви и погасителни вноски."

Без да го питат, Лазов се самопопита:

"Дали инвестициите, закупени с усвоени от банката средства, можеха да осигурят тази доходност? Като се има предвид, че направленията за използването им включваха не само инвестиции в имущества, а и извършването на разходи – като тези за лихви и погасителни вноски по вече отпуснати кредити...

Та, ако се зададе този впрос – а аз съм си го задавал, – но нито на себе си, нито на съда мога да дам като свидетел отговор: можеше ли "Фирмата" в лицето на всичките си дружества да осигурява без нови банкови кредити, над 825 млн. лв. годишно за лихви и погасителни вноски?"