Какво се случи с венецуелската революция? Преди две седмици ние бяхме уверени от медиите, че всичко е приключило. Телевизиите показваха безкрайните тълпи по улиците на Каракас. Режимът на Николас Мадуро беше в края си. Нямаше как да оцелее, с икономическата криза в страната и само с Русия на своя страна.

Познавам Венецуела и наблюдавах трагичния ѝ упадък с разбито сърце. Мога само да предположа, че съперникът на Мадуро не си е направил сметките. Предполагаше се, че той се е внедрил в армията и е организирал преврат. Американски агенти щяха да предложат щедри стимули, за да наддадат над руските си колеги.

Очевидно е, че тази прогноза се оказа погрешна. Американците се провалиха. Армията не се отказа от сигурността и привилегиите на властта. Опозицията бе принудена да отстъпи и да си ближе раните, докато делегатите се насочиха да преговарят към "дома на загубените каузи" - Осло.

Най-голямата историческа грешка е да се бъркат тълпите с властта. Венецуела изчезна от вестникарските заглавия, защото те бяха за тълпите, а не за състоянието на властта. Бедата при тълпите е, че рано или късно те трябва да се приберат у дома.

Арабската пролет от 2011 г. се случи на улиците в няколко отделни столици. Тълпите бяха привлечени от призивите в социалните мрежи, но на много места бързо се стопиха.

Протестите на площад "Тянанмън" от 1989 г. не успяха да свалят китайския режим. Събралите се милиони египтяни на площад "Тахрир" през 2013 г. почти си осигуриха по-силна диктатура. Протестите в Истанбул на площад "Таксим" от 2013 г. не се отърваха от президента Ердоган - точно обратното. Бунтовете в Техеран не доведоха до края на управлението на аятоласите в Иран през 2017 г.

Властта в демокрациите се определя от избирателните урни. Може би най-голямата тълпа в историята на Лондон, насочена срещу войната в Ирак през 2003 г., не успя да предотврати избирането на правителството на Тони Блеър.

Няма значение колко голямо множество от хора ще се събере, за да протестира срещу "Брекзит" и референдума от 2016 г.

Там е проблемът с тълпите. Те не могат да действат с финес.

При отсъствието на избирателните урни остават само оръжията. В началото на Великата френска революция от 1789 г. Луи XVI събира армията си в Париж, но е убеден от командир да не я насочва срещу тълпата. Според Аноан дьо Риварол този съвет "е не само една от причините за революцията, той е самата революция".

По същия начин усърдните демонстранти по улиците на Хартум все още очакват да видят в коя посока ще се насочат оръжията на Судан. Армиите са напълно способни да се обърнат срещу властта, но рядко в полза на демокрацията.

Ние инстинктивно сме настроени положително към тълпите. Те ни носят спокойствие и сигурност в нашето мнение. Те събуждат силни емоции у съмишлениците си и задушават контрааргументите. Понякога забравяме, че тълпите могат да действат и за двете страни.

Те могат да бъдат впрегнати да подпомагат опасни движения, като фашисткото, или да изиграват бунтовници, които да бъдат съкрушени от властта и да бъдат използвани като тотем от нея.

Докато гледах закриването на климатичните протести в "Хайд Парк" колебливо попитах изрисуван воин, дали лозунгът им не е малко повърхностен. Тя започна да бие барабан в лицето ми и посочи дете, което държеше плакат с надпис "Спаси моята планета!".

Беше като извадка от книгата "Танцувайки по улиците" на Барбара Еренрайх - маските и костюмите на "възторжената революция...излизащи извън нашите разпределени роли и статуси по пол, етническа група, племе или ранг, и навлизащи в краткотрайна утопия на егалитаризъм и взаимна любов".

Преди десетилетие различни експерти прогнозираха, че този вид публични прояви ще изчезнат в ерата на интернет. Те сгрешиха. Както видяхме по време на Арабската пролет и оттогава насам, Интернет послужи като двигател на своята антитеза - желанието на хората да се събират в тълпа.

Интернет също лъжливо убеди зависимите към него да мислят, че социалните мрежи са власт на множеството, подобно на последното заключение на тълпата на Троцки - "гръбнакът на революцията". Два милиарда потребители във Фейсбук наистина си мислят, че ще победят Доналд Тръмп.

Те са просто два милиарда потребители във Фейсбук. Задръстване на магистрала М25 не разполага с власт.

Вярвам, че тълпата може да бъде най-ефективна, когато се използва за специфична и обозрима цел. В дебата за климатичните промени местните тълпи в Северна Англия разполагат само с аргумента да се сложи край на франкинг процедурите. 

Кампаниите срещу ГМО-храните спечелиха своята война в Европа.

Демонстрантите срещу семейство Саклър в Ню Йорк развалят репутацията му. Когато властта е публично засрамена, тя лесно може да отстъпи без кой знае колко безпокойство. Ще ми се да стана "консултант на тълпи".

Хората излизат на улиците по различни причини: да се сближат с групата, да изразят недоволство и неудовлетвореност, да покажат, че са добродетелни, или както Еренрайх описва "хипи" движението - "да се държат за ръце с непознати и да демонстрират колективна радост". 

Но в една демокрация политическата тълпа не може да надделее над избирателни урни. Това е опит да се задушат противниците чрез сила и многочисленост. Затова тя разчита на публичността и медиите.

Но тя забравя, че медията е тълпата. Когато парадът свърши, тя също си прибира багажа и си отива у дома.

Мнението препечатваме от "Гардиън".