Article_top

Едно напред, две назад. Така най-общо може да се опише резултатът от проведеното днес заседание на комисията по регионална политика в парламента, на което бяха разгледани спорните изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Все пак, след дълги години борба, излезе и нещо като на пръв поглед добра новина, но на втори - повдигаща повече въпроси, отколкото даваща отговори за любителите на природосъобразния туризъм. Решено бе дивото къмпингуване да бъде регулирано. Оттеглени от самите вносители бяха и определяните като „скандални“ текстове, засягащи строителството в зони с дюни. Оттеглени заради лоша юридическа формулировка бяха и някои добри предложения. Останаха обаче непосилните за физически лица глоби за поставяне на палатка или шатра върху дюна. Като депутатите... изпуснаха да запишат забрани върху на практика най-важната дюна - тази, от която се зараждат всички останали.

След години наред неуспешни опити за регулация на природосъобразния туризъм, днес най-сетне бе направена първа крачка. Възприе се предложението на Искрен Веселинов (ВМРО/Обединени патриоти) да се обособят специални места за свободно разполагане на палатки, кемпери и каравани, като се осигурят и обекти като пейки, маси, беседки, чешми, информационни табели и др. Тези места няма да бъдат категоризирани като къмпинги по смисъла на Закона за туризма.

За целта в тримесечен срок от обнародването на измененията трябва да бъде издадена и наредба, която да конкретизира реда, по който ще се обособяват местата за диво къмпингуване. Пред Клуб Z Веселинов коментира, че в тях трябва да бъдат включени определените като плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Карадере и Корал. Дали това ще стане обаче – отговорността вече бе прехвърлена към изпълнителната власт и по-специално – към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което бе определено като водещо в процеса.

Представителите на Министерство на туризма приветстваха това решение. Оттам не успяха да се справят с въпроса с къмпингуването, въпреки създаваните под шапката на Николина Ангелкова работни групи за целта. Изведнъж, покрай обсъжданията на ЗУЧК, от ведомството заявиха, че не е тяхна работа да се занимават с дивото къмпингуване, а само с обектите, категоризирани по закона като туристически и поискаха други министерства да вземат отношение.

„Не оспорваме целесъобразността на това да се оформят къмпинги. Имаме лош опит с регламентирането. Една от причините е кой определя кои ще са тези имоти, в които ще има свободно къмпингуване. Нека да преценим дали къмпирането ще е само за територията на морския бряг. Най-малка е ролята на министъра на туризма. Говорим за нещо, което е по-скоро с устройствен елемент“, заяви заместничката на Ангелкова Ирена Георгиева.

МТ в крайна сметка се отърва, но пък изказването на Георгиева постави и друг въпрос – тъй като ЗУЧК е специализиран закон, регулацията само за територията на плажовете ли ще се прилага, защото къмпингуване има и на други места в страната. И най-вече: незаконно ли ще се счита, ако разпънем палатка до някой язовир или паркираме кемпера си на паркинг - щом това не е изрично посочено като място за целта.

По думите на Веселинов, освен на Иракли, Корал и Карадере, общините също трябва да определят места за къмпингуване. До момента това е направила само Община Шабла и моделът се прилагаше успешно. Повечето черноморски общини обаче дори предприемат гонения спрямо любителите на палатките – измислят рестриктивни текстове в наредбите си за опазване на обществения ред, някои от които вече паднаха във Върховния административен съд. Община Царево например изисква разрешение от главния архитект на общината за разполагане на палатка – равносилно на поставяне на доста по-сериозен обект. Председателят на комисията обаче е скептичен, че местната власт може да бъде задължена да определя места за къмпингуване. 

Природозащитничката от инициативата „Да спасим Карадере“ Люба Батембергска отбеляза, че сега голяма част от земите край дивите плажове, в т.ч. определените за природосъобразен туризъм, са частна собственост – вече окрупнени малки парцели с цел застрояване и ако се обособяват подобни места за къмпингуване, то трябва да се планира процесът изцяло – в това число да се обезщетят собствениците въпросните имоти. 

„Или МРРБ ще успее да обособи такива места и може би ще му трябва подкрепа от Народното събрание, ако се наложат нови промени в ЗУЧК, или ще се провали. Но ако се провали – ще постави цял туристически сегмент извън закона и той ще е принуден да се изнесе в чужбина“, коментира тя пред Клуб Z.

На принципа на „моркова и тоягата“ Веселинов предлага и глоби за поставяне на кемпер, палатка и пр. извън обособените места - от 500 лв. до 1000 лв. за първо нарушение, а за повторно – 1500 лв. до 3000 лв. Въпросните глоби обаче щели да влязат в сила година след приемането на правилата. 

От ГЕРБ дадоха заявка, че ще подкрепят предложението за регулиране на дивото къмпингуване и в зала, което, поне засега, дава гаранция, че то ще бъде окончателно прието.

Оттеглени бяха голяма част от „мракобесните“ текстове, предлагани от депутати от НФСБ, като: петцифрени глоби за поставяне на палатка на Иракли, Карадере и Корал например. Христиан Митев оттегли и друго свое предложение, което предизвика много брожения – противоречивото: „строителството в тях (дюни) да се разрешава, само ако с проекта на подробния устройствен план и инвестиционния проект е предвидено тяхното опазване и съхраняване“. В последствие самият Митев посочи, че не е имал предвид строителство върху дюни, което принципно е забранено със закон, а строителство в зони с дюни. Но даде заявка, че ще внесе ново законово изменение в тази посока, след като прецизира текстовете.

Останаха солените глоби за разполагане на шатри, палатки и преминаване с превозно средство през дюните. Но оказа се, депутатите, изброявайки видовете дюни, са изпуснали един, може би най-важният – ембрионалните дюни - в основата на останалите.

„Представата, че ембрионалните дюни не са дюни с растителност не е вярно. Който ще издава актове по този закон трябва да разпознава дюните – общините трябва да си назначат ботаници“, посочи Тома Белев (Асоциация на парковете в България). 

"Депутатите приеха да разрешат на гражданите да ходят с леки коли, багери или БТР до плажовете, дюните, осторовите, дамбите и лагуните", допълни в последствие след края на заседанието Белев.

Трябва да се отбележи още, че на малко плажове в България дюните са обозначени, заградени и пр. Така всеки, който несъзнателно разпъне шатра там например - вече е глобен.

Оттеглени бяха и някои иначе добри предложения, в случая на Валери Симеонов - да се гарантира равнопоставеност като качество между свободната за плажуване зона и платената. Публична тайна е, че сега летовниците, които не желаят да плащат за шезлонг и чадър, биват „забутани“ на най-неприветливите места. Причината за оттеглянето се оказа формулировката на предложението. 

Отхвърлена бе и друга идея на Симеонов – да се спре продажбата на готвена храна на плажовете и да се разрешат само пакетираните и бутилирани стоки.

„Шкембе чорба, чевермета се въртят на пясъка, таратори – всичко“, мотивира се лидерът на НФСБ.

Но предложението не мина. 

На днешното доста "хаотично" заседание се стигна и до куриози. Оказа се, от екоминистерството са прокарали чрез депутати изменения в Закона за управление на отпадъците като преходни и заключителни разпоредби в ЗУЧК. Въпросното изменение представлява наименования на вещества и цитиране на европейски регламенти, което предизвика депутата Никола Динков да възкликне, че не разбира 90% от това, което му предлагат да гласува. Дора Янкова (БСП) възрази парламентът за пореден път да се превръща в  "пощенска кутия" и "гълъб" на Министерския съвет. Въпреки това явно останалите народни избраници бяха разбрали сложните "формули", защото приеха измененията.

 
Непокътнатите дюни на Шкорпиловци. Снимка Клуб Z

Едно напред, две назад. Така най-общо може да се опише резултатът от проведеното днес заседание на комисията по регионална политика в парламента, на което бяха разгледани спорните изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Все пак, след дълги години борба, излезе и нещо като на пръв поглед добра новина, но на втори - повдигаща повече въпроси, отколкото даваща отговори за любителите на природосъобразния туризъм. Решено бе дивото къмпингуване да бъде регулирано. Оттеглени от самите вносители бяха и определяните като „скандални“ текстове, засягащи строителството в зони с дюни. Оттеглени заради лоша юридическа формулировка бяха и някои добри предложения. Останаха обаче непосилните за физически лица глоби за поставяне на палатка или шатра върху дюна. Като депутатите... изпуснаха да запишат забрани върху на практика най-важната дюна - тази, от която се зараждат всички останали.

След години наред неуспешни опити за регулация на природосъобразния туризъм, днес най-сетне бе направена първа крачка. Възприе се предложението на Искрен Веселинов (ВМРО/Обединени патриоти) да се обособят специални места за свободно разполагане на палатки, кемпери и каравани, като се осигурят и обекти като пейки, маси, беседки, чешми, информационни табели и др. Тези места няма да бъдат категоризирани като къмпинги по смисъла на Закона за туризма.

За целта в тримесечен срок от обнародването на измененията трябва да бъде издадена и наредба, която да конкретизира реда, по който ще се обособяват местата за диво къмпингуване. Пред Клуб Z Веселинов коментира, че в тях трябва да бъдат включени определените като плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Карадере и Корал. Дали това ще стане обаче – отговорността вече бе прехвърлена към изпълнителната власт и по-специално – към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което бе определено като водещо в процеса.

Представителите на Министерство на туризма приветстваха това решение. Оттам не успяха да се справят с въпроса с къмпингуването, въпреки създаваните под шапката на Николина Ангелкова работни групи за целта. Изведнъж, покрай обсъжданията на ЗУЧК, от ведомството заявиха, че не е тяхна работа да се занимават с дивото къмпингуване, а само с обектите, категоризирани по закона като туристически и поискаха други министерства да вземат отношение.

„Не оспорваме целесъобразността на това да се оформят къмпинги. Имаме лош опит с регламентирането. Една от причините е кой определя кои ще са тези имоти, в които ще има свободно къмпингуване. Нека да преценим дали къмпирането ще е само за територията на морския бряг. Най-малка е ролята на министъра на туризма. Говорим за нещо, което е по-скоро с устройствен елемент“, заяви заместничката на Ангелкова Ирена Георгиева.

МТ в крайна сметка се отърва, но пък изказването на Георгиева постави и друг въпрос – тъй като ЗУЧК е специализиран закон, регулацията само за територията на плажовете ли ще се прилага, защото къмпингуване има и на други места в страната. И най-вече: незаконно ли ще се счита, ако разпънем палатка до някой язовир или паркираме кемпера си на паркинг - щом това не е изрично посочено като място за целта.

По думите на Веселинов, освен на Иракли, Корал и Карадере, общините също трябва да определят места за къмпингуване. До момента това е направила само Община Шабла и моделът се прилагаше успешно. Повечето черноморски общини обаче дори предприемат гонения спрямо любителите на палатките – измислят рестриктивни текстове в наредбите си за опазване на обществения ред, някои от които вече паднаха във Върховния административен съд. Община Царево например изисква разрешение от главния архитект на общината за разполагане на палатка – равносилно на поставяне на доста по-сериозен обект. Председателят на комисията обаче е скептичен, че местната власт може да бъде задължена да определя места за къмпингуване. 

Природозащитничката от инициативата „Да спасим Карадере“ Люба Батембергска отбеляза, че сега голяма част от земите край дивите плажове, в т.ч. определените за природосъобразен туризъм, са частна собственост – вече окрупнени малки парцели с цел застрояване и ако се обособяват подобни места за къмпингуване, то трябва да се планира процесът изцяло – в това число да се обезщетят собствениците въпросните имоти. 

„Или МРРБ ще успее да обособи такива места и може би ще му трябва подкрепа от Народното събрание, ако се наложат нови промени в ЗУЧК, или ще се провали. Но ако се провали – ще постави цял туристически сегмент извън закона и той ще е принуден да се изнесе в чужбина“, коментира тя пред Клуб Z.

На принципа на „моркова и тоягата“ Веселинов предлага и глоби за поставяне на кемпер, палатка и пр. извън обособените места - от 500 лв. до 1000 лв. за първо нарушение, а за повторно – 1500 лв. до 3000 лв. Въпросните глоби обаче щели да влязат в сила година след приемането на правилата. 

От ГЕРБ дадоха заявка, че ще подкрепят предложението за регулиране на дивото къмпингуване и в зала, което, поне засега, дава гаранция, че то ще бъде окончателно прието.

Оттеглени бяха голяма част от „мракобесните“ текстове, предлагани от депутати от НФСБ, като: петцифрени глоби за поставяне на палатка на Иракли, Карадере и Корал например. Христиан Митев оттегли и друго свое предложение, което предизвика много брожения – противоречивото: „строителството в тях (дюни) да се разрешава, само ако с проекта на подробния устройствен план и инвестиционния проект е предвидено тяхното опазване и съхраняване“. В последствие самият Митев посочи, че не е имал предвид строителство върху дюни, което принципно е забранено със закон, а строителство в зони с дюни. Но даде заявка, че ще внесе ново законово изменение в тази посока, след като прецизира текстовете.

Останаха солените глоби за разполагане на шатри, палатки и преминаване с превозно средство през дюните. Но оказа се, депутатите, изброявайки видовете дюни, са изпуснали един, може би най-важният – ембрионалните дюни - в основата на останалите.

„Представата, че ембрионалните дюни не са дюни с растителност не е вярно. Който ще издава актове по този закон трябва да разпознава дюните – общините трябва да си назначат ботаници“, посочи Тома Белев (Асоциация на парковете в България). 

"Депутатите приеха да разрешат на гражданите да ходят с леки коли, багери или БТР до плажовете, дюните, осторовите, дамбите и лагуните", допълни в последствие след края на заседанието Белев.

Трябва да се отбележи още, че на малко плажове в България дюните са обозначени, заградени и пр. Така всеки, който несъзнателно разпъне шатра там например - вече е глобен.

Оттеглени бяха и някои иначе добри предложения, в случая на Валери Симеонов - да се гарантира равнопоставеност като качество между свободната за плажуване зона и платената. Публична тайна е, че сега летовниците, които не желаят да плащат за шезлонг и чадър, биват „забутани“ на най-неприветливите места. Причината за оттеглянето се оказа формулировката на предложението. 

Отхвърлена бе и друга идея на Симеонов – да се спре продажбата на готвена храна на плажовете и да се разрешат само пакетираните и бутилирани стоки.

„Шкембе чорба, чевермета се въртят на пясъка, таратори – всичко“, мотивира се лидерът на НФСБ.

Но предложението не мина. 

На днешното доста "хаотично" заседание се стигна и до куриози. Оказа се, от екоминистерството са прокарали чрез депутати изменения в Закона за управление на отпадъците като преходни и заключителни разпоредби в ЗУЧК. Въпросното изменение представлява наименования на вещества и цитиране на европейски регламенти, което предизвика депутата Никола Динков да възкликне, че не разбира 90% от това, което му предлагат да гласува. Дора Янкова (БСП) възрази парламентът за пореден път да се превръща в  "пощенска кутия" и "гълъб" на Министерския съвет. Въпреки това явно останалите народни избраници бяха разбрали сложните "формули", защото приеха измененията.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?