Article_top

Испания не е изключение от другите европейски държави – обект на инфилтрирането и разпространението на салафизма. Нещо повече – може да се каже, че тя е една от отправните центрове за континенталното разпространение на това радикално ислямистко течение. За това има обяснение и то е носталгията на ислямистите по „изгубената перла“ в короната на средновековния халифат.

Както е известно, през Средновековието арабите, наричани тук маври, установяват свое господство върху полуострова, а по-специално Андалусия е считана за „перла в короната“ на халифата. Това на свой ред дава основание на джихадистите да призовават към нейното отвоюване от „неверниците“, без да подбират средствата за това. Така през 2014 г. Даеш разпространи кратък видеоклип, в който един от джихадистите в компанията на свой испански приятел заявява: „Ние ще се бием до смърт за освобождаване на всичките си окупирани територии от Джакарта до Андалусия („Ал-Андалус“ на арабски )“, добавяйки: „Испания е родината на бащите и дедите ни и сме на път да я освободим, ако е рекъл Аллах“.

Наред с непрестанните заплахи към Испания от страна на ИДИЛ, тази държава е в прицела и на Ал-Каида. През годините нейният лидер Айман ал-Зауахири нееднократно е заявявал за пристрастността си към Андалусия. Това накара службите за сигурност на Испания да установят постоянно наблюдение над дейността и придвижванията на членовете на алжирската, мароканската и пакистанската общност в страната. По-специално имигрантите от второ и трето поколение са сред най-податливите за влиянието на идеите на радикалния ислям.

Както пише вестник „Ел Паис“, цитирайки разузнавателни източници, „основната заплаха за испанската сигурност е свързана с увеличаване броя на симпатизантите на екстремистките ислямистки организации“. Така 57% от арестуваните за принадлежност към тези организации, са с марокански корени. Според доклад на специализирания център за изучаване на тероризма, „мароканци съставят 15% от задържаните по обвинение в симпатия към екстремизма, следвани от алжирци – 4% и египтяни – 3%. При това, 80% от радикализираните са младежи, сред които има и шест жени. Всички те са във възрастовата група между 15 и 52 години.

В Испания има 1260 ислямски центрове. Според вътрешното ведомство, напоследък броят на имигрантите-мюсюлмани се увеличава, особено в Каталуния, където се наблюдава концентрацията им в района на Тарагона. Съответно се наблюдава съществено разпространяване на радикалните идеи. Популярните търговски обекти и пазари, притежавани от мюсюлмани, са сред местата, посещавани и от привърженици на войнствения салафизъм. Както и другаде, последните са предимно младежи и девойки, които срещат трудности в интеграцията си в испанското общество и/или са изправени пред сложни житейски обстоятелства. Според експерта по антитероризма в мадридския университет „Комплутенсе“ Микаел Буиза, след 2016 г. джихадистката опасност е станала по-осезаема с активизиране на електронния сайт „Ал-Андалус“. 

Понастоящем броят на мюсюлманите в тази страна е около два милиона души или 4% от общото население от 47 млн.души. Според проучване на кралския институт „Ел Кано“, броят на младежите, присъединили се към терористичните организации Даеш и Ал-Каида в Сирия и Ирак, е достигнал 241 души. По сведения на Европейския център за борба с тероризма и проучване на разузнавателната информация, понастоящем испанските власти срещат сериозни затруднения в проследяването на радикализираните елементи, особено със засилване тенденцията по рекрутиране на младежи в частни домове и места, които не са свързани с джамиите ( тъй като се знае, че последните са под строго наблюдение).

Джамиите – гнездо на екстремисти

Както писа испанският електронен вестник „Анатирадиус“, позовавайки се на сведения от тайните служби, особено голямо разпространение на джихадистки и салафитски идеи се наблюдава в Каталуния, Тарагона, Ла Риоха, Арагон, Навара и в района на баските. Това са и районите с най-голяма концентрация на марокански имигранти. Според вестника, салафитите следват своя тактика, инфилтрирайки мюсюлманските общности, ислямските културни клубове и джамиите. Те са подпомагани от техните ходжи-проповедници, които на свой ред са свързани със саудитски благотворителни фондации. Така срещу съответна финансова подкрепа джамиите се превръщат в средище за разпространяване на уахабитски образователни програми, както и на джихадистки радикални идеи. Пак там се твърди, че двата града Сеута и Мелиля, които са на територията на Мароко, са се превърнали на свой ред в центрове на салафитски терористични групи. По-конкретно джихадистите контролират две джамии в Сеута и се стремят да изолират ходжите, проповядващи умерен ислям. Сред най-опасните джихадистки организации са „Ал-Каида в Ислямския Магреб“, „Ал-Шабаб“, „Боко Харам“ и движението, известно с акронима MSJ.

Началото на ислямистките организации в Испания бе поставено още през 1967 г., когато бе приет закон, гарантиращ свобода на упражняване на култа. На следващата година в Сеута и Мелиля бе основана мюсюлманска общност, която получи големи дарения от чужбина. Основана бе и издателска къща „Ислямски дом“, която получи финансова подкрепа от Кувейт за издаване на книги и брошури за исляма на испански език. Това издателство публикува преводи на идеолозите на политическия ислям Хасан ал-Банна, Сейд Кутб и Абу Ала ал-Маудуди. В квартал Рабал възникна ислямистката група Ал-Нур, която членува в Съюза на ислямските общности в Испания. Според доклад на американската РАНД от 2007 г., съществува тясна организационна връзка между този център и сирийските „Мюсюлмански братя“. 

Понастоящем голям брой мюсюлмани с арабски и неарабски корени са задържани по обвинение в тероризъм/принадлежност към екстремистки групировки. Според доклад на вътрешното министерство, разпространен от Дойче Веле, 55% от затворниците в страната са с повдигнати обвинения или присъди за тероризъм. В друг доклад на кралския институт Ел Кано, две-трети от задържаните по обвинения в терористични деяния в периода 1996-2013 г. са от Каталуния, въпреки че в тази област живеят едва 15% от жителите на страната.

Новите конверти

В книгата си „Ислямът в Испания: история с множество течения“, публикуван от Центъра за съвременни изследвания „Хармун“, изследователката Ана Суадж твърди, че се увеличава броят на конвертите в исляма, или на онези, които се връщат към ислямската си вяра. В книгата пише, че от средата на 70-години на миналия век Южна Андалусия е била изправена пред ново явление – преминаването към суфитския ислям на голям брой испанци под духовното водачество на шотландеца Ян Далас, известен с името Абдул Кадир ал-Суфи. Той е и основателят на световното движение „Мурабитун“. Според авторката, броят на конвертите е между 5 и 20 хиляди души. В други проучвания се сочи числото 50 хиляди души, като се твърди, че те играят все по-забележима роля в испанската мюсюлманска общност.

Вторият голям терористичен атентат в Испания, който бе извършен на многолюдния булевард „Лас Рамблас“ в Барселона през август 2017 г., отново постави на дневен ред проблема за салафитското присъствие в страната. Най-големи са опасенията от джихадисти в самата Каталуния и в съседна Валенсия, като последната е известна със силно алжирско присъствие. Повечето алжирци са се заселили в тази част на Испания още през 90-те години на миналия век вследствие на гражданската война между режима и ислямистките сили в тяхната родина. Както твърди Ана Суадж, салафитските групировки получават финансова подкрепа от страните в Залива и в частност от Катар, Саудитска Арабия и Кувейт. Според доклад на испанската полиция, тези групировки са овладели една трета от джамиите и молитвените зали в Каталуния. Същият източник твърди, че салафитската група в Кордилера де Убриват близо до Барселона поканила саудитски проповедник, който преди това възхвалявал по катарската телевизия Усама бен Ладен. Същият произнесъл голяма проповед в централната джамия на Каталуня.

Салафитската общност в страната е разделена на няколко клона. Най-големият от тях е „Джамаа ал-таблиг“ и Дружеството за просвещение. Това са международни структури, чието начало е поставено в индийския полуостров през деветдесетте на миналия век. Понастоящем техни клонове съществуват в над сто държави по света. В Европа те имат последователи и структури, които са особено широко разпространени във Великобритания. Тяхното седалище за Европа се намира в Дюсбъри в западен Йоркшър, а техни привърженици има и във Франция, Белгия и Холандия. В средата на 80-те години това движение прониква и в Испания, където се разпространява във всичките ѝ провинции и по-специално, както споменах – в Каталуния и в Сеута. В по-голямата си част салафитите са пакистански имигранти, по-голямата част от които са се установили в Барселона. Салафити има и сред мароканците и испанците-конверти. „Джамаа ал-таблиг“ открито призовава към насилие, като отхвърля демокрацията и либералните ценности.

Каталуня – люлка на световния джихад

„В Каталуня сме изправени пред ярко очертана извънредна ситуация“ – тази фраза присъства в доклада на американския Държавен департамент от 2010 г. Тя обозначава скритата опасност и заплаха от страна на салафитските общности и от джихадистите в тази провинция, считана за „средоточие на движения и дейности, които пораждат голяма тревога“ (в документ, разкрит от „Уикилийкс“). В провинцията са съсредоточени много муджахидини, като някои от тях дори не крият участието си във въоръжения джихад. Присъствието на североафрикански, пакистански и бангладешки имигранти е превърнало Каталуния в „притегателен магнит“ за рекрутирането на джихадисти. Всъщност, салафитите и джихадистите не са новост за Каталуния. Известният терорист Мохамед Ата, участвал в отвличането на един от самолетите, с които бяха атакувани кулите на Световния търговски център през 2001 г., е  прекарал известен период от време в Каталуня, преди да оглави тази терористична операция. 

Броят на мюсюлманите в Каталуня е около половин милион души. Две са най-големите мюсюлмански общности: мароканска и общността на испанските конверти. Към първата група гравитират и мюсюлмани от Пакистан, Гамбия, Алжир и Сенегал. В рамките на тези две големи групи се проявиха радикализирани течения, чиито членове призовават към насилие и въоръжен джихад. Радикализираните салафити на свой ред гравитират към и посещават две големи джамии: Риус и Лирида. Наред с тях, салафитите са представени в Съюза за ислямска солидарност и неговата джамия „Ибн Хазм“, както и в културната фондация „Ал-Хилял“, която развива дейност в община Хирона – средища на голяма група имигранти. В Каталуния като цяло има над 800 джамии и молитвени домове, които не са официално регистрирани, т.е. незаконни. Според Рафаело Бантуши, директор на Центъра за изследвания на международната сигурност в Лондон, радикалните ислямисти считат Испания за част от средновековния халифат, която трябва да бъде отвоювана; тази пропаганда допринася за привличането на младежите и настройването им срещу собствената им родина. 

Квартал „Рабал“ в Барселона се счита за една от крепостите на тероризма в Испания. Според експертите, става дума за същинско терористично „гето“, въпреки етническото разнообразие, с което се слави столицата на Каталуня. Той е съвсем близо до главната улица на града „Лас Рамблас“, която е и своеобразен център на туризма. Според шефа на аналитичния отдел на испанската полиция Рафаел Хименес, съществува голямо сходство между Рабал и квартала Моленбеек в Брюксел, считан за център на терористичната дейност в Европа. Той се е превърнал в предпочитано средоточие на джихадисти от Близкия изток и Северна Африка, както и в център на търговията с наркотици и оръжие. Според Карола Гарсия, 25% от имигрантите, които са били арестувани напоследък, са с жителство в Барселона.

 

Испания не е изключение от другите европейски държави – обект на инфилтрирането и разпространението на салафизма. Нещо повече – може да се каже, че тя е една от отправните центрове за континенталното разпространение на това радикално ислямистко течение. За това има обяснение и то е носталгията на ислямистите по „изгубената перла“ в короната на средновековния халифат.

Както е известно, през Средновековието арабите, наричани тук маври, установяват свое господство върху полуострова, а по-специално Андалусия е считана за „перла в короната“ на халифата. Това на свой ред дава основание на джихадистите да призовават към нейното отвоюване от „неверниците“, без да подбират средствата за това. Така през 2014 г. Даеш разпространи кратък видеоклип, в който един от джихадистите в компанията на свой испански приятел заявява: „Ние ще се бием до смърт за освобождаване на всичките си окупирани територии от Джакарта до Андалусия („Ал-Андалус“ на арабски )“, добавяйки: „Испания е родината на бащите и дедите ни и сме на път да я освободим, ако е рекъл Аллах“.

Наред с непрестанните заплахи към Испания от страна на ИДИЛ, тази държава е в прицела и на Ал-Каида. През годините нейният лидер Айман ал-Зауахири нееднократно е заявявал за пристрастността си към Андалусия. Това накара службите за сигурност на Испания да установят постоянно наблюдение над дейността и придвижванията на членовете на алжирската, мароканската и пакистанската общност в страната. По-специално имигрантите от второ и трето поколение са сред най-податливите за влиянието на идеите на радикалния ислям.

Както пише вестник „Ел Паис“, цитирайки разузнавателни източници, „основната заплаха за испанската сигурност е свързана с увеличаване броя на симпатизантите на екстремистките ислямистки организации“. Така 57% от арестуваните за принадлежност към тези организации, са с марокански корени. Според доклад на специализирания център за изучаване на тероризма, „мароканци съставят 15% от задържаните по обвинение в симпатия към екстремизма, следвани от алжирци – 4% и египтяни – 3%. При това, 80% от радикализираните са младежи, сред които има и шест жени. Всички те са във възрастовата група между 15 и 52 години.

В Испания има 1260 ислямски центрове. Според вътрешното ведомство, напоследък броят на имигрантите-мюсюлмани се увеличава, особено в Каталуния, където се наблюдава концентрацията им в района на Тарагона. Съответно се наблюдава съществено разпространяване на радикалните идеи. Популярните търговски обекти и пазари, притежавани от мюсюлмани, са сред местата, посещавани и от привърженици на войнствения салафизъм. Както и другаде, последните са предимно младежи и девойки, които срещат трудности в интеграцията си в испанското общество и/или са изправени пред сложни житейски обстоятелства. Според експерта по антитероризма в мадридския университет „Комплутенсе“ Микаел Буиза, след 2016 г. джихадистката опасност е станала по-осезаема с активизиране на електронния сайт „Ал-Андалус“. 

Понастоящем броят на мюсюлманите в тази страна е около два милиона души или 4% от общото население от 47 млн.души. Според проучване на кралския институт „Ел Кано“, броят на младежите, присъединили се към терористичните организации Даеш и Ал-Каида в Сирия и Ирак, е достигнал 241 души. По сведения на Европейския център за борба с тероризма и проучване на разузнавателната информация, понастоящем испанските власти срещат сериозни затруднения в проследяването на радикализираните елементи, особено със засилване тенденцията по рекрутиране на младежи в частни домове и места, които не са свързани с джамиите ( тъй като се знае, че последните са под строго наблюдение).

Джамиите – гнездо на екстремисти

Както писа испанският електронен вестник „Анатирадиус“, позовавайки се на сведения от тайните служби, особено голямо разпространение на джихадистки и салафитски идеи се наблюдава в Каталуния, Тарагона, Ла Риоха, Арагон, Навара и в района на баските. Това са и районите с най-голяма концентрация на марокански имигранти. Според вестника, салафитите следват своя тактика, инфилтрирайки мюсюлманските общности, ислямските културни клубове и джамиите. Те са подпомагани от техните ходжи-проповедници, които на свой ред са свързани със саудитски благотворителни фондации. Така срещу съответна финансова подкрепа джамиите се превръщат в средище за разпространяване на уахабитски образователни програми, както и на джихадистки радикални идеи. Пак там се твърди, че двата града Сеута и Мелиля, които са на територията на Мароко, са се превърнали на свой ред в центрове на салафитски терористични групи. По-конкретно джихадистите контролират две джамии в Сеута и се стремят да изолират ходжите, проповядващи умерен ислям. Сред най-опасните джихадистки организации са „Ал-Каида в Ислямския Магреб“, „Ал-Шабаб“, „Боко Харам“ и движението, известно с акронима MSJ.

Началото на ислямистките организации в Испания бе поставено още през 1967 г., когато бе приет закон, гарантиращ свобода на упражняване на култа. На следващата година в Сеута и Мелиля бе основана мюсюлманска общност, която получи големи дарения от чужбина. Основана бе и издателска къща „Ислямски дом“, която получи финансова подкрепа от Кувейт за издаване на книги и брошури за исляма на испански език. Това издателство публикува преводи на идеолозите на политическия ислям Хасан ал-Банна, Сейд Кутб и Абу Ала ал-Маудуди. В квартал Рабал възникна ислямистката група Ал-Нур, която членува в Съюза на ислямските общности в Испания. Според доклад на американската РАНД от 2007 г., съществува тясна организационна връзка между този център и сирийските „Мюсюлмански братя“. 

Понастоящем голям брой мюсюлмани с арабски и неарабски корени са задържани по обвинение в тероризъм/принадлежност към екстремистки групировки. Според доклад на вътрешното министерство, разпространен от Дойче Веле, 55% от затворниците в страната са с повдигнати обвинения или присъди за тероризъм. В друг доклад на кралския институт Ел Кано, две-трети от задържаните по обвинения в терористични деяния в периода 1996-2013 г. са от Каталуния, въпреки че в тази област живеят едва 15% от жителите на страната.

Новите конверти

В книгата си „Ислямът в Испания: история с множество течения“, публикуван от Центъра за съвременни изследвания „Хармун“, изследователката Ана Суадж твърди, че се увеличава броят на конвертите в исляма, или на онези, които се връщат към ислямската си вяра. В книгата пише, че от средата на 70-години на миналия век Южна Андалусия е била изправена пред ново явление – преминаването към суфитския ислям на голям брой испанци под духовното водачество на шотландеца Ян Далас, известен с името Абдул Кадир ал-Суфи. Той е и основателят на световното движение „Мурабитун“. Според авторката, броят на конвертите е между 5 и 20 хиляди души. В други проучвания се сочи числото 50 хиляди души, като се твърди, че те играят все по-забележима роля в испанската мюсюлманска общност.

Вторият голям терористичен атентат в Испания, който бе извършен на многолюдния булевард „Лас Рамблас“ в Барселона през август 2017 г., отново постави на дневен ред проблема за салафитското присъствие в страната. Най-големи са опасенията от джихадисти в самата Каталуния и в съседна Валенсия, като последната е известна със силно алжирско присъствие. Повечето алжирци са се заселили в тази част на Испания още през 90-те години на миналия век вследствие на гражданската война между режима и ислямистките сили в тяхната родина. Както твърди Ана Суадж, салафитските групировки получават финансова подкрепа от страните в Залива и в частност от Катар, Саудитска Арабия и Кувейт. Според доклад на испанската полиция, тези групировки са овладели една трета от джамиите и молитвените зали в Каталуния. Същият източник твърди, че салафитската група в Кордилера де Убриват близо до Барселона поканила саудитски проповедник, който преди това възхвалявал по катарската телевизия Усама бен Ладен. Същият произнесъл голяма проповед в централната джамия на Каталуня.

Салафитската общност в страната е разделена на няколко клона. Най-големият от тях е „Джамаа ал-таблиг“ и Дружеството за просвещение. Това са международни структури, чието начало е поставено в индийския полуостров през деветдесетте на миналия век. Понастоящем техни клонове съществуват в над сто държави по света. В Европа те имат последователи и структури, които са особено широко разпространени във Великобритания. Тяхното седалище за Европа се намира в Дюсбъри в западен Йоркшър, а техни привърженици има и във Франция, Белгия и Холандия. В средата на 80-те години това движение прониква и в Испания, където се разпространява във всичките ѝ провинции и по-специално, както споменах – в Каталуния и в Сеута. В по-голямата си част салафитите са пакистански имигранти, по-голямата част от които са се установили в Барселона. Салафити има и сред мароканците и испанците-конверти. „Джамаа ал-таблиг“ открито призовава към насилие, като отхвърля демокрацията и либералните ценности.

Каталуня – люлка на световния джихад

„В Каталуня сме изправени пред ярко очертана извънредна ситуация“ – тази фраза присъства в доклада на американския Държавен департамент от 2010 г. Тя обозначава скритата опасност и заплаха от страна на салафитските общности и от джихадистите в тази провинция, считана за „средоточие на движения и дейности, които пораждат голяма тревога“ (в документ, разкрит от „Уикилийкс“). В провинцията са съсредоточени много муджахидини, като някои от тях дори не крият участието си във въоръжения джихад. Присъствието на североафрикански, пакистански и бангладешки имигранти е превърнало Каталуния в „притегателен магнит“ за рекрутирането на джихадисти. Всъщност, салафитите и джихадистите не са новост за Каталуния. Известният терорист Мохамед Ата, участвал в отвличането на един от самолетите, с които бяха атакувани кулите на Световния търговски център през 2001 г., е  прекарал известен период от време в Каталуня, преди да оглави тази терористична операция. 

Броят на мюсюлманите в Каталуня е около половин милион души. Две са най-големите мюсюлмански общности: мароканска и общността на испанските конверти. Към първата група гравитират и мюсюлмани от Пакистан, Гамбия, Алжир и Сенегал. В рамките на тези две големи групи се проявиха радикализирани течения, чиито членове призовават към насилие и въоръжен джихад. Радикализираните салафити на свой ред гравитират към и посещават две големи джамии: Риус и Лирида. Наред с тях, салафитите са представени в Съюза за ислямска солидарност и неговата джамия „Ибн Хазм“, както и в културната фондация „Ал-Хилял“, която развива дейност в община Хирона – средища на голяма група имигранти. В Каталуния като цяло има над 800 джамии и молитвени домове, които не са официално регистрирани, т.е. незаконни. Според Рафаело Бантуши, директор на Центъра за изследвания на международната сигурност в Лондон, радикалните ислямисти считат Испания за част от средновековния халифат, която трябва да бъде отвоювана; тази пропаганда допринася за привличането на младежите и настройването им срещу собствената им родина. 

Квартал „Рабал“ в Барселона се счита за една от крепостите на тероризма в Испания. Според експертите, става дума за същинско терористично „гето“, въпреки етническото разнообразие, с което се слави столицата на Каталуня. Той е съвсем близо до главната улица на града „Лас Рамблас“, която е и своеобразен център на туризма. Според шефа на аналитичния отдел на испанската полиция Рафаел Хименес, съществува голямо сходство между Рабал и квартала Моленбеек в Брюксел, считан за център на терористичната дейност в Европа. Той се е превърнал в предпочитано средоточие на джихадисти от Близкия изток и Северна Африка, както и в център на търговията с наркотици и оръжие. Според Карола Гарсия, 25% от имигрантите, които са били арестувани напоследък, са с жителство в Барселона.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?