Article_top

Пазарът на труда се променя с такива темпове, че никой не може да каже как ще изглежда той след 20 или 30 години. Ясно е само, че в резултат на бурното развитие на технологиите пазарът на труда през 2050 г. ще бъде много по-различен и по-динамичен от днешния. Затова си струва да се запитаме: какво можем да направим днес, за да се радваме на успешна кариера утре?

Струва си да си зададем и същия въпрос, но от гледната точка на бизнеса: какви умения и компетентности ще търсят работодателите у бъдещите си служители?

Отговор на този въпрос дава третото проучване на потребностите от работна сила в България, проведено от Агенцията по заетостта. Работодателите очакват от служителите си да притежават умения за самоконтрол и дисциплина (85,5%), умения за работа под напрежение (62,9%), умения за въвеждане на нови технологии (55,9%) и умения за работа с клиенти (55,6%).

Търсените умения надали изненадват някого. Ето обаче кой е най-любопитният момент от изследването: като най-важна ключова компетентност бизнесът посочва общуването на роден език. Забележете: повечето работодатели поставят общуването на роден език пред инициативността, дигиталната компетентност и владеенето на чужди езици.

Проучването на Агенцията по заетостта ни дава повод за оптимизъм, но с уговорката, че той може да се материализира само ако променим отношението си към българския език.

Един повод за оптимизъм

Фактът, че все повече работодатели у нас очакват от служителите си да боравят грамотно с българския език, е едновременно забележителен и логичен.

Той е забележителен, защото живеем в страна, в която мнозина смятат, че грамотността е последната ни грижа. Огледай се, ще кажат те, стотици хиляди българи живеят в бедност, младежи пребиват и ограбват възрастни хора, крадци, убийци и изнасилвачи продължават да кръстосват улиците и парковете, политиците крадат като за световно, стотици села и малки градове се обезлюдяват и т.н., и т.н., а той тръгнал да се притеснява за употребата на пълен и кратък член, слято и полуслято писане и подобни тинтири-минтири. Тези хора са прави, че като общество сме изправени пред огромни предизвикателства. Те обаче рядко си дават сметка, че каквото е отношението ни към привидно маловажни неща като използването на родния ни език според правилата и нормите, такова ще е отношението ни и към образованието, науката, културата, правосъдието, здравеопазването, политиката, бизнеса, медиите, неправителствените организации и околната среда.

Макар и забележително в родния контекст, значението, което българските работодатели отдават на общуването на роден език, е очаквано и логично в международен план.

През последните години постоянно слушаме колко важно е да сме в крак с най-новите технологии, да имаме информационна и медийна грамотност и да учим английски, испански или китайски, защото така ще увеличим шансовете си да намерим вълнуваща работа с достойно заплащане – във или извън България. Тези знания и умения стават все по-необходими, но придобиването им не би трябвало да е за сметка на така наречените меки умения, които според Световния икономически форум ще бъдат все по-търсени през 2020 г.

За да имаме достатъчно (и добри) лекари, медицински сестри, учители и всякакви други квалифицирани работници и за да можем да усвояваме професиите, които тепърва ще се появяват, е необходимо едновременно да придобиваме специализирани знания и умения и да развиваме уменията си за общуване, екипна работа и решаване на проблеми. Как ще постигнем този баланс, ако първо не се научим да използваме инструмента, чрез който организираме мислите и идеите си и ги споделяме с познати и непознати?

Два повода за песимизъм

Изследването на Агенцията по заетостта показва, че търсенето на български работници с добър български нараства. Въпросът е дали предлагането ще отговори на търсенето.

Първият повод за песимизъм са представените преди няколко дни резултати от държавния зрелостен изпит по български език и литература. През тази година на матурата са се явили 49 341 ученици. Средният успех е 4,06. Броят на отличните оценки е 5067, а на двойките – 4303. Няма спор, че броят на изкаралите отлични оценки не е малък. Но и няма спор, че броят на изкаралите двойки също не е малък. На пръв поглед средният успех на зрелостниците също не е толкова нисък, но всъщност е, защото според използваната от години скала за оценяване за тройка са необходими едва 23 от 100 точки.

Друга лоша новина: почти 22% от зрелостниците – близо 10 850 момчета и момичета – не са се справили със задачата за резюмиране на текст. Може би най-стряскащото е, че на задачата за писане на съчинение или есе по разказа „Косачи“ на Елин Пелин цели 6% от явилите се – близо 3000 момчета и момичета – не само не са писали по темата, ами са преписали зададения в условието откъс. С други думи, те не само нямат никаква представа от произведение, което се предполага, че са учили няколко месеца по-рано, но и допускат, че проверяващите са толкова заблудени (или милостиви), че ще им дадат точки за това, че поне са преписали част от условието на задачата. От Министерството на образованието и науката допълват, че учениците имат затруднения и по отношение на пунктуационната норма в българския език.

Вторият повод за песимизъм са нагласите на младите ни сънародници. Както става ясно от изследването „Българската младеж 2018/2019“, немалка част от българите на възраст 15-29 години не полагат особени грижи за професионалното си развитие.

Данните показват, че 1/3 от младите българи четат веднъж месечно или по-рядко, а 1/5 не четат изобщо (като във втората група има и немалко висшисти), че едва 46% ползват интернет с цел учене или работа и че цели 69% смятат късмета за най-важния фактор при намирането на работа.

Както посочват авторите на изследването, тази вяра в случайността и предопределеността обезценява личните усилия и способности. Няма как да очакваме един човек да (иска да) се научи да използва грамотно родния си език (процес, който изисква целенасочени усилия, постоянство и търпение), когато той или тя не вижда смисъл да се труди и не цени ученето заради самото учене.

Три уточнения

Понеже знам колко чувствителна е темата за грамотността в нашето общество, бързам да направя няколко уточнения.

Първо, никой не очаква от нас да се превърнем във властелини на българския език. Дори най-талантливите ни писатели, драматурзи, сценаристи, журналисти и учени не са пълни отличници по български език просто защото такова животно като съвършен човек няма. Всеки от нас обаче носи отговорност – към себе си и към околните – да се отнася с уважение към майчиния си език и да полага усилия да не допуска едни и същи грешки.

Второ, доброто владеене на чужди езици е повече от препоръчително и прекрасно, но това не прави доброто владеене на български език безсмислено или излишно. Да не говорим, че е по-лесно да овладеем един или друг чужд език, когато ползваме с лекота родния си език, защото по този начин можем да разберем в дълбочина приликите и разликите между тях.

И трето, подобно на пирамидата на потребностите на Маслоу, за да стигнем до върха на кариерната пирамида, първо трябва да изградим стабилна основа. Вярвам, че доброто владеене на родния ни език е необходима и логична първа стъпка към осъществяването на професионалните ни амбиции в свят, който прелива от възможности.

Ако действително все повече от работодателите у нас обръщат внимание на уменията на служителите си за общуване на български език, тогава остава да се надяваме, че законът за търсенето и предлагането действа и в тази сфера.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Пазарът на труда се променя с такива темпове, че никой не може да каже как ще изглежда той след 20 или 30 години. Ясно е само, че в резултат на бурното развитие на технологиите пазарът на труда през 2050 г. ще бъде много по-различен и по-динамичен от днешния. Затова си струва да се запитаме: какво можем да направим днес, за да се радваме на успешна кариера утре?

Струва си да си зададем и същия въпрос, но от гледната точка на бизнеса: какви умения и компетентности ще търсят работодателите у бъдещите си служители?

Отговор на този въпрос дава третото проучване на потребностите от работна сила в България, проведено от Агенцията по заетостта. Работодателите очакват от служителите си да притежават умения за самоконтрол и дисциплина (85,5%), умения за работа под напрежение (62,9%), умения за въвеждане на нови технологии (55,9%) и умения за работа с клиенти (55,6%).

Търсените умения надали изненадват някого. Ето обаче кой е най-любопитният момент от изследването: като най-важна ключова компетентност бизнесът посочва общуването на роден език. Забележете: повечето работодатели поставят общуването на роден език пред инициативността, дигиталната компетентност и владеенето на чужди езици.

Проучването на Агенцията по заетостта ни дава повод за оптимизъм, но с уговорката, че той може да се материализира само ако променим отношението си към българския език.

Един повод за оптимизъм

Фактът, че все повече работодатели у нас очакват от служителите си да боравят грамотно с българския език, е едновременно забележителен и логичен.

Той е забележителен, защото живеем в страна, в която мнозина смятат, че грамотността е последната ни грижа. Огледай се, ще кажат те, стотици хиляди българи живеят в бедност, младежи пребиват и ограбват възрастни хора, крадци, убийци и изнасилвачи продължават да кръстосват улиците и парковете, политиците крадат като за световно, стотици села и малки градове се обезлюдяват и т.н., и т.н., а той тръгнал да се притеснява за употребата на пълен и кратък член, слято и полуслято писане и подобни тинтири-минтири. Тези хора са прави, че като общество сме изправени пред огромни предизвикателства. Те обаче рядко си дават сметка, че каквото е отношението ни към привидно маловажни неща като използването на родния ни език според правилата и нормите, такова ще е отношението ни и към образованието, науката, културата, правосъдието, здравеопазването, политиката, бизнеса, медиите, неправителствените организации и околната среда.

Макар и забележително в родния контекст, значението, което българските работодатели отдават на общуването на роден език, е очаквано и логично в международен план.

През последните години постоянно слушаме колко важно е да сме в крак с най-новите технологии, да имаме информационна и медийна грамотност и да учим английски, испански или китайски, защото така ще увеличим шансовете си да намерим вълнуваща работа с достойно заплащане – във или извън България. Тези знания и умения стават все по-необходими, но придобиването им не би трябвало да е за сметка на така наречените меки умения, които според Световния икономически форум ще бъдат все по-търсени през 2020 г.

За да имаме достатъчно (и добри) лекари, медицински сестри, учители и всякакви други квалифицирани работници и за да можем да усвояваме професиите, които тепърва ще се появяват, е необходимо едновременно да придобиваме специализирани знания и умения и да развиваме уменията си за общуване, екипна работа и решаване на проблеми. Как ще постигнем този баланс, ако първо не се научим да използваме инструмента, чрез който организираме мислите и идеите си и ги споделяме с познати и непознати?

Два повода за песимизъм

Изследването на Агенцията по заетостта показва, че търсенето на български работници с добър български нараства. Въпросът е дали предлагането ще отговори на търсенето.

Първият повод за песимизъм са представените преди няколко дни резултати от държавния зрелостен изпит по български език и литература. През тази година на матурата са се явили 49 341 ученици. Средният успех е 4,06. Броят на отличните оценки е 5067, а на двойките – 4303. Няма спор, че броят на изкаралите отлични оценки не е малък. Но и няма спор, че броят на изкаралите двойки също не е малък. На пръв поглед средният успех на зрелостниците също не е толкова нисък, но всъщност е, защото според използваната от години скала за оценяване за тройка са необходими едва 23 от 100 точки.

Друга лоша новина: почти 22% от зрелостниците – близо 10 850 момчета и момичета – не са се справили със задачата за резюмиране на текст. Може би най-стряскащото е, че на задачата за писане на съчинение или есе по разказа „Косачи“ на Елин Пелин цели 6% от явилите се – близо 3000 момчета и момичета – не само не са писали по темата, ами са преписали зададения в условието откъс. С други думи, те не само нямат никаква представа от произведение, което се предполага, че са учили няколко месеца по-рано, но и допускат, че проверяващите са толкова заблудени (или милостиви), че ще им дадат точки за това, че поне са преписали част от условието на задачата. От Министерството на образованието и науката допълват, че учениците имат затруднения и по отношение на пунктуационната норма в българския език.

Вторият повод за песимизъм са нагласите на младите ни сънародници. Както става ясно от изследването „Българската младеж 2018/2019“, немалка част от българите на възраст 15-29 години не полагат особени грижи за професионалното си развитие.

Данните показват, че 1/3 от младите българи четат веднъж месечно или по-рядко, а 1/5 не четат изобщо (като във втората група има и немалко висшисти), че едва 46% ползват интернет с цел учене или работа и че цели 69% смятат късмета за най-важния фактор при намирането на работа.

Както посочват авторите на изследването, тази вяра в случайността и предопределеността обезценява личните усилия и способности. Няма как да очакваме един човек да (иска да) се научи да използва грамотно родния си език (процес, който изисква целенасочени усилия, постоянство и търпение), когато той или тя не вижда смисъл да се труди и не цени ученето заради самото учене.

Три уточнения

Понеже знам колко чувствителна е темата за грамотността в нашето общество, бързам да направя няколко уточнения.

Първо, никой не очаква от нас да се превърнем във властелини на българския език. Дори най-талантливите ни писатели, драматурзи, сценаристи, журналисти и учени не са пълни отличници по български език просто защото такова животно като съвършен човек няма. Всеки от нас обаче носи отговорност – към себе си и към околните – да се отнася с уважение към майчиния си език и да полага усилия да не допуска едни и същи грешки.

Второ, доброто владеене на чужди езици е повече от препоръчително и прекрасно, но това не прави доброто владеене на български език безсмислено или излишно. Да не говорим, че е по-лесно да овладеем един или друг чужд език, когато ползваме с лекота родния си език, защото по този начин можем да разберем в дълбочина приликите и разликите между тях.

И трето, подобно на пирамидата на потребностите на Маслоу, за да стигнем до върха на кариерната пирамида, първо трябва да изградим стабилна основа. Вярвам, че доброто владеене на родния ни език е необходима и логична първа стъпка към осъществяването на професионалните ни амбиции в свят, който прелива от възможности.

Ако действително все повече от работодателите у нас обръщат внимание на уменията на служителите си за общуване на български език, тогава остава да се надяваме, че законът за търсенето и предлагането действа и в тази сфера.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

....

Според мен тази оценка на работодателите ни за владеенето на родния език е похвална и заслужава адмирации. До момента акцент при търсенето на работа у нас бе владеенето поне на един чужд език, а българският се приемаше едва ли не като стандартно условие. От тук нататък зависи и какви позиции ще бъдат предлагани и срещу какво заплащане, защото последното е много деликатна тема за голяма част от родните предприемачи.
You voted '-'.
Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Жалко!

Българите с добър български са или пенсионери или в предпенсионна възраст! Може да не ви се вярва, но е така!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?