Article_top

Преди 30 години идеята за „глобално затопляне“ се разглежда като хипарски мит – апокалиптично продължение на понякога странните идеи на първите модерни природозащитници. С годините обаче все повече учени извадиха тонове изследвания и данни, които недвусмислено доказваха, че климатът на Земята се променя, като основно се вдигат световните температури.

През 2019 г. трудно ще намерите хора, които отричат климатичните промени – освен най-радикалните или най-необразованите. Така е, защото те вече са реалност, с която се сблъскваме всяка година. Все повече горски пожари, все повече рекордни жеги, все по-топли зими, все повече суши, все повече порои, все повече мощни тропически бури. Най-топлите години през последния век са последните пет – от 2014 г. насам.

Трудно е да се отрече, че с всяка година сме свидетели на все повече горски пожари.

За какво обаче говорят всички тези – от собствения ни екоминистър Нено Димов до американския президент Доналд Тръмп, които все още използват „глобално затопляне“ като термин за абсурдна теория на конспирациите?

Не е заради хората?

Трудно е да отречеш реалността – независимо дали е под формата на научен консенсус, сравним с този за гравитацията, или цифричките върху термометъра. Затова дори и най-големите скептици вече не отричат, че климатът на планетата ни се променя.

Но е по-лесно да хвърлиш топката в нечий друг двор – и да отречеш, че човечеството има нещо общо с това.

„Това са естествени циклични промени.“ „Хората са твърде маловажни, за да променят планетата.“ „Климатът се променя от 5 милиона години.“ И пр.

Хипотезите, с които си измиваме ръцете, са безкрайни. Креативността на човека при опит да избегне отговорност просто няма граници.

Не липсват и учени, и журнали, които публикуват детайлни статии, в които се обяснява как натрупването на парникови газове (най-ключовият от които е CO2, въглероден диоксид) в атмосферата не води до затопляне, а до охлаждане, и че парниковият ефект е мит. Всеки, завършил 7-и клас, ще разбере, че това е абсурдна теза, но глобализацията има тежък ефект върху науката. Не е случайно, че повечето учени с подобни тези са руснаци.

Какво причинява глобалното затопляне?

Огромни количества парникови газове, които модерната индустриализирана икономика изхвърля в атмосферата.

Но не са ли тези газове, които изхвърляме, капка в морето или в атмосферата? Въглеродът в естествения годишен цикъл на планетата, който излиза и влиза в атмосферата, е около 200 милиарда тона. Човешката дейност добавя едва 7 млрд. тона всяка година, т.е. около 3-4% увеличение. Половината от тях се абсорбират в океаните, другата половина обаче остава в атмосферата ни близо век.

И тези 3-4% са напълно достатъчни, за да разрушат баланса.

Заради дейностите си човечеството става жертва на все по-мощни тропически бури и наводнения.

За сравнение – през последната ледникова епоха, която свършва преди около 12 000 години, температурата на Земята е едва 4-5 градуса по-ниска от сега. Но светът е много по-различен – острови, които днес са с умерен климат, са покрити със стотици метри лед, нивата на океаните и моретата са със 100 метра по-ниски, а биосферата на Земята е населена от множество видове, които не съществуват днес.

След ледниковата епоха температурата се стабилизира на нивото, познато ни през по-голямата част от човешката история – през последните 5000-6000 години. Но само през последния век от началото на индустриализацията имаме увеличение с 1 градус. Скоро ще стане с градус и половина повече по Целзий и според мнозинството от учените това ще има апокалиптичен ефект върху цивилизацията. Но можем да го спрем или поне да намалим ефекта му само ако намалим емисиите на парникови газове.

Няма ли да се адаптираме?

По време на последната ледникова епоха е имало хора – вероятно над 1 млн. души, които са оцелели въпреки липсата на технологии, наука и модерна цивилизация.

Но нека погледнем тази цифра в контекста – това е по-малко от населението на София. Става дума за всички хора на планетата, които, разбира се, не са живели на едва 1000 км от полюсите, както някои хора днес.

Ефектът върху тези наши прародители от страна на глобалното застудяване, довело до ледникова епоха, е бил минимален. Те не са разчитали под никаква форма на съвременната търговия, медицина, убежища и икономика. За тях оцеляването е било основна и често единствена задача, като мнозинството със сигурност не е преживяло тези климатични промени. Човешкият вид обаче е оцелял.

Днес светът ни е много по-голям – 7,7 млрд. души. И се увеличава с огромна скорост – вероятно ще достигнем 8 млрд. след по-малко от десетилетие и близо 10 млрд. след 2050 г.

Съвременният свят е твърде обвързан, за да може един да спечели за сметка на друг. От глобалното затопляне ще загубим всички.

Стотици милиони от тези хора нямат достъп до храна в близост до себе си, която да не е произведена другаде. Те разчитат на стоки, които са неспособни да произведат сами. Разчитат на лекарства, на медицинска помощ, на социален ред и търговия, без която много от тях ще загинат за месеци.

В някакъв смисъл измъчените необразовани неумели диваци, които си представяме, че са били праисторическите хора, са били много по-добре подготвени за глобалните климатични промени от нас. Цивилизацията ни дава възможност да се развиваме, да се увеличаваме бомбастично, но и ни прави изключително уязвими.

Кой ще спечели?

Отговорът на този въпрос, който задължително си задаваме за всеки казус, който има огромни политически и икономически последици, е прост – в дългосрочен план никой.

Светът е твърде обвързан, за да може едни да спечелят от страданието на други.

Но е достатъчно да погледнем която и да е карта, показваща концентрацията на човечеството, и ще видим, че то, разбира се, живее най-вече в умерените климатични зони и в близост до тропиците. Милиарди са и живеещите на екватора въпреки високите температури.

При глобалното покачване на температурите територията около екватора ще стане непоносима за нормален живот, а много от вечнозаледените „студени“ пустини на север ще станат подходящи за обитание.

Накратко, Канада и Русия ще са двете държави, които, макар и огромни в момента, всъщност не използват по-голямата част от територията си.

Размразяването на почвата в близост до полярния кръг ще позволи достъп и до залежи на петрол, които Русия жадно чака въпреки спадовете в цените на „черното злато“. Освен петрол размразяването означава и стотици хиляди декари нова обработваема площ.

Същото важи и за Канада. Защо обаче Русия отрича глобалното затопляне като фактор, докато Канада е сред държавите, вземащи сериозни мерки в борбата с климатичните промени въпреки тежестта им върху икономиката?

Отговорност

Няма човек на планетата, способен да спре климатичните промени чрез своите собствени действия. Няма и човек на планетата, способен да ги ускори или да ги влоши сам.

Казусът с глобалното затопляне и следващите от него тежки климатични промени – някои специалисти вече ги определят като „климатична криза“ – е по всяка вероятност най-големият изпит за човечеството.

През следващите десетилетия ще се реши дали видът хомо сапиенс е способен не просто да си измива ръцете с „колективна отговорност", а да я поеме. Човешкият вид може и да оцелее, но човешката цивилизация е в по-голям риск от следващия градус нагоре на световния термометър, отколкото от всички атомни бомби на планетата.

----

Кога ще свърши петролът? И за какво ни е нужен...

Темата с климатичните промени е неразривно свързана с употребата на суров нефт и преработването му в засега най-ефективния източник на енергия – петрола.

Човечеството познава нефта от хилядолетия, но реалният му добив и масовата му употреба започват през втората половина на XIX век. През миналото столетие пък той се превърна в ключов ресурс на световната икономика и така е и до днес.

Нефтът е изключително ефективно, стабилно, икономично гориво – може да се съхранява лесно, съдържа много енергия в себе си и след преработване тя се отделя изключително лесно и бързо. Без нефт през последния век икономическото развитие на човечеството нямаше да е същото.

През последните десетилетия обаче два фактора започнаха да застрашават употребата му. Първият е намаляването на леснодостъпните източници – ако преди 100 години в някои части на света нефтът е извирал от земята, сега с всяка година трябва да се пробива все по-надълбоко, за да бъде изкарано „черното злато“.

Вторият е ефектът на двигателите с вътрешно горене върху околната среда и климата на планетата. Ако политиците и обществото все още могат да спорят за ефекта от човешката дейност върху глобалното затопляне на планетата, то (де)ефектът от изгарянето на петролни продукти в атмосферата ни е неоспорим.

Ще свърши ли скоро нефтът? Ако сега напишете в Google: „Кога ще свърши нефтът?“, умната търсачка автоматично ще отсече – 55 години. Това обаче е отговор без контекст. 55 години е времето, в което глобалният резерв от нефт, в момента 1,7 трилиона барела, ще се изчерпа, ако поддържаме същото ниво на употреба.

Всъщност човечеството по всяка вероятност ще увеличи употребата на нефт през следващите десетилетия. А в недрата на планетата ни има още много – колко точно, не знаем. За следващите 55 години ще се изчерпват резервите и познатите ни и сравнително леснодостъпни източници на нефт. Тоест евтиният нефт.

Напредъкът на батериите и електричеството дават надежда на много хора, загрижени за околната среда, че скоро няма да се нуждаем от вредния продукт и не по-малко вредните му производни. В някои отношения те са прави – електрическите автомобили стават все по-добри и според много футуристи в близките 30 години ще можем да преминем изцяло на тях... В развития свят.

В момента 17% от човешкото население – най-богатите – употребяват над 50% от добития нефт. По-голямата част от човечеството едва наскоро започва да ползва „черното злато“ – нещо, което може да ни се струва странно, но това е, защото живеем в Европа. В развиващия се свят има много по-малко машини, които употребяват това гориво, но според прогнозите те ще се увеличават през следващите десетилетия. Рязко ще се покачи нуждата от петролни продукти и за авиацията – сфера, която продължава да се разраства, а засега нямаме ефективни електрически двигатели за самолетите и другите летателни машини. Със сигурност те ще останат и дълго време твърде скъпи.

Единствено по отношение на пластмасите – доскоро почти изцяло петролен продукт – има някаква надежда за ограничаване на употребата.

Все повече пластмаси се произвеждат от други петролни продукти, не от нефт, а биопластмасите стават все по-популярни и по-евтини. В близките няколко десетилетия голяма част от уредите и устройствата, които сега „обвиваме“ в пластмаса, разграждаща се за векове, ще бъдат изработвани от бързоразградими биоматериали.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Преди 30 години идеята за „глобално затопляне“ се разглежда като хипарски мит – апокалиптично продължение на понякога странните идеи на първите модерни природозащитници. С годините обаче все повече учени извадиха тонове изследвания и данни, които недвусмислено доказваха, че климатът на Земята се променя, като основно се вдигат световните температури.

През 2019 г. трудно ще намерите хора, които отричат климатичните промени – освен най-радикалните или най-необразованите. Така е, защото те вече са реалност, с която се сблъскваме всяка година. Все повече горски пожари, все повече рекордни жеги, все по-топли зими, все повече суши, все повече порои, все повече мощни тропически бури. Най-топлите години през последния век са последните пет – от 2014 г. насам.

Трудно е да се отрече, че с всяка година сме свидетели на все повече горски пожари.

За какво обаче говорят всички тези – от собствения ни екоминистър Нено Димов до американския президент Доналд Тръмп, които все още използват „глобално затопляне“ като термин за абсурдна теория на конспирациите?

Не е заради хората?

Трудно е да отречеш реалността – независимо дали е под формата на научен консенсус, сравним с този за гравитацията, или цифричките върху термометъра. Затова дори и най-големите скептици вече не отричат, че климатът на планетата ни се променя.

Но е по-лесно да хвърлиш топката в нечий друг двор – и да отречеш, че човечеството има нещо общо с това.

„Това са естествени циклични промени.“ „Хората са твърде маловажни, за да променят планетата.“ „Климатът се променя от 5 милиона години.“ И пр.

Хипотезите, с които си измиваме ръцете, са безкрайни. Креативността на човека при опит да избегне отговорност просто няма граници.

Не липсват и учени, и журнали, които публикуват детайлни статии, в които се обяснява как натрупването на парникови газове (най-ключовият от които е CO2, въглероден диоксид) в атмосферата не води до затопляне, а до охлаждане, и че парниковият ефект е мит. Всеки, завършил 7-и клас, ще разбере, че това е абсурдна теза, но глобализацията има тежък ефект върху науката. Не е случайно, че повечето учени с подобни тези са руснаци.

Какво причинява глобалното затопляне?

Огромни количества парникови газове, които модерната индустриализирана икономика изхвърля в атмосферата.

Но не са ли тези газове, които изхвърляме, капка в морето или в атмосферата? Въглеродът в естествения годишен цикъл на планетата, който излиза и влиза в атмосферата, е около 200 милиарда тона. Човешката дейност добавя едва 7 млрд. тона всяка година, т.е. около 3-4% увеличение. Половината от тях се абсорбират в океаните, другата половина обаче остава в атмосферата ни близо век.

И тези 3-4% са напълно достатъчни, за да разрушат баланса.

Заради дейностите си човечеството става жертва на все по-мощни тропически бури и наводнения.

За сравнение – през последната ледникова епоха, която свършва преди около 12 000 години, температурата на Земята е едва 4-5 градуса по-ниска от сега. Но светът е много по-различен – острови, които днес са с умерен климат, са покрити със стотици метри лед, нивата на океаните и моретата са със 100 метра по-ниски, а биосферата на Земята е населена от множество видове, които не съществуват днес.

След ледниковата епоха температурата се стабилизира на нивото, познато ни през по-голямата част от човешката история – през последните 5000-6000 години. Но само през последния век от началото на индустриализацията имаме увеличение с 1 градус. Скоро ще стане с градус и половина повече по Целзий и според мнозинството от учените това ще има апокалиптичен ефект върху цивилизацията. Но можем да го спрем или поне да намалим ефекта му само ако намалим емисиите на парникови газове.

Няма ли да се адаптираме?

По време на последната ледникова епоха е имало хора – вероятно над 1 млн. души, които са оцелели въпреки липсата на технологии, наука и модерна цивилизация.

Но нека погледнем тази цифра в контекста – това е по-малко от населението на София. Става дума за всички хора на планетата, които, разбира се, не са живели на едва 1000 км от полюсите, както някои хора днес.

Ефектът върху тези наши прародители от страна на глобалното застудяване, довело до ледникова епоха, е бил минимален. Те не са разчитали под никаква форма на съвременната търговия, медицина, убежища и икономика. За тях оцеляването е било основна и често единствена задача, като мнозинството със сигурност не е преживяло тези климатични промени. Човешкият вид обаче е оцелял.

Днес светът ни е много по-голям – 7,7 млрд. души. И се увеличава с огромна скорост – вероятно ще достигнем 8 млрд. след по-малко от десетилетие и близо 10 млрд. след 2050 г.

Съвременният свят е твърде обвързан, за да може един да спечели за сметка на друг. От глобалното затопляне ще загубим всички.

Стотици милиони от тези хора нямат достъп до храна в близост до себе си, която да не е произведена другаде. Те разчитат на стоки, които са неспособни да произведат сами. Разчитат на лекарства, на медицинска помощ, на социален ред и търговия, без която много от тях ще загинат за месеци.

В някакъв смисъл измъчените необразовани неумели диваци, които си представяме, че са били праисторическите хора, са били много по-добре подготвени за глобалните климатични промени от нас. Цивилизацията ни дава възможност да се развиваме, да се увеличаваме бомбастично, но и ни прави изключително уязвими.

Кой ще спечели?

Отговорът на този въпрос, който задължително си задаваме за всеки казус, който има огромни политически и икономически последици, е прост – в дългосрочен план никой.

Светът е твърде обвързан, за да може едни да спечелят от страданието на други.

Но е достатъчно да погледнем която и да е карта, показваща концентрацията на човечеството, и ще видим, че то, разбира се, живее най-вече в умерените климатични зони и в близост до тропиците. Милиарди са и живеещите на екватора въпреки високите температури.

При глобалното покачване на температурите територията около екватора ще стане непоносима за нормален живот, а много от вечнозаледените „студени“ пустини на север ще станат подходящи за обитание.

Накратко, Канада и Русия ще са двете държави, които, макар и огромни в момента, всъщност не използват по-голямата част от територията си.

Размразяването на почвата в близост до полярния кръг ще позволи достъп и до залежи на петрол, които Русия жадно чака въпреки спадовете в цените на „черното злато“. Освен петрол размразяването означава и стотици хиляди декари нова обработваема площ.

Същото важи и за Канада. Защо обаче Русия отрича глобалното затопляне като фактор, докато Канада е сред държавите, вземащи сериозни мерки в борбата с климатичните промени въпреки тежестта им върху икономиката?

Отговорност

Няма човек на планетата, способен да спре климатичните промени чрез своите собствени действия. Няма и човек на планетата, способен да ги ускори или да ги влоши сам.

Казусът с глобалното затопляне и следващите от него тежки климатични промени – някои специалисти вече ги определят като „климатична криза“ – е по всяка вероятност най-големият изпит за човечеството.

През следващите десетилетия ще се реши дали видът хомо сапиенс е способен не просто да си измива ръцете с „колективна отговорност", а да я поеме. Човешкият вид може и да оцелее, но човешката цивилизация е в по-голям риск от следващия градус нагоре на световния термометър, отколкото от всички атомни бомби на планетата.

----

Кога ще свърши петролът? И за какво ни е нужен...

Темата с климатичните промени е неразривно свързана с употребата на суров нефт и преработването му в засега най-ефективния източник на енергия – петрола.

Човечеството познава нефта от хилядолетия, но реалният му добив и масовата му употреба започват през втората половина на XIX век. През миналото столетие пък той се превърна в ключов ресурс на световната икономика и така е и до днес.

Нефтът е изключително ефективно, стабилно, икономично гориво – може да се съхранява лесно, съдържа много енергия в себе си и след преработване тя се отделя изключително лесно и бързо. Без нефт през последния век икономическото развитие на човечеството нямаше да е същото.

През последните десетилетия обаче два фактора започнаха да застрашават употребата му. Първият е намаляването на леснодостъпните източници – ако преди 100 години в някои части на света нефтът е извирал от земята, сега с всяка година трябва да се пробива все по-надълбоко, за да бъде изкарано „черното злато“.

Вторият е ефектът на двигателите с вътрешно горене върху околната среда и климата на планетата. Ако политиците и обществото все още могат да спорят за ефекта от човешката дейност върху глобалното затопляне на планетата, то (де)ефектът от изгарянето на петролни продукти в атмосферата ни е неоспорим.

Ще свърши ли скоро нефтът? Ако сега напишете в Google: „Кога ще свърши нефтът?“, умната търсачка автоматично ще отсече – 55 години. Това обаче е отговор без контекст. 55 години е времето, в което глобалният резерв от нефт, в момента 1,7 трилиона барела, ще се изчерпа, ако поддържаме същото ниво на употреба.

Всъщност човечеството по всяка вероятност ще увеличи употребата на нефт през следващите десетилетия. А в недрата на планетата ни има още много – колко точно, не знаем. За следващите 55 години ще се изчерпват резервите и познатите ни и сравнително леснодостъпни източници на нефт. Тоест евтиният нефт.

Напредъкът на батериите и електричеството дават надежда на много хора, загрижени за околната среда, че скоро няма да се нуждаем от вредния продукт и не по-малко вредните му производни. В някои отношения те са прави – електрическите автомобили стават все по-добри и според много футуристи в близките 30 години ще можем да преминем изцяло на тях... В развития свят.

В момента 17% от човешкото население – най-богатите – употребяват над 50% от добития нефт. По-голямата част от човечеството едва наскоро започва да ползва „черното злато“ – нещо, което може да ни се струва странно, но това е, защото живеем в Европа. В развиващия се свят има много по-малко машини, които употребяват това гориво, но според прогнозите те ще се увеличават през следващите десетилетия. Рязко ще се покачи нуждата от петролни продукти и за авиацията – сфера, която продължава да се разраства, а засега нямаме ефективни електрически двигатели за самолетите и другите летателни машини. Със сигурност те ще останат и дълго време твърде скъпи.

Единствено по отношение на пластмасите – доскоро почти изцяло петролен продукт – има някаква надежда за ограничаване на употребата.

Все повече пластмаси се произвеждат от други петролни продукти, не от нефт, а биопластмасите стават все по-популярни и по-евтини. В близките няколко десетилетия голяма част от уредите и устройствата, които сега „обвиваме“ в пластмаса, разграждаща се за векове, ще бъдат изработвани от бързоразградими биоматериали.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Ццццц...

"Преди 30 години идеята за „глобално затопляне“ се разглежда като хипарски мит "

Преди 30 години моделите, предсказващи глобално затопляне работеха точно толкова добре, колкото и днес, а научният консенсус беше същият - практически без изключение убеден в това, че моделите са правилни и задоволително описват бъдещето.

Единствената причина да не се вземат мерки тогава, когато можеше е западната олигархия и нейните политици, особено тези от "десния" спектър.

Това продължава и до днес.

Консерватизмът е силата, която погреба човечеството - защото затоплянето вече приключи, въглеродният двуокис е отделен и няма да се прибере, а изгледите дори ръстът на изхвърлените количества да намалее е нулев.

Остава само да се чака планетата в тоя си вид да изчезне в следващото хилядолетие и след някой-друг милион години да се явят новите господари.

Всяко зло - за добро, едва ли ще са десни консерватори :)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?