Мини-драмата с отстраняването на Волен Сидеров от лидерското място в парламентарната група на "Обединени патриоти” повдига следния въпрос: какво правят “Патриотите” във властта и каква е тяхната роля в нейното упражняване?

Драмата около Сидеров е мини, защото няма да промени нищо в управлението на страната, дори и той да обяви депутатите си за “опозиция”. А и едва ли ще го направи - въпреки твърденията му, че малката патриотична коалиция е била “разрушена” от ВМРО и НФСБ. Събитията от последните дни са добър повод да се замислим над следните парадоксални особености на българския професионален “патриотизъм”.

1. Колкото по-разрушена е малката патриотична коалиция, толкова по-стабилни са властта и голямата коалиция

Управлението “Борисов 3” тръгна като сложна и напрегната голяма коалиция между ГЕРБ и “Обединените патриоти”, които в самото начало наистина бяха доста обединени. Тогава обаче правителството се тресеше и анализаторите често се чудеха дали то ще изкара и половината от мандата си. Днес „Обединените патриоти" са силно разединени, но пък управлението на Борисов е стабилно - и предсрочни избори не се очакват.

ВМРО, НФСБ и „Атака" днес са само формално заедно, като по много ключови въпроси са на различни позиции. Например за самолетите F-16 и за отмяната на субсидиите за партиите. Патриотичното разцепление достигна кресчендо след евроизборите, когато съратниците си размениха много тежки думи на личностно-сексуална основа. След този неблагопристоен разговор “детронирането” на Сидеров беше просто въпрос на време. Още повече, че „Атака" (а и НФСБ) сериозно се провалиха на евровота.

Но дори и „Атака" да излезе в “опозиция”, тя ще е “опозиция” от рода на “Воля”. Тоест, когато техните гласове не са необходими, те ще могат да гласуват срещу правителството. Но когато въпросът е на живот и смърт, златният пръст на Сидеров отново ще влиза в действие. Златото, както се знае, не ръждясва.

2. Колкото повече „Патриотите" вадят ДПС от властта, толкова повече ДПС е в нея

Едно от основните оправдания за участието на “Патриотите” в правителството бе, че те държат ДПС извън него. Но колкото повече те държаха Движението навън, толкова повече то се настаняваше във властта, около нея, а в моменти и над нея. В резултат от този парадоксален феномен се получи следното: ДПС започна да инициира (най-вече чрез депутата си Пеевски) редица законопроекти, които триумфално минаваха през парламента. Целта на тези законопроекти беше или да се “изчисти” имиджът на медийния бизнес на ДПС, или да се “оневини” неговият титуляр по отношение на аферата КТБ, “вторичното разграбване” на банката и т.н. А след евроизборите самият Пеевски изненадващо започна често да се материализира в Народното събрание - навярно за да запълни обемната празнота, оставена след отстраняването на Цветан Цветанов, който традиционно играеше ролята на интерфейс между ГЕРБ и ДПС (още от времето на многобройните си срещи с Пеевски като вътрешен министър). Днес общуването между Борисов и големия човек в ДПС ще може да става пряко, лице в лице.

Като цяло стабилността на официалната коалиция между ГЕРБ и “Патриотите” се дължи на непоклатимостта на скритата коалиция между ГЕРБ и ДПС. Тази коалиция решава данъчната политика, геостратегическата ориентация, закупуването на самолети, финансирането на партиите (тоест, “прецакването” на БСП и малките партии) и т.н. „Атака", ВМРО и НФСБ имат различия по всеки един от тези въпроси, но керванът, както се казва, си върви.

В икономически план нещата на ДПС също се подреждат добре: Ахмед Доган се сдоби с централа, пристанище и студен резерв.

3. Колкото повече оправят държавата, толкова повече тя се разваля

В интервю за БНТ Валери Симеонов повтори тежки думи, които вече беше изрекъл преди време. В България, според него, политиците са хванали бизнеса за гушата. Затова искането на дарения от бизнеса ще е форма на рекет: който не помага на управляващите, ще стане жертва на административен тормоз. Тези думи изглеждат истинни и правдиви. Проблемът е, че ги изрича човек уж от управляващите - и то не какъв да е, а бивш вицепремиер и лидер на основен коалиционен партньор.

Като цяло "Патриотите” често са заявявали (и сигурно го вярват), че желаят да въведат ред и законност в страната. Но отвъд нелепата стратегия на Каракачанов за ромите (всъщност срещу тях), друг "принос” в областта на правовата държава и борбата срещу корупцията те всъщност нямат. Напротив, още през 2015 година участваха в размиването на конституционните реформи за ВСС, а днес присъствието им във властта е удобно за продължаване на доминацията на ГЕРБ и ДПС в прокуратурата, службите и част от съдилищата. Изборът на нов главен прокурор и преназначаването на настоящия на друг висш пост (да речем КПКОНПИ) ще са основната задача и пред „Патриотите" през есента. Моделът най-вероятно ще възпроизведе антикорупционни структури, които са благосклонни към управляващите и настървени срещу опозицията и неудобните.

ВМРО знаят добре за какво става дума. Те “висят” с разследването за продажбите на български паспорти. Ако са много опърничави, укротяването им може да се реализира и по наказателно-правен път. От тази гледна точка управляващите (тоест, ГЕРБ-ДПС) държат не само бизнеса за гушата, но и по-малките и недисциплинирани коалиционни партньори. Реформаторският блок, всички министри от който станаха подследствени, сигурно ще се съгласи с това твърдение.

4. Колкото повече “дават думата на безгласните”, толкова повече свободата на словото се подрива

“Патриотичните” партии се нароиха като защитници на свободата на словото - искаха да изрекат неща, за които другите мълчат. Е, изрекоха ги, повториха ги и ги потретиха. Сега вече свободно говорим за “циганската престъпност”, “Гейропа”, “соросоидите” и т.н. С това обаче приносът на "Патриотите” свършва. По свобода на медиите стигнахме 111 място, по медийна концентрация сме шампиони, „Нова телевизия" мина в ръце, близки до управляващите, здравите сили спечелиха битката за БНТ. “Медийната империя” (на ГЕРБ-ДПС) вече не е метафора - извън нея към момента май има само една основна телевизия и по-малки издатели.

5. Колкото повече антиевропейски настроения разпалват, толкова повече правителството иска да интегрира България в ЕС

Волен Сидеров продължава да води своята евразийска политика, Ангел Джамбазки под път и над път громи “лицемерието” на европейците и е в групата на хората, които доведоха Великобритания до Брекзит. Същевременно обаче България се стреми към еврозоната, купува американски самолети и дори ни беше предложен постът на външен министър на ЕС. Евроатлантическият керван, слава Богу, си върви. Явно “Патриотите” са се европеизирали по отношение на лицемерието.

Всички тези парадокси водят до едно централно заключение: ролята на “Патриотите” във властта не е това, което е. Волен Сидеров е свикнал с подобни ситуации, а Красимир Каракачанов лесно се адаптира към тях. Единствено Валери Симеонов изглежда е притеснен от изброените парадокси. Така че, ако някой ще излиза от описания модел, не залагайте на „Атака".

"Дойче Веле"

* Подзаглавието е на редакцията