Article_top

Премиeрът на Япония Шиндзо Абе спечели изборите, но не успя да събере конституционно мнозинство за промяна на чл. 9 от Конституцията. Въпреки това страната е изправена пред неизбежния отговор на въпроса за своята военна защита в един свят, в който всеки трябва да мисли първо за себе си. А за националиста Абе Япония е на първо място.

Първата стъпка към мира е личният отказ от войната. Изречението не е крилата мисъл на някой източен мислител, а национална доктрина през последните 70 години на една държава, която е известна преди всичко със самураите си, императорите, технологиите и понякога озадачаващите странности, с които се забавлява населението ѝ.

„Стремящ се искрено към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията и заплахата или използването на сила като средство за решаване на международни спорове. За да се постигне целта на преходната алинея, никога няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и друг военен потенциал. Правото на състояние на война на държавата не се признава.“

Това е чл. 9 от глава втора на японската Конституция. Документът е приет през далечната вече 1947-а - годината, в която България приема, диктуваната от Москва Димитровската конституция, в която пък се гарантират неприкосновеността и свободата на личността. Играта на губещи и победители след големите войни винаги е носела своите малки, иронични странности.

Докато българската конституция се оказва просто един формален документ, чиято стойност не признават и нейните бащи, то обещанието на японците да не посягат никога повече към инструментите на смъртта е спазено. В продължение на 70 години страната пази своя чл. 9, както комунистите пазят своя Член първи.

Тази традиция обаче е на път да бъде нарушена. Националист, реакционер и шовинист, премиерът на страната Шиндзо Абе се опитва от години да прати пацифизма на японците в кофата за боклук. Впечатляващите постижения на страната, посети върху отровената почва, останала след атомните бомби, е история за безмилостни лишения, отдаденост и съпричастност, на които са способни малко нации. Японците определено са една от тях.

Но романтиката, издигната в кула от чест и достойнство, построена върху фундамент от 2,5 милиона жертви и тежък, непростим срам, е само едната част на историята. Истината е, че за да може Япония да премине безпроблемно през годините, без да поддържа сдържащ арсенал – нещо така тривиално в региона, е налице един основен фактор – САЩ. Основният двигател зад приемането на чл. 9 от Конституцията е и основният ангел хранител на японците. След Втората световна война кракът на болшевиките не стъпи на свещените императорски земи само заради страха от московски версии на „Дебеланкото“ и „Малчуганът“, както американците наричаха умилително своите ядрени змейове.

Светът се промени, Япония – не

За останала част от света времето на студената война премина в постоянен страх от евентуален военен сблъсък между двете свръхсили и като че ли забрави за съществуването на някогашния милитаризиран хегемон на Азия.

През това време този народ сведе глава, погледна пред себе си и видя пътя на икономическата инвазия, технологичния напредък и даровете на капитализма. Мао се смени с Дън Сяопин, Китай започна да се отваря към света и започна да търгува с Япония. Страната на изгряващото слънце трупаше успехи, докато последователите на Георги Димитров трупаха лагери. Отново иронията от играта на победители и победени.

С помощта на унищожителя на имперска и защитник на конституционна Япония – САЩ, страната възстановява дипломатическите си отношения с всички предишни врагове, урегулира всички двустранни проблеми след Втората световна война, създава механизми за взаимна изгода с всичките си съседи. Япония е отново на крака и няма нужда от война.

Всичко това обаче е в миналото. Историческата ирония отново намира място, защото се оказа, че уж опасните времена на студената война бяха много по-предвидими от настоящето. Всеки умел политик ще ви каже, че предвидимостта на събитията е най-големият капитал. Двуполюсният свят САЩ–СССР създаде възможност за нации като японската, които са намерили допирни точки и с двата лагера, да живее в относително спокойствие, което пък да даде възможност за развитието на други модерни и полезни активи.

Днес обаче светът е различен и вероятно е дошло време и Япония да се промени с него. Заплахите пред страната нарастват в аритметична прогресия, а балансът на силите се променя постоянно – твърдите договорености между твърдите политици на ХХ век са в миналото. Само бегъл поглед върху най-близките съседи на страната дава ясни индикации, че въоръжаването е необходимо.

Северна Корея не се отказва от ядрения си арсенал, а младият Ким Чен Ун дава заявка да се превърне в най-трудно управляемия сатрап от и без това проблемното си семейство. Си Дзинпин в Китай създава нова империя, основана на извратен капитализъм, в който си пазарува цели държави чрез така наречения си икономически план „Един пояс, един път“, докато същевременно засилва абсолютната си власт вътре в страната с помощта на невиждани от времето на Мао мерки. Хонконг гори от няколко месеца, но за наблюдателите избухването на недоволството беше очаквано.

А Шиндзо Абе е много наблюдателен. Русия на Владимир Путин върви по пътя на създаването на нов фарсов вариант на СССР–2 и поне привидно помита всичко по пътя си.

Големият проблем обаче възникна малко след като Абе успя да прокара някои отстъпки по отношение на пацифистката конституция през 2015 г. Тогава парламентът му позволи да тълкува Конституцията, „както дяволът Евангелието“, и взе решение, че Япония може да разполага мироопазващ военен контингент на територията и на други страни. И това може би щеше да е достатъчно на премиера, ако през 2016 г. в Овалния кабинет на Белия дом не се беше настанил човекът, който за 3 години се превърна в еманация на непредвидимостта – Доналд Тръмп. Съюзите, градени с години от американската администрация, съюзи, които изглеждаха по-стабилни от хилядолетни скални масиви, днес изглеждат на „един туит живот“.

Транснационалните заплахи, основани на технологичния прогрес, включително международният тероризъм и кибератаките, също са фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Финансовите войни, търговските войни, морските схватки и дипломацията на висок тон са част от геополитическия диалог и това е реалното състояние на нещата. Реалната политика изисква от Япония да бъде много по-активна по отношение на собствената си защита и отбраната на своите съюзници. А това включва пълна бойна готовност.

Шиндзо Абе разбира, че Япония е изправена пред избор – да се довери безрезервно на своите партньори или да се върне към себе си и да създаде адекватна армия, готова да защитава острова. Разбира се, че светът е далеч от нова голяма война и дипломацията е готова на всичко, за да разрешава горещите спорове моментално. Но един от уроците именно на студената война беше, че мирът се пази с оръжие. Оръжие, което може никога да не влезе в употреба, но е важно да бъде налице.

Бъдещето

На изминалите парламентарни избори Либерално-демократическата партия на премиера спечели. Въпреки това обаче тя няма да има мнозинството, което ѝ е нужно, за да промени Конституцията. Абе обаче вече обяви, че гласът на избирателите е показал, че обществен диалог по темата трябва да се състои. Прословутата японска тактичност. Всъщност той ни казва, че няма да се откаже от намеренията си да свика референдум по темата. Сондажите показват, че за момента мнозинството от японците харесва своя мирен профил и не е готово да се откаже от мисията си. Светът обаче е твърде динамичен и за наше всеобщо съжаление Абе ще има много възможности да докаже своята теза.

Следвоенният свят създаде чудеса и роди плодове там, където войната пося само бури. Успехите на Европейския съюз и Япония го доказват. Опустошени от войната, Старият континент и Страната на изгряващото слънце се изправиха на крака и забравиха за смъртта. Идиличните времена обаче отминаха и двете сили трябва да мислят за своята отбрана.

Първата стъпка към мира наистина беше личният отказ от войната, но за далечни малки държави в дихотомния свят на напрежението между СССР и САЩ. Днес всяка нация е длъжна сама да отговаря за сигурността си въпреки участието си в мултинационални военни съюзи. Чл. 9 от Конституцията на Япония е красив разказ за грешката, прошката и срама, но неговото време отмина. Шиндзо Абе е готов да го докаже, остава да го поиска и японският народ.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Премиeрът на Япония Шиндзо Абе спечели изборите, но не успя да събере конституционно мнозинство за промяна на чл. 9 от Конституцията. Въпреки това страната е изправена пред неизбежния отговор на въпроса за своята военна защита в един свят, в който всеки трябва да мисли първо за себе си. А за националиста Абе Япония е на първо място.

Първата стъпка към мира е личният отказ от войната. Изречението не е крилата мисъл на някой източен мислител, а национална доктрина през последните 70 години на една държава, която е известна преди всичко със самураите си, императорите, технологиите и понякога озадачаващите странности, с които се забавлява населението ѝ.

„Стремящ се искрено към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията и заплахата или използването на сила като средство за решаване на международни спорове. За да се постигне целта на преходната алинея, никога няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и друг военен потенциал. Правото на състояние на война на държавата не се признава.“

Това е чл. 9 от глава втора на японската Конституция. Документът е приет през далечната вече 1947-а - годината, в която България приема, диктуваната от Москва Димитровската конституция, в която пък се гарантират неприкосновеността и свободата на личността. Играта на губещи и победители след големите войни винаги е носела своите малки, иронични странности.

Докато българската конституция се оказва просто един формален документ, чиято стойност не признават и нейните бащи, то обещанието на японците да не посягат никога повече към инструментите на смъртта е спазено. В продължение на 70 години страната пази своя чл. 9, както комунистите пазят своя Член първи.

Тази традиция обаче е на път да бъде нарушена. Националист, реакционер и шовинист, премиерът на страната Шиндзо Абе се опитва от години да прати пацифизма на японците в кофата за боклук. Впечатляващите постижения на страната, посети върху отровената почва, останала след атомните бомби, е история за безмилостни лишения, отдаденост и съпричастност, на които са способни малко нации. Японците определено са една от тях.

Но романтиката, издигната в кула от чест и достойнство, построена върху фундамент от 2,5 милиона жертви и тежък, непростим срам, е само едната част на историята. Истината е, че за да може Япония да премине безпроблемно през годините, без да поддържа сдържащ арсенал – нещо така тривиално в региона, е налице един основен фактор – САЩ. Основният двигател зад приемането на чл. 9 от Конституцията е и основният ангел хранител на японците. След Втората световна война кракът на болшевиките не стъпи на свещените императорски земи само заради страха от московски версии на „Дебеланкото“ и „Малчуганът“, както американците наричаха умилително своите ядрени змейове.

Светът се промени, Япония – не

За останала част от света времето на студената война премина в постоянен страх от евентуален военен сблъсък между двете свръхсили и като че ли забрави за съществуването на някогашния милитаризиран хегемон на Азия.

През това време този народ сведе глава, погледна пред себе си и видя пътя на икономическата инвазия, технологичния напредък и даровете на капитализма. Мао се смени с Дън Сяопин, Китай започна да се отваря към света и започна да търгува с Япония. Страната на изгряващото слънце трупаше успехи, докато последователите на Георги Димитров трупаха лагери. Отново иронията от играта на победители и победени.

С помощта на унищожителя на имперска и защитник на конституционна Япония – САЩ, страната възстановява дипломатическите си отношения с всички предишни врагове, урегулира всички двустранни проблеми след Втората световна война, създава механизми за взаимна изгода с всичките си съседи. Япония е отново на крака и няма нужда от война.

Всичко това обаче е в миналото. Историческата ирония отново намира място, защото се оказа, че уж опасните времена на студената война бяха много по-предвидими от настоящето. Всеки умел политик ще ви каже, че предвидимостта на събитията е най-големият капитал. Двуполюсният свят САЩ–СССР създаде възможност за нации като японската, които са намерили допирни точки и с двата лагера, да живее в относително спокойствие, което пък да даде възможност за развитието на други модерни и полезни активи.

Днес обаче светът е различен и вероятно е дошло време и Япония да се промени с него. Заплахите пред страната нарастват в аритметична прогресия, а балансът на силите се променя постоянно – твърдите договорености между твърдите политици на ХХ век са в миналото. Само бегъл поглед върху най-близките съседи на страната дава ясни индикации, че въоръжаването е необходимо.

Северна Корея не се отказва от ядрения си арсенал, а младият Ким Чен Ун дава заявка да се превърне в най-трудно управляемия сатрап от и без това проблемното си семейство. Си Дзинпин в Китай създава нова империя, основана на извратен капитализъм, в който си пазарува цели държави чрез така наречения си икономически план „Един пояс, един път“, докато същевременно засилва абсолютната си власт вътре в страната с помощта на невиждани от времето на Мао мерки. Хонконг гори от няколко месеца, но за наблюдателите избухването на недоволството беше очаквано.

А Шиндзо Абе е много наблюдателен. Русия на Владимир Путин върви по пътя на създаването на нов фарсов вариант на СССР–2 и поне привидно помита всичко по пътя си.

Големият проблем обаче възникна малко след като Абе успя да прокара някои отстъпки по отношение на пацифистката конституция през 2015 г. Тогава парламентът му позволи да тълкува Конституцията, „както дяволът Евангелието“, и взе решение, че Япония може да разполага мироопазващ военен контингент на територията и на други страни. И това може би щеше да е достатъчно на премиера, ако през 2016 г. в Овалния кабинет на Белия дом не се беше настанил човекът, който за 3 години се превърна в еманация на непредвидимостта – Доналд Тръмп. Съюзите, градени с години от американската администрация, съюзи, които изглеждаха по-стабилни от хилядолетни скални масиви, днес изглеждат на „един туит живот“.

Транснационалните заплахи, основани на технологичния прогрес, включително международният тероризъм и кибератаките, също са фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Финансовите войни, търговските войни, морските схватки и дипломацията на висок тон са част от геополитическия диалог и това е реалното състояние на нещата. Реалната политика изисква от Япония да бъде много по-активна по отношение на собствената си защита и отбраната на своите съюзници. А това включва пълна бойна готовност.

Шиндзо Абе разбира, че Япония е изправена пред избор – да се довери безрезервно на своите партньори или да се върне към себе си и да създаде адекватна армия, готова да защитава острова. Разбира се, че светът е далеч от нова голяма война и дипломацията е готова на всичко, за да разрешава горещите спорове моментално. Но един от уроците именно на студената война беше, че мирът се пази с оръжие. Оръжие, което може никога да не влезе в употреба, но е важно да бъде налице.

Бъдещето

На изминалите парламентарни избори Либерално-демократическата партия на премиера спечели. Въпреки това обаче тя няма да има мнозинството, което ѝ е нужно, за да промени Конституцията. Абе обаче вече обяви, че гласът на избирателите е показал, че обществен диалог по темата трябва да се състои. Прословутата японска тактичност. Всъщност той ни казва, че няма да се откаже от намеренията си да свика референдум по темата. Сондажите показват, че за момента мнозинството от японците харесва своя мирен профил и не е готово да се откаже от мисията си. Светът обаче е твърде динамичен и за наше всеобщо съжаление Абе ще има много възможности да докаже своята теза.

Следвоенният свят създаде чудеса и роди плодове там, където войната пося само бури. Успехите на Европейския съюз и Япония го доказват. Опустошени от войната, Старият континент и Страната на изгряващото слънце се изправиха на крака и забравиха за смъртта. Идиличните времена обаче отминаха и двете сили трябва да мислят за своята отбрана.

Първата стъпка към мира наистина беше личният отказ от войната, но за далечни малки държави в дихотомния свят на напрежението между СССР и САЩ. Днес всяка нация е длъжна сама да отговаря за сигурността си въпреки участието си в мултинационални военни съюзи. Чл. 9 от Конституцията на Япония е красив разказ за грешката, прошката и срама, но неговото време отмина. Шиндзо Абе е готов да го докаже, остава да го поиска и японският народ.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Шинзо Абе е потомък на фашизираната японска шайка,

която не беше разкостена докрай за военните си престъпления, защото американците имаха нужда от "научните изследвания" на военнопрестъпниците и, подобно на доктор Мервюрдиглибе ги покриха, оправдаха или "простиха".

Абе ходи да се моли на гробовете на японски военнопрестъпници всяка година, публично и без срам.

Най-лошото нещо за Япония е този лъжец, корупционер и типичен "десен консерватор" по отношение на сервилниченето към САЩ е да успее да прокара планираната за Япония от републикански Вашингтон милитаристична политика.

Засега японският народ се показва доста по-умен от нашия и не му дава право.

Вероятно няма и да му се получи, г-н Абе е доста възрастен и взе да поизкуфява, та вероятно този път да му е за последно.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

А у нас има ли Шиндзо?

Напротив, Шиндзо не е глупак. В момента Япония плаща на САЩ толкова пари за базите им там. колкото да поддържа две прилични армии. Освен това под една или друга форма японците никога не са преставали да правят военни разработки. Според повечето експерти, ако запретнат ръкави, японците могат да имат ядрено оръжие в рамките на 6 месеца. Затова Патока Доналд натиска Северна Корея - тя е най-удобният повод на Япония да оправдае старта на ядреното си производство. Фукушима беше предупреждение, очевидно Шиндзо не е разколебан...

Япония плаща на САЩ 0.8% от БВП

За "две прилични армии" по натовски стандарт трябваше да плаща 5 пъти повече.

Неграмотен си като тошко колев, мило.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Дежурният тъпанар

Абе глупак докога ще ръсиш глупости по форума , това свинските тролове ви набиват едни и същи опорки в празните глави , фашизъм глупако в днешно време съществува само държавата от която командват Прасето , което ти плаща ....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?