Article_top

Предупреждение: Този текст не е за изнежени души и политкоректни читатели. В него ще има грозни случки и много пъти ще бъде употребена думата цигани – защото иначе проблемът няма да бъде разбран. Нещо повече – урокът няма да бъде осъзнат. Това е разказ за едно убийство и едно село, а всъщност – за цяла България.

Посред бял ден на Голяма Богородица в село Сотиря беше изнасилено и убито с камъни, впрочем в обратен ред – първо убивано с камъни, а след това изнасилено седемгодишно момиченце. Вече знаете историята на Криси – отишла за сладолед до магазина и не се върнала. Нека ви разкажа на какво място се случва това.

Село Сотиря е разположено в планинска чаша с приказна красота. Преди векове мястото се е наричало Малката Света гора, заради многото манастири. Сега най-голямата забележителност край селото е бившето сметище на Сливен, огромно по площ и дълбочина, доскоро давало поминък на голяма част от селото. В Сотиря живеят 2 700 души. 2400 от тях са цигани. В училището има 500 деца – нито едно българче сред тях. В детската градина са 120 – също. Дотук картинката напомня на общобългарската: вълшебна природа, славно минало и сложна демография. Още един щрих към темата за качеството на живот: преди години в Сотиря плъх наяде смъртоносно бебе. Сметището беше вечно пълно с деца и възрастни, които ровеха. Другият вечен проблем е, че питейната вода не стига до хълма, на който живеят по-голямата част от циганите.

По някое време в селото се появиха двамина корейски пастори, които решиха да приобщят населението към Христос. (Продължава ли село Сотиря да ви звучи като представителна извадка на България?) Защо точно корейци – нямам представа, но факт е, че те основаха две евангелски църкви в циганската махала, обучиха и местни хора да проповядват, защото самите корейци идваха рядко. По това време десетки момчета бяха кръстени Исус, и още толкова момичета – Сузана, защото някой беше решил, че Сузана е женският вариант на Исус. Братята корейци бяха убедили новопокръстените, че Исус ще дойде всеки момент и ще настане ад за убийците, крадците, лъжците. И за алкохолиците. Обстановката в селото беше все тъй мизерна, но сравнително спокойна.

Следващият път, когато отидох в село Сотиря, разбрах, че няма да мога да комуникирам с кмета, защото човекът нито приемаше, нито предаваше, просто седеше в един кабинет и гледаше важно. Казаха ми, че има основно образование, но не може да се справя добре с писането и четенето, ама гласували за него всички от махалата, какво да се прави глас народен, ако нещо ме интересувало, да питам Стела. Стела е секретар на общината, вечен секретар слава Богу, има си висше образование и знае всичко за всеки. При нея отиват за всичко, докато бях там един дотърча: „Како Стело, кравите избягаха!“ Как тъй избягаха? „Ами пастирът се напил и заспал…“ Стела се гневи – как така ще да се е напил, нали ходи в църквата? „Оооо – отвръща селянинът, – той се остави от Божето още миналата година.“ Така малко след като корейците оставиха Сотиря, сотирци се оставиха от Божето и обстановката стана по-сложна. Неграмотният кмет привлече доста нови избиратели от околните села, засели ги в Сотиря, защото ставаше дума все за хора, нежелани по родните си села. Вече не кръщаваха момчетата Исус, а Антонио, защото беше започнал масовият гурбет в посока към Италия.

Сега селото си има образован кмет, сметището вече е затворено, и малко по малко се опитва да се съвземе от най-лошите си времена. И изведнъж… „Земетресение да беше станало, къщи да бяха паднали, щяхме да ги вдигнем наново – казва ми кметът Димчо Георгиев, – а то смърт, как да върнеш детето от смъртта?!“ Тук ще се върна една година назад, когато няколко кучета погнаха един човек в гората край Сотиря. Собственикът на кучетата Живко се намесил да ги укроти, нападнатият изритал бременната кучка и избягал, а кучетата в бяса си се нахвърлили и разкъсали собственика си, който ги задържал, за да спаси нападнатия. Така Живко от Сотиря си отиде, за да спаси човек. Този спасен човек се казва Мартин Трифонов, той е изнасилвачът и убиецът на малката Криси. И ако това ви изглежда като роман за България има само едно невярно нещо – не е роман, истината е.

Мартин Трифонов не е от Сотиря, пришълец е от Калояново. Там повече не можели да го понасят, след случая на блудство с негово роднинско дете, го изгонили от селото. Той живее във вила някъде из гората, страни от хората, но редовно посещава магазина в Сотиря. Там видял малката Криси, проследил я, хванал я…

Селото е потресено. Селото не може да дойде на себе си. Притихнало е и скърби. Без изключение – всички траурят за Криси. Симпатичното, весело момиченце, което всички познават. Не, няма да ви кажа дали е от българската или циганската махала. Защото няма значение. И защото никой в селото не се интересува от това, в близкия Сливен също. Всеки говори за „милото дете“ и за „оня изрод, скот, добитък“. Но ще ви кажа, че убиецът и изнасилвачът Мартин Трифонов е българин. Сигурно сте се досетили, че е така – иначе в селото щяха да осъмнат Каракачанов и Джамбазов. Каракачанов, който употреби случая да каже, че нещастието в Сотиря само доказвало колко е нужна неговата програма за ромите. Вместо да се замисли, че като вицепремиер има задължения към хора като Мартин Трифонов, който е бил вече в затвора за блудство. Има задължението Трифонов да бъде редовно наблюдаван.

Пиша тези редове веднага след протестния митинг пред сливенската болница, в която Трифонов лежи, строго охраняван от полиция. Отвън мъже с малки деца в ръцете, мъже от Сливен настояваха да бъдат пуснати при Трифонов, само за малко, само за една минута…Шепа хора от селото и много хора от Сливен се събраха на митинга да поискат присъдата на Трифонов да бъде доживотна, а не 30 години, заради това, че си е признал. Хората бяха гневни. Но по-важното – бяха заедно. Нямаше политици, нямаше депутати, имаше българи и цигани, които бяха заедно в защита на своите деца. Страхуваха се за своите деца, трепереха за тях, искаха справедливо възмездие за живота на Криси и нямаше никакво значение кой в тази игра от какъв етнос беше – селото, подкрепено от града, беше против престъпника. Против престъпността. Сега вече никой в Сотиря не се съмнява, че това е човекът, който е изнасилил и обрал две много възрастни жени. Човеците от Сотиря са заедно против този нечовек.

И в този миг през ума ми мина: ето я интеграцията. Не става с програми и концепции, става, когато хората разберат, че имат общи интереси и застанат заедно един до друг, за да ги защитят. Не случайно на този митинг нямаше политици. Тъкмо да си помисля, че и рокери нямаше, и ето, че пристигнаха. Застанаха отстрани и съпреживяваха мъката по малкото момиченце. И за тях нямаше значение кой от какъв етнос е. Нещата бяха минали някаква граница, след която вече се бяхме разделили на хора и престъпници. И си помислих: животът е винаги прав, дано той да ни покаже, дано той да отсее.

Редута

 

Предупреждение: Този текст не е за изнежени души и политкоректни читатели. В него ще има грозни случки и много пъти ще бъде употребена думата цигани – защото иначе проблемът няма да бъде разбран. Нещо повече – урокът няма да бъде осъзнат. Това е разказ за едно убийство и едно село, а всъщност – за цяла България.

Посред бял ден на Голяма Богородица в село Сотиря беше изнасилено и убито с камъни, впрочем в обратен ред – първо убивано с камъни, а след това изнасилено седемгодишно момиченце. Вече знаете историята на Криси – отишла за сладолед до магазина и не се върнала. Нека ви разкажа на какво място се случва това.

Село Сотиря е разположено в планинска чаша с приказна красота. Преди векове мястото се е наричало Малката Света гора, заради многото манастири. Сега най-голямата забележителност край селото е бившето сметище на Сливен, огромно по площ и дълбочина, доскоро давало поминък на голяма част от селото. В Сотиря живеят 2 700 души. 2400 от тях са цигани. В училището има 500 деца – нито едно българче сред тях. В детската градина са 120 – също. Дотук картинката напомня на общобългарската: вълшебна природа, славно минало и сложна демография. Още един щрих към темата за качеството на живот: преди години в Сотиря плъх наяде смъртоносно бебе. Сметището беше вечно пълно с деца и възрастни, които ровеха. Другият вечен проблем е, че питейната вода не стига до хълма, на който живеят по-голямата част от циганите.

По някое време в селото се появиха двамина корейски пастори, които решиха да приобщят населението към Христос. (Продължава ли село Сотиря да ви звучи като представителна извадка на България?) Защо точно корейци – нямам представа, но факт е, че те основаха две евангелски църкви в циганската махала, обучиха и местни хора да проповядват, защото самите корейци идваха рядко. По това време десетки момчета бяха кръстени Исус, и още толкова момичета – Сузана, защото някой беше решил, че Сузана е женският вариант на Исус. Братята корейци бяха убедили новопокръстените, че Исус ще дойде всеки момент и ще настане ад за убийците, крадците, лъжците. И за алкохолиците. Обстановката в селото беше все тъй мизерна, но сравнително спокойна.

Следващият път, когато отидох в село Сотиря, разбрах, че няма да мога да комуникирам с кмета, защото човекът нито приемаше, нито предаваше, просто седеше в един кабинет и гледаше важно. Казаха ми, че има основно образование, но не може да се справя добре с писането и четенето, ама гласували за него всички от махалата, какво да се прави глас народен, ако нещо ме интересувало, да питам Стела. Стела е секретар на общината, вечен секретар слава Богу, има си висше образование и знае всичко за всеки. При нея отиват за всичко, докато бях там един дотърча: „Како Стело, кравите избягаха!“ Как тъй избягаха? „Ами пастирът се напил и заспал…“ Стела се гневи – как така ще да се е напил, нали ходи в църквата? „Оооо – отвръща селянинът, – той се остави от Божето още миналата година.“ Така малко след като корейците оставиха Сотиря, сотирци се оставиха от Божето и обстановката стана по-сложна. Неграмотният кмет привлече доста нови избиратели от околните села, засели ги в Сотиря, защото ставаше дума все за хора, нежелани по родните си села. Вече не кръщаваха момчетата Исус, а Антонио, защото беше започнал масовият гурбет в посока към Италия.

Сега селото си има образован кмет, сметището вече е затворено, и малко по малко се опитва да се съвземе от най-лошите си времена. И изведнъж… „Земетресение да беше станало, къщи да бяха паднали, щяхме да ги вдигнем наново – казва ми кметът Димчо Георгиев, – а то смърт, как да върнеш детето от смъртта?!“ Тук ще се върна една година назад, когато няколко кучета погнаха един човек в гората край Сотиря. Собственикът на кучетата Живко се намесил да ги укроти, нападнатият изритал бременната кучка и избягал, а кучетата в бяса си се нахвърлили и разкъсали собственика си, който ги задържал, за да спаси нападнатия. Така Живко от Сотиря си отиде, за да спаси човек. Този спасен човек се казва Мартин Трифонов, той е изнасилвачът и убиецът на малката Криси. И ако това ви изглежда като роман за България има само едно невярно нещо – не е роман, истината е.

Мартин Трифонов не е от Сотиря, пришълец е от Калояново. Там повече не можели да го понасят, след случая на блудство с негово роднинско дете, го изгонили от селото. Той живее във вила някъде из гората, страни от хората, но редовно посещава магазина в Сотиря. Там видял малката Криси, проследил я, хванал я…

Селото е потресено. Селото не може да дойде на себе си. Притихнало е и скърби. Без изключение – всички траурят за Криси. Симпатичното, весело момиченце, което всички познават. Не, няма да ви кажа дали е от българската или циганската махала. Защото няма значение. И защото никой в селото не се интересува от това, в близкия Сливен също. Всеки говори за „милото дете“ и за „оня изрод, скот, добитък“. Но ще ви кажа, че убиецът и изнасилвачът Мартин Трифонов е българин. Сигурно сте се досетили, че е така – иначе в селото щяха да осъмнат Каракачанов и Джамбазов. Каракачанов, който употреби случая да каже, че нещастието в Сотиря само доказвало колко е нужна неговата програма за ромите. Вместо да се замисли, че като вицепремиер има задължения към хора като Мартин Трифонов, който е бил вече в затвора за блудство. Има задължението Трифонов да бъде редовно наблюдаван.

Пиша тези редове веднага след протестния митинг пред сливенската болница, в която Трифонов лежи, строго охраняван от полиция. Отвън мъже с малки деца в ръцете, мъже от Сливен настояваха да бъдат пуснати при Трифонов, само за малко, само за една минута…Шепа хора от селото и много хора от Сливен се събраха на митинга да поискат присъдата на Трифонов да бъде доживотна, а не 30 години, заради това, че си е признал. Хората бяха гневни. Но по-важното – бяха заедно. Нямаше политици, нямаше депутати, имаше българи и цигани, които бяха заедно в защита на своите деца. Страхуваха се за своите деца, трепереха за тях, искаха справедливо възмездие за живота на Криси и нямаше никакво значение кой в тази игра от какъв етнос беше – селото, подкрепено от града, беше против престъпника. Против престъпността. Сега вече никой в Сотиря не се съмнява, че това е човекът, който е изнасилил и обрал две много възрастни жени. Човеците от Сотиря са заедно против този нечовек.

И в този миг през ума ми мина: ето я интеграцията. Не става с програми и концепции, става, когато хората разберат, че имат общи интереси и застанат заедно един до друг, за да ги защитят. Не случайно на този митинг нямаше политици. Тъкмо да си помисля, че и рокери нямаше, и ето, че пристигнаха. Застанаха отстрани и съпреживяваха мъката по малкото момиченце. И за тях нямаше значение кой от какъв етнос е. Нещата бяха минали някаква граница, след която вече се бяхме разделили на хора и престъпници. И си помислих: животът е винаги прав, дано той да ни покаже, дано той да отсее.

Редута

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Веселина е изключителна-Поклон

Жесток и разтърсващ текст - и в буквален и преносен смисъл.
Поклон.
true lies's picture
true lies
truelies

Нищо изключително няма,

само разни "художествени" лъжи, подредени в политкоректна помия.

Например тоя с кучетата ги отглеждал и дресирал за участие в незаконни боеве, а Мартин Стоянов (дали е същият или не знаят само дедо господ и стари баби) е "приятелят" му, който го е открил умрял.

Останалата част от тюрлюгювеча е вероятно точно толкова"правдива" колкото и тази първа клевета.

Лъжльо, дразни ли те подобна истина?

Няма пропагандни лозунги срещу "престъпните цигани". Няма възхвала на българщината. Само една правдива картина на повсеместната пауперизация на провинцията, която неизменно ражда чудовища. И единственият работещ европейски цивилизационен механизъм: внедряването на Божия закон - закона на най-високата инстанция, която е неоспорим авторитет. Той обаче се нуждае от постоянни трудове, защото иначе залинява в тази оставена да буреняса почва. След промените в закона за вероизповеданията корейците повече няма да дойдат. А радикалните мюсюлмани, заради които уж направиха промените за външното финансиране, ще продължат да мътят водите по безброй нерегулируеми канали. За нашите институции и църковни мисионери не ми се и мисли дори.
true lies's picture
true lies
truelies

Абсолютно ми е все тая за

глупотевините на някаква изкуфяла комунистка.

Просто ми е смешно как кълвете на измишльотини и проверявам фактите.

Факт: Изрод, отглеждал кучета за боеве е изяден от кучетата си.

Лъжа: "Така Живко от Сотиря си отиде, за да спаси човек."

Доволно.

След първата лъжа, пасквилът има толкова "стойност", колкото и "Овчарчето Калитко".
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Ноподреденост и престъпност! Потресаващо описание!

За нас, гоцеделчевци, е много важен въпросът: можеше ли тази гадост да не се случи?
Уви, едва ли. Няма държава без престъпност! Но тезата, че склонността към тарикатлъци и всякаква престъпност е по-висока в по-мърлявите и по-неподредени държави, и в държавите, в които беззаконието и бедността се ширят, не е оборена. Точно обратното.

Нито една държава не може да мине без подобни случаи, но все пак ако държавата е по-подредена, част от статистически очакваните случаи няма да се осъществят. По-подредената държава ще ги профилактира.

А, за да ни е по-подредена държавата, трябва да се отдалечим от двете империи – Руската и Трската. Решетников изобщо да не идва в България, защото България и Русия все още не са едно и също нещо. Ако Радев е най- подходящият за Русия, по силата на логиката не може да е и най-подходящият за българите.

Двете упоменати държави са с доказана имперска същност. И по тази причина ние, българите, ако искаме да сме по-подредени, по-човечни, местото ни изобщо не е до нито една от тях. Не искаме да воюваме с тях, но и те не бива да ни зловредят. С тези империи – само в официални контакти!

И още нещо. Ако Борисов иска в държавата му да се случват по-малко гадости, трябва да остави други да карат джипа, за да има време да погледне и в тъмните кюшета на държавата и втъмните кътчета на човешките души. Не само да приказва: „АЗ, АЗ, АЗ …”
Raina Popova's picture
Raina Popova
raina_popova@abv.bg

В ПАМЕТ НА КРИСИ

КРИСИ НЯМА ДА ПОРАСНЕ
На Голяма Богородица България даде невинен агнец за поредното жертво приношение на българското правителство-седемгодишното момиченце Криси от с. Сотиря. В къта за траур лежат оскъден брой детски играчки, цветя, набрани от селските дворове, портретът на усмихнатата Криси и свещи, свещи от хора със скърбящи сърца. Тези, от които зависи нашия живот, нашата сигурност мълчат и се скатават.Не проявяват интерес към случая, защото не става въпрос за крадене на благинки, все още останали в България.Ами дете, чуждо дете, ще порасне и ще емигрира дали чрез смъртта или емиграция, те са го отписали, като са оставили да се шири в селото злодеят, изнасилвачът Мартин Трифонов. За това няма политици, депутати, няма го и Борисов да подаде нос от джипа и да покаже прискърбие към детето Криси на протестния митинг пред сливенската болница, където лежи изродът Трифонов.Правителството е престъпно във всички сфери на нашия живот.Хвалби, хвалби на Борисов за възход и сладък живот в България.Горчив е животът на повечето българи в България, г-н Борисов! На свобода и без контрол са психично болните, освободените от затвора педофили, крадци, изнасилвачи, убийци.За това за тежко престъпление да се напише закон да се лежи до гроб! Сънародници мои-българи, Борисов изтреби животните в България с некадърните си и корумпирани кадри от ГЕРБ. Вече е дошъл и нашият ред- на българите, на хората. Не може да върнем Криси, само със свещи няма да стане, събудете се, сънародници мои българи , но може да спасим много български деца и хора, като се изправим срещу престъпниците. Нека на изборите да изберем отговорни, не крадливи и мързеливи управници. Г-жо Седларска, пожелавам Ви здраве и все такава будна журналистическа съвест! А ти Криси,мило, не пораснало момиченце, почивай в мир!

Чудя се - наистина ли каузата за доживотен

затвор си заслужава толкова енергия? Какво ще стане с един педофил за 30 г. в затвора? Дали ще ги доживее? Според мен - не. И това не е най-важното. Най-важното пак не е на дневен ред. Едно конструктивно искане щеше да бъде най-сетне да се изработи регистър със сексуалните престъпници и механизъм за тяхното наблюдение. Друга много важна крачка е стимулирането на тази дълбока и забравена от институциите провиция с някакво производство и оживяването й. Освен това - след като единствената положителна промяна идва от протестантските мисионери - навярно държавата може да намери начин да ги подкрепи да продължат работата си там. Но това са все неща, които не влизат в обсега на емоционалните възторзи и въздишки, които ще секнат... до следващото голямо нещастие и после пак така.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията