Article_top

Световната икономика е на кръстопът, като сигналите в последните месеци действат като аларма. Редица типични индикатори за предстояща рецесия в момента сочат именно към задаващи се икономически трудности, като факта, че в някои развити страни дългосрочните лихвени проценти са по-ниски от краткосрочните – сочейки наближаваща икономическа несигурност.

Именно тази проблематика обсъждаха топ централните банкери през изминалата седмица на най-големия си форум в Джаксън Хол, Уайоминг. В допълнение на вече наличните данни за забавяне на световната икономика, страхът от задаваща се или дори ескалираща търговска война между САЩ и Китай засилва икономическата несигурност, води до намаляване на инвестициите, поставя пазарните участници в режим на изчакване, а домакинствата пред уплаха дали влошаващата се среда ще се отрази и върху тях. Не може ясно да се предскаже какво ще се случи дори в краткосрочен план - пазарите често са ирационални, водят се от много емоции и могат бързо да се обърнат в негативна посока. Световната икономическа криза от 2008-а беше резултат от някои неправомерни и неустойчиви пратики във финансовия сектор, както и последвалите от това сериозни дисбаланси на имотния пазар.

Десет години по-късно

Десет години по-късно институциите много по-добре осъзнават нуждата от сериозни и всеобхватни регулации на финансовия сектор срещу неустойчиви кредитни практики. По този начин макар да не може да се гарантира, че дисбаланси няма да се натрупват от страна на банките, то поне те би трябвало да са по-лимитирани. Икономическият шок обаче може да дойде от друга страна.

Със сигурност обаче при евентуална рецесия институциите ще са изправени пред тежък избор как да действат. Техният инструментариум е относително ограничен – централните банки използваха голяма част от потенциалните си инструменти в последните 10 години и в момента в повечето развити страни нямат пространство за намаляване на лихвените проценти – тъй като те и без това са около или дори под 0 %. Eфективността на допълнителните политики по количествени облекчения (QE) и други нетрадиционни мерки все още се обсъждат от акакадемичните икономисти. В този смисъл в материал за Project Syndicate Лари Съмърс и Анна Стансбъри изразиха скептицизъм, че паричната политика вече често не може да изпълни ролята си, да засили съвкупното търсене и по този начин да даде нужния стимул на икономиката да се възстанови. Техните притеснения, споделени и от други икономисти, насочват към нуждата от по-активно участие на фискалната политика за омекотяване на последиците от една евентуална рецесия. Относително силен е консенсусът сред известните европейски макроикономисти, че при забавяне на икономиката в момента, експанзивната фискална политика – т.е. използването на бюджета за подпомагане на икономиката, би имала значителен позитивен ефект върху БВП и заетостта. Както показа скорошно допитване, мнозинството водещи европейски икономисти смята, че фискалната политика трябва да се използва активно за да намали щетите от евентуално следваща рецесия.  

В този смисъл, изглежда са взети правилните поуки от последната криза - да не се правят отново експерименти с благосъстоянието на хората – като фискални рестрикции по време на криза, бюджети „на постната пица“ и други нестандартни опити да се излекува болната икономика чрез гладуване. Последната криза ни показа, че консервативните фискални политики и мерките за икономии във времена на рецесия са контрапродуктивни.

За някои има безплатен обяд

Още през 2016-а Крис Симс в речта си в Джаксън Хол добре описа как липсата на активна фискална подкрепа от страна на правителствата в ЕС задълбочава рецесията в Европа и пречи на централната банка да изпълни мандата си. А Оливие Бланшар на форума на ЕЦБ в Синтра през юни добре резюмира текущото доминиращо мнение сред макроикономистите, че при забавяне на икономиката, правителствата, които могат да си го позволят, трябва да използват бюджета, за да омекотят икономическия шок.

Има страни, които в момента могат да задлъжняват с почти нулеви лихви – напр. Германия и Австрия, и съответно могат да правят така нужните инвестиции в инфраструктра, в образование и в мерки срещу климатичните промени, които ще дадат и позитивен икономически импулс. В такава среда за някои страни буквално съществува безплатен обяд, от който те могат да се възползват, за да инвестират – и то в мерки, които освен крактосрочен стимул за икономиката, могат да имат и положителен дългосрочен ефект върху производителността.

В средата, в която паричната политика е вече на ръба на възможностите, се чуват дори по-радикални възможности. В широко дискутиран пейпър, трима бивши централни банкери, сега работещи за най-големия финансов мениджър в света - BlackRock, посочват, че при идващата рецесия трябва сериозно да се замислим за употребата на т.нар. хеликоптерни пари – мерки, при които централните банки вместо улеснени кредитни условия, да дават директно кеш трансфери на гражданите. 

За ЕС ще е най-трудно

Докато напрежението в световната икономика се покачва, Европейският съюз ще има най-големи трудности да намери правилните решения, тъй като отделните му икономики все още са изправени през различни изпитания – докато Италия например продължава да се бори с нисък дългосрочен растеж и високи нива на безработица, в Германия избирателите обвиняват Европейската централна банка за ниските лихвени проценти. Дебатите в някои от страни в центъра на Еврозоната съответно се насочват погрешно, често от медиите, към ролята на ЕЦБ за тази ситуация. Централната банка обаче има един ясно определен мандат – да постигне нива на инфлация в Еврозоната от близо до, но под 2 %. В този смисъл, тя няма друг избор освен да следва експанзивна политика в опит да повиши инфлацията до желаните нива – и често бива обвинявана за текущата конюктурна ситуация и за различни провали на икономическата политика, като прекалено рестриктивната фискална политика, които са извън нейния контрол и на които тя само реагира.

Дебатът около това как по най-ефикасен начин да се задвижи отново европейската икономика при евентуална рецесия показва ясно доколко ограничени са инструментите пред институциите. Миналата икономическа криза донесе политическо недоволство, което ескалира в гласуването за излизането на Великобритания от ЕС, както и в изборните резултати в някои страни, като резултат от негодуванието на средната класа от икономическото ѝ състояние и несигурност. Затова и взимащите решения политици и лидери няма да могат отново да стоят със скръстени ръце и не бива да позволяват при нови икономически трудности отново да има социализация на загубите - влошеното състояние на икономиката да бъде прехвърлено на плещите на обикновения човек, тъй като резултатите от това вече са не само икономически, но могат да носят и дългосрочни политически щети.  

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Световната икономика е на кръстопът, като сигналите в последните месеци действат като аларма. Редица типични индикатори за предстояща рецесия в момента сочат именно към задаващи се икономически трудности, като факта, че в някои развити страни дългосрочните лихвени проценти са по-ниски от краткосрочните – сочейки наближаваща икономическа несигурност.

Именно тази проблематика обсъждаха топ централните банкери през изминалата седмица на най-големия си форум в Джаксън Хол, Уайоминг. В допълнение на вече наличните данни за забавяне на световната икономика, страхът от задаваща се или дори ескалираща търговска война между САЩ и Китай засилва икономическата несигурност, води до намаляване на инвестициите, поставя пазарните участници в режим на изчакване, а домакинствата пред уплаха дали влошаващата се среда ще се отрази и върху тях. Не може ясно да се предскаже какво ще се случи дори в краткосрочен план - пазарите често са ирационални, водят се от много емоции и могат бързо да се обърнат в негативна посока. Световната икономическа криза от 2008-а беше резултат от някои неправомерни и неустойчиви пратики във финансовия сектор, както и последвалите от това сериозни дисбаланси на имотния пазар.

Десет години по-късно

Десет години по-късно институциите много по-добре осъзнават нуждата от сериозни и всеобхватни регулации на финансовия сектор срещу неустойчиви кредитни практики. По този начин макар да не може да се гарантира, че дисбаланси няма да се натрупват от страна на банките, то поне те би трябвало да са по-лимитирани. Икономическият шок обаче може да дойде от друга страна.

Със сигурност обаче при евентуална рецесия институциите ще са изправени пред тежък избор как да действат. Техният инструментариум е относително ограничен – централните банки използваха голяма част от потенциалните си инструменти в последните 10 години и в момента в повечето развити страни нямат пространство за намаляване на лихвените проценти – тъй като те и без това са около или дори под 0 %. Eфективността на допълнителните политики по количествени облекчения (QE) и други нетрадиционни мерки все още се обсъждат от акакадемичните икономисти. В този смисъл в материал за Project Syndicate Лари Съмърс и Анна Стансбъри изразиха скептицизъм, че паричната политика вече често не може да изпълни ролята си, да засили съвкупното търсене и по този начин да даде нужния стимул на икономиката да се възстанови. Техните притеснения, споделени и от други икономисти, насочват към нуждата от по-активно участие на фискалната политика за омекотяване на последиците от една евентуална рецесия. Относително силен е консенсусът сред известните европейски макроикономисти, че при забавяне на икономиката в момента, експанзивната фискална политика – т.е. използването на бюджета за подпомагане на икономиката, би имала значителен позитивен ефект върху БВП и заетостта. Както показа скорошно допитване, мнозинството водещи европейски икономисти смята, че фискалната политика трябва да се използва активно за да намали щетите от евентуално следваща рецесия.  

В този смисъл, изглежда са взети правилните поуки от последната криза - да не се правят отново експерименти с благосъстоянието на хората – като фискални рестрикции по време на криза, бюджети „на постната пица“ и други нестандартни опити да се излекува болната икономика чрез гладуване. Последната криза ни показа, че консервативните фискални политики и мерките за икономии във времена на рецесия са контрапродуктивни.

За някои има безплатен обяд

Още през 2016-а Крис Симс в речта си в Джаксън Хол добре описа как липсата на активна фискална подкрепа от страна на правителствата в ЕС задълбочава рецесията в Европа и пречи на централната банка да изпълни мандата си. А Оливие Бланшар на форума на ЕЦБ в Синтра през юни добре резюмира текущото доминиращо мнение сред макроикономистите, че при забавяне на икономиката, правителствата, които могат да си го позволят, трябва да използват бюджета, за да омекотят икономическия шок.

Има страни, които в момента могат да задлъжняват с почти нулеви лихви – напр. Германия и Австрия, и съответно могат да правят така нужните инвестиции в инфраструктра, в образование и в мерки срещу климатичните промени, които ще дадат и позитивен икономически импулс. В такава среда за някои страни буквално съществува безплатен обяд, от който те могат да се възползват, за да инвестират – и то в мерки, които освен крактосрочен стимул за икономиката, могат да имат и положителен дългосрочен ефект върху производителността.

В средата, в която паричната политика е вече на ръба на възможностите, се чуват дори по-радикални възможности. В широко дискутиран пейпър, трима бивши централни банкери, сега работещи за най-големия финансов мениджър в света - BlackRock, посочват, че при идващата рецесия трябва сериозно да се замислим за употребата на т.нар. хеликоптерни пари – мерки, при които централните банки вместо улеснени кредитни условия, да дават директно кеш трансфери на гражданите. 

За ЕС ще е най-трудно

Докато напрежението в световната икономика се покачва, Европейският съюз ще има най-големи трудности да намери правилните решения, тъй като отделните му икономики все още са изправени през различни изпитания – докато Италия например продължава да се бори с нисък дългосрочен растеж и високи нива на безработица, в Германия избирателите обвиняват Европейската централна банка за ниските лихвени проценти. Дебатите в някои от страни в центъра на Еврозоната съответно се насочват погрешно, често от медиите, към ролята на ЕЦБ за тази ситуация. Централната банка обаче има един ясно определен мандат – да постигне нива на инфлация в Еврозоната от близо до, но под 2 %. В този смисъл, тя няма друг избор освен да следва експанзивна политика в опит да повиши инфлацията до желаните нива – и често бива обвинявана за текущата конюктурна ситуация и за различни провали на икономическата политика, като прекалено рестриктивната фискална политика, които са извън нейния контрол и на които тя само реагира.

Дебатът около това как по най-ефикасен начин да се задвижи отново европейската икономика при евентуална рецесия показва ясно доколко ограничени са инструментите пред институциите. Миналата икономическа криза донесе политическо недоволство, което ескалира в гласуването за излизането на Великобритания от ЕС, както и в изборните резултати в някои страни, като резултат от негодуванието на средната класа от икономическото ѝ състояние и несигурност. Затова и взимащите решения политици и лидери няма да могат отново да стоят със скръстени ръце и не бива да позволяват при нови икономически трудности отново да има социализация на загубите - влошеното състояние на икономиката да бъде прехвърлено на плещите на обикновения човек, тъй като резултатите от това вече са не само икономически, но могат да носят и дългосрочни политически щети.  

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?